№ 1961
гр. Пловдив, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330204059 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 2949750, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на М. П. С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище в хода на
производството за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Видно от представения екземпляр от ЕФ, същият е връчен на
29.06.2022г. Жалбата е подадена на 07.07.2022г., т.е. явява се подадена в
преклузивния 14-дневен срок. Жалбата освен това е подадена от
легитимирано лице, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 24.07.2019г. в 09,05ч. в гр.
Пловдив, ул. Васил Левски № 111, при ограничение на скоростта за населено
място от 50 км/ч и при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача,
МПС с рег. № **** се движело при разрешена стойност на скоростта от 50
км/ч. с установена наказуема скорост 79 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 29 км/ч. ЕФ е издаден срещу М. П. С. – законен представител на
фирма „Маринели 2014“ ООД.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва
от приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 82км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч.,
установената от АНО скорост се явява в размер на 79 км/ч.
От справката за собственост на автомобила е видно, че собственик е
дружеството „Маринели 2014“ ООД. След извършена служебна справка в
търговския регистър се установява, че управител на дружеството към
24.07.2019г. се явява жалбоподателката С., поради което и правилно на
основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана нейната отговорност.
Неоснователно е възражението относно неправилното определяне на
субекта на административното наказание с оглед възражението, че друго лице
е управлявало автомобила. Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Следователно цитираната норма предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика на моторното
превозно средство (респ. за управителя на дружеството-собственик на
2
основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП) за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителният извършител на нарушението, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, какъвто е
настоящият случай. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за
извършване на административно нарушение, се явяват дерогирани от
разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за
отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в
случай, че друг е управлявал автомобила. Оборването обаче следва да се
осъществи чрез изпълнението на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
съгласно която изрично е предвиден 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено
нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В случай,
че не бъде сторено това, именно собственикът, респ. управителят на
дружеството-собственик, е лицето, което носи отговорност за извършеното
нарушение. В конкретния случай, жалбоподателката не се е възползвала от
възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не е предоставила писмена
декларация с данни за лицето, което твърди да е извършило нарушението,
заедно с копие на свидетелството му за управление на МПС, поради което и
правилно е била санкционирана с издадения електронен фиш, който от своя
страна правилно не е бил анулиран.
Изложената фактическа обстановка се доказва и от представения по
делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10 от 24.07.2019г., в който са посочени датата, периодът от
часове и мястото на осъщественото видеонаблюдение.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR 1-M, представляващо мобилна (съгласно представеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване) система за
3
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, . Техническото
средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Съгласно
Удостоверението за одобрен тип, срокът на валидност на устройството е до
24.02.2020г., която дата с оглед датата на издаване на удостоверението за
одобрен тип – 24.02.2010г., отговаря на изискванията на чл. 30, ал. 1 от Закона
за измерванията;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за
премината последваща проверка № 4-32-19/08.03.2019г.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., съдържащ всички необходими реквизити, който
съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ
документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на
видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за
неговата законосъобразност.
Посочена е правилната санкционна норма – чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
като определеното наказание за процесното нарушение се явява в абсолютен
размер – глоба в размер на 100 лв. и е определено правилно при издаването на
електронния фиш.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН,
вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството,
както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез
депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва
да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от 80 лева.
4
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 2949750, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на М. П. С., ЕГН ********** е наложена глоба
в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5