Р Е Ш Е Н И
Е
№ 11 06.02.2020
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, четвърти състав
на ……....двадесети януари…………….……две хиляди и двадесета година
в
публично съдебно заседание в
следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря…………Румяна Гигелова.……….………….……..….
И
прокурора ………………………………………………………………..…...……
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова….……………….………………..
търговско
дело ……….№ 144 по описа за 2018
година……....……………..……,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от А.Ю.Е. ***, с която се предявяват срещу ЗАД „Д.Б.Ж.З.“
АД – София обективно съединени искове с правно основание 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът
претендира сумите: 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в резултат на ПТП, реализирано на 27.07.2017 година, ведно със законните лихви
върху тази главница от дата на увреждането до окончателното разплащане; 670
лева – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната
лихва върху тази главница, за периода от датата на увредата
до окончателното разплащане. Претендират се и направените в съдебното
производство разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че станал участник в ПТП, реализирано на
27.07.2017 година, при следната фактическа обстановка: Около 22.15 часа на
първокласен път 1-8, при км. 351+427, водачът Д.В.Д., управлявайки лек
автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“, с per. № ******, по ПП 1-8 в посока гр. Харманли, загубил
контрол над автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение. Вследствие на
това ударил челно движещия се насреща по ПП 1-8 в посока гр. Свиленград лек
автомобил марка „М.“ модел „****“, с per. № ******, управляван от ищеца А.Ю.Е.. За настъпилото събитие
бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14/23.08.2017 година,
а срещу виновния за ПТП водач Д.В.Д. бил съставен АУАН № 282582/ 27.07.2017 година.
Ищецът
твърди, че пострадал тежко при ПТП, поради което още на 27.07.2017 година бил
хоспитализиран в МБАЛ - Свиленград с напукан таз и контузия на корема. Поради
характера на получените наранявания на следващия ден бил транспортиран за
лечение в УМБАЛ „Свети г.“ ЕАД - гр. Пловдив, където бил приет с оплаквания за
силни болки в дясна ТБС и невъзможност за извършване на движения. Била
установена висока субкапитетна фрактура на десния фемур с нехарактерно продължение на фрактурната
линия през капут феморис с фрактуриране
на капут феморис и поставена следната диагноза:
закрито счупване на бедрената шийка (фрактура лукс. капут фем
декстра). След консултации със специалисти било взето
решение за провеждане на оперативно лечение под спинална
анестезия, предшествано от стационарна терапия. На 03.08.2017 година му била извършена
операцията, при която било направено открито наместване на дислокация на
тазобедрена става и поставяне на два винта. За проведеното лечение заплатил
сумата в общ размер на 670 лева за закупуване на Шафт
винт за бедрена шийка С-04 - 2 бр., всеки от които на стойност 335.00 лева. Престоял
в болничното заведение до 10.08.2017 година, след което бил изписан с
подобрение и с указания - кога да бъдат свалени конците, да не натоварва крака
и да ходи с патерици десет месеца, да провежда медикаментозно лечение в
продължение на една година и да проследява общото си състояние, като извършва
контролни прегледи и изследвания.
Ищецът
твърди, че процесният пътен инцидент му причинил
внезапно и неочаквано увреждане на здравето, съпроводено с множество болки и
страдания. Все още изпитвал силни болки в областта на травмите. С големи усилия
се придвижвал самостоятелно. Силно ограничил социалните си контакти, поради
болката, дискомфорта и страданията, които изпитвал
ходейки. Пътното произшествие допълнително увредило недоброто му здравословно
състояние. Понеже страдал от Дифузен В едноклетъчен нехочкинов
лимфом I А кл. ст., с
решение на ТЕЛК му е призната 75 % трудова неработоспособност. Провел
химиотерапия и се водил на диспансерен учет.
Изживеният стрес, болки и страдания от ПТП влошили още повече общото му
състояние. В резултат на ПТП настъпили промени и в емоционалното му състояние,
станал силно раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести
приливи на чувство на безпокойство и притеснение. Изпитвал неувереност и страх
от МПС. Към това се добавило и заниженото му самочувствие, породено от
причинения външен дефект (твърди се, че ищецът променил походката си и накуцвал).
Към настоящия момент страданията продължавали, като възстановителният процес
все още не бил приключил и ищецът се нуждаел от адекватна рехабилитация и
продължаващо лечение.
Ищецът твърди,
че отговорността за причинени вследствие на процесното
ПТП вреди се покривала от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД, с полица № BG/30/l 17000573569, с
валидност от 16.02.2017 година до 16.02.2018 година. Във връзка с това и с
оглед изискванията на КЗ, на 04.05.2018 година отправил претенция до застрахователя
на отговорния за ПТП водач, за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение. До момента, въпреки изтеклия срок, застрахователят не се бил
произнесъл по искането му.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва
претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди пряко
към застрахователя на виновния водач, а именно ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“ ЕАД. Претенциите за обезщетения са съединени с тези за
обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД. С оглед направеното с допълнителната
искова молба уточнение следва да се приеме, че ищецът претендира законни лихви
върху двете главници считано от 04.08.2018 година – датата на която бил изтекъл
тримесечният срок по чл. 496 ал. 1 вр. ал. 3 т. 1 КЗ.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът
посочва банкова сметка ***: IBAN ***Д, титуляр на
сметката - А.Ю.Е..
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК
ответникът подава писмен отговор. Заема становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Заявява, че признава за установено
съществуването на валидно и действащо застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на Застрахователна полица № BG/30/117000573569/16.02.2017година,
сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД,
относно л.а. „Ф. Г.” с per. № ******. От изложените в отговора фактически твърдения следва, че
ответникът не отрича факта на настъпване на застрахователно събитие на 27.07.2017
година, както и че ПТП е станало с участието на Д.В.Д. – водач на л.а. „Ф. Г.”
с per. № *****. В същото
време дружеството-ответник оспорва исковете по основание и размер, като на
първо място въвежда твърдение за липса на основния елемент на фактическия
състав на търсената от него отговорност за заплащане на обезщетение на
имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че водачът Д.В.Д. не бил нарушил
императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за
неговото прилагане, съответно не бил причинил процесното
ПТП. Ето защо липсвал елемент от ФС на деликта – противоправно поведение. Позовава се на обстоятелството, че
по делото нямало данни за образувано
наказателно производство, което да е приключило с краен акт, който да установи
наличието или липсата на вина на водача, както и влязло в сила наказателно
постановление. На следващо място счита, че претендираният
от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди бил прекомерно
завишен и несъответен на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52
от ЗЗД. Претенцията не била съобразена с реално понесените от ищеца болки и
страдания в резултат на процесното ПТП и с приноса на
пострадалия за настъпване на вредоносните последици. Ответникът настоява, че
търпените от ищеца болки и страдания не били резултат само на настъпилото ПТП.
При определяне на обезщетението следвало да се отчете възрастта на ищеца и настъпилите
дегенеративни изменения. Оспорва твърдението за настъпили промени в
емоционалното състояние на ищеца и понижаване на самочувствието в резултат на нараняванията и счупванията, както и за това, че ищецът и понастоящем
продължавал да изпитва силни болки в областта на травмите, с големи усилия се
придвижвал самостоятелно и бил ограничил социалните контакти поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвал ходейки. Тези
твърдения ответникът намира за ненамиращи опора в представените доказателства.
Следващото възражение на ответника е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан. Твърди, че това нарушение
е в пряка причинно-следствена връзка c настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради
което моли за намаляване обезщетението наполовина. Наред с това твърди, че
ищецът допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и като водач на МПС, тъй
като управлявал МПС с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. В
случай, че последният не бил нарушил разпоредбите на ЗДвП, процесното
ПТП нямало да настъпи. С тези и останалите доводи ответникът моли за отхвърляне
на предявените искове като неоснователни и недоказани. Алтернативно, в случай
ако съдът приеме исковете за установени по основание, моли за присъждане на
справедливо обезщетение, съобразено с въведеното възражение за съпричиняване. Оспорват се и акцесорните
искове за обезщетение за забава. В тази насока ответникът изтъква, че
увреденият не бил изпълнил задължението си да представи всички необходими
документи във връзка с претендираните от него вреди.
Прави паралел между това частично бездействие на ищеца и цялостното неизпълнение
задължението на пострадалия да уведоми застрахователя за причинените вреди и да
потърси по извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора. От там вади
заключението, че ответникът-застраховател следвало да се счита освободен от
последиците на неговата забава и ищецът можел да претендира законни лихви едва
от датата на завеждане на исковата молба.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищецът подава
допълнителна искова молба. Предвид признанието на ответника, моли съда да
приеме за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение в съответствие с твърденията на двете страни.
Оспорва останалите въведени от ответника възражения и доводи. Настоява, че при процесното ПТП Д.В.Д. нарушил
императивните разпоредби на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане, а именно чл.
20, ал.1 от ЗДвП „водачите на пътни превозни средства са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“. В случая Д. изгубил
управлението на МПС, навлязъл в насрещното платно, вследствие на което ударил
челно движения се насреща л.а. „М.“ Ц220 с рег. № Х 2413 КА, управляван от
ищеца Е.. Следователно било налице противоправно
поведение от страна на водача Д.. В тази връзка ищецът се позовава на констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 14 от 23.08.2017 година, който според него представлявал официален документ,
съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения и като такъв имал материална доказателствена сила и установявал, че фактите се
осъществили така, както било отразено в този документ. Освен това, срещу Д. бил
съставен и АУАН № 282582/ 27.07.2017 година, като ищецът бил направил доказателствено искане за установяване дали административнонаказателното производство е приключило с
издаване на наказателно постановление.
Оспорва се твърдението за
прекомерност на претендираното обезщетение. Ищецът
настоява, че болките и страданията, които претърпял
и продължава да търпи в резултат на преживяната злополука, промени в
емоционалното състояние и занижаване на самочувствието му, обосновавали именно
търсения размер на обезщетението и то било справедливо.
Ищецът оспорва въведеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия поради пътуване без поставен обезопасителен
колан в нарушение изискванията на чл. 137а ЗДвП, както и за допринасяне за
настъпването на вредоносния резултат поради управление на МПС с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост. Тези твърдения не били подкрепени с
доказателства по делото и почивали само на предположения. Настоява, че за да се приеме съпричиняването, приносът на пострадалия следва да бъде
доказан по несъмнен начин, както и че тежестта на доказването в тази насока е
на ответника.
По отношение на акцесорния
иск за присъждане на обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД върху двете главници,
ищецът прави изменение на иска и моли същият да се счита предявен от датата, на
която е изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал. 1, във вр.
с ал. 3, т. 1 от КЗ, а именно от 04.08.2018 година.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК
ответникът подава допълнителен отговор. Поддържа всички въведени твърдения,
доводи и възражения. Не въвежда нови.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в
съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Предвид
заявените позиции на страните, съдът прие за безспорно: наличието на валидно и
действащо застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ по Застрахователна полица № BG/30/117000573569/16.02.2017 година, сключена със ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“ ЕАД, относно л.а. „Ф. Г.” с per. № *****; настъпване на застрахователно
събитие на 27.07.2017 година; че ПТП е станало с участието на Д.В.Д. – водач на
л.а. „Ф. Г.” с per.
№ *****,
че ответникът не е заплатил на ищеца обезщетение за претендираните
имуществени и неимуществени вреди в образуваното пред него, по искане на ищеца
с правно основание чл. 380 ГПК, производство.
По делото е установено, че
на 27.07.2017 година е образувано наказателно производство по ДП № 351/2017
година по описа на РУП-Свиленград срещу Д.В.Д. с ЕГН ********** ***, за
престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 3 б. „а“, предл. 2 вр. ал. 1 б. „а“, предл. 2 вр. чл. 342 ал. 1 предл. 3 от НК,
за това, че на 27.07.2017 година на ПП 1-8 при км. 351+427, землището на град
Любимец, Хасковска област, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ф.“
модел „Г.“ с рег. № ****** нарушил правилата за движение по пътищата, в
резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече
от едно лице, в това число на А.Ю.Е. ***. Към момента на приключване на първоинстанционното производство пред ХОС наказателното
производство не е приключено.
От събраните по
делото писмени доказателства, събраните гласни доказателства чрез разпита на св.
П.В.Е. и изготвеното въз основа на тях заключение на комплексна автотехническа
и съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 27.07.2017 г., около 22:15 часа, по път ПП I-8, в землището на гр. Любимец се е движил лек
автомобил марка „Ф.”, модел „Г.” с per. № *****, управляван от Д.В. ***, в посока от гр.
Свиленград към гр. Харманли, със скорост 84,2 км/ч. Движението се е извършвало
през нощта, по мокър, хоризонтален, прав, асфалтов участък, от платно за
двупосочно движение. При км. 351+427, след преодоляване на десен завой с голям
радиус, по необясними от техническа гледна точка причини, водачът на лекия автомобил
марка „Ф.”, модел „Г.” с per. № ***** е предприел изпълнение на маневра „отклонение
наляво”, с навлизане в лентата за насрещно движение, в момент когато по нея се
е движил лек автомобил марка „М.”, модел „****” с per.
№ *****, управляван от А.Ю.Е.,***, в посока
към гр.Свиленград, със скорост 56,6 км/ч. При възприемане на опасността,
водачът на лекия автомобил марка „М.”, модел „****” с per.
№ ****** е предприел изпълнение на маневра
„отклонение надясно”, спрямо посоката му на движение, с навлизане в зоната на
левия банкет. При така създалата се ситуация и параметри на движение на
автомобилите е възникнал удар между тях. Ударът е настъпил в място с параметри
при първоначалния контакт: - на около 74,60 м. след ориентира /Ор.1 по скицата на в.л./ - по дължина и на около 8,30 м. в
ляво от десния край на платното за движение /БЛ/ - по широчина. Ударът между
двата автомобила по характер е бил кос, при челен сблъсък - предна челна дясна
част на купето на лек автомобил „Ф. Г.” с per.
№ *****, с предна челна дясна част на купето
на лек автомобил „М. ****” с per. № **** и е настъпил в зоната на левия банкет, спрямо
посоката на движение на лекия автомобил „Ф. Г.” с per.
№ ******.
Вследствие на произшествието са нанесени
материални щети на лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г. 3” с per. № ****** и лек автомобил марка „М.”, модел „****”
с per. № ****, и телесни увреждания на водача на
лекия автомобил „Ф. Г. 3” с per. № ***** - Д.В.Д. и пътуващите в същия автомобил В.М. И., М.
Т. Т., В. М.а А., Д. Д. В., г. В. И., водача на лек автомобил „М. ****” с per. № - А.Ю.Е. и пътуващите в същия автомобил г. А.
Е., П.В.Е. и Р. И. В€.
От заключението по медицинската част
на комплексната експертиза, изготвена въз основа на представените по делото
писмени доказателства, се установява, че при ПТП ищецът А.Ю.Е. е получил счупване на бедрената шийка, закрито. Счупване с изкълчване на главичката
на дясната бедрена кост. Описаните увреждания са причинени от действие на твърд
тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма, характерна за водач в
купето на лек автомобил, по начина, времето и при обстоятелствата отразени в
ДП. Причинено е трайно затруднение в движението на десния крак, по смисъла на
чл. 129 от НК, което се дължи на счупването на шийката на бедрената кост. Две
години след инцидента състоянието на крака не е възстановено. Напротив, налице
е вторична артроза в дясната тазобедрена става и
скъсяване на десния крак 3-4 см. Тези изменения, които са в пряка причинна
връзка с автомобилната травма, водят до продължаващо затруднение в движението
на десния крак. Това затруднение ще продължи за цял живот, без изгледи да бъде
преодоляно. От възникване на травмата и досега пострадалият изпитва болки и
страдания с различна интензивност. Болките и страданията ще продължат и в
бъдеще, поради трайния характер на настъпилите усложнения, артроза
и скъсяване на крака. Проведено е оперативно лечение с фиксация
на счупването с два винта. Винтовете не са извадени.
В заключението си вещите лица заявяват, че събраните по делото гласни и
писмени доказателства и изведеният на тяхна база механизъм на ПТП позволяват да
се направи обосновано предположение, че ищецът А.Е. в момента на процесното ПТП е бил с поставен предпазен колан. Но дори
такъв да не бил използван, за конкретната травма наличието или липсата на
предпазен колан нямало практическо значение. А наличните у ищеца заболявания
преди ПТП нямат отношение към травмата и нейното протичане, както и няма данни
те да са повлияли неблагоприятно развитието на травмата и обратното – травмата
да е утежнила тяхното протичане. В тази насока в.л. Е. дава подробни и
убедителни обяснения при устния доклад в с.з.
Установява
се от събраните гласни доказателства – показанията на св. В.Ю. (майка на ищеца), че ищецът претърпял
значителни болки и страдания поради травмата, последващото
лечение и възстановителния процес. Била му направена тежка операция, след което
останал за лечение в болнично заведение в град Пловдив. Месеци наред не можел
да се движи и самообслужва без чужда помощ. Променил се характерът му – станал
нервен и буен, бил нетрудоспособен.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
За
да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между
ответника-застраховател и делинквента по договор за
застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства
настоящият състав намира да е налице осъществено противоправно
деяние от страна на водача на автомобил „Ф. Г.“ с рег. № ******, който нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП – „на пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато пътното платно има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“. Безспорно е
установено от делото с писмените доказателства, показанията на св. Е. и
заключението на комплексната експертиза, онагледено със скица, че ударът е
станал на левия банкет спрямо движението на л.а. „Ф. Г.“. Това съответства на
показанията на св. П.Е. за това, че съпругът ѝ – ищец по делото, е
излязъл на банкета вдясно от лентата му за движение, възприемайки движещия се в
неговата лента, челно насрещно, лек автомобил „Ф. Г.“, управляван от водача Д.Д.. От друга
страна, показанията на последния са изолирани от доказателствения
материал и той следва да се счита заинтересован предвид качеството му на
обвиняем в наказателното производство за същото противоправно
деяние. Обяснимо е желанието му да се оправдае и да избегне отговорността за
реализираното ПТП. Поради това съдът не кредитира твърдението му, че л.а. „М.“,
управляван от ищеца, се движил на „дълги“ светлини, заслепил го и така той не
могъл да възприеме правилно пътната ситуация. Впрочем, в случай на подобно
заслепяване, задължението на водача на ППС е да намали скоростта до пълно
спиране, докато да се възстанови нормалната видимост, а не да продължава
движението, както е сторил това водачът Д.Д.. Освен това,
водачът Д., управлявал процесния л.а. „Ф. Г.“,
нарушил и правилото по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП съгласно което водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. От доказателствата следва, че движението е било осъществявано в
тъмната част на денонощието, по мокра настилка, при преминаване на десен завой
с голям радиус. Въпреки това, водачът Д. е избрал да се движи със скорост,
близка до максималната разрешена извън населеното място. Съдът споделя извода
на експерта А. за това, че така избрана скорост не е била съобразена с
видимостта към момента на произшествието. Освен това, при конкретната пътна
обстановка, дори и при тази скорост на движението и видимост, водачът Д. е имал
техническата възможност да възприеме насрещно движещия се л.а. „М.“, управляван
от ищеца Е., както и да наблюдава движението и позиционирането му.
Поради това съдът приема, че не е оборена
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ангажирането на наказателната или административно-наказателната
отговорност на делинквента не се явява задължителна
предпоставка за реализиране отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ.
Постановяването на осъдителната присъда единствено позволява приложението на
чл. 300 ГПК и така улеснява доказването на ищцовата
претенция. Но иначе, според възприетата съдебна практика, образуваното
наказателно производство не е пречка за движението на гражданския спор за обезвреда от престъпление, предмет на наказателното
производство. Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка с противоправното деяние. С оглед и наличието
на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, искът с пр. кв. чл.
432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11,
според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.;
№ 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ
т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от
03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51,
вр. чл. 52 от ЗЗД,
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на претърпени телесни увреждания. Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те следва да бъдат
обезщетени в размер на 50000 лв. При определянето му съдът съобрази характера
на претърпените телесни увреждания – счупване на
бедрената шийка, закрито. Счупване с изкълчване на главичката на дясната
бедрена кост. Причинено е трайно затруднение в движението на десния крак, което
се дължи на счупването на шийката на бедрената кост. Съдът отчита и проведено
оперативно лечение с фиксация на счупването с два
винта, което е било свързано с болничено лечение,
както и обстоятелството, че въпреки лечението, две години след инцидента
състоянието на крака не е възстановено. Напротив, налице е вторична артроза в дясната тазобедрена става и скъсяване на десния
крак 3-4 см. Тези изменения, които според в.л. Е. са в пряка причинна връзка с
автомобилната травма, водят до продължаващо затруднение в движението на десния
крак. Това затруднение ще продължи за цял живот, без изгледи да бъде
преодоляно. От възникване на травмата и досега пострадалият изпитва болки и
страдания с различна интензивност. Болките и страданията ще продължат и в
бъдеще, поради трайния характер на настъпилите усложнения, артроза
и скъсяване на крака. Действително, и преди травмата ищецът е имал заболяване,
но съдът възприема заключението на в.л. Е. за това, че тези заболявания не са
повлияли нито върху развитието на травмата, нито при лечението и протичането на
възстановителния период. И обратното, получаването на травмите в резултат на процесното ПТП не е дало отражение върху здравето на ищеца
предвид наличните преди ПТП заболявания. От друга страна, представената по
делото медицинска документация и заключението на в.л. Е. не разкриват данни за психотравма, по-голяма от обичайно търпените страдания във
връзка с травмата и оздравителния процес. Съдът взема предвид показанията на
св. Ю. за психическите страдания на сина ѝ, причинени от търпени битови неудобства и негативните му
емоционални изживявания, в това число поради загубата на трудоспособност. Но
тези гласни доказателства също не съдържат данни за такива страдания и
дискомфорт, които да са значително по-интензивни от
обичайните при подобни инциденти и биха обусловили определяне на обезщетение в
по-висок размер.
Съобразявайки горното, икономическата
конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания
период, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа
на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователни са доводите на
дружеството-ответник за допуснато съпричиняване от
страна на ищеца, а от там и за намаляване на отговорността на застрахователя.
Убедително и пълно в.л. Е. както в писменото заключение, така и в устния доклад
обясни, защо следва да се счита, че пострадалият водач Юлиян Е. е бил с
поставен предпазен колан. В тази насока са и показанията на свидетеля-очевидец Е..
Действително, тя е съпруга на ищеца, но доколкото показанията ѝ кореспондират
с изводите на комплексната експертиза и не се опровергават от останалите
доказателства по делото, съдът няма основание да не ги кредитира. Впрочем, тук
е необходимо да се напомни изводът на в.л. Е., че при конкретния механизъм,
получаването на процесната травма от водача на л.а. „М.“
Е. не е обвързано с поставянето или непоставянето на предпазния колан.
Последният е изиграл ролята си, като не е позволил тялото на Е. да бъде
изхвърлено от инерционните сили през предното стъкло на автомобила. Но коланът
не би могъл да предотврати травмата от удар на десния крак на водача в близките
до крака части на автомобила. Що касае довода на ответника за съпричиняване поради движение с несъобразена скорост от
ищеца Е., то тук отново следва да се има предвид конкретният механизъм на ПТП,
онагледен от скицата към заключението на в.л. Става ясно от заключението и
показанията на св. Е., че водачът Е. е възприел навлезлия в пътната му лента
л.а. „Г.“. Именно поради тази причина, за да избегне челния удар, е извел
управлявания от него автомобил от пътното платно на банкета, но въпреки това,
вече на банкета л.е. „Г.“ и ударил челно л.а. „М.. Съдът преценява реакцията на
водача Е. като навременна и адекватна, което е станало възможно поради
движението със съобразена скорост, установено от вещото лице. Поради това,
ищецът няма принос за настъпване на ПТП и неоснователно се претендира съпричиняване поради движение с несъобразена скорост.
Предвид основателността на исковата
претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл. 497, ал. 1, т.
2 от КЗ се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ-три месеца от предявяване на претенцията пред застрахователя. В процесната хипотеза от молба вх. № 1147/04.05.2018 год. е
видно застрахователят да е уведомен на посочената дата или законна лихва за
забава е дължима от 04.08.2018 год. до изплащане на вземането, поради което
претенцията за присъждането й е основателна.
Поради гореизложеното съдът намира
предявения главен иск за обезщетение за неимуществени вреди за основателен и
доказан по размер за сумата 50 000 лева. Ищецът не доказва неимуществени
вреди в по-голям размер, поради което в останалата част до 150 000 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
По изложените по-горе съображения относно
реализиран фактически състав по чл. 45 ЗЗД и наличие основанията по чл. 432 ал.
1 КЗ, основателен се явява и предявеният иск за обезщетение за имуществени
вреди. Същият е доказан по размер – ищецът е направил разходи за лечение
(закупуване на медицински изделия) в размер на 670 лева, която сума следва да
му бъде заплатена от застрахователя-ответник.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се дължат: разноски в общ
размер на 2150 лв., от които 2050 лв. – държавна такса и 100 лева заплатен от
бюджета на съда депозит за вещи лица.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. В. О. се
дължи адв. хонорар, определен по чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно
уважената част от иска, в размер на 1525 лв.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер
на 298,66 лв., както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 37 от ЗПП.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – София, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
заплати на А.Ю.Е. с ЕИК **********,***, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД,
сума в размер на 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди във
връзка с настъпило на 27.07.2017 год. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва от 04.08.2018 година до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000
лева до предявения размер от 150 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – София, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
заплати на А.Ю.Е. с ЕИК **********,***, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД,
сума в размер на 670 лева - обезщетение за имуществени вреди във връзка с
настъпило на 27.07.2017 год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва от 04.08.2018 година до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – София, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
заплати по бюджетна сметка на ХОС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на 2150 лева – държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – София, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
заплати на адвокат Р.И.М., на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, сума в размер на 1525 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Ю.Е. с ЕИК **********,*** да заплати на
ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – София, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 596,66 лева – разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: