РЕШЕНИЕ № 1
гр. Търговище, 07.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно
заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Янка Ганчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 269 по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК.
Производството е образуваното и
водено по съединени за общо разглеждане жалби, както следва: 1. на „Агроцентър
– Попово“ ЕООД – гр. Попово, представлявано от а.. З.О. срещу решение за
налагане на финансова корекция № 42/3/3111577/3/01/04/01 на Изпълнителния
директор на ДФЗ в частта, с която на дружеството, в
качеството му на правоприемник на ЕТ „Агроцентър – Г.Г.“, в условията на
солидарна отговорност с Г.П.Г. ***, действащ като ЕТ „Агроцентър – Г.Г.“
(заличен търговец), е определена финансова корекция в размер на
102 629.48лв.; 2. на Г.П.Г. ***, представляван от а.. З.О., срещу
решение за налагане на финансова корекция № 42/3/3111577/3/01/04/01 на
Изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която, в качеството му на заличен
търговец ЕТ „Агроцентър – Г.Г.“, в условията на солидарна отговорност с „Агроцентър
– Попово“ ЕООД – гр. Попово, му е определена финансова корекция в размер на 102
629.48лв. И двамата жалбоподатели твърдят, че решението противоречи на
материалния закон, не съответства на целта на закона и при издаването му са
съществено нарушени административно-производствените правила, поради което
следва да бъде обявено за нищожно, евентуално - изцяло отменено. Нищожността се
обосновава на липсата на посочване на конкретно основание по чл. 70, ал.1 от
ЗУСЕСИФ за издаване на акта. В условията на евентуалност се оспорва размера на
финансовата корекция, съответно легитимацията на дружеството като годен субект
на определеното задължение, а наред с това се твърди, че жалбоподателят Г. е
бил длъжен по закон да извърши прехвърлянето на търговското предприятие,
предвид обстоятелството, че е бил избран за общински съветник. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът по жалбата – изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие", редовно уведомен за пренасроченото по
молба на пълномощника на жалбоподателите открито съдебно заседание от
15.12.2020г. за 11.12.2020г., не е изразил становище по жалбите преди
приключване устните състезания.
Съдът,
предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят
Г.П.Г. ***, в качеството си на едноличен търговец ЕТ „Агроцентър - Г.Г.“ е
ползвател на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно
развитие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 –
2013г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, по договор № 42/3/3111577 от 16.02.2015г. Съгласно т. 4.25. от договора,
в срок от пет години от неговото сключване, ползвателят се е задължил в
частност да не продава активите, предмет на подпомагане под каквато и да било
форма с изключение на случаите, когато това
е предвидено в закон. В договора е уговорена отговорността за неизпълнение
на поетите задължения, в т. 8.1. Страните са се съгласили, че в случай че ПОЛЗВАТЕЛЯТ
на помощта не изпълнява свои нормативни и или договорни задължения след
изплащане на каквато и да е част от договорената финансовата помощ, или е
установено, че е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински
и/или подправени такива, включително когато тези документи и/или декларация са представени
при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ПОЛЗВАТЕЛЯТ
изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на
помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде
установена функционална несамостоятелност, ФОНДЪТ може да поиска връщане на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ПОЛЗВАТЕЛЯ. В този случай ФОНДЪТ прилага санкциите,
предвидени в чл. 59 и чл. 60 от НАРЕДБА № 23 от 18.12.2009 г. Получената
безвъзмездна финансова помощ по договора е в размер на 102 629.48лв., платена
на 23.06.2015г. (видно от писмото за оторизация на плащането от 12.06.2015г. и
уведомително писмо от 13.07.2015г., на стр. 391 и сл. от преписката).
С
решение № 296 от 26.10.2015г. на Общинската избирателна комисия гр. Попово,
жалбоподателят е бил обявен за избран за общински съветник в Община Попово
(видно от удостоверение на стр. 51 от делото), след което е избран и за
председател на Общинския съвет.
