№ 3426
гр. Варна, 16.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501791 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по повод на частна жалба от М. К. АВР., чрез адв.Г. Д. срещу разпореждане
№ 21987/23.06.2022г. по гр.д. № 8684/2021г. на ВРС, с което е върната подадената от него частна
жалба с вх. № 41833/22.06.2022г., срещу определение № 5175/16.05.2022г. постановено по
гр.д.8684/2021г. на ВРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение
на постановеното по делото решение № 894/01.04.2022г. в частта за разноските по реда на чл.248
ГПК.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане.
Излага,че указаният в определението едноседмичен срок за обжалване е в противоречие с
разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК. Счита, че срокът за обжалване на определението за разноските е
двуседмичен, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК и в случая е започнал да тече от връчване
на съобщението на жалбоподателя на 06.06.2022г., и доколкото частната жалба е депозирана на
20.06. 2022г., същата не е просрочена. Моли обжалваното разпореждане да се отмени и делото да
се върне на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. За да се
произнесе ВОС прецени следното:
Частната жалба е процесуално допустима- подадена е в преклузивния едноседмичен срок по
чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната
жалба е неоснователна по следните съображения:
С решение № 894/01.04.2022г., постановено по гр.д. № 8684/2021г. по описа на ВРС, са
отхвърлени като неоснователни предявените от М. К. АВР. срещу С.С. и Н.Н. негаторни искове с
правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответниците да преустановят противоправното
въздействие по отношение на собствения на ищеца недвижим имот и ищецът е осъден да заплати
сумата от по 500лв. за всеки от ответниците, на основание чл.78, ал.3 ГПК. На 26.04.2022г., М. К.
АВР. е депозирал молба с искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските,
като на ответниците се присъдят разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение. С
определение №5175/16.05.2022г., съдът е оставил без уважение искането на М. К. АВР. за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В определението е
посочено, че, същото може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от
връчването му. Видно от приложените по делото съобщения, определението е връчено на
процесуалния представител на М.А. на 06.06.2022г. В съобщението вписано и указание, че
определението подлежи на обжалване, както е посочено в него. На 20.06.2022г. настоящият частен
жалбоподател е депозирал пред ВРС жалба срещу определение № 5175/16.05.2022г., с което е
оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за
1
разноските.
С обжалваното разпореждане, ВРС е върнал подадената жалба, като е приел, че същата е
подадена след изтичане на срока за обжалване.
Видно от данните поделото, частният жалбоподател е бил уведомен за постановеното
определение на 06.06.2022г., като е връчен и препис от определението, в което изрично е посочено,
че същото подлежи на обжалване и указания за сроковете за обжалване и съда пред който може да
се обжалва. Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1 ГПК определенията подлежат на обжалване в
едноседмичен срок, следователно срокът за обжалване на определението, с което е оставено без
уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му, имаща характер
на определение относно разноските е започнал да тече на 06.06.2022г. и е изтекъл на 13.06.2018г.
Жалбата срещу определението е подадена след изтичане на изрично определения в разпоредбата
на чл.275 ГПК и в атакуваното определение седмичен срок, едва на 20.06.2022г.
Изложените във частната жалба твърдения, че е налице определяне от съда на по-кратък от
установения в закона срок за обжалване на определението, настоящият състав намира за
неоснователни. Редът и сроковете за обжалване на определения и разглеждането на частните
жалбите е посочен в Глава 21 на ГПК „Обжалване на определенията“. Съгласно разпоредбите на
чл.274 и чл.275 ГПК срещу определенията на съда могат бъдат подавани частни жалби в
едноседмичен срок от съобщаването на определенията.
Предвид липсата на изрично посочен срок и съответно препращане към разпоредбите в
които са определени срокове за подаване на въззивна или касационна жалба /чл. 259, ал.1, чл. 283
ГПК/, в разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК следва да се приеме, че определения в закона срок за
обжалване на определението по отношение на разноските по делото е този посочен в чл.275, ал.1
ГПК.
Предвид подаването на жалбата след изтичането на определения в закона срок,
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно на основание чл.275, ал.2 ГПК, вр. чл.262,
ал.2, т.1 ГПК е разпоредил същата да бъде върната. Обжалваното разпореждане следва да се
потвърди.
Водим от което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 21987/23.06.2022г. постановено по гр.д. № 8684/2021г. на ВРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2