№ 422
гр. Варна, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100500292 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, и е образувано по въззивна жалба от „***“
ЕООД, ЕИК **********, чрез адв.Е. против постановено по гр.дело № 11
762/2021 година, Решение № 3812 от 05.12.2022 година, по описа на ВРС, в
частта, с което е било осъдено въззивното дружество да заплати на „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, административна сграда,
сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), частичен иск от 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на
ищеца недвижим имот в периода от 20.03.2021 г. до 25.04.2021 г., находящ се
в ***, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3 382
кв.м., при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори №№ ***,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и в частите, с които е осъдено дружеството да заплати на
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
административна сграда, сумата от 873 лв. (осемстотин седемдесет и три
лева), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, като и в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Варна сумата от 200 лв., представляваща дължима държавна такса за
образуване на производството по делото, на основание чл. 77 ГПК, вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
В депозираната въззивна жалба се сочи, че съдът неправилно базира
своя правен извод на представеното по делото Споразумение.Излага се, че то
противоречи на всички останали доказателства и конкретно на приложените
1
по делото свидетелски показания.Според жалбата е била използвана 1/ 3 част
от процесния имот, а на целия, за да бъде приета цялата претенция за
основателна.Твърди се, че представеното споразумение се явява унищожаемо,
т.к. е било сключено под силата на принуда. По същество се настоява съдът
да отмени решението и да отхвърли претенциите.
По делото е депозиран отговор от страна на „***“ АД, чрез адв.Ж.,
които моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивното дружество не се явява, не се
представлява.
Въззиваемото дружество, редовно призовано, не се представлява, но е
постъпило писмено становище от страна на адв.Ж., с което моли съдът да
потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Не е спорно между страните, и съдът правилно е приел, че ищцовото
дружество е собственик на ПИ с идентификатор ***, с площ от 3 382 кв.м.,
при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори №№ ***
От н.а. учредяване Право на строеж върху недвижим имот от 21.01.2021
г., че Г. Г. Г. е учредила на „***“ ЕООД право на строеж върху собствения й
ПИ с идентификатор ***, находящ се на адрес ***, с площ 1478 кв.м.,
граничещ с имота на ищеца, по силата на което ответното дружество ще стане
собственик обекти в сграда със застроена площ 347,04 кв.м., предвидена за
построяване в поземления имот, съгласно инвестиционен проект, а Г. Г. Г. ще
придобие други обекти в предстоящата за построяване сграда.
Налична е още Телепоща, изпратена на 19.04.2021 г. до ответника „***“
ЕООД чрез Български пощи, с която дружеството ищец е поканило ответника
да му заплати обезщетение в размер на 25 000 лева, за ползване на собствения
му имот без разрешение във връзка с извършвани от „***“ ЕООД строителни
работи в съседния имот, като в имота на ищеца са натрупани земни маси,
строителни материали и същият е замърсен. Ответникът е поканен и да
преустанови тези действия и да разчисти терена на ищеца. Става ясно от
делото, че поканата е била получена на 22.04.2021 година.
По делото е било представено още и Извънсъдебно споразумение от
09.11.2021 година, сключено между „***“ АД и „***“ ЕООД, че страните са
приели за установено в отношенията помежду си, че по силата на нотариален
акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот от 21.01.2021 г.
ответникът „***“ ЕООД е придобил право на строеж за изграждане на
самостоятелни обекти в жилищна сграда, която ще се изгради в поземлен
имот с идентификатор ***, като във връзка с извършваните действия по
строителството „***“ ЕООД е ползвал съседният имот с идентификатор ***
без съгласието и разрешението на собственика му „***“ АД, в периода
20.03.2021 г. – 25.04.2021 г. Поради неизпълнение на задължението на
ответника да заплати поисканото обезщетение за ползване след получената
покана, ищецът е инициирал настоящото производство, като с цел страните да
разрешат с взаимни отстъпки този съдебен спор и да прекратят
2
производството по делото са подписали въпросното споразумение, съгласно
което „***“ ЕООД се е задължило в 3-дневен срок да заплати сумата от 25
000 лв. без ДДС, която представлява част от дължимото от него обезщетение
за ползване на имота на „***“ АД. В случай на изпълнение на това
задължение, ищецът се е съгласил да депозира молба за оттегляне на иска и
прекратяване на производството по делото и спрямо двамата ответници, като
няма да претендира лихви и разноски по делото. При неизпълнение –
производството по делото ще продължи така както е образувано.
Приобщен към доказателствения материал по делото е Протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
на строежа от 12.04.2021 г., възложители по който са Г. Г. Г., „***“ ЕООД и
още 8 физически лица, относно имот с идентификатор ***. С протокола е
удостоверено, че за изпълнение на строително-монтажните работи е налице
Договор от 17.03.2021 г. с „***“ ЕООД. Същият е представен от третото лице
– помагач, съгласно условията на който възложителите са възложили на „***“
ЕООД да построи със своя работна ръка, техника, инструменти и опит
строежа на жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII-271 с идентификатор
***, в кв. 19 по плана на к.к. „***“ гр. Варна в груб строеж от нулев цикъл до
покрив включително, като изпълнението в груб строеж обхваща изкопни
работи, зидарски работи, кофражни работи, армировъчни работи, бетонови
работи, грижи за бетона, декофриране, подготовка и предаване на отделните
етапи за довършителни работи, съгласно нормативните изисквания за
качество, както и на утвърдените проекти на обекта.
Наличен е още и Договор за строителство от 06.04.2021 година по
силата на които „***“ ЕООД в качеството си на възложител (главен
изпълнител) е възложило на „***“ ЕООД като подизпълнител извършването
на горепосочените дейности в съседния на ищеца обект. Според т. 3.4 от
Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа от 12.04.2021 г. достъпът до строителната площадка
се осигурява от съществуващата улична мрежа в комплекса.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и проекти на
неподписани съглашения между „***“ АД и „***“ ЕООД, с идентично
съдържание като подписаното извънсъдебно споразумение от 09.11.2021 г.,
както и между „***“ АД и „***“ ЕООД, касаещо отношения между
последните две дружества, които нямат връзка процесния спор.
Разпитани са свидетели, по искане на страните.
ВРС е приел, че претенцията е била доказана и с решението е присъдил
сумата от 5 000 лева в полза на дружеството ищец, дължима от дружеството
ответник.
Виждането на съда е следното:
С нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е установена възможност за ангажиране
отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на
другиго, до размера на обедняването. При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова,
3
с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е
не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването.
Предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД са
ищецът да е собственик на процесните вещи и ответникът да ги е ползвал за
исковия период, без основание. Редно е по делото да се обърне внимание и на
следните обстоятелства:
Не се спори от страните, че собственик на процесния имот е
дружеството – ищец.Също не е спорно и е видно от представените по делото
писмени и гласни доказателства, че в имота на „***“ в периода март – април е
имало струпани строителни материали - кофражни форми и укрепващи
елементи; били разположени коли, микробуси и техника в частта откъм хотел
„К.“. Изяснява се от свидетелските показания на св. Т., че като
„Административен директор“ в ищцовото дружество видяла за първи път
строежа, който се извършвал от „***“ ЕООД през м. март 2021 г., когато
получила сигнал от Международен френски лицей, че през имота минава
тежка строителна техника и механизация. Посетила имота и установила, че
целият в неоградената му част се ползва като паркинг – имало над десет
коли, микробуси, малки камиони и видяла голямо количество струпан
материал, арматурно желязо, дървен материал, както и 30-40 работника, които
се били разположили в имота на ищеца, поставени били масички и столчета,
за да обядват там. Свидетелката сочи, че това се случило когато се правили
основите на сградата, след приключване на изкопните работи; също тя указва,
че посочената зона е отредена за зелена площ по ПУП – ПРЗ, който действа
от 2018 г. за к.к. „***“, засята е с многогодишни дървета и е абсолютно
недопустимо през такава зона да минава тежка строителна техника и да се
извършва строителство.Свидетелят П. Г. Г. – служител на съседния хотел
„К.“, заявява, че е имало строеж в съседство, като му е направило
впечатление, че има струпани в горната му част до самата граница строителни
отпадъци; имало е товарна техника, минавала, разтоварвала, изпълвала с
пръст имота, но не знае на кого са били тези камиони; че в имота е било
изхвърлено скеле там, по невнимание работници изхвърляли в имота и други
строителни отпадъци, затова началникът им ги предупредил да оберат
работите, за да нямат проблеми.
4
Всички тези обстоятелства, определят исковата претенция, като
доказана и то в рамките на съществуващия процесуален ред, и с надлежните
процесуални способи.Неоснователни са възраженията, досежно заемането
само на 1/3 част от имота, т.к. е видно от доказателствата, че заемането на
имота, паркирането на л.а. и строителна техника, изхвърлянето на строителни
отпадъци, го е превърнало целия реално в строителна площадка, в разрез с
всякакви законови, санитарни, благоустройствени и прочее
норми.Неоснователно е и възражението за нищожност на представеното по
делото Споразумение.В конкретния случай дружеството ищец не се позовава
на него, за да бъде обсъждано то.Не се касае за договорна отговорност, т.к.
претенцията е била предявена по общия ред и доказана по несъмнен начин с
надлежните процесуални средства, без да е упоменато въпросното
Споразумение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3812 от 05.12.2022 година, по описа на
ВРС, постановено по гр.дело № 11 762/2021 година, в частта, с което е било
осъдено „***“ ЕООД, ЕИК ********** да заплати на „***“ АД, ЕИК ***,
сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), частичен иск от 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на
ищеца недвижим имот в периода от 20.03.2021 г. до 25.04.2021 г., находящ се
в ***, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3 382
кв.м., при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори №№ ***,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и в частите, с които е осъдено дружеството да заплати на
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
административна сграда, сумата от 873 лева (осемстотин седемдесет и три
лева), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, като и в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Варна сумата от 200 лв., представляваща дължима държавна такса за
образуване на производството по делото, на основание чл. 77 ГПК, вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
В останалата му част решението е влязло в сила.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6