№ 12456
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110151272 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.50, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по изпратена по подсъдност от СГС
искова молба от И. Г. Й. против ************, с която са предявени обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 22 175
лева, частичен иск от сумата от общо 52 280 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от непозволено
увреждане, причинено от вещ, собственост на ответника – автоматична входна врата
на магазин ************, находящ се в ************, както и сумата от 3 825 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на
заплатено медицинско изделие – изкуствена тазобедрена става и консумативи за
операция.
В исковата молба ищцата твърди, че на 25.03.2023 г., към 15:45 часа, била
блъсната от автоматичната врата на магазин ************, находящ се на адрес в
************, в резултат на което паднала, ударила се в близко стоящата детска
катерушка и получила разкъсно-контузна рана на главата, контузия на коляното и
счупване на шийката на бедрената кост. Поддържа, че служителите на магазина, които
били на смяна по време на инцидента, извикали Бърза помощ, чийто екип поставил
работна диагноза „фрактура на шийката на бедрена кост и контузио на глава“ и на
същата дата била хоспитализирана в Пирогов. При извършените прегледи била
установена необходимост от оперативна намеса и смяна на тазобедрената става.
Ищцата поддържа, че всички действия по операцията и последващите постоперативен
1
и възстановителен период, били болезнени, била дълго време на обезболяващи, а
възстановяването на функциите на увредения крайник в състоянието преди инцидента
невъзможно. Поддържа още, че отправила писмена претенция до ответното дружество
за репариране на претърпените имуществени и неимуществени вреди, но освен
предоставяне на записите от камерите по време на инцидента, отношение не било
взето. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя
правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Претендира
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените и продължаващи болки,
страдания, страх, притеснение и ограничаване нормалното функциониране на левия й
крайник, както и имуществените вреди за платеното медицинско изделия и
консумативи за операция. Претендира и направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът прави възражение
за неподсъдност на спора – поради цената на иска, както и за нередовност на исковата
молба – поради липса на доказателства за представителна власт на лицето, което е
подписало и подало исковата молба. По същество на спора оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Оспорва се наличието на елементи от фактически състав
на нормите на чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД с доводи, че автоматичната врата на посочения
магазин е била в пълна изправност към датата на твърдения от ищцата инцидент, както
и че на същата се извършва редовно техническо обслужване и профилактика по силата
на Рамков договор от 01.09.2017 г., сключен между ответника и трето за спора
юридическо лице. Сочи се още, че при извършената планова проверка на вратите, било
установено, че същите и комбинираните сензори продължават да работят нормално,
считано от предходна проверка пред м.октомври 2022 г. Предвид гореизложеното се
излагат съображения, че ответното дружество полага грижата на добрия търговец и
осъществява редовна поддръжка на вещта, от която се твърди да е била причинена
вредата. Ето защо, искането на ищцата за реализиране на безвиновна деликтна
отговорност, е неоснователно. Изразява се и становище, че не са налице
предпоставките за ангажиране и на отговорността по чл.50 ЗЗД с доводи, че поради
небрежност например, действията на пострадалото лице са станали причина за
настъпване на увреждане, като вредите не са пряка и непосредствена последица от
съприкосновението с вещта и нейното стопанисване, а резултат от поведението на
пострадалото лице. Поддържа се още, че ако вратите са в процес на затваряне, когато
към тях се приближава обект, техните сензори засичат движението и преустановяват
затварянето. При положение, че преди приближаване на вратите вече е започнало
тяхното затваряне, какъвто бил и процесния случай, нормалната експлоатация на
подобни автоматични врати изисква да се изчака минимален период от време, за да се
спре стартиралото вече затваряне и едва тогава да се преминава през тях. По
отношение на предявената претенция за неимуществени вреди се изразява становище,
че не е съобразена с нормата на чл.52 ЗЗД, като дори частично претендираната сума е
2
прекомерна и не кореспондира с фактите и обстоятелствата по делото. По изложените
в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове, а в
условията на евентуалност – намаляване размера на претендираните неимуществени
вреди. Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен фиш за спешна медицинска помощ, от който се установява,
че на 25.03.2023 г. екип на ЦСМП е посетил адрес в гр.София, ул.Тодор Каблешков,
магазин ************. Видно от снетата анамнеза е, че ищцата е паднала, ударена от
автоматична врата. Поставена е работна диагноза и е транспортирана до лечебно
заведение.
По делото е приложена епикриза, издадена от ************, от която се
установява, че на ищцата е проведено оперативно лечение, при което е извършена
смяна на тазобедрена става, изписана е с подобрения на 31.03.2023 г. с препоръки за
терапия и проследяване.
В проведеното на 13.02.2024 г. открито съдебно заседание съдът е извършил
констатация с представените от ищцата оригинали на фиш за спешна помощ и
епикриза, като е констатирал, че са идентични с приложените по делото заверени
преписи.
По делото са приложени декларация за избор на медицинско изделие, частично
заплатено от НЗОК, фактура и фискален бон от 29.03.2023 г. за сумата от 3720,00 лева,
издадена от ************ с посочено основание „доплащане на медицинско изделие“.
По делото е приложен фискален бон от 28.03.2023 г. за сумата от 105,00 лева за
закупен „повдигач“ от санитарен магазин Пирогов.
По делото е приложена водената между страните кореспонденция по повод
инцидента.
По делото са приложени направените на ищцата рентгенови снимки, както и
видеозапис от инцидента.
По делото е приложен рамков договор от 01.09.2017 г., сключен между
„************ ************“ КД и „************, от който се установява, че
ответното дружество е възложило на трето за делото лице поддръжка и сервиз на
автоматичните врати. Видно от договора е, че касае периода от 01.09.2017 г. до
01.09.2018 г., а в приложения към него списък не фигурира процесния търговски обект.
По делото е приложен сервизен протокол № 20003409/20.10.2022 г., от който се
установява, че е извършена профилактика на 6 бр. автоматични врати на обект
хипермаркет ************, с адрес: ************. В протокола е вписано още, че
вратите работят нормално.
По делото е приложен сервизен протокол № 20003423/25.04.2023 г. за извършено
3
профилактика на автоматичните врати в горепосочения търговски обект, като отново е
вписано, че същите работят нормално.
По делото е изслушано и прието заключение на комплексна съдебнопсихологична
и съдебномедицинска експертиза, в която вещото лице със специалност ортопедия и
травматология е посочило, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила
счупване на лява бедрена кост в горния й край, в областта на шийката и
разкъсноконтузна рана в лява слепоочна област, които е възможно да бъдат получени
по описания в исковата молба начин. Вещото лице е посочило, че изкуствената
тазобедрена става не покрива на 100 % функционалността на собствената става, поради
което при определени движения има риск от изкълчване, както и риск от счупване и
разрушаване на връзката между импланта и костта на пациента – т.нар. разхлабване.
Видно още от заключението е, че клякане, кръстосване на краката, сгъване на бедрото
над 90 градуса при сядане, са противопоказни след смяна на тазобедрена става, тъй
като има риск от нейното изкълчване. Последиците от смяната на ставата на ищцата са
с траен характер и са свързани с ограничения на обема на движенията на и някои
позиции на краката, а разкъсноконтузната рана на главата ес възстановителен период
от около две седмици. По отношение на психоемоционалното състояние на ищцата,
вещото лице – психолог е посочило, че ищцата е преживяла депресивни и тревожни
състояния, които са в причинно-следствена връзка с инцидента, като възстановителния
период продължава и към датата на изследването. Налице е отключено адаптационно
разстройство.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в
което вещото лице, след запознаване с техническите спецификации на вратите,
вложените в тях сензори и посещение на място на обекта сочи, че радарният
/микровълнов/ сензор засича движение и предприема отваряне на вратите при
разстояние в диапазона от 0,4 до 2,0 метра, като най-оптималната и чувствителна зона
е в средата на обхвата, а именно 1,20 м. Вещото лице е посочило, че инфрачервената
завеса засича наличие на обект в рамките на вратата при разстояние от 0 до 0,40 метра.
Периодът от време, необходим за затваряне на автоматичните врати от напълно
отворено положение до напълно затворено, е 3 секунди, а скоростта е 0,27 м/с.
Съгласно заключението, при засичане на приближаващ обект/лице, процесът на
затваряне се преустановява и моментално се обръща посоката на движение на вратите,
т.е. при затваряне и установяване на обект/лице на сензорите, вратите моментално
преустановяват движението на затваряне и преминават в режим на отваряне, като това
се случва независимо от етапа и степента на затваряне.
Други относими и допустими доказателства по делото не са приложени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Между страните не се спори и съдът приема за безспорно по делото
4
обстоятелството, че автоматичните врати на търговския обект – хипермаркет
************, находящ се в ************, блъснали ищцата, са собственост на
ответното дружество, поради което същото е пасивно материално-правно
легитимирано по предявения иск.
Съгласно чл.50 ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. По силата на тази
разпоредба, за да се уважи искът, следва да се установят безспорно следните
кумулативни предпоставки: вещта да е собственост на ответника или последния да е
лице, под чийто надзор се намира същата; настъпилото увреждане да е в резултат на
състоянието на вещта; причинна връзка между увреждането от вещта и вредите
/имуществени и неимуществени/.
Отговорността по чл.50 ЗЗД е обективна безвиновна отговорност. Собственикът и
лицето, под чийто надзор се намира вещта отговарят солидарно за причинените вреди.
С разпоредбата не е уточнено понятието "вещ", но съгл. правната доктрина и трайната
съдебна практика под понятието "вещи" следва да се разбират всички вещи на
мъртвата и живата природа.
Настоящият съд приема за доказан и факта, че инцидента, довел до увреждане на
здравето на ищцата, е бил предизвикан именно от автоматичните врати на магазина,
т.е. от вещ, собственост и находяща се под надзора на ответника. За да обоснове този
извод съдът взе предвид приложения по делото фиш за спешна медицинска помощ, от
който се установява, че екипът е бил извикан на местопроизшествие, настъпило на
адреса на процесния търговски обект, където е установил ищцата, ударена от
автоматична врата, паднала в магазина. В тази насока е и заключението на приетата по
делото комплексна съдебнопсихологична и съдебномедицинска експертиза, в което
вещото лице ортопед и травматолог, въз основа на своите знания и опит, е посочило, че
е възможно травмите да бъдат получени по описания в исковата молба начин. Предвид
гоереизложеното, съдът приема за безспорно установено, че действието /затваряне/ на
автоматичната вратата на магазина по време, когато ищцата преминава през нея, е
причина за падането на последната и получаване на увреждането – счупване на лява
бедрена кост в горния й край в областта на шийката и разкъсно-контузна рана в лявата
слепоочна област, т.е. налице е причинна връзка между настъпилите за ищцата вреди в
резултат от удара /контакта/ с вратата и последващото й падане, което обуславя и
отговорността на ответника по реда на чл.50 ЗЗД.
В случая ответникът носи отговорност защото вещта му принадлежи и се намира
под негов надзор (безвиновна отговорност).
За разлика от предпоставките по чл.45 и чл.49 ЗЗД, при които увреждането трябва
да е в резултат на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и
общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл.50 ЗЗД може да се
ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, проявили се и
5
при правилна експлоатирана щом не е съществувала техническа възможност да се
предвидят и обезопасят.
Въпросите по приложението на чл. 50 от ЗЗД - за предпоставките на тази
отговорност и разграничаването й от другите хипотези на непозволено увреждане, са
разрешени в задължителната практика на ВКС - ППВС № 4/75 г. Съгласно т. 3 от
ППВС № 4/75 г. е посочено, че когато при ползване на дадена вещ са допуснати
нарушения на предписани от закона или общоприети правила, отговорността за
поправяне на вредите е по чл. 45 и 49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са
допуснати и са произлезли вреди от вещта отговорността е по чл. 50 от ЗЗД. Установи
се по делото, че вредите са произлези от собствена на ответното дружество вещ –
автоматична входна врата. Съгласно утвърдената съдебна практика, за да бъде
ангажирана отговорността по чл. 50 от ЗЗД не е необходимо вещта да е с недостатъци
или да представлява опасност, да крие в себе си някакъв динамизъм, на който да се
дължи вредата /в този смисъл са Решение № 2965/57 г. на IV г.о. на ВС и Решение №
394/60 г. на IV г.о. на ВС/. Нормата на чл.50 ЗЗД не свързва отговорността с особени
свойства на вещта, отговорността не е обусловена от това дали вещта е била повредена
или не, дали представлява източник на повишена опасност или не. Отговорността по
чл.50 ЗЗД винаги се свързва със самото проявление на вещта, а не от волевото
поведение на човека, вкл. и на този, ползващ вещта.
Предходното обуславя извод, че за наличието на предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника по чл.50 ЗЗД, щом вещта е произвела дефект и той се
намира в причинна връзка с настъпилите вреди, независимо дали до този момент
технически е отговаряла на изискванията за безопасна експлоатация. Отговорността
на ответника в тази хипотеза е безвиновна /обективна/ и възниква, когато има
вреди и те са в причинна връзка с проявлението на вещ, негова собственост или под
негов надзор дори техническото състояние документално да е отговаряло на
изискванията за безопасност и да е бил осъществяван редовно контрол.
По отношение на въпроса какъв е справедливият размер на обезщетение, което
следва да бъде присъдено за претърпените от ищцата неимуществени вреди, следва да
се отбележи, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Така например в
редица решения на ВКС, а именно: решение № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г.
6
на ІІ т.о.; решение № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; решение №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; решение № 66 от 03.07.2012 г., по т.д.
№ 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. Следва да се има предвид още, че при определянето
на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия към момента на увреждане на пострадалия /в този смисъл са
решение по т.д. № 83/2009 г., II т.о. на ВКС, решение по т. д. № 795/2008 г., II т.о. на
ВКС и решение по т. д. 299/2011 г., II т.о. на ВКС /.
С оглед предходното, при определяне на размера на обезщетението за
имуществени вреди, настоящият съд взе предвид заключението на комплексната
експертиза, съгласно което последиците от смяна на тазобедрена става са с траен
характер, т.е. изкуствената тазобедрена става не покрива на 100 % функционалността
на собствената става. Налице са ограничения при движение и съобразяване с
лекарските препоръки относно оперирания крайник.
В случая по делото не са събрани гласни доказателства за установяване на
претърпените от ищцата болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност,
но дори и без тези доказателства, може да се обоснове извод, че фрактурата на
крайника и последвалата оперативна намеса, при която е поставена изкуствена става, е
обусловило болки и страдания, които в началото са били интензивни. Видно от
приложената по делото епикриза е, че ищцата е постъпила на лечение на 25.03.2023 г.,
на 14-тия следоперативен ден е следвало да се свалят конците, а на 30.04.2023 г. е
препоръчана контролна рьо-графия, т.е. период повече от 1 месец. Следва да се
съобрази още и напредналата възраст на ищцата – 74 г. (на каквато възраст очевидно се
изживяват по-трудно травми и операции), както и обстоятелството, че травматичната
увреда е настъпила на фона на придружаващи заболявания, сред които и хронична
исхемична болест на сърцето. Обичайно, освен физически страдания е ищцата да е
търпяла и неудобства, свързани с влошено качество на живот за продължителен
период от вреди и необходимостта от чужда помощ. Предходното безспорно се
установява от проведеното от вещото лице-психолог изследване, при което ищцата е
споделила, че това за нея е бил „един много тежък период“, „била се отчаяла, че няма
да може да ходи вече“. Видно от заключението е, че и към момента на изследването /1
7
година след инцидента/ ищцата преживява депресивни и тревожни състояния, които са
в причинно-следствена връзка с процесния инцидент, труден възстановителен период,
който продължава и към датата на прегледа. Налице е отключено адаптационно
разстройство.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото следва да бъде
определен в претендирания размер от 22 175,00 лева, предявен като частичен иск от
сумата от общо 52 280 лева.
В процесния случай не се претендира законна лихва, поради което за да не се
произнесе „свръх петитум“, съдът не присъжда законна лихва за забава върху
определеното по-горе обезщетение.
По иска за обезщетение на имуществени вреди:
Доказани са изцяло направените разходи за поставяне на медицинско изделие,
изкуствена тазобедрена става в размер на 3720,00 лева, заплатени с фактура №
**********/29.03.2023 г., който разход се поема частично от НЗОК /видно от
декларация на л.12 от делото/ и медицински консумативи на стойност 105,00 лева.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищцата. Видно от приложения списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищцата претендира и е направила разноски за държавна
такса и експертизи в общ размер на 1955,18 лева.
Процесуалния представител на ищцата претендира адвокатско възнаграждение
при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното и на основание чл.38, ал.2
ЗА, при съобразяване с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от СРС, както и с определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д.№ 1908/2022 г., I т.о. на ВКС, съдът определя
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в размер на 2500,00 лева,
тъй като делото не е от фактическа и правна сложност. Отделно от предходното, следва
да се има предвид, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА е определени категории лица
да имат възможност да получат безплатна правна помощ, но не води автоматично до
извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага чрез поемането на процесуално
представителство, респ. предоставянето на правни съвети.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „************ ************, със седалище и адрес на управление:
8
************, представлявано от „************ ************ да заплати на И. Г. Й.,
ЕГН **********, на основание чл.50 ЗЗД, сумата от 22 175 лева, предявена като
частичен иск от сумата от общо 52 280 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от непозволено
увреждане, причинено на 25.03.2023 г. от вещ, собственост на ответника – автоматична
входна врата на магазин ************, находящ се в ************, както и сумата от
общо 3 825 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
стойността на заплатено медицинско изделие – изкуствена тазобедрена става и
консумативи за операция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „************ ************, със
седалище и адрес на управление: ************, представлявано от „************
************ да заплати на И. Г. Й., ЕГН ********** сумата от общо 1955,18 лева,
представляваща направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „************ ************, със седалище и адрес на управление:
************, представлявано от „************ ************ да заплати на адвокат
П. Г. В., член на Адвокатска колегия – гр.София, с адрес на упражняване на
дейността: ************, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на
2500,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на ищцата по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9