№ 284
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Цветомила Данова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20241100601590 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. ХХІ, вр. чл.306, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от СРП срещу определение,
постановено на 06.02.2024г. по НЧД № 16 771/23г. по описа на СРС, НО, 134 състав, с
което съдът, на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК, е групирал наказанията,
наложени на осъдения К. Д. Б. по НОХД № 13 703/2022г. по описа на СРС, по НОХД №
5290/2022г. по описа на СГС , по НОХД № 2759/2023г. по описа на РС Бургас и по
НОХД № 4224/2023г. по описа на СРС , определяйки едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 5 /пет/ месеца при първоначален строг
режим, като е приспаднато на осн. чл.25, ал.2 от НК изтърпяното наказание лишаване
от свобода, а на осн. чл. 59 от НПК – е приспаднато времето на задържането му по
посочените наказателни производства.
С протеста се изразява недоволство от определението на СРС, който не е
приложил (въпреки изричното искане в тази насока както в предложението, така и в
изразено от прокурора в хода на съдебните прения) разпоредбата на чл. 24 от НК и не е
увеличил определеното общо най – тежко наказание на осъдения Б.. Прави се искане за
увеличаването на определеното общо най – тежко наказание с 3 /три/ месеца, като то да
бъде 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“.
В съдебно заседание прокурорът от СГП поддържа протеста и прави искане за
1
приложение на чл. 24 от НК по отношение на осъдения, изтъквайки наличието на 14
негови осъждания.
Защитникът на осъдения – адв.С. моли съда да потвърди атакуваното
определение, като определеното общо най – тежко наказание не бъде увеличавано.
Осъденият Б. моли въззивния съд да потвърди определението на СРС.
Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:
К. Д. Б. е осъждан 14 пъти за своята 26 годишна възраст, като с определение на
РС Бургас по НЧД № 3940/2023г., влязло в сила на 29.11.2023г. е извършено
групиране на наказанията му до началото на ноември 2023г.
Поради влизането в сила на съдебния акт по НОХД № 4224/23г.на СРС ( на
20.11.2023г.), е възникнала необходимостта от ново групиране на наложените
наказания на Б..
С атакуваното определение СРС, НО, 134 с-в е включил в съвкупността четири
осъждания на Б. – по НОХД № 13 703/2022г. по описа на СРС, по НОХД №
5290/2022г. по описа на СГС , по НОХД № 2759/2023г. по описа на РС Бургас и по
НОХД № 4224/2023г. по описа на СРС, приемайки че престъпленията и по 4-те
осъждания са извършени в условията на реална съвкупност, налагайки му най –
тежкото – това по НОХД № 5290/2022г. по описа на СГС от 2 (две) години и 5 ( пет)
месеца „лишаване от свобода“.
Съобразявайки данните по отделните наказателни производства, изводът на СРС
за наличие на основанията по чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК по отношение на 4-те
осъждания е правилен. Така Б. е осъден:
1) по НОХД № 13 703/2022г. по описа на СРС с определение влязло в сила на
23.11.2022г., за извършено престъпление по чл. 196, ал.1,т.1 от НК на 31.05.2022
година, за което е наложено наказание 1 ( една) година „лишаване от свобода”
2) по НОХД 5290/2022г. по описа на СГС, с определение влязло в сила на
27.01.2023г. за престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4 от НК извършено на 17.06.2022 година, за
което е наложено наказание 2 ( две) години и 5 ( пет) месеца „лишаване от свобода” ;
3) по НОХД № 2759/2023г. по описа на РС Бургас , с определение влязло в сила на
20.09.2023г. за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 от НК извършено на 13.04.2022 година, за
което му е наложено наказание 2 (две) години „лишаване от свобода”;
4) по НОХД № № 4224/2023г. на СРС, с определение влязло в сила на 20.11.2023г.
за престъпление по чл. 196, ал.1,т.1 от НК извършено на 01.06.2022 година, за което му е
наложено наказание 1 (една) година „лишаване от свобода”.
Деянията на осъдения Б., предмет на наказателно преследване по всички
горепосочени осъждания, съпоставени с датите на влизане в сила на определенията,
имащи последиците на влязла в сила присъда по силата на чл.383, ал.1 от НПК, води до
2
извод, че и четирите му осъждания е възможно да бъдат включени в посочената група,
тъй като престъпленията по всички 4 наказателни производства са осъществени в
условията на реална съвкупност, т.е. Б. е извършил престъпленията, преди да е бил
осъден с влязла в сила присъда за което и да било от тях, поради което са налице
предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на едно общо най-тежко
наказание – в случая това, наложено му по НОХД № 5290/2022г. по описа на СГС – 2
(две) години и 5 (пет) месеца „лишаване от свобода“ при строг режим. В
съответствие с целите на наказанието и в частност със специалната превенция СРС,
отчитайки младата възраст на осъдения и възможната му интеграция в обществото след
изтърпяване на наказанието „ лишаване от свобода“ правилно СРС е отказал да
приложи института на увеличаване на така определеното общо наказание, тъй като
видно от изложеното по –горе и за 4-те деяния, за които е определено едно общо
наказание, Б. е признал своята вина и съответно е приложена диференцираната
процедура, предвидена в глава ХХІХ от НПК. Следва извод, че определеното общо
най-тежко наказание от 2 (две) години и 5 ( пет) месеца „лишаване от свобода“ се
явява адекватно на степента на обществена опасност на дееца, а оттам и може да се
направи извод, че има възможност то да осигури обществения интерес от
преустановяване на престъпната му деятелност и да се постигне превъзпитаване на
дееца. В този смисъл ( каквито доводи се съдържат в частния протест и пледоарията на
прокурора от СГП ) увеличаването на определеното общо наказание би довело до
неговата явна несправедливост именно с оглед на възрастта на дееца и процесуалното
му поведение по всички наказателни производства за престъпленията, включени в
съвкупността, като наказанието от 2 ( две) години и 5 ( пет) месеца „лишаване от
свобода“ е в рамките, надвишаващи минималния, но под средния, предвиден за
множеството извършени от Б. престъпления по чл.196, ал.1 от НК размер. В тази
смисъл и въззвният съд споделя извода на първоинстанционния такъв, че
приложението н а чл. 24 от НК не се явява обществено оправдано в конкретния случай.
Правилно първоинстанционният съд е приспаднал от така увеличеното
наказание времето, пред което осъдения Б. е търпял наказание лишаване от свобода по
отделните осъждания, влизащи в подлежащата на кумулиране група и задържането под
стража по отделните (подлежащи на групиране) наказателни производства.
По изложените съображения атакуваното определение на СРС, 134 с-в следва да
бъде потвърдено в неговата цялост.
Водeн от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 06.02.2024г., постановено по НЧД № 16
3
771/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 134 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4