Видно
от направената справка в търговския регистър и достъпните чрез него документи,
едноличният търговец е заличен от 28.03.2019г. С договор от 18.03.2019г.
търговското предприятие на едноличния търговец като съвкупност от всички права,
задължения и фактически отношения, всички активи и пасиви, произтичащи от
стопанската дейност и отразени в счетоводния баланс, както и определени активи,
представляващи права върху недвижими имоти и транспортни средства, при
условията на чл. 15 и сл. от ТЗ, е прехвърлено на „Агроцентър – Попово“ ЕООД
срещу сумата от 4 милиона лева. Посоченото дружество е учредено на 19.11.2018г.
в гр. Попово и едноличен собственик на капитала му е Г.П.Г..
По
признание на административния орган (направено чрез мотивите на оспорения акт),
Г.Г. е уведомил незабавно ДФЗ за осъщественото прехвърляне на търговското
предприятие на едноличния търговец, с писмо с вх. № от 25.03.2019г.
С
писмо от 18.02.2020г. адресатите на оспорения акт са били уведомени за
започване на административното производство по налагане на финансови корекции
на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. В писмото са посочени основанията за
откриване на производството – прехвърлянето на предприятието на едноличния
търговец на търговското дружество. По делото се представени доказателства само
по отношение на датата на получаване на писмото от търговското дружество –
24.02.2020г., но не и от Г.П.Г., но възражението, направено по повод на писмото
до изпълнителния директор на ДФЗ, е подписано от управителя на търговското
дружество и от Г.П.Г., т.е. няма съмнение, че Г. е уведомен за съдържанието на
писмото и е упражнил правото си да оспори констатациите и изводите на
административния орган. С възражението не се оспорват фактическите констатации
на административния орган относно прехвърлянето на търговското предприятие, но
се твърди, че това не е основание за налагане на финансова корекция, тъй като
дружеството е продължило да осъществява същата дейност, каквато е осъществявал
едноличният търговец и в частност продължава да изпълнява задълженията на
ползвател по договора за безвъзмездна финансова помощ, поради настъпилото
универсално правоприемство.
Възраженията
не са възприети от административния орган – изпълнителния директор на ДФЗ, и на
20.10.2020г. е издадено решение за налагане на финансова корекция. С оспореното
решение за налагане на финансова корекция № 42/3/3111577/3/01/04/01 на
Изпълнителния директор на ДФЗ на „Агроцентър – Попово“ ЕООД – гр. Попово, в
качеството му на правоприемник на ЕТ „Агроцентър – Г.Г.“ и на Г.П.Г. ***,
действащ като ЕТ „Агроцентър – Г.Г.“ (заличен търговец), при условията на солидарна
отговорност, е определена финансова корекция в размер на 102 629.48лв.
Фактическото основание за налагане на корекцията, така както е формулирано в
решението е прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец на
търговското дружество. Като правно основание за издаване на акта, в титулната
част на решението, органът се е позовал на разпоредбите на 20а, ал.2 и чл. 27,
ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 55, ал.1 от Наредба
№ 23 от 18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ и чл.
43, ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г.,
подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, чл.
70, ал.1 (очевидно се има предвид ЗУСЕСИФ, но не е посочено, вероятно поради
грешка), т. 4.25, б.“б“ от договор 42/3/3111577 от 16.02.2015г., във връзка с
чл. 72, ал.1 и чл. 73, ал.1 и § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ. Решението е съобщено на дружеството
на 26.10.2020г., а жалбата му е подадена на 06.11.2020г., т.е. в
законоустановения срок. По отношение на Г. по делото липсват доказателства за
датата, на която решението му е било съобщено. Съдът е изискал доказателства в
тази връзка от страна на административния орган, като е указал, че при
непредставяне на такива, съдът ще приеме, че подадената на 06.11.2020г. жалба от
Г. не е просрочена. Такива доказателства по делото не са представени, а
задължението да се удостовери съобщаването на акта на неговия адресат е на
административния орган, поради което съдът приема, че и подадената от Г. жалба
е в срок.
СНЦ
„Местна инициативна група - Попово“ – третата страна по договора за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е издала нарочно удостоверение от
09.12.2020г., представено по делото, в което е посочила, че е била уведомена за
прехвърлянето на търговското предприятие на едноличния търговец. По нейна
преценка всички цели на проекта на едноличния търговец, за чието изпълнение е
получена помощта, са изпълнени, подпомаганите активи са били използвани за
целите на проекта, а прехвърлянето на търговското предприятие на едноличния
търговец не е повлияло негативно върху осъществяването на целите на проекта,
тъй като и след прехвърлянето му дейността на търговското предприятие е
продължила да се осъществява от „Агроцентър – Попово“ ЕООД в същия обем, по
същия начин, със същите машини, земя и други активи, вкл. и подпомаганите по
договора и със същите работници (на стр. 50 от делото).
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 от същия закон.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от
същия закон предвижда, че дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони,
извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване
на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
Предвид тази правна уредба и посочените
от административния орган правни основания за издаване на акта, съдът приема,
че оспореният акт не е нищожен. Издаден е от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Следва да се
провери доколко соченото от административния орган фактическо основание за
издаване на решението - прехвърляне на търговското предприятие от ползвателя на
помощта, осъществява хипотезата на някое от
материалните основания за издаването на решение за налагане на финансова
санкция, предвидени в чл. 70, ал.1, т. 1 – т. 9 от ЗУСЕСИФ.
Случаите, в които финансовата
подкрепа със средства на ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез
извършване на финансова корекция са регламентирани в чл. 70 от ЗУСЕСИФ. В
самото решение за налагане на финансова корекция не е посочено конкретно коя от
хипотезите на чл. 70, ал.1 от ЗУСЕСИФ се счита за изпълнена. Доколкото никъде в
акта не се обосновава наличие на нередност, която има или би имала за последица
нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ, единствената възможна хипотеза
сред
посочените от т.1 до т. 9 в чл. 70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, под която може да се
субсумира посоченото от органа фактическо основание за издаване на акта - прехвърлянето
на търговското предприятие от страна на едноличния търговец преди изтичане на
петгодишен срок от получаване на помощта, е тази по чл. 70, ал.1, т. 4 от
ЗУСЕСИФ – за нарушение на изискването за дълготрайност на операциите в случаите
и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013г.
Съгласно
член 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013г. операциите, включващи инвестиции в
инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса от
европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от
крайното плащане към бенефициера или в рамките на периода от време, определен в
правилата за държавна помощ — когато е приложимо — подлежат на едно от
следните:
а)
прекратяване или преместване на производствена дейност извън програмния район;
б)
промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на
дадено търговско дружество или публичноправна организация неправомерно
преимущество;
в)
значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение
и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели.
Следва да се провери доколко
прехвърлянето на търговското предприятие не представлява значителна промяна,
която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела
до подкопаване на нейните първоначални цели.
Юридически
прехвърлянето на търговското предприятие като единен обособен обект на право на
търговеца има отчуждителен ефект и се изразява в прехвърляне на цялата
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени от търговеца
във вр. с неговата конкретна дейност. Следователно, макар и договорът да има
комплексен характер, доколкото негова правна последица е прехвърляне
собствеността и предаване владението на така обособеното имущество на купувача
срещу заплащане от страна на последния на уговорената цена, то следва да се
приеме, че сделката, с присъщия ѝ транслативен ефект, попада категорията
разпоредителни сделки, за които е въведена забраната по чл. 55, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 23 от 18.12.2009г. и е
възпроизведена в клаузата на т. 4.25, б.
„б“ от процесния договор. В период от пет години след получаване на помощта
едноличният търговец не е бил свободен да се разпорежда с търговското си
предприятие, доколкото в него са включени активи, придобити чрез обсъжданата безвъзмездна
помощ. Съдът не приема възражението, че прехвърлянето на търговското
предприятие е било необходимо по силата на закона, предвид встъпването на Г.
