Присъда по дело №202/2023 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 3
Дата: 6 февруари 2025 г.
Съдия: Димчо Стоянов Луков
Дело: 20233600200202
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 март 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Ш., 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Ш. в публично заседание на шести февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Ст. Луков
СъдебниДиян П. Бойков

заседатели:Нели Ив. Русева
при участието на секретаря Станка Ст. А.а
и прокурора П. Р. В.
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Наказателно дело от общ
характер № 20233600200202 по описа за 2023 година
Признава подс. А. А. Д., ЕГН: **********, роден на *** в гр. ***,
обл. Ш., с постоянен и настоящ адрес в с. *** общ. *** обл. Ш., ул. „***” №
10, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан ЗА НЕВИНОВЕН в това, че през периода от 01.01.2013 г. до
20.02.2019 г. в с. ***, обл. Ш., с. ***, обл. Ш., гр. ***, обл. Ш. и гр. ***, обл.
Ш., като физическо лице, без съответно разрешение, извършвал по занятие
банкови сделки, за които се изисква такова разрешение (съгласно чл.13, ал. 1
от Закона за кредитните институции), като предоставял парични заеми срещу
лихва на различни физически лица, както следва:
1. На 02.04.2013 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицето
А. Ю. Ю., ЕГН: **********, в размер на 1 000 лв., с уговорена месечна лихва
10 %.
На 21.10.2013 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицето А.
Ю. Ю., ЕГН: **********, в размер на 2 500 лв., с уговорена месечна лихва 10
%;
2. На 28.06.2016 г. в гр. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицето
М. И. М., ЕГН: **********, в размер на 3 000 лв., с уговорена месечна лихва
1
8. 33%;
3. На 03.06.2016 г. в гр. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицата
Д. Р. Ю., ЕГН: ********** и Р. М. Х., ЕГН: **********, в размер на 5 000 лв.,
с уговорена месечна лихва 10 %;
4. На неустановена дата през месец февруари 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем лицето С. Н. А., ЕГН: **********, в размер на 700
лв., с уговорена месечна лихва 4. 30 %.
На неустановена дата през месец януари 2019 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето С. Н. А., ЕГН: **********, от 100 лв., с
уговорена месечна лихва 20 %;
5. На неустановена дата през месец март 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето С. П. Б., ЕГН: **********, в размер на 50
лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
На неустановена дата през месец април 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето С. П. Б., ЕГН: **********, в размер на 50
лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
На неустановена дата през месец декември 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето С. П. Б., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
6. На неустановена дата през месец август 2015 г. в гр. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицата Х. А. М., ЕГН: ********** и М. Р. М.,
ЕГН: **********, в размер на 5 000 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
На 03.05.2017 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицата
Х. А. М., ЕГН: ********** и М. Р. М., ЕГН: **********, в размер на 4 000 лв.,
с уговорена месечна лихва 10 %;
7. На неустановена дата през месец август 2015 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето О. И. А., ЕГН: **********, в размер на 1
000 лв., с уговорена месечна лихва 8. 33 %;

8. На неустановена дата през месец октомври 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Н. Х. Ю., ЕГН: **********, в размер на
150 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
2
На неустановена дата в периода от 01.02.2019 г. до 20.02.2019 г. в с.
*** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицето Н. Х. Ю., ЕГН: **********,
в размер на 150 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
9. На неустановена дата през месец март 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
50 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец май 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер в
размер на 150 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец юни 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
50 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец януари 2019 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
300 лв., с уговорена месечна лихва 16. 66 %;
10. На 29.12.2013 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на
лицето К. А. И., ЕГН **********, в размер на 50 лв., с уговорена месечна
лихва 5 %;
11. На неустановена дата през месец септември 2015 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето А. Б. А., ЕГН: **********, в размер на 60
лв., с уговорена месечна лихва 8. 33 %.
На неустановена дата през месец януари 2018. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето А. Б. А., ЕГН: **********, в размер на
200 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
12. На неустановена дата в периода от 01.02.2019 г. до 20.02.2019 г. в
с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицата Л. А. М., ЕГН: **********
и Р. Р. М., ЕГН: **********, в размер на 800 лв., с уговорена месечна лихва 2
%;
13. На неустановена дата през месец май 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец октомври 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на
3
50 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
На неустановена дата през месец ноември 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец декември 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец януари 2019 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на
50 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
14. На неустановена дата през месец юни 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Е. С. Х., ЕГН: **********, в размер на
300 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
15. На 31.01.2014 г. в гр. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на
лицето Х. Х. А., ЕГН: **********, в размер на 3000 лв., с уговорена месечна
лихва 8. 33 %;
16. На 18.02.2019 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на
лицето Е. В. Х., ЕГН: **********, в размер на 40 лв., с уговорена месечна
лихва 25 %;
17. На неустановена дата през 2018 г. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето С. С. Х., ЕГН: **********, в размер на 200 лв., с
уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец януари 2019 г. в. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето С. С. Х., ЕГН: **********, в размер на
85 лв., с уговорена лихва 10 лв. на месец;
18. На 19.08.2014 г. в гр. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на
лицето Т. Х. А., ЕГН: **********, в размер на 2 000 лв., при месечна лихва 1.
75 %;
19. На неустановена дата през месец септември 2016 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Г. М. М. (Р), ЕГН: **********, в размер
на 500 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
20. На 21.10.2015 г. в гр. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на
лицето А. А. Ю., ЕГН: **********, в размер на 2 000 лв., с уговорена месечна
4
лихва 10 %;
21. На неустановена дата през месец май 2013 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Ф. М. К., ЕГН: **********, в размер на
300 лв., с уговорена месечна лихва 16. 67 %;
22. На неустановена дата през месец юни 2017 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Г. Б. Х., ЕГН: **********, в размер на
400 лв., с уговорена месечна лихва 12. 5 %;
23. На неустановена дата през месец март 2016 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето С. Р. А., ЕГН: **********, в размер на 2
000 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
24. На неустановена дата през месец ноември 2018 г . в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Р. Д. Д., ЕГН: **********, в размер на 50
лв., с уговорена лихва 10 лв;
25. На неустановена дата през месец ноември 2014 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето А. Л. А., ЕГН: **********, в размер на 2
500 лв., при месечна лихва 4 %;
На неустановена дата в периода от 01.04.2016 г. до 21.07.2016 г. в гр.
*** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицето А. Л. А., ЕГН: **********, в
размер на 4 000 лв., при месечна лихва 3. 33 %;
26. На неустановена дата през месец юни 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
На неустановена дата през месец юли 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец септември 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
200 лв. с уговорена месечна лихва 10 %;
27. На неустановена дата през месец март 2017 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето И. Н. Б., ЕГН: **********, в размер на 60
лв., с уговорена месечна лихва 8 .33 %.
На неустановена дата през месец май 2017 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето И. Н. Б., ЕГН: **********, в размер на 30
5
лв., с уговорена месечна лихва 16. 67 %.
На неустановена дата през месец юни 2017 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето И. Н. Б., ЕГН: **********, в размер на 40
лв., с уговорена лихва 5 лв. на месец.
На неустановена дата през месец януари 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето И. Н. Б., ЕГН: **********, в размер на 50
лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
28. На 13.07.2015 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на
лицето М. Е. М., ЕГН: **********, в размер на 1 300 лв., с уговорена лихва 50
лв. на месец;
29. На неустановена дата през месец октомври 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на Б. Н. А., ЕГН: **********, в размер на 300 лв., с
уговорена месечна лихва 10 %, като с тази дейност причинил на А. Л. А.,
ЕГН: **********, значителни вреди в размер на 18 730 лв. и получил
значителни неправомерни доходи в общ размер 29 077 лв., поради което и на
осн. чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението за престъпление по чл. 252
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
На осн. чл. 301 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 във вр. чл. 305 ал. 6 от НПК, за
извършено от подс. А. А. Д. със снета самоличност, административно
нарушение по чл. 3а ал. 1 вр. с чл. 3 ал. 1 т. 3 от Закона за кредитните
институции, за това, че:
1. На 03.06.2016 г. в гр. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицата
Д. Р. Ю., ЕГН: ********** и Р. М. Х., ЕГН: **********, в размер на 5 000 лв.,
с уговорена месечна лихва 10 %;
2. На неустановена дата през месец февруари 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем лицето С. Н. А., ЕГН: **********, в размер на 700
лв., с уговорена месечна лихва 4. 30 %.
На неустановена дата през месец януари 2019 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето С. Н. А., ЕГН: **********, от 100 лв., с
уговорена месечна лихва 20 %;
3. На неустановена дата през месец март 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето С. П. Б., ЕГН: **********, в размер на 50
лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
6
На неустановена дата през месец април 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето С. П. Б., ЕГН: **********, в размер на 50
лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
На неустановена дата през месец декември 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето С. П. Б., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
4. На неустановена дата през месец август 2015 г. в гр. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицата Х. А. М., ЕГН: ********** и М. Р. М.,
ЕГН: **********, в размер на 5 000 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
На 03.05.2017 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицата
Х. А. М., ЕГН: ********** и М. Р. М., ЕГН: **********, в размер на 4 000 лв.,
с уговорена месечна лихва 10 %;
5. На неустановена дата през месец август 2015 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето О. И. А., ЕГН: **********, в размер на 1
000 лв., с уговорена месечна лихва 8. 33 %;
6. На неустановена дата през месец октомври 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Н. Х. Ю., ЕГН: **********, в размер на
150 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата в периода от 01.02.2019 г. до 20.02.2019 г. в с.
*** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицето Н. Х. Ю., ЕГН: **********,
в размер на 150 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
7. На неустановена дата през месец март 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
50 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец май 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер в
размер на 150 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец юни 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
50 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец януари 2019 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
300 лв., с уговорена месечна лихва 16. 66 %;
7
8. На 29.12.2013 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицето
К. А. И., ЕГН **********, в размер на 50 лв., с уговорена месечна лихва 5 %;
9. На неустановена дата през месец септември 2015 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето А. Б. А., ЕГН: **********, в размер на 60
лв., с уговорена месечна лихва 8. 33 %.
На неустановена дата през месец януари 2018. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето А. Б. А., ЕГН: **********, в размер на
200 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
10. На неустановена дата в периода от 01.02.2019 г. до 20.02.2019 г. в
с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицата Л. А. М., ЕГН: **********
и Р. Р. М., ЕГН: **********, в размер на 800 лв., с уговорена месечна лихва 2
%;
11. На неустановена дата през месец май 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец октомври 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на
50 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
На неустановена дата през месец ноември 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец декември 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец януари 2019 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на
50 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
12. На неустановена дата през месец юни 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Е. С. Х., ЕГН: **********, в размер на
300 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
13. На неустановена дата през 2018 г. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето С. С. Х., ЕГН: **********, в размер на 200 лв., с
уговорена месечна лихва 10 %.
8
На неустановена дата през месец януари 2019 г. в. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето С. С. Х., ЕГН: **********, в размер на
85 лв., с уговорена лихва 10 лв. на месец;
14. На неустановена дата през месец май 2013 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Ф. М. К., ЕГН: **********, в размер на
300 лв., с уговорена месечна лихва 16. 67 %;
15. На неустановена дата през месец юни 2017 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Г. Б. Х., ЕГН: **********, в размер на
400 лв., с уговорена месечна лихва 12. 5 %;
16. На неустановена дата през месец ноември 2018 г . в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Р. Д. Д., ЕГН: **********, в размер на 50
лв., с уговорена лихва 10 лв;
17. На неустановена дата през месец ноември 2014 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето А. Л. А., ЕГН: **********, в размер на 2
500 лв., при месечна лихва 4 %;
На неустановена дата в периода от 01.04.2016 г. до 21.07.2016 г. в гр.
*** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицето А. Л. А., ЕГН: **********, в
размер на 4 000 лв., при месечна лихва 3. 33 %;
18. На неустановена дата през месец юни 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
На неустановена дата през месец юли 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец септември 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
200 лв. с уговорена месечна лихва 10 %;
19. На 13.07.2015 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на
лицето М. Е. М., ЕГН: **********, в размер на 1 300 лв., с уговорена лихва 50
лв. на месец;
20. На неустановена дата през месец октомври 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на Б. Н. А., ЕГН: **********, в размер на 300 лв., с
уговорена месечна лихва 10 %, като от дейността си получил доходи в размер
9
на общо 14 957 лв. /представляващи лихви/, и на осн. чл. 152 ал. 1 от ЗКИ МУ
НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 2 500
/две хиляди и петстотин/ лева.
На осн. чл. 189 от НПК осъжда подс. А. А. Д. да заплати по сметка на ОД
МВР Ш. разноски от д. п. в размер по 1 795. 50 лв. и 30 лв. разноски от
съдебното производство, както и по сметка на Окръжен съд Ш. сумата от 80
лв. разноски от съдебното производство.
На осн. чл. 111 от НПК веществените доказателства да се пазят до
влизане в сила на присъдата.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок пред
Апелативен съд гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
ПРИСЪДИ:
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
10

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 202/23 г. по описа на ШОС

Подс. А. А. Д. е предаден на съд с обвинение в това, че през периода от
01.01.2013 г. до 20.02.2019 г. в с. ***, обл. Ш., с. ***, обл. Ш., гр. ***, обл. Ш.
и гр. ***, обл. Ш., като физическо лице, без съответно разрешение, извършвал
по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение (съгласно
чл.13, ал. 1 от Закона за кредитните институции), като предоставял парични
заеми срещу лихва на различни физически лица, както следва:
1. На 02.04.2013 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицето
А. Ю. Ю., ЕГН: **********, в размер на 1 000 лв., с уговорена месечна лихва
10 %.
На 21.10.2013 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицето А.
Ю. Ю., ЕГН: **********, в размер на 2 500 лв., с уговорена месечна лихва 10
%;
2. На 28.06.2016 г. в гр. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицето
М. И. М., ЕГН: **********, в размер на 3 000 лв., с уговорена месечна лихва
8. 33%;
3. На 03.06.2016 г. в гр. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицата
Д. Р. Ю., ЕГН: ********** и Р. М. Х., ЕГН: **********, в размер на 5 000 лв.,
с уговорена месечна лихва 10 %;
4. На неустановена дата през месец февруари 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем лицето С. Н. А., ЕГН: **********, в размер на 700
лв., с уговорена месечна лихва 4. 30 %.
На неустановена дата през месец януари 2019 г. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето С. Н. А., ЕГН: **********, от 100 лв., с уговорена
месечна лихва 20 %;
5. На неустановена дата през месец март 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето С. П. Б., ЕГН: **********, в размер на 50
лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
На неустановена дата през месец април 2018 г. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето С. П. Б., ЕГН: **********, в размер на 50 лв., с
уговорена месечна лихва 10 %;
На неустановена дата през месец декември 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето С. П. Б., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
6. На неустановена дата през месец август 2015 г. в гр. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицата Х. А. М., ЕГН: ********** и М. Р. М.,
ЕГН: **********, в размер на 5 000 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
На 03.05.2017 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицата Х. А.
М., ЕГН: ********** и М. Р. М., ЕГН: **********, в размер на 4 000 лв., с
уговорена месечна лихва 10 %;
1
7. На неустановена дата през месец август 2015 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето О. И. А., ЕГН: **********, в размер на 1
000 лв., с уговорена месечна лихва 8. 33 %;
8. На неустановена дата през месец октомври 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Н. Х. Ю., ЕГН: **********, в размер на
150 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата в периода от 01.02.2019 г. до 20.02.2019 г. в с. *** обл.
Ш., предоставил паричен заем на лицето Н. Х. Ю., ЕГН: **********, в размер
на 150 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
9. На неустановена дата през месец март 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
50 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец май 2018 г. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер в размер на 150
лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец юни 2018 г. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на 50 лв., с
уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец януари 2019 г. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на 300 лв., с
уговорена месечна лихва 16. 66 %;
10. На 29.12.2013 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на
лицето К. А. И., ЕГН **********, в размер на 50 лв., с уговорена месечна
лихва 5 %;
11. На неустановена дата през месец септември 2015 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето А. Б. А., ЕГН: **********, в размер на 60
лв., с уговорена месечна лихва 8. 33 %.
На неустановена дата през месец януари 2018. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето А. Б. А., ЕГН: **********, в размер на 200 лв., с
уговорена месечна лихва 10 %;
12. На неустановена дата в периода от 01.02.2019 г. до 20.02.2019 г. в с.
*** обл. Ш., предоставил паричен заем на лицата Л. А. М., ЕГН: ********** и
Р. Р. М., ЕГН: **********, в размер на 800 лв., с уговорена месечна лихва 2 %;
13. На неустановена дата през месец май 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец октомври 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на
50 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
На неустановена дата през месец ноември 2018 г. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на 100 лв., с
2
уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец декември 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец януари 2019 г. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето К. Н. Х., ЕГН: **********, в размер на 50 лв., с
уговорена месечна лихва 10 %;
14. На неустановена дата през месец юни 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Е. С. Х., ЕГН: **********, в размер на
300 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
15. На 31.01.2014 г. в гр. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на
лицето Х. Х. А., ЕГН: **********, в размер на 3000 лв., с уговорена месечна
лихва 8. 33 %;
16. На 18.02.2019 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на
лицето Е. В. Х., ЕГН: **********, в размер на 40 лв., с уговорена месечна
лихва 25 %;
17. На неустановена дата през 2018 г. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето С. С. Х., ЕГН: **********, в размер на 200 лв., с
уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец януари 2019 г. в. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето С. С. Х., ЕГН: **********, в размер на 85 лв., с
уговорена лихва 10 лв. на месец;
18. На 19.08.2014 г. в гр. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на
лицето Т. Х. А., ЕГН: **********, в размер на 2 000 лв., при месечна лихва 1.
75 %;
19. На неустановена дата през месец септември 2016 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Г. М. М. (Р), ЕГН: **********, в размер
на 500 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
20. На 21.10.2015 г. в гр. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на
лицето А. А. Ю., ЕГН: **********, в размер на 2 000 лв., с уговорена месечна
лихва 10 %;
21. На неустановена дата през месец май 2013 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Ф. М. К., ЕГН: **********, в размер на
300 лв., с уговорена месечна лихва 16. 67 %;
22. На неустановена дата през месец юни 2017 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето Г. Б. Х., ЕГН: **********, в размер на
400 лв., с уговорена месечна лихва 12. 5 %;
23. На неустановена дата през месец март 2016 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето С. Р. А., ЕГН: **********, в размер на 2
000 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
24. На неустановена дата през месец ноември 2018 г . в с. *** обл. Ш.,
3
предоставил паричен заем на лицето Р. Д. Д., ЕГН: **********, в размер на 50
лв., с уговорена лихва 10 лв;
25. На неустановена дата през месец ноември 2014 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето А. Л. А., ЕГН: **********, в размер на 2
500 лв., при месечна лихва 4 %;
На неустановена дата в периода от 01.04.2016 г. до 21.07.2016 г. в гр. *** обл.
Ш., предоставил паричен заем на лицето А. Л. А., ЕГН: **********, в размер
на 4 000 лв., при месечна лихва 3. 33 %;
26. На неустановена дата през месец юни 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
100 лв., с уговорена месечна лихва 10 %;
На неустановена дата през месец юли 2018 г. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на 100 лв., с
уговорена месечна лихва 10 %.
На неустановена дата през месец септември 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето М. Р. Х., ЕГН: **********, в размер на
200 лв. с уговорена месечна лихва 10 %;
27. На неустановена дата през месец март 2017 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на лицето И. Н. Б., ЕГН: **********, в размер на 60
лв., с уговорена месечна лихва 8 .33 %.
На неустановена дата през месец май 2017 г. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето И. Н. Б., ЕГН: **********, в размер на 30 лв., с
уговорена месечна лихва 16. 67 %.
На неустановена дата през месец юни 2017 г. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето И. Н. Б., ЕГН: **********, в размер на 40 лв., с
уговорена лихва 5 лв. на месец.
На неустановена дата през месец януари 2018 г. в с. *** обл. Ш., предоставил
паричен заем на лицето И. Н. Б., ЕГН: **********, в размер на 50 лв., с
уговорена месечна лихва 10 %;
28. На 13.07.2015 г. в с. *** обл. Ш., предоставил паричен заем на
лицето М. Е. М., ЕГН: **********, в размер на 1 300 лв., с уговорена лихва 50
лв. на месец;
29. На неустановена дата през месец октомври 2018 г. в с. *** обл. Ш.,
предоставил паричен заем на Б. Н. А., ЕГН: **********, в размер на 300 лв., с
уговорена месечна лихва 10 %, като с тази дейност причинил на А. Л. А.
значителни вреди в размер на 18 730 лв. и получил значителни неправомерни
доходи в общ размер 29 077 лв., престъпление по чл. 252 ал. 2 във вр. с ал. 1 от
НК.

По делото не е предявен граждански иск.
Подс. Д. разпитан на досъдебното и съдебното производство – не се
4
признава за виновен.
В съд. заседание прокурорът не поддържа обвинителния акт внесен
срещу подс. Д. за извършено престъпление по л. 252 ал. 1 от НК с оглед
задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2024 г.
по т.д. № 1/2020 г. на ВКС. Позовавайки се на същото ТР, прокурора намира,
че деятелността на подс. Д. следва да се квА.фицира като престъпление по чл.
206 ал. 1 от НК или като такова по чл. 217 ал. 4 във вр. с ал. 2 от НК по
отношение деянието по пункт 25 от обв. акт с пострадала А. Л. А.. Излага
подробни доводи защо следва деятелността на подс. Д. да се квА.фицира като
престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, а алтернативно прави искане за
квА.фициране на тази деятелност като престъпление по чл. 217 ал. 4 във вр. с
ал. 2 от НК.
Защитника на подс. Д. намира на първо място, че на досъдебното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като
подсъдимия, не е бил допуснат да присъства при провеждане на процесуално
следствените действия, въпреки изричното му искане за това. На второ място
– с оглед предните доводи, а и предвид дадените от тези свидетели показания
в съдебното производство следва извод, че подсъдимия не е осъществил
състава на престъплението по чл. 252 от НК. На трето място – по отношение
пункт 25 от обв. акт, с оглед показанията на св. А. Л., Н. Ю. и О. Р. дадени в
съд. производство не може да се приеме, че подс. Д. е извършил престъпление
по чл. 206 или такова по чл. 217 от НК. Излага подробни доводи в тази насока.
На последно място – сочи, че деятелността на подс. Д. не може да се
квА.фицира и като административно нарушение. Прави искане за оправдаване
на подс. Д..
Подс. Д. поддържа казаното от защитника си и иска да бъде оправдан.

От събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:

Подс. А. А. Д. през периода 01.01.2013 г. до 20.02.2019 г. живеел в с.
***, обл. Ш.. В с. ***, в Община КА.ново обл. Ш. и съседните общини
живеели много хора, които се намирА. в затруднено финансово положение с
оглед социално-икономическите условия в региона. Подс. Д. разполагал със
свободни парични средства и за това решил да предоставя заеми на
финансово затруднени хора срещу лихва, като по този начин се стремял да
получи и увеличи собствените си приходи.
През м. май 2013 г. св. Ф. М. К. имала нужда от пари, поради
предстоящото и раждане на дете. Тя знаела от мъжът с когото живеела, че
подс. Д. от с. *** давал пари на заем. За целта тя отишла в домът на
подсъдимия в с. *** и поискала от него в заем сумата от 300 лв. Подсъдимия
5
се съгласил, като поискал месечна лихва в размер на 50 лв. След съгласието на
св. К., подсъдимия и предоставил сумата от 300 лв. в заем. В рамките на един
месец св. К. върнала на подс. Д. сумата от 300 лв. и 50 лв. лихва.

През 2013 г. св. К. А. И. живеел в с. Ст. М. обл. Ш.. В края на годината
предстояло раждане на негово дете, но тъй като имало усложнения във
бременността, се наложило да бъде избиран екип в болнично заведение при
раждането. Тъй като същия не разполагал с пари, но знаел, че подс. Д. дава
пари на заем, той отишъл в с. *** при подс. Д.. Поискал в заем 50 лв.
Подсъдимия се съгласил да даде парите, но поискал лихва в размер на 10 лв.
на месец. Също така поискал св. И. да му остави нещо в залог, за да си
гарантира връщането на парите. За тази цел св. И. взел златен пръстен от
жената с която живеел на семейни начала и която предстояло да ражда, както
и личната си карта. Дал пръстена заедно с личната си карта на подс. Д. и така
получил сумата от 50 лв. като двамата се уговорили свидетеля да върне
парите за един месец общо 60 лв. До края на м. януари 2014 г. св. И. успял да
върне на подс. Д. само 25 лв., за погасяване на лихвите, като не успял да върне
останалата сума с лихвата. По късно той поискал от подсъдимия да му върне
личната карта, но подсъдимия отказал. Няколко години по късно св. И. си
извА. нова лична карта, като заявил, че предната карта я е загубил. Така подс.
Д. получил 25 лв. лихва от св. И.

През 2014 г. св. А. Л. А. живеела на семейни начала със св. Н. Р. Ю..
През същата година тя закупила къща с дворно място в с. Ц. обл. Ш. на адрес
ул. Балкан № 10. През м. ноември 2014 г. на св. А. и Ю. им трябвА. пари,
които решили да вземат на заем от подс. Д.. За целта св. Ю. отишъл в с. *** и
се срещнал с подсъдимия от когото поискал в заем сумата от 2 500 лв.
Последния се съгласил да даде парите, но поискал лихва в размер на 100 лв. на
месец, както и нещо в залог. Тогава св. Ю. предложил да даде на подсъдимия
лек автомобил Ауди А6 с рег. № **** След тази уговорка подсъдимия дал на
свидетеля 2 500 лв., а последния му оставил лекия автомобил. В рамките на
два месеца св. Ю. успял да върне на подсъдимия сумата от 2700 лв. и си
получил обратно оставения в залог автомобил, а подс. Д. получил лихва в
размер на 200 лв..
В началото на м. април 2016 г. св. А. имала проблем с бремеността си,
което наложило постъпване в болница, а това налагало тя и св. Ю. да
разполагат с парични средства. За целта те се свързА. с подс. Д. от когото
поискА. сумата от 4 000 в заем, като св. А. заявила на подсъдимия, че искала
да остави в залог собствената си къща в с. Ц.. Той се съгласил като поискал
лихва в размер на 400 лв. на месец. На 09.04.2016 г. двамата свидетели А. и
Ю., заедно с подс. Д. отишли в гр. *** и при нотариус изготвили документ
/неустановен по делото/ с който заложили на подс. Д. къщата с дворното място
в с. Ц.. На 20.07.2016 г. св. А. и подс. Д. учредили договорна ипотека в полза
6
на подсъдимия върху къщата и дворното място на св. А. в с. Ц.. За
обезпечаване на заема, на 21.07.2016 г. св. А. упълномощила подс. Д. с
пълномощно с рег. № 6130 /на подпис/ и рег. № 6131 /на съдържание/ на
нотариус П. А. в гр. ***. По силата на това пълномощно св. А. дала права на
подс. Д. да продава на когото намери за добре и на цена каквато прецени,
включително и да дарява, заменя или извършва други разпоредителни сделки,
включително и да договаря сам със себе си или с лица от които той е
упълномощен на друго основание съгласно чл. 38 от ЗЗД и други на
собствения й недвижим имот – дворно място с жилищна сграда, находящ се в
с. Ц., обл. Ш., ул. „Балкан“ № 8. Упълномощила също така подс. Д. да
получава цялата продажна цена или части от нея, включително и по банков
път, като Д. не дължи отчетна сделка от нея, като му дала право и да договаря
сам със себе си, без да дължи отчетна сделка. В пълномощното било записано,
че упълномощителят е получил по банкова сметка от пълномощника
договорената продажна цена на имота към момента на подписване на
пълномощното. В пълномощното св. А. декларирала, че е получила напълно в
брой или по банкова сметка от пълномощника /в случая подс. Д./ договорената
продажна цена на имота, към момента на подписване на пълномощното, както
и че няма никакви претенции към пълномощника. През м. април 2017 г. св. А.
дала на подс. Д. сумата от 1 600 лв. за дължимите лихви по заема. На
07.02.2018 г. подс. Д. в качеството му на пълномощник на св. А. А. прехвърлил
на себе си недвижимия имот на св. А. за сумата от 5 100 лв. за което бил
съставен нотариален акт № 15 т. 2 рег. № 88 дело № 147/2018 г. на нотариус П.
А.. На 11.11.2020 г. подс. Д. продал заложения от св. А. недвижимия имот, на
св.О. И. Р. за сумата от 6 000 лв. за което бил съставен нотариален акт № 29 т.
V рег. № **** дело № 657/2020 г. на нотариус П. А.. На 06.08.2024 г. по време
на провеждане на настоящото наказателно производство св. Р. прехвърлил
собствеността на същия недвижим имот на св. А. с нотариален акт № 139 т. 4
рег. № **** дело № 452/2024 г. в който било посочено, че продажната цена на
имота е 4 000 лв. По този начин подс. Д. получил лихви в размер на 1 800 лв.
от св. А..

През 2015 г. св. Х. А. М. и съпругът и св. М. Р. М. живеели в с. *** обл.
Ш.. През същата година на М. и М. били нужни парични средства с които не
разполагА.. За това св. М. заедно с дъщеря си отишли при подс. Д. за когото
знаели, че дава пари на заем. ПоискА. от подс. Д. сумата от 5 000 лв.
Последния се съгласил, но поставил условие да му плащат 500 лв. месечна
лихва, както и да дадат в залог техен имот. За целта св. М. и М. заедно с подс.
Д. отишли в гр. *** където при нотариус П. А. подписА. Нотариален акт за
договорна ипотека № 16 от 28.08.2015 г., том 14, рег. № 8802, дело № 1990/
2015 г. за техен недвижим имот - жилище, стопански постройки и дворно
място, находящи се в с. ***, общ. ***, обл. Ш., ул. „Т.“ № 4. В нотариалния акт
била вписана като размер на заема сумата от 4 800 лв., а не реално
предоставените 5 000 лв. и със срок за връщане до 28.11.2015 г. Така М. и М.
7
получили от подс. Д. сумата от 5 000 лв. Двамата свидетели успели да върнат
дълга си към подс. Д., заедно с лихвата в общ размер на 9 000 лв. и на
14.06.2016 г. подс. Д. депозирал молба за зА.чаване на договорната ипотека.
През 2017 г. възникнала необходимост св. М. и М. да строят
допълнителни помещения за свои близки. Тъй като нямА. необходимите за
това средства св. М. заедно с дъщеря си отново отишли при подс. Д. да искат
заем от 4 000 лв. Подсъдимия се съгласил да даде исканата в заем сума, но
поискал лихва върху тази сума в размер на 400 лв. на месец, както и да му
дадат в залог техен недвижим имот. Св. М. се съгласила с условията на подс.
Д.. За целта М. заедно със съпруга си – св. М. в кантората на нотариус П. А.
учредили в полза на подс. Д. договорна ипотека върху недвижим имот -
жилище, стопански постройки и дворно място, находящи се в с. ***, общ. ***,
обл. Ш., ул. „Т.“ № 4, като за целта бил съставен и подписан Нотариален акт за
договорна ипотека № 21 от 03.05.2017 г., том ІV, рег.№ 2805, дело № 417/ 2017
г. В нотариалния акт била вписана като размер на заема сумата от 8 000 лв., а
не реално предоставените 4 000 лв. от подс. Д., със срок за връщане до
02.11.2017 г. Впоследствие св. Х. А. М. и М. Р. М. не са върнА. на подс. Д.
заетата им сума и дължимата лихва. По този начин подс. Д. получил от св. М.
лихва в размер на 4 000 лв.

През 2015 г. св. О. И. А. живеел в с. *** обл. Ш.. През м. август същата
година св. А. имал нужда от пари, поради което отишъл при подс. Д. и му
поискал на заем сумата от 1 000 лв. Подс. Д. се съгласил да даде на св. А. в
заем сумата от 1 000 лв. за срок от една година, но поискал и още 1 000 лв.
като лихва. Св. А. се съгласил и получил от подс. Д. сумата от 1 000 лв., като
оставил на подсъдимия в залог ползван от него автомобил Ситроен Джъмпер.
Една година по късно св. А. успял да върне на подс. Д. сумата от 1 000 лв. и
взел обратно автомобила Ситроен Джъмпер. За останалата сума от 1 000 лв.
св. А. подписал на подс. Д. запис на заповед. Св. А. не успял да върне на подс.
Д. дължимите по записа на заповед 1 000 лв. и срещу него било образувано
изпълнително дело, като съдия-изпълнител му описал имуществото. Тогава А.
заплатил на подс. Д., по образуваното изпълнително дело лихви в размер на
3 000 лв.

През м. юли 2015 г. на св. М. Е. М. решил да продава т. автомобил Фият-
Дукато. За целта на 13.07.2015 г. отишъл в с. *** при подс. Д. и му предложил
да му продаде автомобила, тъй като му трябвА. пари. Подсъдимия не се
съгласил, но заявил, че ако иска пари на заем, щял да му даде. Тогава св. М.
поискал в заем сумата от 1 500 лв., но подсъдимия му казал, че ще му даде
1 300 лв., но да остави в залог същия автомобил. Също така поискал св. М. да
подпише запис на заповед. Св. М. подписал запис на заповед с която се
задължавал да плати на подсъдимия сумата от 1 300 лв., както и лихва в
размер на 50 лв. на месец. М. взел парите и оставил на подсъдимия
8
автомобила. През месец октомври 2015 г. св. М. върнал на подс. Д. сумата от
150 лв. за плащане на лихви, а по късно и сумата от 1 050 лв. След това М.
заминал да работи в чужбина и не изплатил оставащата част от заема. Така
подс. Д. получил 150 лв. лихви от св. М..


През м. септември 2015 г. св. А. Б. А. живеел в с. *** обл. Ш.. Същия
месец той поискал от подс. Д. в заем сумата от 60 лв. за срок от 15 дни.
Двамата се уговорили св. А. да остави в залог велосипед. Подсъдимия дал
исканите 60 лв., като поискал и лихва в размер на 5 лв., а св. А. му оставил
велосипеда. В уговорения срок св. А. върнал 65 лв. на подс. Д., който от своя
страна, върнал велосипеда на св. А..
През м. януари 2018 г. св. А. поискал от подс. Д. заем в размер на 200 лв.,
като обещал да върне парите до един месец. Подсъдимия се съгласил, но
поискал лихва размер на 20 лв. За обезпечаване връщането на парите св. А.
предоставил на подс. Д. лек автомобил Рено 19. В уговорения срок св. А.
върнал на подс. Д. 220 лв. и получил обратно заложения лек автомобил. По
този начин подс. Д. получил лихви от св. А. в размер на 25 лв.

През 2016 г. св. Д. Р. Ю. и Р. М. Х. живеели в с. *** обл. Ш. на ул. Д. В.
№ 1. През същата година техния внук щял да прави сватба и поради това
двамата свидетели се нуждаели от пари. Тъй като не разполагА. с
необходимите за сватбата пари, двамата свидетели решили да вземат на заем
от подс. Д. за когото знаели, че дава пари на заем. За целта св. Р. Х. и Д. Ю.
отишли в с. *** при подс. Д. за да искат 5 000 лв. Последния се съгласил, но
поставил условие, за така дадения заем да се дължи лихва от 450 лв. на месец.
За обезпечаване на заема подс. Д. поискал да бъде учредена договорна
ипотека върху домът на св. Д. Ю. и Р. Х. в с. *** на ул. Д. В. № 1. За целта на
03.06.2016 г. в св. Ю. и Х., заедно с подс. Д. отишли в гр. *** в нотариалната
кантора на нотариус П. А. където била изготвена договорна ипотека,
материА.зирана с Нотариален акт за договорна ипотека № 131 от 03.06.2016 г.,
том 6, рег. № ****, дело № 839/ 2016 г. В нотариалния акт била вписана като
размер на заема сумата от 9500 лв., а не реално предоставените 5 000 лв., със
срок за връщане до 03.05.2017 г. След подписване на ипотеката, подс. Д.
предал исканата сума от 5 000 лв. Месец по късно св. Р. Х. върнал на подс. Д.
сумата от 500 лв. - лихва за един месец по отпуснатия заем, след което поради
липса на пари, те престанА. да плащат и месечната лихва. Няколко месеца по
късно, през 2018 г., подс. Д. заявил на св. Х., че следва да му върнат 10 000 лв.
и по този начин заема щял да бъде изплатен. За целта св. Х. с близките си
осигурили 10 000 лв. и същата била предадена на подс. Д. от сина на св. Х. – Р.
Р.ов М. през м. декември 2018 г. По този начин подс. Д. получил от св. Ю. и Х.
лихви в размер на 5 500 лв.
9

През 2017 г. св. Г. Б. Х. живеел в с. Ц. обл. Ш.. През м. юни същата
година му били необходими парични средства и тъй като знаел, че подс. Д.
дава пари на заем срещу лихва, решил да вземе пари от него. За целта отишъл
в с. *** и се срещнал с подс. Д., като му поискал в заем сумата от 400 лв.
Подсъдимия се съгласил, но поискал лихва в размер на 50 лв. на месец, както
и поставил условия на свидетеля да му остави нещо в залог. Св. Х. приел тези
условия на подсъдимия и предложил да остави в залог лек автомобил Опел
КА.бра с рег. № ****, който закупил от друго лице, но не бил прехвърлен с
договор. При така постигнатата договорка между двамата, подсъдимия предал
на св. Х. сумата от 400 лв., а последния оставил на подсъдимия лекия
автомобил. В рамките на един месец св. Х. успял да върне на подсъдимия
сумата от 300 лв. Три-четири месеца след това св. Х. отишъл при подс. Д., за
да му върне остатъка от заема, но установил, че подс. Д. е продал автомобила
на неизвестно лице. Така подс. Д. получил от св. Х. лихви в размер на 25 лв.


През 2018 г. св. С. П. Б. живеела в с. *** със семейството си. През м.
март 2018 г. св. Б. имала нужда от пари, поради което отишла при подс. Д., за
когото знаела, че дава пари на заем. Поискала от подс. Д. сумата от 50 лв.
Последния заявил на Б., че ще и даде искана сума, но поискал лихва от 5 лв.
на месец. Св. Б. се съгласила, като двамата се уговорили, че тя ще му
предостави дебитната си карта издадена от банка „ДСК“, по която и се
превеждат месечни помощи за отглеждане на дете, от която карта подсъдимия
да изтегли сумата по заема заедно с лихвата. Подс. Д. предал на св. Б. сумата
от 50 лв. и задължал дебитната карта от която по късно изтеглил сумата по
заема от 50 лв. и 5 лв. лихва.
По същия начин през м. април св. Б. отново имала нужда от пари. За
целта поискала на заем от подс. Д. сумата от 50 лв. Последния заявил, че ще
даде на Б. исканата сума, но поискал лихва на месец от 5 лв. Св. Б. се
съгласила, като оставила дебитната си карта от която подс. Д. да изтегли
сумата по заема заедно с лихвата. След това той дал на свидетелката сумата от
50 лв. След превеждане на месечните помощи на св. Б., подс. Д. изтеглил от
дебитната и карта сумата от 55 лв. /заема, плюс лихвата/.
През м. декември 2018 г. св. Б. поискала в заем от подс. Д. сумата от 100
лв. Последния отново поискал лихва в размер на 10 лв. на месец и тя се
съгласила като му оставили дебитната си карта и ПИН кода. След превеждане
на месечните помощи на св. Б., подс. Д. изтеглил от дебитната и карта сумата
от 110 лв. /заема, плюс лихвата/. Дебитната карта на св. Б. останала в подс. Д.
и била иззета от дома му в с. *** при извършено претърсване на 20.02.2019 г.
по д.п. № 26/2019 г. по описа на ОД МВР Ш.. Така подс. Д. получил от св. Б.
лихви в размер на 20 лв.
10

През 2018 г. св. М. Р. Х. живеела в с. *** обл. Ш.. В този период св. Х.
получавала детски добавки и майчинство в размер на 200 лв. месечно.
Превежданите и пари Х. теглела чрез издадената и от банка ДСК дебитна
карта. През м. март същата година тя имала нужда от пари, поради което
отишла при подс. Д. да иска на заем сумата от 50 лв. тъй като знаела, че той
дава пари на заем срещу лихва. Поискала от подс. Д. сумата от 50 лв. в заем.
Последния се съгласил като поставил условие Х. да заплаща и по 5 лв.
месечна лихва. Х. се съгласила като оставила на подс. Д. дебитната си карта и
ПИН кода за същата, от която подсъдимия да изтегли преведените и пари,а
остатъка да и върне. Същия месец подс. Д. изтеглил преведените пари на Х.,
удържал си сумата от 50 лв., плюс 5 лв. за лихвата и остатъка върнал на Х..
През м. май 2018 г. св. Х. отново имала нужда от пари, поради което
поискала заем от 150 лв. от подс. Д.. Последния се съгласил като поискал
лихва в размер на 15 лв. на месец. Последвала същата уговорка – Х. му
предала дебитната си карта и ПИН кода. Същия месец подсъдимия изтеглил
преведените и пари, удържал си сумата от 150 лв. и лихвата от 15 лв., като
предал остатъка на Х..
През м. юни 2018 г. Х. отново поискала заем от подс. Д. в размер на 50
лв. Подсъдимия дал в заем исканите пари на Х., но поискал лихва в размер на
5 лв. на месец, за което Х. се съгласила и предоставила дебитната си карта.
Същия месец подс. Д. изтеглил преведените на Х. пари, удържал си сумата от
50 лв. за отпуснатия заем, заедно с 5 лв. за лихвата, а остатъка предал на Х..
През м. януари 2019 г. Х. отново поискала от подс. Д. заем в размер на
300 лв. Последния се съгласил, но поискал лихва на месец в размер на 50 лв.
Х. се съгласила и получила искания заем, като оставила отново дебитната си
карта. Подс. Д. изтеглил чрез картата сумата от 200 лв., като върнал остатъка
от изтеглените пари на Х.. По този начин подс. Д. получил лихва в размер на
75 лв.

През м. май 2018 г. св. К. Н. Х. живеела в с. *** обл. Ш. и получавала
социални помощи в размер на 110-120 лв., които теглела чрез издадена и
дебитна карта от банка „ДСК“. През този месец на същата трябвА. пари, тъй
като била финансово затруднена. Тя отишла при под. Д. и му поискала в заем
сумата от 100 лв. Подсъдимия се съгласил като поискал лихва в размер на 10
лв., както и св. Х. да му даде дебитната си карта, от която той да си удържи
заема с лихвата. Св. Х. се съгласила и дала дебитната си карта на подс. Д., а
той и предал сумата от 100 лв. Същия месец, след като помощите на св. Х.
били преведени, подс. Д. изтеглил преведената сума, от която си удържал
заетата сума от 100 лв. и лихвата от 10 лв., а остатъка предал на св. Х..
През м. октомври 2018 г. св. Х. отново поискала пари на заем в размер на
50 лв. от подс. Д.. Последния се съгласил като поискал месечна лихва в размер
11
на 5 лв. Св. Х. се съгласила с условията на подсъдимия, като за целта му
оставила отново дебитната си карта и получила исканите 50 лв. Още същия
месец подс. Д. изтеглил с дебитната карта преведените помощи на св. Х.,
удържал си сумата от 50 лв. по заема и лихвата от 5 лв., а остатъка върнал на
св. Х..
През м. ноември 2018 г. св. Х. отново поискала от подс. Д. в заем сумата
от 100 лв., той се съгласил да и даде тези пари, но поискал лихва от 10 лв. на
месец. Св. Х. се съгласила и му предала дебитната си карта, а подсъдимия дал
на св. Х. исканите 100 лв. След това подсъдимия изтеглил преведените на св.
Х. месечни помощи, удържал си сумата по заема от 100 лв. и лихвата от 10 лв.,
а остатъка и дебитната карта върнал на св. Х..
През м. декември 2018 г. св. Х. отново поискала в заем от подс. Д. сумата
от 100 лв. Както при предишните случаи подс. Дина поискал лихва в размер
на 10 лв. на месец и дебитната карта на св. Х.. Последната се съгласила и
получила от подсъдимия исканата сума от 100 лв. Същия месец подсъдимия
изтеглил по картата преведените помощи, удържал си сумата от 100 лв. и
лихва от 10 лв., а остатъка върнал на св. Х..
През м. януари 2019 г. св. Х. отново поискала от подс. Д. в заем сумата
от 50 лв., за което последния поискал лихва от 5 лв. на месец. След като
получил съгласието на св. Х., той и предал сумата от 50 лв. и взел дебитната
карта. След превеждане на помощите на св. Х., подсъдимия ги изтеглил,
удържал си сумата по заема от 50 лв. и лихвата от 5 лв., а остатъка върнал на
св. Х.. По този начин подс. Д. получил лихва в размер на 40 лв.

През м. юни 2018 г. св. Е. С. Х. живеела в с. ***, обл. Ш.. Тя се грижела
за малките си брат и сестра, за които получавала социални помощи в размер
на 400-440 лв. месечно. Същия месец тя имала нужда от пари и тъй като
знаела, че подс. Д. дава пари на заем срещу лихва от 10% на месец, тя
поискала от него в заем сумата от 300 лв. Подсъдимия се съгласил като
поискал месечна лихва от 10%. Св. Х. се съгласила и подсъдимия и дал в заем
сумата от 300 лв., като за връщане на заема, св. Х. оставила на подсъдимия
дебитната си карта по която получавала помощите за брат си и сестра си. След
превеждане на помощите подс. Д. изтеглил преведената сума 300 лв. по заема
и 30 лв. за лихвата. По късно св. Х. разбрала от подсъдимия, че дебитната и
карта не е у подсъдимия и си извА.а нова такава. Така подс. Д. получил лихва
от 30 лв.

През 2018 г. св. С. С. Х. живеела в с. ***, обл. Ш. и на неустановена с
точност дата тя имала нужда от пари. За целта тя поискала от подс. Д. в заем
сумата от 200 лв. Последния се съгласил като поискал месечна лихва в размер
на 10% от заетата сума. Св. Х. се съгласила, като взела парите и оставила на
подсъдимия дебитната си карта от ДСК от която подсъдимия да изтегли
12
парите по заема. След превеждане на парите по сметката, подс. Д. ги изтеглил
чрез дебитната карта и си удържал 200 лв. по заема и 20 лв. за лихвата, а
остатъка върнал на св. Х..
През м. януари 2019 г. св. Х. поискала на заем от подс. Д. сумата от 85
лв. Последния се съгласил като поискал лихва от 10 лв. За гарантиране
връщането на заема св. Х. заложила при подсъдимия златни обеци тип - халки
с тегло 1-1.5 грама. До започване на д. п. срещу подс. А., св. Х. не е върнала на
подсъдимия дадената в заем сума. По късно по телевизията тя установила, че
обеците които е дала като залог на подсъдимия били иззети от полицията.
Подсъдимия получил лихви в размер на 30 лв.

През 2018 г. св. М. Р. Х. от с. *** се нуждаела от пари и през м. юни
потърсила подс. Д. с искане да и даде в заем сумата от 100 лв. Той се съгласил
като поискал лихва в размер на 10 лв. на месец, като двамата се уговорили св.
Х. да му остави дебитна карта от ДСК и при превеждане на месечни помощи,
подсъдимия да изтегли сумата и от нея да вземе 110 лв., а останА.те да ги
предаде на св. Х.. След това подсъдимия дал на Х. сумата от 100 лв. При
превеждане на парите по сметката на Х., подс. Д. изтеглил преведената сума,
като си удържал 110 лв., а остатъка с картата върнал на Х., като дебитната
карта останала у подсъдимия.
През м. юли 2018 г. св. Х. отново поискала заем в размер на 100 лв. от
подс. Д.. Последния се съгласил като поискал 10 лв. лихва на месец.
Последвала същата уговорка и тя получила от подсъдимия 100 лв. След като
по сметката на Х. били преведени пари, подс. Д. изтеглил цялата сума, като си
удържал 110 лв.
За трети път – през м. септември 2018 г. св. Х. поискал заем от
подсъдимия в размер на 200 лв. Подсъдимия се съгласил като поискал лихва в
размер на 20 лв. на месец. Св. Х. получила от подс. Д. сумата от 200 лв. В
края на месеца, той изтеглил сумата от 220 лв. от сметката на Х.. Тя си
поискала обратно дебитната карта, но подс. Д. и казал да отиде в банката да
изтегли останА.те пари. Х. отишла в офис на банката, изтеглила пари и
блокирала картата, като си извА.а нова. Подс. Д. получил от св. Х. лихви в
размер на 40 лв.

През 2018 г. св. Н. Х. Ю. живеела в с. *** обл. Ш.. Същата получавала
детски добавки и социални помощи за децата си в размер на 230 лв. месечно,
които и били превеждани по сметка в банка „ДСК“. През м. октомври същата
година св. Ю. изпаднала в затруднено положение и имала нужда от пари. За
целта тя отишла при подс. Д. и поискала на заем сумата от 150 лв. Последния
се съгласил и предал сумата от 150 лв. на св. Ю., като двамата се уговорили
свидетелката да остави на подсъдимия дебитната си карта по която и се
превеждат всеки месец детските добавки и социални помощи. Тя дала на подс.
13
Д. дебитната си карта и пин кода за нея, като се уговорили подс. Д. да изтегли
преведените и пари и да си вземе сумата която е дал в заем, като върне
останалата сума. По късно същия месец подс. Д. изтеглил с дебитната карта на
св. Ю. преведените и пари. ОбА. се на св. Ю. като заявил, че е изтеглил
парите, взел си е 150 лв. които е дал в заем, както и 15 лв. лихва, като при
среща между двамата подс. Д. върнал на св. Ю. остатъка от изтеглените пари
и дебитната карта.
През м. февруари 2019 г. св. Ю. отново имала нужда от пари и за това
отишла при подс. Д. да му иска в заем сумата от 150 лв. Двамата се уговорили
подс. Д. да даде на Ю. сумата от 150 лв., като тя му остави дебитната си карта
и той да изтегли преведените по картата пари и си удържи сумата от 150 лв. и
лихва в размер на 15 лв., като върне остатъка от сумата и дебитната карта.
Поради образуване на д.п. № 262019 г. по описа на ОД МВР Ш. дебитната
карта била иззета от дома на подс. Д. като веществено доказателство. От св.
Ю. подс. Д. получил 15 лв. лихва.

През м.октомври 2018 г. св. Б. Н. А. от с. *** поискала от подс. Д. в заем
сумата от 300 лв. които били необходими за лечение на детето й Е..
Подсъдимия се съгласил, като поискал месечна лихва в размер на 10% на 100
лв., поискал също и св. А. да му остави нещо в залог. Последната се съгласила
с условията на подсъдимия и му дала дебитната си карта, по която били
превеждани месечните помощи да децата и. Така тя взела от подсъдимия
сумата от 300 лв. От дебитната карта подсъдимия изтеглил 200 лв. за което
съобщил на св. А., която вече била в Холандия със семейството си. За това, че
А. заминала в Холандия с децата си, били спрени месечните помощи за децата.
От св. А. подс. Д. получил 90 лв. лихва.

През м. септември 2018 г. св. Р. Д. Д. живущ в с. *** обл. Ш. си закупил
газов пистолет. През м. ноември 2018 г. същия имал нужда от пари – сумата
от 50 лв. Няколко дни след 14.11.2018 г. той отишъл при подс. Д. и му поискал
50 лв. на заем. Последния се съгласил, като поставил условие св. Д. да му
остави нещо в залог, както и лихва от 10 лв. за отпуснатия заем. Свидетеля
предложил газовия си пистолет и подсъдимия се съгласил, след което взел
пистолета и дал сумата от 50 лв. на Д.. Тъй като не върнал парите, които
дължал на подсъдимия, последния не му върнал пистолета. Пистолета бил
иззет от дома на подсъдимия при започване над д.п.

Св. Л. А. М. и Р. Р. М. живеели в с. *** обл. Ш.. През м. февруари 2019 г.
им били необходими пари за заплащане на осигуровки на снаха им, поради
предстоящо раждане. За целта двамата свидетели решили да искат 800 лв. на
заем от подс. Д.. За целта св. М. се срещнал с подсъдимия и му поискал тази
сума. Последния се съгласил да му даде тази сума за срок от 5 м. но поискал
14
лихва в размер на 80 лв. за целия срок. За обезпечаване връщането на тази
сума подсъдимия поискал и св. М. му предал дебитна карта издадена на св. М.
по която на същата били превеждани месечни помощи за деца, заедно с пин
кода на същата. Според св. М., подс. Д. успял да изтегли от дебитната карта
сумата от 300 лв., след което от полицията тази карта била иззета от дома на
подсъдимия и повече пари по заема не били връщани на подсъдимия. От св.
М. подс. Д. получил 32 лв. лихви.

От заключенията на: ССЕ от 26.02.2020 г., допълнителната ССЕ от
07.10.2020 г. и втората допълнителна ССЕ на вещото лице Р. В. се установяват
размера на паричните средства които подс. Д. е предоставил в заем на
свидетелите по делото, размера на върнатите заеми, размера на сумите
върнати като лихва и процентния размер на лихвата по всеки заем.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза на в.л. Ст. Б. се
установява пазарната стойност на продадения недвижим имот собственост на
св. А. Л. А., както и пазарната стойност на имотите върху които е учредена
договорна ипотека.
От протокол за претърсване и изземване от 20.02.2019 г. в дома на подс.
Д. се установява, че са намерени и иззети: 1. Дебитни карти на св. Е. С., К. Х.,
С. Б., М. Х., М. Х., Н. Ю., Б. А. и З. Х., Н. Х. Ю., Х. Х. А., С. С. Х.. 2. Газов
пистолет заложен от св. Р. Д.. 3. Златен пръстен заложен от св. К. И.. 4. Златни
обеци заложени от св. С. Х.. 5. Запис на заповед с издател св. М. М., Запис на
заповед с издател св. Е. С., Запис на заповед с издател св. Т. Х. А.. 6.
Нотариални актове: за два броя договорни ипотеки между св. М. М. и Х. М. и
подс. Д.; за покупко-продажба между св. А. А. и подс. Д., както и множество
други документи и предмети, включително газови пистолети и златни накити.
От протокол за оглед на местопроизшествие от 20.02.2019 г. извършен в
съседен имот на този обитаван от подс. Д. са намерени множество
автомобили, мотопеди, мотоциклети и селскостопанска техника.
От пълномощно с упълномощител св. А. А. и упълномощен – подс. Д. се
установява с какви права е упълномощен подсъдимия, включително и липса
на задължение за отчетна сделка, както и декларация на упълномощителя, че е
получил в брой продажната цена на имота.
От изисканите и приложени по делото нотариални актове се установява:
договорната ипотека на св. Р. М. и Д. Ю.; договора за продажба с който подс.
Д. като пълномощник на св. А. А. е продал на себе си имота на св. А..
От справката от Служба по вписванията се установява какви сделки са
вписани по партидата на подс. Д..
От писмо на БНБ с изх. № БНБ-38986/05.04.2019 г. се установява, че
подс. Д. не е бил обект на лицензионна процедура за извършване на банкова
дейност и не е било вписано в публичния регистър по чл. 3а ал. 1 от ЗКИ като
финансова институция, която извършва дейности по чл. 3а ал. 1 от ЗКИ,
15
включително отпускане на заеми със собствени средства.
От представените в съд. заседание и приети като доказателства по
делото – Нот. Акт № 29/11.11.2020 г. се установява, че подс. Д. е продал на св.
О. И. Р., недвижимия имот, който подсъдимия като пълномощник на св. А. е
продал на себе си; Нот. Акт № 139/06.08.2024 г. се установява, че св. Р. е
продал на св. А. А., недвижимия имот, който му е продаден от подс. Д..
От приложеното по делото копие на изпълнително дело №
201889310411440 на ЧСИ Р. Р. се установява, че подс. Д. е образувал това дело
срещу св. О. И. А. за невръщане на дадения от подсъдимия заем в размер на
1 000 лв.

По отношение гласните доказателства.

При обсъждане на гласните доказателства по делото, съда намира, че на
първо място следва да посочи кои от тези гласни доказателства са изключени
от доказателствата по делото. С протоколно определение от съд. заседание на
04.02.2025 г. по искане на прокурора е зА.чил като свидетели по делото - А.
Ю. Ю., М. И. М., Х. Х. А., Е. В. Х., П. С. Д., Т. Х. А., Г. М. М., А. А. Ю., С. Р.
А. и И. Н. Б..

От показанията на св. Д. Р. Ю. и Р. М. Х. се установява взетия от нея
заем от подс. Д. и лихвата която той е поискал и тя е заплатила. Съда
кредитира показанията на тези свидетели, както тези дадени в съд. заседание,
така и приобщените по реда на чл. 281 от НПК от д.п.
От показанията на св. Л. А. М. и съпругът и св. Р. Р. М. се установява
поискания от тях заем от подс. Д., а от приобщените показанията на същите
свидетели от д.п. се установява и каква лихва е поискал и получил подс. Д..
От показанията на св. О. И. А. се установява каква сума е взел на заем
от подс. Д., че е оставил в залог автомобил Ситроен Джъмпер, че подсъдимия
е поискал 1 000 лв. лихва, че е имало изпълнително дело срещу него, заведено
от подс. Д.. Съда кредитира приобщените по реда на чл. 281 от НПК
показания на този свидетел от д.п.
От показанията на св. С. П. Б. както тези от съд. заседание, така и тези от
д.п. приобщени по реда на чл. 281 от НПК се установява взетите от нея пари
на заем от подсъдимия и каква лихва той е искал и получил.
От показанията на св. Х. А. М. и М. Р. М. се установява каква сума в
заем са поискА. от подс. Д. и той им е дал, както и исканата от него лихва,
както и договорната ипотека върху нейния недвижим имот. Тези показания се
допълват и от приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания от д.п.
От показанията на Н. Х. Ю. се установява колко пъти и какви по размер
заеми е искала и получавала от подс. Д.. Съда не кредитира тези показания в
16
частта им в която твърди, че подсъдимия не е искал лихва върху
предоставените заеми и, че такава не е плащана. От приобщените от д.п.
показания на този свидетел се установява точно каква лихва по размер е искал
подсъдимия и каква лихва тя е платила, чрез дебитната си карта, която е
предоставяла на подсъдимия.
От показанията на св. М. Р. Х. се установява колко пъти е вземала пари
на заем. Съда не кредитира показанията на този свидетел в частите им в които
твърди, че подсъдимия е искал лихва, а тя сама е определяла каква лихва да
му даде. Съда кредитира приобщените показания на този свидетел от д.п. от
които се установява каква лихва е била поискана от подс. Д. и дадена му от св.
Х., както и че е поискала в заем сумата от 300 лв. и тя е била дадена от
подсъдимия.
От показанията на К. А. И. дадени в съд. заседание и приобщените
такива от д.п. се установява, че е поискал в заем 50 лв., че подсъдимия е
поискал лихва в размер на 5 лв. на месец, че свидетеля е оставил в залог
златен пръстен, както и че е върнал заема на подсъдимия.
От показанията на св. Ф. М. К. се установява какъв в размер заем е
поискала и получила от подс. Д.. Съда не кредитира тези показания в частта
им в която твърди, че подсъдимия не е искал лихва срещу заема. Съда
кредитира приобщените показания на този свидетел от д.п. където твърди
каква лихва е поискал и получил подсъдимия.
От показанията на св. Г. Б. Х. се установява каква сума е взел на заем от
подсъдимия и че му е оставил в залог лек автомобил Опел КА.бра. От
приобщените показания от д.п. на този свидетел се установява, че подсъдимия
е поискал и лихва в размер на 50 лв. на месец, както и че свидетеля е върнал
на подсъдимия само сумата от 300 лв.
От показанията на св. С. С. Х. се установява колко пъти е вземала пари
на заем от подс. Д.. Съда не кредитира показанията на този свидетел в частта
им, че тя сама е давала лихва, а не подсъдимия да е искал такава. От
приобщените показания от д.п. се установява каква лихва е поискал
подсъдимия и е получил от св. Х..
От показанията на св. Е. С. Х. се установява, че същата е вземала пари
на заем от подс. Д.. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания
дадени на д.п. се установява каква по размер сума е взела на заем, каква лихва
е поискал подсъдимия и каква сума за лихва е платила.
От показанията на св. К. Н. Х. се установява, че е вземала пари на заем
от подс. Д.. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания от д.п. се
установява точно колко пъти и какви суми е искала св. Х. от подс. Д. и той и е
давал исканите суми в заем, както и каква по размер лихва е искал и получил
подсъдимия.
От приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания на св. Р. Д. Д. се
установява, че същия е поискал в заем от подсъдимия 50 лв., че подсъдимия се
17
съгласил да му даде исканата сума, но поискал 10 лв. лихва, както и че
свидетеля е оставил в залог газов пистолет.
От показанията на св. М. Е. М. се установява, че същия е взел пари на
заем от подсъдимия като е оставил в залог автомобил Фият-Дукато, както и, че
е подписал запис на заповед за заетата сума. От приобщените показания на
този свидетел от д.п. по реда на чл. 281 от НПК се установява точния размер
на сумата по поискания и получен заем – 1 300 лв., поисканата от подс. Д.
лихва в размер на 50 лв. на месец, върнатите от свидетеля на подсъдимия 150
лв. лихви, както и сумата от 1 050 лв.
От показанията на св. А. Б. А. се установява, че няколко пъти е искал
пари на заем от подсъдимия, като му е оставял в залог различни вещи, че
подсъдимия му е давал поисканите суми, но е искал и лихва по 10%, както и,
че свидетеля е връщал парите с лихвата. От приобщените показания от д.п. на
този свидетел по реда на чл. 281 от НПК се установява, че два пъти е вземал
пари на заем от подсъдимия, че подсъдимия е искал и свидетеля е връщал
парите с лихва от 10% на месец, както и че е оставял в залог на подсъдимия
велосипед и лек автомобил Рено 19.
От показанията на св. Б. Н. А. се установява, че един път е вземала пари
на заем от подс. Д. срещу лихва от 10 лв. на месец. От приобщените показания
от д.п. на този свидетел по реда на чл. 281 от НПК се установява, че същата е
поискала в заем и е получила от подсъдимия сумата от 300 лв., като той е
поискал и лихва в размер на 10% на месец, че тя му е оставила дебитната си
карта, а подс. Д. е изтеглил от нея сумата от 200 лв.
От показанията на св. М. Р. Х. се установява, че е искала пари на заем от
подс. А. два пъти, но той не е искал лихва върху отдадените в заем пари. От
показанията от д.п. приобщени по реда на чл. 281 от НПК се установява, че на
три пъти през 2018 г. св. Х. е вземала пари на заем от подсъдимия, първия и
втория път по 100 лв. и третия път – 200 лв., при което той е искал лихва за
тези пари по 10 лв. на месец, както и че е получил тази лихва.
От показанията на св. А. Л. А. се установява, че след раждането на
детето им, тя и съпругът и св. Н. Р. Ю. са взели заем от подс. Д. в размер на
3500 лв., без той да е искал лихва, като оставили в залог нейния недвижим
имот в с. Ц., че през 2017 г. е върнала половината от заема – 1 600 лв., а през
2024 г. е върнала още 2 00 лв., че през 2024 г. собствеността на заложения
недвижим имот в с. Ц. бил обратно прехвърлен на нейно име от друго лице,
което тя не познава, че през 2016 г. не е вземала заем от подс. Д.. От
приобщените по веда на чл. 281 от НПК показания на този свидетел от д.п. се
установява, че през 2014 г. съпругът на този свидетел е взел заем от подс. Д. в
размер на 2 500 лв., като е заложил при подсъдимия лек автомобил Ауди А6,
че подсъдимия е поискал лихва в размер на 100 лв. на месец, че два месеца по
късно, тя и съпругът и върнА. на подсъдимия 2 700 лв. –отпуснатия заем и
поисканата лихва и подсъдимия е върнал автомобила, че през м. април 2016 г.
отново са поискА. от подсъдимия заем в размер на 4 000 лв., че подсъдимия е
18
поискал лихва от 400 лв. на месец, както и че са заложили недвижим имот в с.
Ц., като е подписвала пълномощно и други документи при нотариус, че през
м. април 2017 г. тя е дала на подсъдимия 1 600 лв. отново само лихва върху
заема. Съда кредитира показанията на този свидетел дадени на д.п., тъй като
дадените в съд. заседание са вътрешно протИ.речиви, протИ.речат и на
показанията на св. Н. Ю. дадени на д.п.
От показанията на св. Н. Р. Ю. се установява, че през 2016 г. един път
той и св. А. са вземА. заем от подс. Д., като оставил в залог лек автомобил
Ауди А6 и къща с двор собственост на св. А. в с.Ц., че един път са връщА. на
подсъдимия сумата от 3 500 лв., че са ходили при нотариус в гр. *** и св. А. е
подписвала документи, че подсъдимия не е искал лихви за отпуснатия заем, че
заложения автомобил подсъдимия не е връщал обратно на св. Ю.. От
приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания на този свидетел от д.п. се
установява, че през 2014 г. той е взел на заем от подсъдимия 2 500 лв., като
подсъдимия е поискал лихва по 100 лв. на месец и че св. Ю. е оставил в залог
на подсъдимия лек автомобил Ауди А6, че след два месеца той е върнал заема
заедно с лихвата или общо 2 700 лв. на подсъдимия, който е върнал заложения
лек автомобил, че през 2016 г. той и св. А. са взели от подсъдимия заем от
4 000 лв., при което подсъдимия е поискал лихва в размер на 400 лв. на месец,
че са оставили в залог на подс. Д. недвижимия имот на св. А. в с. Ц., че са
ходили при нотариус и св. А. е подписвала документи за недвижимия имот, че
св. А. е дала на подсъдимия през м. април 2017 г. 1 600 лв. лихви върху
заема. Съда не кредитира показанията на св. Ю. дадени в съд. заседание, тъй
като същите са вътрешно протИ.речиви, а и протИ.речат на показанията му
дадени над.п., както и на показанията на св. А. дадени също на д.п.
От показанията на св. О. И. Р. се установява, че с двамата с подсъдимия
са прехвърлили на негово име къща в с. Ц., за да нямало запор върху тази
къща, че е купил тази къща, че не е давал пари на подсъдимия за тази сделка,
че след това подсъдимия му казал, че тази къща в с. Ц. трябва да се прехвърли
отново на св. А., че са ходили при нотариус и са прехвърлили къщата на името
на св. А., че това последното прехвърляне бил направил за добро.
От обясненията на подс. Д. дадени в съд. заседание се установява, че той
е давал пари на хора в затруднено положение, но не е искал лихви върху тези
пари, че хората от благодарност при връщане на парите са му оставА. по 5-10
лева, че е дал заем в размер на 3 500 лв. на св. А. А. и Н. Ю., като двамата са
му предложили да му заложат къщата си, че ходили при нотариус и направили
договор и пълномощно, че са уговорили срок за връщане, че след изТ.не на
срока отново са ходили при нотариус и са удължавА. първоначалния договор,
който вероятно бил договорна ипотека, че двамата свидетели му върнА. един
път 1 000 лв., че св. Ю. му предложил да прехвърли къщата на свое име, като
гаранция, че ще му върнат заема и когато го върнат, той – подсъдимия да им
прехвърли обратно къщата, че поради този повод той прехвърлил къщата на
св. А. и Ю. на свое име, а след започване на досъдебното производство,
загрижен да не бъде наложен запор върху тази къща, той се уговорил и я
19
прехвърлил на св. О. Р., без да иска пари, но с уговорката, че след като св. А. и
Ю. му върнат заема, св. О. да им прехвърли обратно къщата, което и станало
през 2024 г., когато св. А. и Ю. са му върнА. дадените в заем пари, че св.
Нурждан и Ю. не са давА. пари на св. Рудафов при прехвърляне на къщата.
Установява се също, че е дал пари на заем на св. Н. ХЮ., който му оставил
автомобила, за да гарантира връщането на заема, че и до деня на разпита, св.
ХЮ. не му е върнал парите и автомобила още стоял при подсъдимия. Съда
кредитира обясненията на подс. Д. в частите им в които твърди, че е давал
пари на заем на хора в затруднено положение, че е дал пари на заем на св. А. и
Ю., че са подписвА. договорна ипотека, както и от св. А. му е дадено
пълномощно, че е прехвърли имота на св. А. на свое име, след това на св. Р., а
последния – на св. А.. В останА.те части в които твърди, че не е искал лихви
върху предоставените заеми и е получавал такива, че е дал на св. А. и Ю. заем
в размер на 3 500 лв. и не им е искал лихва, съда не ги кредитира тъй като са в
протИ.речие с показанията на свидетелите, в по голямата част от които
показания са приобщените такива от д.п.

При така приетата за установена фактическа обстановка съда приема, че
подс. Д. в периода от м. май 2013 г. до м. февруари 2019 г. предоставил
парични заеми на различни лица срещу лихва, както следва: на св. Ф. М. К.
заем в размер на 300 лв. и получил 50 лв. лихва; на св. К. А. И. заем в размер
на 50 лв. и получил лихва 25 лв.; на св. А. Л. А. и св. Н. Р. Ю. заеми един път
2 500 лв. и получил лихва 200 лв. и втори път – заем от 4 000 лв. и получил
лихва 1 600 лв. или общо лихви в размер на 1 800 лв.; на св. Х. А. М. заеми в
размер на 9 000 лв. и получил лихва 4 000 лв.; на св. О. И. А. заем от 1 000 лв.
и получил лихви 3 000 лв.; на св. М. Е. М. заем от 1 300 лв. и получил лихви
150 лв.; на св. А. Б. А. заеми в размер на 260 лв. и получил лихви 25 лв.; на
св. Д. Р. Ю. и Р. М. Х. заем от 5 000 лв. и получил лихва 5 500 лв.; на св. Г. Б.
Х. заем от 400 лв. и получил лихва 25 лв.; на св. С. П. Б. заеми от 200 лв. и
получил лихва 20 лв.; на св. М. Р. Х. заеми от 550 лв. и получил лихва 75 лв.;
на св. К. Н. Х. заеми от 400 лв. и получил лихви 40 лв.; на св. Е. С. Х. заем от
300 лв. и получил лихва 30 лв. на св. С. С. Х. заеми от 285 лв. и получил
лихви 30 лв.; на св. М. Р. Х. заеми от 400 лв. и получил лихви 40 лв.; на св. Н.
Х. Ю. заеми от 300 лв. и получил лихви 15 лв.; на св. Б. Н. А. заем от 300 лв.
и получил лихви 90 лв.; на св. Р. Д. Д. заем от 50 лв. и не получил лихви; на
св. Л. А. М. и Р. Р. М. заем от 800 лв. и получил лихви 32 лв. Така подс. Д. е
получил лихви в общ размер на 14 957 лв.
В посочения период подс. Д. не е бил лицензиран като финансова
институция по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 3 от ЗКИ, нито е бил регистриран в
публичния регистър при БНБ по смисъла на чл. 3а ал. 1 от ЗКИ. Същия не е
осъществявал и влогонабиране.

По квА.фикацията.
20
Подс. Д. е предаден на съд с обвинение за престъпление по чл. 252 ал. 2
във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. По делото не е установено подс. Д. да е
предоставял по занятие заеми /кредити/ със средства, които са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради
което и осъществяването на тази дейност без разрешение, не осъществява
състава на престъплението по чл. 252 от НК, както е прието с ТР № 1/2024 г.
по т. д. № 1/2020 г. на ВКС. Тъй като деянието на подс. Д. не представлява и
не е представлявало престъпление, съда на осн. чл. 304 от НПК призна същия
за невиновен и го оправда по това обвинение.
Независимо, че съда прие подс. Д. за невиновен и го оправда по
обвинението за престъпление по чл. 252 ал. 2 от НК, то съобразно
разпоредбата на чл. 301 ал. 4 от НПК на съда е вменено задължение за
обсъждане и произнасяне дА. деянието представлява административно
нарушение. И ако е нА.це осъществено административно нарушение, то съда
съобразно разпоредбата на чл. 305 ал. 6 от НПК следва да оправдае
подсъдимия и да му наложи административно наказание, ако деянието
представлява административно нарушение предвидено в закон или указ. По
делото е безспорно доказано, че през инкриминирания период подс. Д. е
предоставил на горепосочените лица пари в заем срещу уговорена лихва и е
получил лихви в общ размер на 14 957 лв. Така подс. Д. е нарушил
разпоредбата на чл. 3а ал. 1 от ЗКИ - За извършване на дейности по чл. 2 ал. 2
т. 6, 7 и 12 и по чл. 3 ал. 1 т. 2 и 3 по занятие е необходимо лицето да бъде
вписано в публичен регистър на БНБ, ако една или повече от тези дейности е
съществена за него. Нарушавайки установените правила за извършване на
съответни сделки по занятие при регистрационен или общ режим, подс. Д. е
осъществил административно нарушение, което се санкционира по реда на
чл. 152 и сл. от ЗКИ. Съгласно разпоредбата на чл. 152 ал. 1 от ЗКИ, в сила
към момента на довършване на административното нарушение: „Който
извърши или допусне извършването на нарушение на този закон, на Регламент
(ЕС) № 575/2013, на Регламент (ЕС) № 648/2012, на Регламент (ЕС)
2015/2365, на Регламент (ЕС) № 909/2014, или на други относими директно
приложими актове на Европейския съюз, или на нормативен акт по
прилагането им, или на Регламент (ЕС) № 1031/2010, или не изпълни или
допусне неизпълнение на издаден индивидуален административен акт по този
закон, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 до
4000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 12 000 лв.“.
Тъй като деянието е довършено през м. февруари 2019 г. съда намира за
необходимо да изследва и въпроса за давността за наказване на нарушителя, в
случая подс. Д.. Според разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗКИ, в сила към
момента на довършване на административното нарушение: "Актовете за
установяване на нарушенията по чл. 152, 152б и 152в се съставят от
длъжностни лица, оправомощени от подуправителя, ръководещ управление
"Банков надзор", в срок 5 години от деня на нарушението, а в случаите на
продължено нарушение – в срок 5 години от деня, в който нарушението е
21
преустановено“. Давността за преследване на деяния на системно извършване
започва да тече от прекратяването им. В настоящия случай – към датата на
постановяване на настоящата присъда – 06.02.2025 г. са изтекли повече от 5
години от прекратяване на деянието на подс. Д.. В Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е прието, че разпоредбата на
чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс. В тълкувателното
постановление е посочено, че в чл. 34 ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
чл. 81 ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл. 81 ал. 3, вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 НК, вр. чл. 11
ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в
ЗАНН и нА.чието на препращаща норма – чл. 11 ЗАНН, уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в наказателния кодекс,
следва да намери приложение и в ЗАНН. Т. е. в случая абсолютната давност за
налагане на наказание за административно нарушение се изчислява като към 5
годишния срок се добави 1/2 - и се получава 7 години и шест месеца.
Следователно към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност. Ето
защо съда приема, че подс. Д. с деянието си е осъществил административно
нарушение по смисъла напо чл. 3а ал. 1 вр. с чл. 3 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 152 ал.
1 от Закона за кредитните институции.
Подс. Д. е извършил нарушението умишлено тъй като е съзнавал, че не
притежава съответно разрешение, каквото се изисква по закон, но въпреки
това е извършвал системно дейност по кредитиране, от която регулярно е
получавал лихви.

По доводите на страните.

По доводите на прокурора.
Първи довод – деятелността на подс. Д. във връзка с отпуснат заем
срещу лихва на св. А. Л. А. и Н. Р. Ю., с последващо прехвърляне
собствеността на имота на тези свидетели, която според прокурора следва да
се квА.фицира като престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК. Според прокурора
подс. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК, тъй
като същия в качеството си на пълномощник на св. А. е продал сам на себе си,
недвижимия имот на св. А., но не е предал на последната продажната цена,
посочена в нот. Акт № 15 т. 2 рег. № 88 дело № 147/2018 г. на нотариус П. А..
Даденото в пълномощно с рег. № 6130 /на подпис/ и рег. № 6131 /на
съдържание/ на нотариус П. А. от св. А. на подсъдимия, право на
недължимост на отчетна сделка, не освобождавала подсъдимия от
задължението да предаде на упълномощителя си сумата, която е посочена в
този нотариален акт като продажна цена от 5 100 лв. Също така вписаното в
пълномощното заявление на упълномощителят, че бил получил напълно
договорената продажна цена на имота от пълномощника към момента на
22
подписване на пълномощното, финансово е удовлетворен от цената и няма
никакви претенции, не пораждало право на подс. Д. в качеството му на
пълномощник да не предаде на упълномощителя продажната цена на имота.
След като през 2018 г. подсъдимия е продал на себе си имота на св. А. и не и е
предал продажната цена, според прокурора той я е присвоил и по този начин е
извършил деянието по чл. 206 ал. 1 от НК.
Съда не приема този довод.
За да бъде осъществено престъплението по чл. 206 ал. 1, пр. 1 НК, обаче,
е необходимо подсъдимият да е извършил такива разпоредителни действия с
предоставения му във владение недвижим имот, които да излизат извън
правомощията му, дадени по силата на пълномощното. Съда приема, че от
материА.те по делото по никакъв начин не може да бъде прието за доказано,
че с предприетите от страна на подс. Д. действия, същият е излязъл извън
дадените му права по силата на пълномощното. По силата на пълномощното,
подс. Д. е оправомощен да продава на когото намери за добре и на цена
каквато прецени, включително и да дарява, заменя или извършва други
разпоредителни сделки, включително и да договаря сам със себе си или с лица
от които той е упълномощен на друго основание съгласно чл. 38 от ЗЗД и
други на собствения на св. А. недвижим имот – дворно място с жилищна
сграда, находящ се в с. Ц., обл. Ш., ул. „Балкан“ № 8, както получава цялата
продажна цена или части от нея, включително и по банков път, като Д. не
дължи отчетна сделка, като му дала право и да договаря сам със себе си, без да
дължи отчетна сделка. Също така в пълномощното св. А. декларирала, че е
получила по банкова сметка от пълномощника договорената продажна цена на
имота към момента на подписване на пълномощното. Поради това съда
приема, че от доказателствата по делото не се установява подс. Д. да е
извършил акт на протИ.законно юридическо или фактическо разпореждане с
чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Напротив, той е извършил
именно конкретните действия, за които е бил оправомощен по силата
даденото му пълномощно. В случая съда не приема твърденията на св. А., че
не и било прочетено пълномощното от нотариуса, че не била съгласна имота
да бъде продаван. Ако това беше така, то за гарантиране правата и на двете
страни по заема е било достатъчно учредяването на договорната ипотека
между тях. Ето защо съда приема, че фактът на непредаване на сумата от
5 100 лв. /продажната цена на имота посочена в нотариалния акт/,
представлява неизпълнение на задължението на довереника за осъществяване
на така наречената отчетна сделка по смисъла на чл. 284 ал. 2 ЗЗД, което от
своя страна не влече след себе си извод за осъществено обсебване на
недвижимия имот или продажната цена, а води възникването на нови, но вече
спорни гражданскоправни отношения между страните по пълномощното. За
да е нА.це престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК следва да са нА.це:
предоставянето на фактическа власт върху чужда вещ /в случая недвижимия
имот/ на дееца по силата на определено правно основание, в което следва да са
посочени фактическите и правни действия, за които същият е оправомощен;
23
извършване на такива действия от самия деец, които да излизат извън тези
правомощия и чрез които същият да се е разпоредил с предоставената му вещ
в свой или чужд интерес. В случая липсва елемент от фактическия състав на
престъплението „обсебване“, а именно: извършването на неправомерни
действия, извън правомощията на подсъдимия, дадени му по силата на
пълномощното дадено му от св. А.. От друга страна – от доказателствата по
делото не може да се направи извода, че подс. Д. е имал намерението и е искал
и се е разпоредил протИ.законно с предмета на престъплението в свой или в
чужд интерес, доколкото е съзнавал, че по силата на дадените му пълномощия
разполага със съответните правомощия за продажба на имота.

Втори довод – деятелността на подсъдимия осъществява състав на
престъплението по чл. 217 ал. 4 във вр. с ал. 2 от НК, тъй като подс. Д. в
качеството му на пълномощник съзнателно действал против законните
интереси на представляваната А. Л. А. като с това й причинил значителни
щети в размер на 18 730 лв., представляващи разликата между пазарната цена
на имота, която съгласно заключението по изготвената съдебно-оценителна
експертиза е 23 830 лв. и продажната цена посочена в нотариалния акт от
07.02.2018 г. - 5100 лв. Това било така защото подсъдимия е придобил имота,
чиято пазарна стойност надвишавала многократно размера на предоставения
паричен заем на св. А.. Сочи също, че деянието е осъществено с отказ от
страна на подс. Д. да предостави парична сума /продажната цена/ на
упълномощителя си и е задържал същата за себе си. Съда не приема този
довод. Съгласно цитираното от прокурора Решение № 175 от 28.03.2013 г.по н.
д. № 380/2013 г. на ІІІ Н.О. на ВКС - злоупотребата на доверие по чл. 217 ал. 2
от НК се явява осъществена с всяко съзнателно действие на представителя или
пълномощника, което обективно протИ.речи на законните интереси на
представлявания. Но за да е нА.це обективната страна на престъплението по
чл. 217 ал. 2 НК, е необходимо извършване на действие или бездействие на
подсъдимия против законните интереси на представлявания. Съда приема, че
такова действие от подс. Д. не е установено. Той е бил изрично упълномощен
от св. А. да продаде въпросния имот, когато иска, на когото иска и на цена,
каквато прецени. Отделно от това с пълномощното св. А. е декларирала, че е
получила от подс. Д. напълно и в брой или по банкова сметка договорената
пазарна цена. Следователно от обективната страна подсъдимия не е излязъл
извън пълномощията, дадени му от св. А.. Безспорно е, че пазарната оценка,
съгласно заключението на експертизата е 23 830 лв., а цената на която
подсъдимия е продал сам на себе си имота е 5 100 лв. Разликите продажната
цена и пазарната оценка на имота не са достатъчни според съда, за да бъде
направен категоричен извод, че е нА.це ощетяване на имуществото на
представлявания, тъй като св. А. изрично го е упълномощила да продаде
имота на каквато цена уговори, без да е конкретизирана в пълномощното
някаква цена. Още повече, че св. А. в пълномощното е заявила, че е получила
продажната цена. Съда приема, че не е нА.це и субективната страна на
24
престъплението по чл. 217 ал. 2 във вр. ал. 1 НК. Това престъпление съобразно
трайната практика може да бъде извършено само при условията на пряк
умисъл. От събраните по делото доказателства не може да бъде направен
категоричен и еднозначен извод, че продажбата на имота подс. Д. е извършил
в качеството му на пълномощник на св. А., съзнателно против законните
интереси на св. А.. Още повече, че при упълномощаването на подсъдимия, св.
А. не е поставила условия, не е определила цена и съответно оценка за
пазарната цена на имота не е правена и не е предоставяна на подсъдимия.
Непредаването на продажната цена от подсъдимия на св. А. представлява
гражданскоправно отношение, което не е предмет на наказателното право.

По доводите на защитата.
Първи довод – на досъдебното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като са накърнени правата на подс. Д. с отказа на
неговото искане той да бъде призоваван и да участва при извършване на
процесуално следствените действия по делото. Същото нарушение било
извършено и спрямо защитника на подсъдимия, тъй като и на него било
отказано такова участие. В тази връзка се сочи както Директива 2012/13 от
22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство,
така и Директива 2013/48 от 22.10.2013 г. относно правото на достъп до
адвокат в наказателното производство и в производството по европейска
заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при
задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през
периода на задържане, а също и Решение № 144 от 28.02.2024 г. на ВКС по
НД № 1102 от 2023 г. на ІІ-ро н.о. и Решение по ВНОХД № 540/2023 г. на
Апелативен съд София. В тази насока се прави искане, съда да приеме, че
показанията на свидетелите от д.п. са недопустими и следва да се изключат от
доказателствата по делото.
Съда не приема този довод, а искането на защитата приема за
неоснователно.
Разпитите на свидетелите по д.п. са извършени, както пред орган по
разследването, така и пред съдия. Участието на подсъдимия и неговия
защитник при извършване на тези процесуалноследствени действия се
уреждат от разпоредбите на НПК: Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 1 изр. 2
НПК защитникът има право да участва във всички действия по разследването
с участие на обвиняемия, като неявяването му не възпрепятства тяхното
извършване, а отделно от това, съгласно ал. 2 от същата разпоредба,
обвиняемият може да упражнява лично правата си по чл. 55 НПК независимо
от участието на неговия защитник. Съгласно нормата на чл. 224 НПК, когато
разпоредбите на този кодекс не предвиждат присъствието на обвиняемия и
неговия защитник при извършване на съответни действия по разследването,
органът на ДП може да им разреши да присъстват, ако това няма да затрудни
разследването. Според текста на чл. 223 ал. 2 НПК при постъпило искане от
25
орган на досъдебното производство за разпит на свидетел пред съдия, се
осигурява възможност обвиняемият и неговият защитник, ако има такъв, да
участват при провеждането на разпита. В разпоредбата на чл. 224 от НПК е
предвидена правна възможност за обвиняемия и неговия защитник,
пострадА.я и неговия повереник да присъстват при извършване на
съответните действия по разследването /извън случаите когато тяхното
присъствие е задължително/. Тази възможност е обусловена от преценката на
органа на досъдебното производство, за това дА. присъствието на посочените
лица ще затрудни разследването, т. е не съществува задължение за
разследващият орган, независимо от изразеното желание на правоимащите
лица, да допусне тяхното присъствие при извършването на съответните
действия по разследването, като е възможно те да бъдат допуснати при
извършването на едни следствени действия, а при други- не. Правото на подс.
Д. и защитника му да участват в производството в досъдебната му фаза не е
ограничено от прокурора, а от закона, който в чл. 224 от НПК дава право на
широка дискреция на наблюдаващият прокурор да направи преценката дА.
участието им ще затрудни разследването. В тази връзка са Р. № 32/12.03.2019
г. по н. д. № 25/2019 г., II н. о., Р. № 85/11.03.2010 г. по н. д. № 756/2009 г., III н.
о., Р. № 348/13.10.2009 г. по н. д. № 352/2009 г., II н. О., Р. № 224/04.06.2015 г.
по н. д. № 452/2015 г., III н. о., Р. № 17/07.04.2016 г. по н. д. № 1186/2015 г., III
н. о., Р. № 87/06.06.2016 г. по н. д. № 288/2016 г., I н. О, Р. № 174/16.06.2017 г.
по н. д. № 529/2017 г., II н. о., Р. № 32/12.03.2019 г. по н. д. № 25/2019 г., II н.
о., Р. № 252/06.07.2023 г. по н. д. № 843/2022 г., I н. О. на ВКС., според които
участието на обвиняем и защитник в следствени действия, за които по
принцип не се предвижда и не е необходимо тяхното участие, става само след
разрешение на оторизиран представител на досъдебното производство и само,
ако с оглед тактиката и стратегията на наказателното разследване, няма да го
затрудни. В тази връзка на органа на д.п. и на прокурора е преценката дА. се
налага провеждането на изненадващи за обвиняемите действия по
разследването или е необходимо да се обезпечи бъдещото ползване на гласни
доказателствени средства с особено значение. Регламентацията на правата на
заподозрените и обвиняемите в Директива 2012/13 на ЕС на ЕП и СЕ не
предвижда прякото участие на обвиняемия в провеждането на процесуално
следствените действия по събиране на доказателствата в д.п. – в случая
разпити на свидетели. Директивата урежда задълженията на правозащитните
органи да информират тези лица, кога във времето и за каква точно
информация да им бъде предоставена. Член 3 § 1 от Директива 2013/48
задължава държавите членки да гарантират, че заподозрените и обвиняемите
имат право на достъп до адвокат в срок и по начин, които им позволяват
реално и ефективно да упражнят правата си на защита. Това принципно
правило е уточнено в § 2 от член 3, съгласно който този достъп трябва да може
да бъде получен "без неоправдано забавяне" и във всички случаи, считано от
настъпването на по-ранното от четирите конкретни събития, изброени в § 2,
(а-г). Съгласно член 3, параграф 3 (в) от Директива 2013/48 заподозрените или
26
обвиняемите имат най-малко право техният адвокат да присъства на
следствените действия или действията по събиране на доказателства,
визирани в тази разпоредба, когато тези действия са предвидени в
националното право и когато заподозреният или обвиняемият е длъжен или му
е разрешено да присъства при извършването на съответното действие. Следва
обаче да се отбележи, че разпитите на свидетели, не са сред събитията
споменати в член 3, параграф 2, букви (а-г) и параграф 3 (в) от коментираната
директива. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от НПК въвежда
задължението на разследващия да осигури участието на обвиняемия и неговия
защитник при провеждане на разпита. В случая обаче, разпита на св. Д. Р. Ю.
пред съдия е провередн на 20.02.2019 г., а подс. Д. е привлечен като обвиняем
на 21.02.2019 г., т. е. към момента на провеждане на разпита на този свидетел
пред съдия, по делото не е имало привлечено като обвиняем лице.

Втори довод – действията на подс. Д. в отношенията му със св. А. А. и Н.
Ю. по повод дадения заем, упълномощаването на подсъдимия и последващите
прехвърляния на недвижимия имот на св.А., с оглед доводите на прокурора за
извършено престъпление по чл. 206 ал. 1 или чл. 217 ал. 4 във вр. с ал. 2 от НК.
Съда намира, че не следва да се обсъжда този довод, поради факта, че с
присъдата си, съда не е признал за виновен и осъдил подс. Д. за което и да е от
двете престъпления, като е изложил доводи за това в настоящите мотиви.

Трети довод - даването на заеми от подс. Д. на различни хора, не било и
административно нарушение по ЗКИ, тъй като тази дейност на подсъдимия,
на първо място не била обявена за протИ.законна и към момента всеки можел
да дава заеми, по какъвто си начин иска. Ако тези действия се били
приближили до действията на банките, тогава би могло да се обсъжда
нА.чието на административно нарушение.
Съда не приема този довод. В Тълкувателно решение № 1/15.03.2024 г.
по т.д. № 1/2020 г. на ВКС е прието, че нарушавайки установените правила за
извършване на съответни сделки по занятие при регистрационен или общ
режим, лицето осъществява административно нарушение, което се
санкционира по реда на чл. 152 и сл. от ЗКИ. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 3
от ЗКИ визира случаи за отпускане на кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, за която дейност по силата на чл. 3а от ЗКИ се изисква вписване във
водения от БНБ публичен регистър. Разпоредбата на чл. 3а ал. 2 ЗКИ сочи, че
за да бъде вписано в регистъра по ал. 1, лицето трябва да отговаря на следните
изисквания: да има търговска регистрация в Република България като
дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно
дружество с акции; в предмета му на дейност да е изрично посочена
съответната дейност по чл. 2 ал. 2 т. 6, 7 и 12 или по чл. 3 ал. 1 т. 2 и 3 и да има
собствен капитал със структура и в размер, определени с наредбата по ал. 1,
27
като акциите може да бъдат само поименни.
От тези разпоредби следва изводът, че в ЗКИ е изключена всякаква
възможност за физически лица да извършват кредитиране по занятие, тъй като
кредитните институции, каквито са банките, са поставени под лицензионен
режим, а финансовите институции, които могат да отпускат кредити със
средства, които не са събрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, подлежат на регистрация в публичния регистър на
БНБ. За да бъде извършено такова вписване в регистъра, лицето (само
юридическо) следва да отговаря на редица изисквания, като на първо място
съгласно чл. 3а, ал. 2, т. 1 от ЗКИ следва да има търговска регистрация в
Република България като дружество с ограничена отговорност, акционерно
дружество или командитно дружество с акции. От писмо на БНБ с изх. №
БНБ-38986/05.04.2019 г. се установява, че подс. Д. не е бил обект на
лицензионна процедура за извършване на банкова дейност и не е било вписано
в публичния регистър по чл. 3а ал. 1 от ЗКИ като финансова институция, която
извършва дейности по чл. 3а ал. 1 от ЗКИ, включително отпускане на заеми
със собствени средства. От показанията на разпитаните по делото свидетели,
съда прие за безспорно установено, че подс. Д. е предоставял заеми срещу
лихва. Поради това съда достигна до извода, че с предоставянето на тези
заеми срещу лихва подс. Д. е извършил административно нарушение,
наказуемо по чл. 152 от ЗКИ.

При определяне на размера на административното наказание съда прие
като смекчаващо вината обстоятелство съда прие чистото съдебно минало на
подсъдимия, а като отегчаващо – упоритостта осъществена от същия при
отпускане на заеми, тъй като тя е осъществена в дълъг период от време -
03.06.2016 г. до м. октомври 2018 г. Поради това съда намира, че на подс. Д.
следва да се наложи административно наказание в средния размер на
наказанието предвиден в разпоредбата на 152 ал. 1 от ЗКИ. Ето защо съда
наложи на подс. Д. административно наказание глоба в размер на 2 500 лв.
На осн. чл. 189 от НПК съда осъди подс. А. А. Д. да заплати по сметка
на ОД МВР Ш. разноски от д. п. в размер по 1 795. 50 лв. и 30 лв. разноски от
съдебното производство, както и по сметка на Окръжен съд Ш. сумата от 80
лв. разноски от съдебното производство.
На осн. чл. 111 от НПК съда постанови веществените доказателства да се
пазят до влизане в сила на присъдата.

В този смисъл съда постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

28




29
Съобщи за изтекли лични данни