Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 17. 12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на четвърти
декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 426 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
В Плевенският районен съд е постъпила
искова молба ***против И.К.М. с ЕГН **********, в която се твърди, че на
29.08.2016г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №***.
Според уговореното в чл.7, ал.1 от договора размера на потребителския кредит
бил определен на 6980лв. Общото крайно задължение, съгласно чл.10, възлизало на 6980лв., която сума била
разсрочена на 36 погасителни месечни вноски – 35 вноски в размер на по 193,89лв.
и една изравнителна в размер на 193,85лв. Излага се, че според уговореното
между страните, обективирано в чл.9, ал.1 и ал.2 от договора, лихвения процент,
с който се олихвявал предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент,
бил в размер на 0%. Предоставената сума кредитополучателят бил задължен да
върне на месечни вноски, всяка от които включвала само главница. Твърди се, че
кредитополучателят преустановил плащанията по договора, считано от 16.02.2018г.
за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план, а именно вноски с
падеж 15.12.2017г., 15.01.2018г. и 15.02.2018г.
Навеждат се доводи, че в чл.16 от договора била уредена автоматична
предсрочна изискуемост на непогасеното задължение на клиента при неплащане на
три поредни месечни вноски. Въпреки това, обаче, на ответника било изпратено
съобщение за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Излага се, че
според обективираното в чл.25.8 до чл.25.11 от договора за потребителски
кредит, страните били постигнали съгласие, че взаимната кореспонденция следвало
да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора, като според чл.25.10.,
при промяна на адресите за кореспонденция и контакти, страните били длъжни да
уведомят за това в писмен вид. Твърди се, че в процесния случай уведомлението
за предсрочна изискуемост било връчено на адресата. Сочи се, че съгласно чл.9,
ал.4 от Договора било дължимо и обезщетение за забава върху главницата за
периода от 05.01.2018г. до 19.04.2018г. в размер на 40,77лв.
Излага се, че непогасена по процесния
Договор оставала главница в размер на 3999,93лв. и мораторна лихва за посочения
по-горе период в размер на 40,77лв. Тези суми били претендирани от кредитора по
реда на чл.417 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***, но на кредитора били
дадени указания да предяви иск за съществуване на вземанията си при условията
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Това мотивирало правният интерес за ищеца да
претендира установяване съществуването на вземанията си за главница и лихва в
сочените размери.
При условия на евентуалност, в случай,
че бъде отхъврлен установителния иск, ищецът моли за постановяване на решение,
с което ответника да бъде осъден да му заплати процесните суми, ведно със
законната лихва върху глевницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ответникът И.К.М., чрез назначения
особен представител адв.К.Я. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който на първо място се ангажира становище за недопустимост на
предявеният осъдителен иск. На следващо място се ангажира становище за
неоснователност на установителния иск. Навеждат се доводи, че процесния договор
не притежава основна характеристика на договорите за кредит – цена на
предоставената и заета сума, която се явява лихвата по кредита. Сочи се, че при
сключен действително договор за потребителски кредит, банката следвало да
изпълни задължението за предоставяне на информация по чл.5, ал.1 от ЗПК, което
следвало да стане във формата по ал.2 на същия текст. Липсата на доказателства
за това, според ответника давало индиция, че в случая не бил предоставен
потребителски кредит, поради което и не можело да се търси изпълнение въз
основа на такъв. Навеждат се доводи, че не било ясно и разбираемо регламентирано
в договора дали в главницата се включвали такса за оценка на риска по чл.7.1.
от договора и предоставени от кредитора средства за покриване на ***, за които
ответника без специални знания можел да разбере. Навеждат се също така доводи,
че в случай, че такива били включени, то дължимо било потребителят да е
предварително запознат с тях, да е имал възможност да влияе върху съдържанието
на уреждащите ги клаузи и да е дал
съгласие за конкретния им размер. При неспазване на тези условия, клаузите били
неравноправни по смисъла на сочените разпоредби от ЗЗП. Сочи се, че длъжника не бил запознат с
таксите по сочената в чл.17 от Договора тарифа на такси към него и не бил
подписвал документ, удостоверяващ такова запознаване. Оспорва се в ПО получаване
от длъжника на сумата по процесния договор. Сочи се, че липсвали в исковата
молба и фактически твърдения от ищеца как била усвоена сумата от длъжника.
Навеждат се още доводи, че с оглед сочената по-горе неяснота на формиране на
главницата, било възможно да е извършена новация по предходно друго кредитно
правоотношение и в случай на установено такова се оспорва действителността му,
което влечало нищожност на договора за новация. Оспорва се и факта на връчване
на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост.
Съдът като прецени събраните в хода на производството
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от
фактическа страна :
Искът е предявен в законоустановени
едномесечен срок след даване на указания от заповедния съд в производството по
ч.гр.д.№***поради което е допустим.
От представения препис на Договор за
потребителски кредит №*** от 29.08.2016г. се установява, че това съглашение е
било подписано от ищеца „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, в качеството на кредитор и ответника И.К.М.,
в качеството на кредитополучател. Обективирана е уговорка, че банката
предоставя кредит в размер на 6 980лв. срещу задължение на
кредитополучателя да върне тази сума на месечни вноски за период от
05.10.2016г. до 05.09.2019г., при размер на всяка от тях и падеж в съдържания
се в чл.11.2 от писменото съглашение погасителен план. Според обективираното в
чл.9.1 лихвения процент е бил определен на 0%, както и ГПР – също на 0%. При
това уговорените месечни вноски са включвали като компонент единствено част от
сочената главница.
Представени са от ищеца Искане –
декларация за потребителски кредит от ***изходящо от длъжника; Искане за
откриване на банкова сметка ***, също изходящо от длъжника на сочената дата и
Рамков договор за платежни услуги от ***подписан от страните.
Ответникът, чрез пълномощника си е
оспорил тези писмени доказателства относно датата и мястото на съставянето им. Касае
се за частни документи, които са подписани от ответника и като такива
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени
от подписалите ги лица. Съдът счита, че документите имат и противопоставима на ответника дата, т.к. ги
е подписал. При това в тежест на ответника остава да установи антидатиране на
документите, както и невярно изявление за мястото, където са били съставени. В
настоящото производство не бяха ангажирани доказателства в тази насока. Ето
защо, съдът приема, че са били съставени на посочената в тях дата и място.
От изслушаното в о.с.з. на ***заключение
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че на датата на
подписване на посочения по-горе договор от ***по откритата на името на
ответника банкова сметка ***. На същата дата, сума в размер на 6 979лв. е
била преведена по друга банкова сметка *** „рефинансиране на кредит №*** и №***,
а сумата от 1 лв. е била осчетоводена като такса за превод. За тази операция ответника е подписал платежно
нареждане, приложено към експертизата. Установява се още от експертното
заключение, че по откритата за обслужване на договора от 29.08.2016г. сметка са
били внесени от ответника на каса суми в общ размер на 2 984,70лв. за
периода от 07.10.2016г. до 07.02.2018г. С посочената сума са били осчетоводени като
погасени вноски с падежи от 05.10.2016г. до 05.02.2018г. и лихва за забава в
размер на 4,63лв. При това са останали осчетоводени като непогасени формирани
по правилата на процесния договор главница в размер на 3 999,93лв. и лихва
за забава в размер на 40,77лв. за периода от 05.01.2018г. до 19.04.2018г.
По делото са приобщени към
доказателствения материал преписи на сочените по-горе договори за кредит №*** от
***и ***за погасяване на задължения по които е била преведена сумата, предмет
на процесния договор от 29.08.2016г.
От приложения препис на Договор за кредит №*** от ***е
видно, че е бил сключен между ищеца, в качеството на кредитор и ответника, в
качеството на кредитополучател. Уговорено е било предоставяне на кредит в
размер на 5 000лв. Посочено е в чл.7.1, че е дължима застрахователна премия в
размер на 702лв. Регламентирано е също така в чл.7.1 заплащане на такса за
оценка на риска в размер на 684,24лв., дължима в деня на подписване на договора
за кредит, финансирана от кредитора и възстановявана от потребителя като част
от общо определена главница в размер на 2 912лв. с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителния план. Според предвиденото в чл.19 от договора,
при сключването му потребителя не е бил длъжен да сключва застраховка, а по
свое желание и усмотрение е могъл да сключи някоя от застраховките или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора без
това обаче да е задължително условие за сключването на самия договор. Според
регламентираното в чл.7.2.2 в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи
някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора по условията на чл.19, частта от средствата
по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от
кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно
– по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което
потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
Според предвиденото в чл.9.1 лихвеният процент, с който се олихвява
предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е бил определен на 27,09%.
Според чл.9.4 потребителят дължал и лихва за просрочие в размер на законната
лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. В договора са посочени също годишният процент
на разходите /ГПР/, който е 41,7, както и общо дължимата сума
при редовно погасяване на заема – в размер на 9 396,99лв., платима на
месечни вноски с посочен размер и падеж в погасителния план, представляващ
неразделна част от договора.
От приложения препис на Договор за кредит №***е видно, че е
бил сключен също между ищеца, в качеството на кредитор и ответника, в
качеството на кредитополучател. По него е било уговорено предоставяне на кредит
в размер на 2 600лв. Регламентирано е в чл.7.1 заплащане на такса за оценка на
риска в размер на 312лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит,
финансирана от кредитора и възстановявана от потребителя като част от общо
определяна главница в размер на 2 912лв. с дължимите месечни вноски, съгласно
погасителния план. Според предвиденото в чл.9.1 лихвеният процент, с който се
олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е бил
определен на 30,11%. Според чл.9.4 потребителят дължал и лихва за просрочие в
размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на
просрочието. В договора са посочени също
годишният процент на разходите /ГПР/, който е 46,64, както и общо дължимата сума
при редовно погасяване на заема – в размер на 4 456,63лв., платима на
месечни вноски с посочен размер и падеж в погасителния план, представляващ
неразделна част от договора.
От изслушаното в о.с.з. на 04.12.2019г. заключение по
допуснатата допълнителна СИЕ се установява, че по Договор за кредит №*** от ***е
било осчетоводено на дата на подписването му отпускане на сумата от
6 386,24лв. по сметката на ответника
и задължаването на последния с тази сума като главница по кредита. На
същата дата е било осчетоводено удържане на сумата от 702лв. за застраховки и
отнасянето й в разчети за застраховки като задължение на ищеца към застр.компания, като е била
преведена на *** на 03.02.2015г. На ***е
била удържана и сумата от 684,24лв. от преведената главница с основание „такса
за усвояване на кредит“. Видно е от заключението,
че така удържаните суми са били включени и в размера на главницата по вноските
от погасителния план. Така общия размер на частта от вноските за главница е възлязъл на 6 386,24лв.
Установява се от същото експертно заключение, че по
договора за кредит от ***са били извършени плащания от ищеца за периода от
09.02.2015г. до 29.08.2016г. в общ размер на 4 766,68лв. На 29.08.2019г. е
постъпила и преведената на основание процесното съглашение сума в
размер на 4 028,69лв., при което общите плащания по договора от ***възлезли
на 8 795,37лв.
Установява се още от заключението по допълнителната СИЕ, че
по Договор №***е била преведена по банковата сметка на ответника на същата дата
сума в размер на 2 912лв. На същата дата е била удържана сумата от 312лв.
за еднократна такса оценка на риска – осчетоводена като финансови приходи за
бъдещи периоди, при което за ответника е останала сума в размер на
2 600лв. Видно е от заключението, че таксата от 312лв. е била включена и в
частта от погасителните вноски за главница по погасителния план, при което те
са възлизали в тази им част в общ размер на 2 912лв.
Стана ясно още от експертното заключение, че по договора от
03.05.2016г. ответника е заплатил две вноски – на 07.06.2016г. и 07.07.2016г.,
в общ размер на 247,90лв. На 29.08.2016г. е постъпила и преведената на
основание процесното съглашение сума в
размер на 2 950,31лв., при което общите плащания по договора от
03.05.2016г. възлезли на 3 198,21лв.
Съдът възприема изцяло обсъдените експертни заключения като
обективни, компетентни и неоспорени от страните.
От приложения препис на уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост, изходяща от ищеца и редовно връчена на 27.03.2018г. на ответника,
чрез неговата дъщеря ***, се установява, че кредитора е направил изявление за
обявяване на вземанията по Договор №*** за предсрочно изискуеми, което е
достигнало до длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Ищецът претендира вземане вземане за главница в размер на
4 040,70лв., на основание сключен между страните Договор за потребителски
кредит №*** от 29.08.2016г.
Установи се от събраните доказателства, че действително с
ответника е било подписано такова съглашение.
При анализ клаузите на договора и въз основа на
установеното от изслушаните експертни заключения по допуснатите ССЕ и
допълнителна такава, съдът обаче счита, че с това съглашение са били преуредени
отношения между страните по предходни два договора за кредит – с №*** от ***и №***Като
предмет на договора от 29.08.2016г. е посочена предоставяна в заем сума в
размер на 6 980лв., какъвто е бил счетоводно водения като непогасен дълг
по цитираните по-горе договори към същата дата. Заемната сума е осчетоводена
като постъпила по сметка на длъжника, но същия ден е бил осъществен превода й
по сметките, обслужващи договорите от ***и
03.05.2016г., с което задълженията по тях са били приети за погасени. По
процесното съглашение не е била уговаряна възнаградителна лихва, ГЛП, ГПР. При
тези обстоятелства, съдът намира, че е било преуредено заплащане на непогасени вноски за главница по предходните
договори в общ размер и по нов погасителен план.
Съдът намира също така, че подписания между страните
договор от 29.08.2016г. не засяга съществени елементи на договорите от ***и
03.05.2016г., не съдържа и изрично изразено намерение за новиране на стари
задължения, поради което не може да се направи извод за наличие на обективна новация,
доколкото липсва изрично изразено в споразумението намерение
за новиране на страните. В този смисъл е и съдебната практика, изразена
в решение № 145 от 09.01.2017 г. по т.д. № 31/2015 г. на ВКС,
II т.о., решение № 210 от 22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г. на
ВКС, I т.о, решение № 175 от 25.02.2016 г. по т. д. № 2602/2014 г. на ВКС, II т.о
и др., според която способите за преструктуриране на даден кредит, вкл.
разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не
са индиция за наличие на воля у съконтрагентите за
подновяването му по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, която, за да е релевантна,
трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път.
С оглед приетото, че процесното съглашение има за предмет
предоговаряне на отношенията между страните по предходните два договора за
кредит, релевантно е възражението на ответника за нищожност на тези договори,
въведено в хода на производството по делото и развито в писмената му защита,
още повече, че съдът следи и служебно за
наличието на неравноправни клаузи и нищожност на договорите за кредит с
потребители физически лица.
Следва да се има предвид и практиката на ВКС, приемаща, че
допълнително споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет
предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е
нищожно на основание чл.366 ЗЗД.
Съдът на първо място намира за нищожни клаузите от
подписаните между страните договори от ***и 03.05.2016г., предвиждащи заплащане
на такса „оценка на риска” - в размер на 684,24лв. по първия и 312лв. по
втория. Съгласно разпоредбата на чл.
10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на
ал.2 забранява събиране на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. В случая не може да се приеме, че се касае за
допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Законът има предвид
допълнителни услуги в полза на потребителя – поради това за тях е допустимо
събирането на такси и комисионни. Съдът намира, че се касае за прикрити такси
за усвояване и управление на кредита. Установи се и от заключението по
допълнителната ССЕ, че уговорените и събрани такси за оценка на риска са били
осчетоводени – по първия договор като такса за усвояване на кредит, а по втория
договор като финансови приходи за бъдещи периоди.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата
на чл.11, ал. 1, т.11 и т.12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит.
В настоящото производство се установи, че в сключените
между страните договори от ***и 03.05.2016г. са били инкорпорирани погасителни
планове, които не съдържат информация какво включват отделните погасителни
вноски – каква част от главницата и възнаградителната лихва. В случая това е
довело до неяснота как сумите за такса оценка на риска и застрахователна премия
по първия договор, които са били в общ размер на 1 386,20лв. (684,24 +
702) и такса оценка на риска по втория договор – в размер на 312лв., са били
разпределени в отделните погасителни вноски. Поради това при плащанията на
потребителя, за последния е останало неясно какви вземания на кредитора,
произтичащи от договорите погасява. Едва от заключението на вещото лице по
допълнителната ССЕ стана ясно, че сумите за такса оценка на риска и
застрахователна премия са били удържани още в деня на подписване на договорите
и осчетоводени по съответните сметки на кредитора, а в същото време са били част
от вноските за главница по погасителните планове, които изцяло са били събрани
от длъжника, в това число посредством сумата по процесния договор. Съдът счита,
че по този начин сумите за такси и застрахователна премия са били събрани два
пъти за сметка на потребителя. Това е
било възможно и останало неясно за длъжника, поради липсата на информация в
съглашенията от какви суми са били формирани погасителните вноски и как в тях
са се разпределяли сумите за главница и лихва. При анализ на договорните клаузи
не е ясно и дали възнаградителната лихва е била изчислена върху главници,
включващи и таксите за оценка на риска и за застрахователна премия. От
заключението по допълнителната ССЕ може да се приеме, че след като тези
допълнителни суми са били част от вноските за главница по погасителния план, то
върху тях е била начислявана възнаградителна лихва. Ако е така, то това би било
възнаграждение за непредоставена услуга, доколкото сумите за такси и
застраховка не са били ползвани от потребителя за срока на договорите, а са
били върнати на кредитора още в деня на подписване на съглашенията, чрез
удържането им от отпуснатите заем.
При всички тези обстоятелства, установени в хода на
производството, съдът намира, че съглашенията между страните от ***и 03.05.2016г.
на първо място нарушават императивнто правило на чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, т.к. в тях не са ясно регламентирани условията за
прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не
е регламентиран и начина на формиране на размера на „възнаградителната
лихва, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска
представлява главница и каква – лихва и върху какви суми е била начислена
последната. На следващо място, съдът намира, че нарушават и чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК, т.к. погасителния план по тях не съдържа информация за
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 – 12 от същия Закон,
договорът е недействителен.
С оглед приетото нарушаване на разпоредбите на чл.11, ал.1,
т.9 и т.11 от ЗПК, съдът приема, че подписаните между страните договори от ***и
03.05.2016г. са нищожни.
При това, в съответствие с правилото на чл.23 от ЗПК
потребителя дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Или в случая –
по договора от ***е дължима за връщане сумата от 5 000лв., а по договора
от 03.05.2016г. – 2 600лв.
Предвид приетото за установено, че с процесното съглашение са
предоговорени отношенията между страните по предходните два договора за кредит,
които са нищожни при нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.11 от ЗПК, то за
потребителя е останало задължението за връщане само на главницата по договорите от ***и 03.05.2016г. – общо в
размер на 7 600лв. и нищожна на основание чл.366 от ЗЗД е уговорката за
връщане на други суми, извън посочената главница.
Установи се от експертното заключение, че длъжника е
заплатил на кредитора суми в общ размер на 7 791,29лв., от които
4 558,69 по договора от 07.01.2015г., 247,90лв. по договора от
03.05.2016г. и 2 984,70лв. след подписване на съглашението от 29.08.2016г.
Доколкото изначално не е било ясно какви суми са били
включени в погасителните вноски по първите два договора и с оглед формирания
извод за нищожност на тези съглашения, съдът счита, че платените от ответника
суми по тях през периода от 09.02.2015г. до ***следва да бъдат отчетени за
погасяване на главниците. При това, от
главницата по договора от ***е останала непогасена част в размер на 441,31лв.,
а от главницата по договора от
03.05.2016г. е останала непогасена част в размер на 2 352,10лв. Същите
са били обединени в общ дълг с процесното съглашение от 29.08.2016г. и с извършените по него плащания в общ размер
на 2 984,70лв. са били погасени
изцяло горните главници. Както се прие по-горе, това съглашение е нищожно по
смисъла на чл.366 от ЗЗД за разликата над сумата от 2 793,41лв., която е
била съществуващото вземане на кредитора по предоговорените предходни договори.
Поради това, разликата до размера на сумата от 6 980лв., която се
претендира в настоящото производство, не е дължима.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли
като такъв.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, съдът дължи произнасяне и по предявения при условия на
евентуалност осъдителен иск. По изложените вече съображения, които не следва да
се преповтарят, този иск също се явява неоснователен и недоказан.
При този изход на спора, направените
от ищеца разноски остават в негова тежест.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ищеца
следва да заплати по сметка на съда направените разноски за ССЕ, допусната по
искане на ответника и платена от бюджета на съда, в размер на 200лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** против И.К.М. с ЕГН **********, ИСК с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 3 999,93лв., представляваща главница и сумата от 40,77лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 05.01.2018г. до 19.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018г. до
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 04.05.2018г. по ч.гр.д.№***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от “Т.Б.А.Б.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против И.К.М. с ЕГН **********,
ИСК с правно основание чл. чл.79, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 999,93лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №***/***като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски районен
съд разноски за вещо лице в размер на 200лв.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: