Решение по дело №2990/2017 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 659
Дата: 16 октомври 2017 г. (в сила от 4 ноември 2017 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20171420102990
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Враца, 16.10.2017 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Врачански районен съд, ІХ граждански състав в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:                               

                                                                   Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 2990 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по договор за банков кредит.

В исковата молба ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД, гр. София твърди, че на 01.02.2012г. в гр.Враца е бил сключен договор за потребителски кредит № FL624762/01.02.2012г. между ,,Юробанк И Еф Джи България” АД /Пощенска банка/, в качеството му на кредитор, и ответницата А.Д.Г. ***, в качеството й на кредитополучател, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитолучателя потребителски кредит в размер 1 530 лв. Поддържа, че след усвояване на кредита, длъжницата не е погасявала месечните си вноски съгласно договора и погасителния план, като останала непогасена сума в размер 1653, 63 лв., от които: 1530 лв. главница и 123, 63 лв. договорна лихва. Сочи, че съгласно договора за потребителски кредит от 01.02.2012г., ответницата се е задължила да погасява задължението си на 84 месечни вноски ежемесечно, считано от 02.03.2012г. като крайният срок за издължаване на кредита е 02.02.2019г. Изтъква, че поради факта, че към датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в РС Враца, кредитът не е падежирал, ответницата е своевременно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението. Твърди също, че на основание сключен между ,,Юробанк И Еф Джи България” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, гр. София договор за възлагане на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него, задължението на ответницата А.Д.Г., произтичащо от договора за потребителски кредит № FL624762/01.02.2012г. било изкупено от „ЕОС Матрикс” ЕООД. Поддържа, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, до длъжницата било изпратено уведомление, че кредитор спрямо нея по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс” ЕООД. Уведомлението било изпратено на ответницата по пощата с обратна разписка на посочения в договора адрес и писмото, съдържащо уведомлението за извършената цесия е получено на 15.03.2017г. лично от ответницата. Сочи, че е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд гр.Враца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 1925/2017г. по описа на Районен съд гр.Враца и издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответницата А.Д.Г. е подала възражение, което поражда правния му интерес да предяви иск за установяване на вземането му по договора за потребителски кредит от 01.02.2012г. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата А.Д.Г. му дължи сумата 1653. 63 лв., от които: 1530 лв. главница и 123, 63 лв. договорна лихва от върху просрочена главница от 02.03.2016г. до 03.05.2017г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда), претендирано неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № FL624762/01.02.2012г., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, включително и направените в заповедното производство такива.

Ответницата А.Д.Г. ***, редовно известена, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискала събирането на такива. Редовно призована за участие в съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото и по ч.гр.д. № 1925/2017г. на ВРС писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

Видно е, от приложения по делото договор за потребителски кредит № FL624762/01.02.2012г., сключен между ,,Юробанк И Еф Джи България” АД, гр.София /Пощенска банка/, в качеството му на кредитор, и ответницата А.Д.Г. ***, в качеството й на кредитополучател, че кредитора е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер 1530,00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Съгласно договора кредитополучателят се е задължил да погасява задължението си на равни (анюитетни) месечни вноски, съгласно погасителен план, платими на 1-во число на всеки месец, като крайният срок за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, е 01.02.2019г. В чл.15, ал.5 от договора е отразено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главница или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на Банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно и изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. В чл.19, ал.1 от договора е предвидена възможност за кредитора във всеки един момент от действието на договора едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на други финансови или нефинансови институции или дружества. Според чл.16 от договора същият се счита сключен от датата на подписването му от страните, което, видно от договора, е станало на 01.02.2012г.

На 18.01.2016 г. е сключен договор за възлагане на вземания между ,,Юробанк България” АД, в качеството на прехвърлител, и „ЕОС Матрикс” ЕООД, гр. София, като приобретател. В приложение към договора са описани вземанията, които прехвърлителя прехвърля на приобретателя, и сред тях е и вземането спрямо ответницата А.Д.Г., произтичащо от договора за потребителски кредит № FL624762/01.02.2012г. в общ размер 1653. 63 лв.

С пълномощно рег. № 231 от 18.01.2016г. с нотариална заверка на подписите, извършена от М.Г., нотариус в район РС-София прехвърлителят ,,Юробанк България” АД изрично е упълномощил "ЕОС Матрикс" ООД, гр.София, във връзка с договора за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., да уведоми, съгласно условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, физическите лица - длъжници по договори за потребителски кредити, за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу тези лица, произтичащи от посочените договори за кредит - предмет на договора за прехвърляне на вземания. По делото са представени като доказателства и пълномощни, с които ,,Юробанк България” АД и "ЕОС Матрикс" ЕООД, гр.София са упълномощили Адвокатско дружество "Иванов и Денев" да уведомява, съгласно разпоредбата на чл.99, предл.3 от ЗЗД всички длъжници за прехвърлянето към "ЕОС Матрикс" ЕООД на вземанията на банката към конкретните длъжници и за извършване на процесуално представителство.

С уведомление изх. № 309/10.03.2017г. ответницата А.Д.Г. е уведомена от ,,Юробанк България” АД, чрез пълномощника си адвокат Ж.Д., управляващ съдружник на Адвокатско дружество "Иванов и Денев", за извършеното с договора за възлагане на вземания от 18.01.2016 г. прехвърляне на "ЕОС Матрикс" ЕООД на всички вземания към нея, произтичащи от договора за потребителски кредит от 01.02.2012г., както и за насочване на плащанията на дължимите суми по договора по сметка на "ЕОС Матрикс" ЕООД. 

С уведомление изх. № 310/10.03.2017г. ответницата е уведомена от адвокат Ж.Д., управляващ съдружник на Адвокатско дружество "Иванов и Денев", в качеството му на пълномощник на "ЕОС Матрикс" ЕООД, че има непогасени задължения към дружеството, произтичащи от договора за потребителски кредит от 01.02.2012г., сключен с ,,Юробанк България” АД, като й е даден 15 дневен срок за погасяване на всички свои задължения, произтичащи от този договор. С уведомлението ответницата е уведомена, че в случай на неизпълнение от нейна страна, цялото й задължение става предсрочно изискуемо, считано от шестнадесетия ден на неизпълнението.

Видно от приложеното на л.6 по делото известие за доставяне писмото, съдържащо двете уведомления е получено лично от ответницата на 15.03.2017г., което е удостоверено с подписа й.

Въз основа на подадено на 03.05.2017г. от „ЕОС Матрикс” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 1925/2017г. по описа на съда, по което на 04.05.2017г. съдът е издал заповед № 1357 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил ответницата в настоящото производство А.Д.Г.-*** (длъжник) да заплати на заявителя „ЕОС Матрикс” ЕООД сумата 1530, 00 лв., представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит от 01.02.2012г., сключен с ,,Юробанк България” АД, 123, 63 лв. договорна лихва от върху просрочената главница от 02.03.2016г. до 03.05.2017г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, и разноските за държавна такса от 33, 07 лв. В срока по чл. 414 ГПК ответницата е възразила срещу издадената заповед и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил настоящия иск против длъжницата - ответник по настоящото дело.

От страна на ответницата не се оспорва получаването на сумата от 1530,00 лева по договора за потребителски кредит от 01.02.2012г. и не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатила на ,,Юробанк България” АД или на „ЕОС Матрикс” ЕООД претендираните суми, предмет на заповедта за изпълнение.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД, гр. София (който носи доказателствена тежест за фактите, пораждащи вземането) доказа по делото, че между ,,Юробанк И Еф Джи България” АД, гр.София (с настояща фирма ,,Юробанк България” АД) – трето неучастващо в делото лице, от една страна, и ответницата по делото А.Д.Г., от друга, е възникнало облигационно отношение по сключения договор за потребителски кредит. По силата на този договор банката е превела по сметката на кредитополучателя-ответник сумата от 1530, 00 лева, което не се оспори от ответницата. Не се установи ответницата, чиято е и доказателствената тежест относно погасяването на задължението, да е върнала на банката или на ищцовото дружество получената сума и начислената върху нея лихва.

С оглед обстоятелството, че ищец по делото не е кредитора по договора за кредит, а лице, което не е страна по този договор, то на първо място стои въпроса за материалноправна легитимация на ищеца и задължението на ответницата да изпълни именно на ищеца задължението си, поето с договора за потребителски кредит, сключен с ,,Юробанк И Еф Джи България” АД на 01.02.2012г.

За да установи качеството си на кредитор ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД се позовава на представения като доказателство по делото договор за възлагане на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. между цедента ,,Юробанк България” АД и цесионера - ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД с приложението към него, в което са посочени вземанията, които се прехвърлят, сред които е и вземането към ответницата.

Действително с посочения договор за цесия ,,Юробанк България” АД е прехвърлил на приобретателя „ЕОС Матрикс” ЕООД вземания, произтичащи от договори за кредити, изброени и специфицирани в приложенията към този договор, в които е включено и вземането към ответницата А.Д.Г., произтичащо от договора за потребителски кредит от 01.02.2012г.

 

 

 

 

Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на същия член, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, а според ал. 3 предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Следователно договора за прехвърляне на вземане - цесия, става перфектен в отношенията между страните по него - цедента и цесионера от момента на постигане на съгласие помежду им. По отношение на длъжника и третите лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор /чл. 99, ал.4 от ЗЗД/. До уведомяване на цесията от предишния кредитор длъжникът може да прави валидно изпълнение само на него. От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира действието си и по отношение на него, в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера. Съобщаването на цесията е условие за противопоставимост на договора на длъжника и на трети лица.

Следователно в конкретния случай, за да породи действие спрямо длъжницата и ответник по иска, сключеният между цедента ,,Юробанк България” АД и цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД договор за цесия, същият е трябвало да бъде съобщен на длъжницата от предишния кредитор, в случая ,,Юробанк България” АД. До изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.

Това съобщаване на цесията на длъжницата-ответница по иска се доказа по несъмнен начин по делото от представеното уведомление изх. № 309/10.03.2017г., с което същата е уведомена именно от първоначалния й кредитор ,,Юробанк България” АД, поради което прехвърлянето на вземането по договора за потребителски кредит има действие за нея.

Следователно ищцовото дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД се легитимира като кредитор по вземането, възникнало от договора за потребителски кредит, поради което същото може и да търси от ответницата изпълнение на задължението по този договор.

На следващо място стои въпросът за предсрочната изискуемост на вземането – дали такава е настъпила, дали е била надлежно съобщена на длъжника и дали това е направено от легитимирано лице.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

 

 

 

 

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).

В чл.15, ал.5 от договора за потребителски кредит е регламентирано правото на банката да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главница или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора.

С оглед установеното по делото неплащане от ответницата по договора за потребителски кредит от 01.02.2012г. на погасителните вноски по погасителния план, то е налице първата от посочените по-горе предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главница или лихвата по кредита.

С уведомлението, връчено на 15.03.2017 г. (л.6 и 8) длъжницата А.Д.Г. е била уведомена за настъпването на предсрочната изискуемост на целия кредитен дълг. Налице е трансформиращ ефект на нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора. Въз основа на изложеното, съдът приема, че предсрочната изискуемост на целия кредитен дълг е настъпила на 31.03.2017 г., когато е изтекъл 15-дневният срок, даден на длъжницата за доброволно изпълнение и след този момент ищецът е имал правото да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение за цялото задължение.

По делото се установи и не е спорно, че кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя, чрез превод на сумата по указаната в договора разплащателна сметка, открита на името на кредитополучателя А.Д.Г., поради което в тежест на същата бе да докаже, че е върнала претендираната сума, което би обусловило и неоснователност на иска. По делото ответницата не представи никакви доказателства, установяващи погасяване на исковата сума.

Предвид изложеното съдът приема, че е налице неизпълнение на сключения договор за банков кредит, което следва да се вмени във вина на ответницата по делото. В конкретния случай неизпълнението на договора е във формата на пълно неизпълнение - непрестиране на сумата 1653, 63 лв., от която 1530 лева главница и 123,63 лева договорна лихва за периода от 02.03.2016 г. до 03.05.2017 г. Така установеното виновно неизпълнение следва да ангажира договорната отговорност на кредитополучателя, поради което, въз основа на заявление по чл.410 от ГПК срещу същия съдът е издал в полза на ищеца Заповед № 1357 за изпълнение на парично задължение от 04.05.2017г. по ч.гр.д. № 1925/2017г. за претендираните със заявлението суми.

Поради изложеното, съдът счита, че предявения установителен иск е доказан за претендираните суми от 1530 лева главница и 123,63 лева договорна лихва за периода от 02.03.2016 г. до 03.05.2017 г. и следва да се уважи като основателен в тези размери. 

Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в заповедното производство от 33, 07 лв. и в настоящото производство от 78.13 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземането на ,,ЕОС Матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к. "Малинова долина", ул. ”Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, с ЕИК *********, по Договор за потребителски кредит № FL624762/01.02.2012г., сключен между ,,Юробанк И Еф Джи България” АД, гр.София и А.Д.Г., а именно: 1530 лева главница и 123,63 лева договорна лихва за периода от 02.03.2016 г. до 03.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 03.05.2017 г., до окончателното погасяване на задължението, които суми са предмет на Заповед № 1357 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 04.05.2017г. по ч. гр. д. № 1925/2017 г. на РС – Враца.

ОСЪЖДА   А.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ,,ЕОС Матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к. "Малинова долина", ул. ”Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, с ЕИК *********, направените разноски за държавна такса в заповедното производство по ч. гр. д. № 1925/2017 г. на РС – Враца от 33, 07 лв. и в настоящото производство от 78.13 лева.

 

Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                               

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: