Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….
Гр. София, 29.03.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ИРЕНА
АПОСТОЛОВА като разгледа т.д. № 1145 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът К.П.твърди, че по заявление от 24.02.2020г. по
гр.д.№10136/2020г. на СРС, 33 състав му била издадена заповед по чл. 417 от ГПК
от 02.03.2020г. и изпълнителен лист, с който двамата длъжници „П.“ ООД и И.Г.И.
са осъдени да заплатят на дружеството по запис на заповед от 10.05.2018г.
сумата от 74 000 лв., ведно със законната лихва. Твърди се, че на
21.05.2020г. получил определение, с което е уведомен за спиране на изпълнението
и му е даден срок по чл. 415 от ГПК, който с оглед извънредното положение счита
за спазен. Предвид горното претендира установяване на дължимостта на описаните
вземания. В допълнителната искова молба от 15.12.2020г. твърди ,че записът на
заповед бил самостоятелна сделка и не бил свързан с каузалното правоотношение
по договора за франчайзинг. Твърди, че никъде в същия ,нито в приложенията към
него има обвръзване със запис на заповед, за което се позовава на чл. 3 от
договора. Твърди, че представените от ответниците справки нямали отношение към
записа на заповед, а потвърждението за салда също било несвързано с него.
Твърди, че вземането по записа на заповед не било фактурирано и затова нямало
как да е включено в потвърждението на салдата. В хода на
съдебното производство поддържа исковите претенции чрез процесуалните си
представители адв. А. и З.и претендира уважаването им по доводи, изложени и в
писмени бележки, както и присъждане на направените разноски по списък.
Ответникът „П.“ ООД оспорва иска по
съображения, подробно изложени в писмен отговор от 28.10.2020г. и допълнителния
отговор от 21.01.2021г., както и чред адв. Г. в писмена защита. Не оспорва, че
е издател на процесния запис на заповед, но твърди, че същият е във връзка с
текущи задължение по договор за подфранчайзинг от 30.09.2009г., чийто срок е
изтекъл на 01.10.2019г., без да е продължен, въпреки водените преговори.
Твърди, че задълженията, за които е издаден записа на заповед са изпълнени,
като по време на действие на договора, всеки ден ответникът е получавал справки
за текущи задължения, като към 08.05.2018г. размерът на същите е бил 76342,95лв.,
а към 10.05.2018г. – 72541,10 лв. поради извършени плащания. Сочи, че след
приключването на преговорите и при приключване на счетоводната 2019г. е
изискано потвърждение на салда по счетоводни сметки, като искането съдържа
признание на вземане в размер на 7084,46 лв., която сума е много по-малка от
претендираната, а и е погасена също. Твърди, че видно от електронно писмо от
24.09.2020г. при приключване на задълженията се установявало, че ищецът дължи
суми, а не той. Сочи, че няма никакви други облигационни отношения, освен
договора по-горе, а тези по същия са погасени изцяло. Заявява искане за ССЕ и
свидетел, като в допълнителния отговор доразвива съображенията си.
Ответникът И.Г.И. също оспорва
исковата молба по съображения в писмения отговор от 28.10.2020г. и допълнителния
такъв от 25.01.2021г., както и чрез процесуалния си представител – адв. Д.. Поддържа,
че е авалист по процесния запис на заповед, но също твърди, че вземането е
основано на договора за подфранчайзинг от 30.09.2009г., които са изпълнени,
което е погасило и менителничното задължение. Сочи, че в потвърждение на салдо
на 15.01.2020г. ищецът е посочил, че има вземане към първия ответник но само в
размер на 7084,46 лв., а не претендираната сума, а от електронно писмо от 24.09.2020г.
било видно, че няма неуредени взаимоотношения между издателя и поемателя.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори по делото и се установява и от приложените с исковата молба
доказателства, както и от изисканото заповедно производство пред СРС по
ч.гр.д.№10136/2020г. , че по заявление, подадено на 24.02.2020г. от „К.П.“
срещу „П.“ ООД и И.Г.И. е издадена заповед по чл. 417 от ГПК от
02.03.2020г. и изпълнителен лист, с който двамата длъжници „П.“ ООД и И.Г.И. са
осъдени да заплатят на дружеството по запис на заповед от 10.05.2018г.,
предявен на същата дата, сумата от 74 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на заявлението, както и 3448 лв. – разноски по делото. Заповедта е
връчена на И.И. на 13.03.2020г. видно от приложената към писмото на ЧСИ Б.покана,
както и на същата дата на ответното дружество. На 26.03.2020г. са входирани от
двамата длъжници възражения по чл. 414 от ГПК, а с определение от 12.05.2020г.
съдът е обявил за спряно по силата на закона изпълнението на заповедта и е
указал на заявителя да предяви иск за вземането си в едномесечен срок.
Съобщение с определението е връчено на заявителя на 21.05.2020г., видно от
приложеното такова на стр. 41 от делото, като исковата молба е депозирана в
срок, а именно на 22.06.2020г. – понеделник, т.е. в законоустановения и
определен от съда срок.
И в заповедното производство, и към исковата молба е
представен запис на заповед от 10.05.2018г., с падеж на предявяване, по силата
на който «П.» ООД се е задължил безусловно и неотменимо да плати на «К.П.» или
на негова заповед сумата от 74 000 лв. Уговорен е срок за предявяване – 36
месеца, като е посочен и адрес на плащане, а като място на издаване е посочено
– гр. София. Записът е авалиран от И.Г.И. лично като физическо лице. Под записа
е отразено, че същият е предявен за плащане на 10.05.2018г.
С отговора е представен договор за подфранчайзинг от
30.09.2009г., сключен от една страна от К.П.като главен франчайзер за България
и ответника «П.» ЕООД като подфранчайзер, съгласно който се предоставя на подфранчайзера
правото срещу заплащане на възнаграждеия и получаване на бонуси и комисионни,
да осигури за своя сметка и съгласно уговореното изграждането, поддържането и
развитието на Супермазагини на територията, в които съответните марки – «Office 1 superstore“ или „Office 1“ да промотира, предлага и продава стоки – канцеларски и
офис материали и консумативи, офис и друга техника и аксесоари, офис оборудване
и мебели и вякакви сругжи стоки, както и услуги. В чл.3 от договора е
уговорено, че се заплащат от подфранчайзера следните възнаграждения: 1/
първоначално възраграждение за всеки едни супермагазин, 2/ първоначално
възнаграждение за Телемаркетинг, ако подфранчайзерът придобие права за такъв и
по т.3.1.3 – ежемесечни възнаграждения. Главният франчайзер дължи на
подфранчайзера бонуси и комисионни, а в чл. 3.1 е уговорено, че той може да
поиска предоставяне на гаранции и
обезпечения за изпълнение на задълженията по договора. В чл.4 е посочено, че
размерът и начинът на плащане на възнагражденията и гаранциите и/или
обезпеченията са в съответното приложение към договора. Уговорено е
получаването на електронни фактури в чл. 8.1. В чл.4 са регламентирани правата
и задълженията на Главния франчайзер, а в чл. 5 и чл.6– на подфранчайзера. Съгласно
чл. 17 т.1 договорът се сключва за срок от пет години, но може да бъде подновен
за нов период при взаимно съгласие. На стр.118 са представени приложение към
договора относно възнагражденията по чл. 3, като в същото има точка Гаранции и
обезпечения и те са посочени – нула лева, но приложението е с дата 30.09.2009г.
Съгласно анекс от 30.09.2014г. страните са продължили действието на договора за
още пет години от датата на подписването му. Анекс е подписан и на
11.09.2018г., като най-главното по същия е замяната на наименованието на
страните по договора, а именно ищцовото дружество ще се нарича „праводател“
вместо „главен франчайзер“, а ответното – „франчайзер“ вместо „подфранчайзер“.
Представено
е на стр.61 от делото писмо от ищеца до ответното дружество с
изх.№382/17.01.2020г., с което го уведомява, че са налице безуспешни опити за
подновяване на договора за подфранчайзинг, както и се сочи, че във връзка с
прекратяването му се дължат описаните неустойки, не по-малко от 20 000 лв.