като общински съветник. Участието на Г. в местните избори като кандидат за
общински съветник и конституирането му като такъв след избора, респ.
преодоляването на възникналата несъвместимост с оглед качеството му на
едноличен търговец чрез прехвърлянето на търговското предприятие и заличаване
на едноличния търговец, не е било нито нормативно изискуемо, нито единственото
възможно правно действие. С други думи Г. не е бил длъжен нито да участва в
местните избори като кандидат за общински съветник, нито да полага клетва като
общински съветник, нито близо четири години след това да прехвърля търговското
си предприятие, а е могъл например да инициира прекратяване на пълномощията си
като общински съветник. Това нарушение на нормативната уредба и респ. на
договора представлява несъмнено значителна промяна, която засяга условията за
изпълнение на финансирания проект, т.е. едно от двете кумулативните условия по
чл.71, ал.1, б. „в“ от обсъждания регламент е налице. В същото време от страна
на административния орган не се твърди, нито от фактите по делото може да се
обоснове извод, че тази промяна би довела до подкопаване на първоначалните цели
на проекта, т.е. не е налице втората предпоставка по чл. 71, ал.1, б. „в“ от
регламент № (ЕС) № 1303/2013г. Административният орган не е нито обосновал, нито
доказал, че осъщественото прехвърляне на търговското предприятие на едноличния
търговец, а не на отделни активи, при това на дружество, чийто едноличен
собственик на капитала е ползвателя на помощта, би довела до подкопаване на
първоначалните цели на проекта. Обстоятелството
дали дружеството правоприемник би могло да е бенефициер по мярката в случая е
ирелевантно, съгласно решение на СЕС по
дело № С – 580/17, което дава отговор на подобен въпрос, и затова не следва да
се обсъжда.
По
изложените съображения съдът приема, че не е налице нито една от хипотезите
предвидени в чл. 70, ал.1, т. 1 – т. 9 от ЗУСЕСИФ. Оспореният акт е издаден при
липса на годно материално-правно основание, като такъв е незаконосъобразен
поради несъответствие с материалния закон и следва да бъде отменен изцяло.
При
този изход на делото следва да се поставят на разглеждане претенциите за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателите. Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.
Жалбоподателите
са представили доказателства за направени разноски, както следва: 1. от
търговското дружество – за държавна такса по жалбата в размер на 821.04лв. и за
адвокатски хонорар в размер на 4272лв., от които 712лв. за ДДС; общо 5093.04лв.;
2. от Г.Г. – за държавна такса по жалбата в размер на 821.04лв. и за адвокатски
хонорар в размер на 4272лв., от които 712лв. за ДДС; общо 5093.04лв.
Съдът
намира, че предвид материалния интерес по делото уговореното и платено
възнаграждение за адвокат от всеки от жалбоподателите не е прекомерно. На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК ДФЗ следва да бъде осъден да плати направените
по делото разноски на жалбоподателите.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалби на „Агроцентър – Попово“ ЕООД – гр. Попово и Г.П.Г. ***,
представлявани от а.. З.О., решение за налагане на финансова корекция №
42/3/3111577/3/01/04/01 на Изпълнителния директор на ДФЗ, с което на
„Агроцентър – Попово“ ЕООД – гр. Попово, в качеството му на правоприемник на ЕТ
„Агроцентър – Г.Г.“ и на Г.П.Г. ***, действащ като ЕТ „Агроцентър – Г.Г.“
(заличен търговец), при условията на солидарна отговорност, е определена
финансова корекция в размер на 102 629.48лв.
ОСЪЖДА
ДФЗ – София да плати на „Агроцентър – Попово“ ЕООД – гр. Попово разноски по
делото в размер на общо 5093.04лв., от които за държавна такса по жалбата 821.04лв.
и за адвокатски хонорар 4272лв.
ОСЪЖДА
ДФЗ – София да плати на Г.П.Г. ***, разноски по делото в размер на общо
5093.04лв., от които за държавна такса по жалбата 821.04лв. и за адвокатски
хонорар 4272лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: