№ 174130
гр. С, 27.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20241110146083 по описа за 2024 година
намери следното:
Образувано е по заявление на „АББ ЕООД ЕИК: **** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу от А. Г. Й. с ЕГН: ********** и
адрес: ********** за сумата 1719,17 лева (хиляда седемстотин и деветнадесет лева и 17
стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 671416 от
17.02.2021 г., сключен със "С-К" АД с ЕИК ****, , ведно със законна лихва за период от
26.07.2024 г. до изплащане на вземането, 1344,13лева (хиляда триста четиридесет и четири
лева и 13 стотинки), представляваща неустойка съгласно раздел № viii неустойки, чл. 17 от
договор за потребителски кредит 671416 от 17.02.2021 г., сключен със "С-К" АД с ЕИК ****,
сумата 139,41 лева (сто тридесет и девет лева и 41 стотинки), представляваща договорна
лихва за период от 17.02.2021 г. до 17.07.2021 г., сумата 793,18 лева (седемстотин деветдесет
и три лева и 18 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 17.07.2021 г. до
28.06.2024 г., както и държавна такса в размер на 79,92 лева (седемдесет и девет лева и 92
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави.
В случая заявителя претендира да е придобил с договор за цесия вземания по договор
за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради
което отношенията между страните, породени от него, се регулират от правилата на
специалния закон.
Заявителят претендира неустойка за неизпълнение на задължение на длъжника да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
1
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението да представи
обезпечение за кредитора.
При съблюдаване насоките относно валидността на клаузите за неустойка, подробно
развити в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK
и след преценка съдържанието и смисъла на цитираната договорна разпоредба, съдът
намира, че така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и
санкционната й функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26,
ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение,
различно от главното. Начинът, по който същата е уговорена обаче сочи, че заемателят
всякога ще дължи парична неустойка, ако в краткия срок, не осигури обезпечение съгласно
посочените в договора изисквания. Дължимост на неустойката ще е налице дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си договорно задължение – да връща на
падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и да е
удовлетворен интересът на кредитора по договора за заем в срок да получава главницата и
възнаграждението си, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е
свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. От друга страна
неизпълнението на главното задължение на кредитополучателя да върне на падежа
предоставената в заем сума и уговорената възнаградителна лихва съгласно императивната
норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, когато се касае за
сключен договор за потребителски кредит, може да бъде санкционирано само с възникване
на задължение за заплащане на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава и
до размера на законната лихва. Поради това уговарянето на неустойка и в този случай също
е нищожно поради противоречие с императивна правна норма.
Преценката за нищожност на договорната клауза, с която е предвидено задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
води до извод за недължимост на търсената сума за погасяване на това задължение за
неустойка.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2,
т.2 ГПК в частта, с която се търси заплащане от длъжника на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение.
Следва да бъде отхвърлено и искането за акцесорното вземане за лихва за забава
плащането на неустойката в размер на 332,89 лева /т.е. за разликата над 460,29 лева до
пълния размер 793,18 лева/, който съдът определя като припадащата се част от общия
претендиран размер от 793,18 лева, пропорционална на размера на претенцията на
неустойката спрямо размера на заявените вземания за главница, лихва и неустойка.
Посоченото се налага, тъй като в заявлението не е ясно посочено претенцията за законна
лихва върху кои вземания е, респ. в какъв размер се претендира за всяко, а заявителят не е
изпълнил указанията на съда, дадени с разпореждане от 13.09.2024 г., да уточни претенцията
си. В обстоятелствената част на заявлението заявителят посочва чл. 16 от договора,
съгласно който е уговорено задължение за законна лихва за забава върху всяка забавена
2
погасителна вноска съгласно погасителния план, а фиксираните месечни вноски по
последния са сбор от вноска за главница, за възнаградителна лихва и за неустойка. В
производството съдът не дължи определяне по реда на чл. 162 ГПК на размера на
вземанията, поради което и предвид липсата на яснота в претенцията на заявителя и
бездействието му по уточняването й, се налага приемане на посочения подход за
изчисление, основан на цитираната договорна клауза на чл. 16.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса
следва да бъде отхвърлено в съответната част.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя в
размер на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на
фактическа и правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената частта от
претенциите по заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява
неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявление на „АББ ЕООД ЕИК:
**** срещу А. Г. Й. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, УЛ.К 3 за сумата 1344,13лева (хиляда
триста четиридесет и четири лева и 13 стотинки), представляваща неустойка съгласно
раздел № VIII неустойки, чл. 17 от договор за потребителски кредит 671416 от 17.02.2021 г.,
сключен със "С-К" АД с ЕИК ****, вземанията по който са прехвърлени в полза на АББ
ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г. и за
разликата над сумата от 460,29 лева до пълния претендиран размер от 793,18 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 17.07.2021 г. до 28.06.2024 г., както и за
държавна такса над 46,38 лева до пълния размер и за юрисконсултско възнаграждение над
29,02 лева до пълния претендиран размер.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3