На стр.62 и следващите са представени извлечения от сметки – справки за
неплатени суми. Представено е потвърждение на салда от 15.01.2020г.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изпълнено от
вещото лице Л.Т., което се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно. Въз основа на проверените и подробно описани на
стр.2 и 3 от заключението документи, експертът сочи, че текущото счетоводно
отчитане се организира и води по реда на Закона за счетоводството на основата
на документална обоснованост на стопанските операции и факти. Всички стопански операции, които
водят до изменения на имущественото и
финасово състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и
собствения капитал се отчитат в хронологичен ред. От получените справки от
счетоводните регистри на П. ООД експертизата счита, че счетоводството му е водено
редовно през периода на договора за подфранчайз. За доставените стоки и услуги на П. ООД са
издадени фактури, които са осчетоводени по сметка 411 Клиенти, партида П. ООД. При отсрочване на вземанията след споразумение
между страните се издават вътрешни документи с номера НО00INT… За фактура № ********** е направено споразумение от
08.02.2017 г. за отложено плащане и вземането е заведено
с вътрешни документи от № НО00INT0003960 до № НО00INT0003980. На 19.04.2018г. е сключено споразумение за
заплащане на дължима сума в размер на 30138,32лв. (28703,16лв. дълг +
1435,16лв. лихва) на 8 вноски (7х3800лв. + 1х3538,32лв.), което е заведено с
вътрешни документи от № НО00INT0004599 до № НО00INT0004606. Вещото лице сочи, че в предоставените
справки общият размер на вземанията от П. ООД към 08.05.2018г. възлиза
на 74 019,52 лв., като основанието (номер на документ, дата, сума
са посочени в Приложение, Таблица 1, а съгласно
предоставените справки общият размер на вземанията от П. ООД към
10.05.2018г. е 65 030,75 лв., с Основанието
(номер на документ, дата, сума са посочени в Приложение, Таблица 2. При
ответника - дружеството „П.“ ООД, издадените
фактури за получените стоки и услуги от К.П.са осчетоводени по сметка 401
Доставчици, партида К.П.. На
19.04.2018г. е сключено споразумение за заплащане на дължима сума в размер на
30138,32лв. (28703,16лв. дълг + 1435,16лв. лихва) на 8 вноски (7х3800лв. +
1х3538,32лв.). Това споразумение е
заведено с вътрешни документи
СПОРАЗ.1,2,3,4,5,6,7,8. Сумите са платени и това са редове от 25 до 29 вкл. По таблицата, като сумата е по-малка от 30138,32 лв.,
защото към 10.05.2018 вече са платени 3 вноски. Вещото лице сочи, че в предоставените справки общият размер на
задълженията към К.П.към 08.05.2018г. е 74 049,28 лв. , като основанието (номер на документ,
дата, сума са посочени в Приложение, Таблица 1. В предоставените справки общият размер на задълженията към К.П.към
10.05.2018г. е 65 060,51 лв. Основанието
(номер на документ, дата, сума са посочени в Приложение, Таблица 2. Според
експертизарата и към двете дати задължението към К.П.в
счетоводните регистри на П. ООД е с
29,76 лв. в повече, което както сочи вещото
лице се дължи на това, че част от фактурите са за рекламация на доставена стока
и са осчетоводени на по-късна дата. Експертът сочи, че в предоставените на
експертизата справки от счетоводните регистри на ищеца няма осчетоводени
вземания/задължения извън договора за подфранчайз. Съгласно заключението на 28.05.2020 г. е подписан протокол за
взаимно прихващане на задълженията/вземанията между К.П.и П. ООД до размера на 1826,90лв.,
с което е погасено задължението на П. ООД по ф.№
********** в размер на 913,45лв. и по ф.№ ********** в размер на 913,45лв.,
като с това прихващане е покрито последното задължение от счетоводното салдо
към 10.05.2018г. Според вещото лице потвърденото
салдо на вземанията/задълженията е в размер на 7048,46 лв., така както са
посочени в следната таблица
|
№ по ред |
№ документ |
Дата документ |
Стойност/ непогас.сума |
|
1 |
********** |
30-12-2019 |
63,60 |
|
2 |
********** |
07-02-2017 |
252,50 |
|
3 |
********** |
07-02-2017 |
252,50 |
|
4 |
********** |
17-10-2017 |
1304,93 |
|
5 |
********** |
17-10-2017 |
1304,93 |
|
6 |
********** |
31-12-2019 |
1429,28 |
|
7 |
********** |
30-12-2019 |
2,34 |
|
8 |
********** |
30-12-2019 |
239,66 |
|
9 |
********** |
31-12-2019 |
247,20 |
|
10 |
********** |
31-12-2019 |
896,88 |
|
11 |
********** |
31-12-2019 |
1054,64 |
|
|
Общо: |
|
7048,46 |
Според експерта непогасените
задължения, възникнали към 10.05.2018г., са в размер на 3 114,86 лв. към 31.12.2019г. (сумата на редове 2,3,4 и 5). Според вещото лице и към двете дати 09.05.2018г.
и 10.05.2018г. по основания и размер
насрещните салда съвпадат до сумата от 68425,51 лв., съответно 65 030,75 лв.,
като и към двете дати задължението към К.П.в счетоводните регистри на П. ООД е
с 29,76 лв. повече. Сочи, че по подписан между страните
протокол от 28.05.2020г. е погасено напълно задължението от счетоводното салдо
към 10.05.2018г. в размер на 1826,90 лв. Такъв протокол от тази дата не е
представен по делото.
По
делото е изслушана свидетелката на ответната страна Л.М.М., която сочи, че
работи като финансов мениджър в една от семейните фирми, във фирма „И Е.Д.Б.“
от 2013 г. и се занимава с управление на паричните потоци на всички семейни
фирми. Сочи, че знае за запис на заповед, подписана от И.И. през май 2018
година, като се видели с него сутринта
за малко, той казал, че отива към „П.“ за нещо свързано с кредитния лимит на „П.“.
После се обадил по телефона малко притеснен, защато нямало да подписва
споразумение, а някаква запис на заповед и я помолил да проверя горе-долу колко
са текущите задължения към „П.“. Казала му че са приблизително към 74 хиляди и
той подписал. Свидетелката сочи, че освен
договора за франчайз с „К.П.“, не знае за други договорни отношения. Не е присъствала
на подписването и на среща с другата страна. Знае това, което й е казал г-н И.И..
Той искал да му потвърди общите задължения към „П.“ за този период май месец, и
тя потвърдила.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да е допустим специалния установителен иск по чл.
422 от ГПК за признаване за установено на вземането на ищеца по заповедта, следва да се установи, че
за същото вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответниците по иска и
че искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415 от ГПК,
считано от съобщението до ищеца – заявител в заповедното производство. В
настоящия случай искът е допустим, тъй като на ищеца е издадена заповед по чл.
417 от ГПК за процесните суми именно срещу двамата
ответници, а с разпореждане на
заповедния съд от 12.05.2020г., връчено на ищеца на 21.05.2020г., му е указана възможността за предявяване на иска,
поради което заведената на 22.06.2020г. / понеделник/ искова молба е в законоустановения едномесечен срок
и е процесуално допустима.
Съдът намира, че процесния запис на
заповед отговаря на формалните изисквания на чл.535 от ТЗ, като падежът е определен на предявяване. Срокът за предявяване е уговорен в съгласие с
изричната разпоредба на чл. 487 ал. 1, предложение трето от ТЗ, която допуска издателят
да определи срок, различен от законовия едногодишен такъв, уреден в предложение първо. Предявяването е извършено, видно от отбелязването, макар и на същата дата. Налице е практика, че
не е нищожен запис на заповед, в който падежът е определен по този начин, а
именно постановеното след допускане на касация определение № 57/25.01.2012г. по
ч.т.д.№ 822/2011г., ІІ т.о. и др., В конкретния случай няма и никакви конкретни
възражения от ответниците относно валидността на ефекта.
Спорният въпрос е повдигнатото от двамата ответници възражение, че
записът на заповед обезпечава задължения на ответното дружество по договор за
подфранчайзинг и че същите са погасени. Относно това дали такова възражение
може да се поддържа от ответника И.И., който е авалист по записа на заповед, е
налице е задължителна съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а
именно решение № 17/25.05.2017г. по т.д.№ 61283/2016г. на ВКС, І г.о., решение
№ 67/25.05.2017г. по т.д.№60075/2016г. на ВКС, ГК, І г.о., и др., в които се
приема, че като ценна книга, записът на заповед има обезпечителна функция по отношение на вземанията
на ищеца по въведеното каузално правоотношение и макар по този договор авалистът да не е страна, а уреденото в чл. 483-485 ТЗ
менителнично поръчителство /авал/ да има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното
задължение, което обезпечава, и е
посочено, че авалистът не може да
противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, които би могъл
да противопостави издателят на записа на заповед - абсолютни възражения за
недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/ и
лични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между приносителя и
издателя, е допустимо противопоставянето на лични възражения от авалиста,
основани на каузалното правоотношение между приносителя и издателя, ако
авалистът също е страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е
недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на
лични възражения по каузалното правоотношение с издателя /решение № 120 от
30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., решение № 17 от
21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., решение № 26 от
24.04.2014 г. по т. д. № 1027/2013 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., и др. С горепосочените решения се приема, че
доколкото отговорността на издателя и на
поръчителя към поемателя като длъжници по записа на заповед е солидарна съгласно чл. 513, ал. 1 ТЗ, то връзката на менителничния ефект
с каузалното задължение, гарантирано от издателя със записа на заповед,
изключва възможността издателят и поръчителят да отговарят в различен обем.
Затова независимо от самостоятелния характер на задължението на авалиста, той
дължи същата по обем престация както и издателя, освен ако не е налице
предвидено в закона изключение. Отговорността
на авалиста по записа на заповед не може да
е по-голяма по обем от отговорността на издателя, тъй като обратното би довело
до неоснователно обогатяване на кредитора, поради
което ВКС приема, че авалистът разполага с
възражения, че каузалното задължение на издателя е погасено - изцяло или отчасти. Той може да
се позове на осъществени погасителни способи, като чрез тези възражения поръчителят не упражнява
чуждите лични права /на издателя/, а се позовава на обстоятелства, които
рефлектират върху прекия иск на поемателя срещу всеки длъжник по записа на
заповед. Възраженията авалистът следва да въведе като защита срещу предявения
иск /осъдителен или предвидения в чл. 422 ГПК/.
Налице е и практика на ВКС, обективирана в
решения по чл. 290 от ГПК, явяващи се задължителни за съдилищата, като решение
№ 86/18.06.13г. по т.д.№ 139/12г. на ВКС, ІІ т.о. и др., в които ВКС се е
произнесъл по въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното
отношение, като е прието, че в производството по иска, предявен по реда на
чл.422 ГПК, се установява съществуването на вземането на издадената заповед за
изпълнение, като при заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК предмет на делото
е вземането по записа на заповед. Въведените твърдения или възражения на
страните за връзката между записа на заповед и конкретно каузално
правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, подлежат на
изследване доколкото същите биха имали за последица погасяване на вземането по
записа на заповед. Погасителен ефект за вземането по записа на заповед при
въведени възражения за плащане на задължението по каузалното правоотношение
настъпва само при доказана обезпечителна функция на ценната книга спрямо
изпълнението на конкретни задължения по каузалното правоотношение между
издателя и поемателя. От друга страна, вземането на основание на ценната книга,
независимо от гаранционно –обезпечителния му характер, възниква на датата на
издаване на записа на заповед и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната
книга. Обезпечението може да е дадено на дата преди или след възникване на
задължението по каузалното правоотношение, но с оглед установяване
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане съгласно чл.418, ал.3 ГПК,
същото следва да е с настъпила изискуемост. В производството по чл.422 ГПК
вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е
изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. При въведени възражения,
основани на каузалното правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по
така обезпеченото каузално правоотношение. Ако записът на заповед има
обезпечителна функция само за част от задълженията по каузалното
правоотношение, то изискуеми са тези вземания, които са с настъпили падеж към
датата на падежа на ценната книга. За вземанията по каузалното правоотношение,
които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице
подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да
се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа
на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителния характер на
ценната книга.
Съобразно разрешенията, дадени
в т. 17 от ТРОСГТКВКС № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., предметът на делото
по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на
ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за
което е издадена заповедта за изпълнение, а подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на
запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на
вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател
по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на конкретни твърдения или възражения от
поемателя или от издателя за наличието на определено каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителния характер на ценната книга, като тогава в производството по чл. 422 ГПК
на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията,
основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на
вземането по записа на заповед, като по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на
които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между
страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение
е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от
ответника - длъжник релативни възражения, а ако страните спорят относно
конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга,
като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е
издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос.
При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално
правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда
заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на
вземането по издадения запис на заповед. В този смисъл по реда на чл. 290 от ГПК са постановени и поредица задължителни актове на ВКС, като решение № 17/16.02.2015 година
по т.д. № 116/2014 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 66/28.07.2015 година
по т.д. № 378/2014 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 179/04.03.2015 година
по т.д. № 3747/2013 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о., Решение № 12/30.01.2015
година по т.д. № 2714/2013 г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о. и много други.) Относно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, се съобразява и постановеното по реда на
чл. 290 и сл. ГПК решение № 103/24.06.2009 г. по т. д. № 717/2008 г. на ВКС, ІІ
т. о. Макар и абстрактна сделка, записът на заповед се издава заради конкретни
отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за
заплащане на определена сума. В
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил
със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си,
основано на менителничния ефект, а именно доказва съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, като при въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респективно несъществуването на
вземането по записа на заповед. Следователно и доколкото в случая е налице конкретно въведено
възражение на ответниците, че записът на заповед е обезпечаващ конкретно
каузално правоотношение, а именно това по договора за подфранчайзинг, при
установяване на горното, следва ищецът да установи и докаже, че по този договор
той има непогасени вземания в размера, за който е издаден записа на заповед и
то към момента на приключване на устните състезания. В случая цитираните от
ищеца решения на ВКС, които са относно доказателствената тежест при направено
от длъжника общо оспорване, а именно невъвеждане на твърдение за конкретно
каузално правоотношение, са неотносими, тъй като ответниците твърдят, че процесният
запис на заповед е обезпечение по конкретно каузално правоотношение, че няма
никакви други правоотношения между страните и че задължението по същия, което е
било в такъв размер към датата на издаването му – 10.05.2018г., е погасено. Страните не спорят, че имат
правоотношение по договора за подфранчайзинг, но спорят относно връзката на конкретното каузално
правоотношение с издадената ценна книга, а именно ищецът твърди, че няма никакво каузално правоотношение, а
самостоятелно и абстрактно задължение по менителничния ефект, а ответниците
твърдят, че записът на заповед е обезпечение по договора за подфранчайзинг и
освен по този договор, между страните няма никакво друго правоотношение.
Съгласно цитираната по-горе практика, при доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално
правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда
заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на
вземането по издадения запис на заповед. Следователно, ако се установи, че процесният запис на заповед е издаден
именно във връзка с обезпечаване на задълженията на ответното дружество по
договора за подфранчайзинг, то тогава тежестта на доказване на съществуването на вземането, преминава върху
кредитора, който следва да установи фактите, от които произтича неговото
вземане, т. е. пораждането на задължението и дължимостта му към предявяване на
иска, в който смисъл е решение № 143/22.01.2013
година, постановено по т. д. № 870/2011 година и решение № 38/04.04.2013
година, постановено по т. д. № 1165/2011 година, двете по описа на ВКС, ТК, І
т.о. Длъжникът следва да установи
връзката между ценната книга и каузалното правоотношение, което е причина за издаването
на записа на заповед, а при доказване на тази връзка,
поемателят следва да докаже съществуването на вземането по каузалната сделка. Абстрактният характер на записа
на заповед като едностранна правна сделка не следва да се абсолютизира, независимо от редовността на
ефекта. Въвеждането на твърдения или
възражения за наличие на каузални правоотношения, послужили като причина за
менителничното задължаване, изисква от съда да се произнесе относно
съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната
редовност и действителност на менителничния ефект, а и валидността на сделката,
сочена за източник на каузалното правоотношение, и евентуалното погасяване на
породените от нея задължения. но и на поетите със записа на заповед
менителнични права и задължения. Погасяването на обезпеченото със
записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни
способи /плащане, опрощаване, новиране, погасяване по давност и т. н./ има за
последица погасяване и на поетото с гаранционно - обезпечителна цел абстрактно
задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. Независимо коя от
страните е въвела каузалните правоотношения в спорния предмет на делото, ищецът
по иска с правно основание чл. 422 ГПК носи тежестта да докаже валидното
възникване и съществуване на парично вземане, а ответникът - неговото погасяване.
В тази насока са и разрешенията, възприети в постановените по реда на чл. 290 ГПК от състави на ВКС, Търговска колегия, решение № 149/05.11.2010 г. по т. д.
№ 49/2010 г. на І т. о., решение № 108/22.07.2011 г. по т. д. № 813/2010 г. на
ІІ т. о. и решение № 102/25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. на ІІ т. о. В случая съдът преценяйки
всички данни по делото, намира че е основателно възражението на ответниците, че
процесният запис на заповед е с обезпечителна функция спрямо договора за
подфранчайзинг. Горното следва от това, че и от представените счетоводни
извлечения и от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че към датата на издаване на записа на заповед – 10.05.2018г. има
съвпадащ размер на насрещни салда между ищцовото и ответното дружество и същият
е в размер, съответстващ на поетото задължение по записа на заповед, а именно
приблизително 74 000 лв., а именно както сочи на стр. 4 от заключението си
вещото лице към 08.05.2018г. общият размер на задълженията на „П.“ към „К.П.“
възлиза на 74 049,28 лв., а както изрично установява експерта няма никакви
други осчетоводявания на вземания или задължения извън тези по договора за
подфранчайзинг, включително и при ищеца. След като вземането по записа на заповед,
който е предявен на 10.05.2018г. не е осчетоводено отделно и като самостоятелно
такова, а и липсват каквито и да е други осчетоведени вземания между страните,
освен по договора за подфранчайзинг, няма основание да се приеме, че има и
друго правоотношение между тях. Ако задължението по менителничният ефект беше
самостоятелно и извън това по правоотношението по договора, доколкото същият е
отразено, че е предявен за плащане на 10.05.2018г., едновременно с издаването
му, то следваше това задължение да бъде отделно осчетоводено. Такива данни
няма. Следователно с оглед представените счетоводни салда и писмен договор,
съдът намира, че между ищеца и ответното дружество е налице конкретно каузално
правоотношение, което е единствено такова, а именно не се установи, а и не се
твърди наличие на друго каузално правоотношение, а размерът на задълженията
съответства почти на 100% на поетото задължение по записа на заповед. Предвид
горното и съобразявайки показанията на свидетелката Папен, която сочи, че на
въпросната дата управителят на ответното дружество я е помолил да провери колко
точно са задълженията, защото щял да подписва запис на заповед, следва да се
приеме за установена връзката на менителничния ефект с конкретното каузално
правоотношение. Вярно е, че тя не е присъствала на подписването на ценната
книга и не отразява в показания си преки впечатления, но установява проверката
на счетоводните задължения именно към този момент и съвпаданието им по размер
със сумата по записа на заповед не може да се възприеме за случайно. Възражението
на ищеца, че в договора и приложението към него нямало предвидено като
обезпечение да се издава запис на заповед, не опровергава горния извод, защото
и договорът, и приложението са подписани при сключването му, а именно на
30.09.2009г. Записът на заповед е издаден години по-късно, а именно на
10.05.2018г. и като размер поетото по същия задължение съответства на
установеното от счетоводните документи и експертиза задължение на ответното
дружество към този момент. Това, че при сключване на договора не е предвидено
обезпечение чрез запис на заповед, не опровергава извода, че има връзка между
издадената ценна книга и процесния запис на заповед. Към датата на издаване на
записа на заповед размерът на задълженията, осчетоводени и при двете страни, с
описаните разлики от експертизата, съотвества на поетия по ценната книга.
Липсват каквито и да е доказателства и
твърдения за наличие на друго каузално правоотношение, по което ответното
дружество или авалиста като физическо лице да дължат нещо на ищеца. Горното е
достатъчно да обоснове извод за връзка между записа на заповед и конкретното
въдедено каузално правоотношение. С оглед горното за уважаване на предявения
иск следва да се установи, че задължението, което не се спори, че е било
налично по договора за подфранчайзинг към май 2018г., е погасено. Според
заключението на вещото лице на 19.04.2018г. е сключено споразумение за
заплащане на дължима сума в размер на 30138,32лв. (28703,16лв. дълг +
1435,16лв. лихва) на 8 вноски, като тези суми са платени съгласно таблицата. Съгласно
заключението на експертизата на 28.05.2020 г. е подписан протокол за взаимно
прихващане на задълженията/вземанията между
К.П.и П. ООД до размера на 1826,90лв., с което е погасено задължението
на П. ООД по ф.№ ********** в размер на 913,45лв. и по ф.№ ********** в размер
на 913,45лв., като с това прихващане е покрито последното задължение от
счетоводното салдо към 10.05.2018г. Такъв протокол не е представен от страните
по делото и съдът не може да възприеме съдържанието му и да прецени да
кредитира ли в тази част експертизата. Същевременно поред вещото лице
потвърденото салдо на вземанията/задълженията е в размер на 7048,46 лв. В
експертизата се сочи, че непогасените задължения, възникнали към 10.05.2018г.,
към 31.12.2019г. са в размер на 3 114,86 лв. От приложенията в табличен
вид не се установява последващо погасяване или плащане извън тази сума.
Протоколът от 28.05.2020г. не е представен и не се установява съдържанието му. Освен
това от таблицата – приложение към експертизата за задълженията към
10.05.2018г. не се установява да са включени в тях тези две цитирани фактури,
за които се отнася протокола от 28.05.2020г. според вещото лице, а именно по
ф.№ ********** в размер на 913,45лв. и по ф.№ ********** в размер на 913,45лв.,
такива номера не са описани, има други фактури, започващи с 01205, но те са и
за различни суми, а именно тази на ред 79 е за 519,12 лв., а тази на ред 69 –
за 1008,00 лв., но няма съвпадение нито на сумите, нито на номерата. Следователно
в тази част съдът няма как да кредитира заключението и не може да приеме, че
последното задължение е погасено с цитирания и непредставен протокол от
28.05.2020г., а следва да се отбележи, че е релевантен и довода на ищеца, че
справката за задължения към 24.09.2020г. също е неотносима, тъй като е за
фактури документи от февруари и септември 2020г., а не относими към
обезпечаваното задължение. Предвид горното и съобразно изложените доводи съдът
кредитира експертизата частично, приемайки, че към 31.12.2019г., непогасените
задължения на ответното дружество, възникнали към 10.05.2018г., са в размер на
3 114,86 лв. След тази дата ответниците не са установили надлежно друго
погасяване чрез плащане или по друг способ с оглед гореизложеното и приемайки,
че записът на заповед има обезпечителна функция относно задълженията по
договора за подфранчайзинг, изискуеми към датата на издаването и падежа му –
10.05.2018г., съдът намира, че се установи погасяване на разликата над сумата
от 3114,86 лв. до пълния размер на задължението – 74 000 лв., поради което
искът следва да бъде уважен за 3114,86 лв. и отхвърлен за разликата до пълния
размер.
С оглед изхода на спора съдът
следва да се произнесе и относно разноските, включително и приетите в
заповедното производство. От ищеца са направени разноски по списък в общ размер
на 8228 лв. По настоящото дело е платена държавна такса в размер на 1480 лв.,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 3 300 лв. с ДДС по фактура
от 18.06.2020г. и с преводно нареждане от 19.06.2020г. По заповедното
производство е платено възнаграждение – 1968 лв. и същата ДТ, а в заповедта са
приети разноски в размер на 3448 лв. – общо. Ответниците са представили списъци
на разноските с разписка протокол и платежно, от които е видно, че И.И. е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 27.10.2020г., а ответното дружество – 2400 лв. с включен ДДС,
както и депозит за експертиза от 500 лв., или общо 2900лв. Ищецът е заявил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците.
Съобразно размера на спорното вземане, което е имуществения интерес на делото,
и разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, постановяваща, ме при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв., минималното е 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв., то минималният размер на възнаграждението е 2750 лв. и то без включен и
начислен ДДС, а със същия възлиза на 3300 лв. Следователно и на ищеца
възнаграждението от 3 300 лв. с ДДС, а и на всеки от ответниците, не
надхвърля минималния размер и няма основание за намаляването им. С оглед изхода
на спора разноски се следват на страните съобразно уважения размер на
претенциите им. На ищеца се следват пропорционално за уважената част /4,25 % в
период/, а на ответниците – за отхвърлената разлика – 95,75%. Предвид горното
на ищеца се следват разноски за настоящото исково производство в общ размер на
203,15 лв. / 4,25% от общия размер от 4780 лв., а за заповедното – в размер на
146,54 лв. / процент съобразно общите разноски от 3448 лв. На ответника И.И. се
следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1915 лв., а на
другият ответник – в размер на 2776,75 лв. Не са заявени искания за
компенсация, поради което разноски ще бъдат присъдени на всяка от страните
поотделно.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „К.П.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, и със съдебен адрес ***, офис 202 – адв. Д.и А., с правно
основание чл. 422 от ГПК, предявен срещу „П.” ООД, ЕИК, *******със седалище и
адрес на управление ***, ж.к. "Симеоново", ул."*******и със
съдебен адрес *** – адв. Н.Г., и срещу И.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес *** – адв. А.Д., че дължат солидарно на ищеца сумата от 3114,86
лв. / три хиляди сто и четиринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща вземане по запис на заповед от 10.05.2018г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 24.02.2020г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния размер на
задължението – 74 000 лв., като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК „П.” ООД, ЕИК, *******със седалище и адрес на управление
***, ж.к. "Симеоново", ул."*******и със съдебен адрес *** – адв.
Н.Г., и И.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес *** – адв. А.Д.,
да заплатят общо на ищеца „К.П.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, и със съдебен адрес ***, офис202 – адв. Д.и А., сумата от 203,15
лв. / двеста и три лева и петнадесет стотинки/, представляваща разноски за
настоящото производство съобразно изхода на спора, както и сумата от 146,54 лв.
/ сто четиридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки, представляваща разноски
за заповедното производство, включени в издадената заповед по чл. 417 от ГПК от
02.03.2020г., вместо общо приетите по заповедта в размер от 3448 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК „К.П.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
и със съдебен адрес ***, офис202 – адв. Д.и А., да заплати на „П.” ООД, ЕИК, *******със
седалище и адрес на управление ***, ж.к. "Симеоново", ул."*******и
със съдебен адрес *** – адв. Н.Г., сумата от 2776,75 лв. / две хиляди
седемстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК „К.П.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
и със съдебен адрес ***, офис202 – адв. Д.и А., да заплати на И.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес *** – адв. А.Д., сумата от 1915 лв. / хиляда
деветстотин и петнадесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
СЪДИЯ: