РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Сливен, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500138 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 7/27.01.2025г. по гр.д. №
103/24г. на КРС, с което е
- признато за установено по предявения от „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов“ 37 срещу ЕТ „П - Г. Г.“, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление с. П., общ. К., ул. ,Г. Г.“ № *, иск с правно основание по
чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 98а от ЗЕ във вр. с чл. 83, ал. 1, т.6 ЗЕ във вр, с
чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумата о т 13308,04 лева, представляващи стойността на
допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено
неизмерване на количеството електроенергия за периода от 26.01.2023 г. до
25.07.2023 г., клиентски № ********** за обект за потребление с. П., кафе
машина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 18.12.2023 г. до окончателното изпълнение на
1
задължението - сумите, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 869
по описа на Районен съд К. за 2023г.;
- признато за установено по предявения от „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов“ 37 срещу ЕТ „П. - Г..“, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление с. П., общ. К., ул., Г. Г." № *, иск с правно основание по чл.
422 от ГПК във вр. с 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 111,55 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 25.11.2023 г. до
17.12.2023 г. - предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 869 по описа на
Районен съд К. за 2023г.;
- осъден Г. Т. Г. в качеството му на ЕТ „П. - Г. Г.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление с. П., общ. К., ул. ,Г. Г.“ №*, да заплати на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК ********, с адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37, сумата от 318,39 лева (триста и
осемнадесет лева и тридесет и девет стотинки) - разноски по ч.гр.д. №
869/2023 г. по описа на Районен съд К.;
- осъден Г. Т. Г. в качеството му на ЕТ „П. - Г. Г.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление с. П., общ. К., ул. ,Г. Г.“ №*, да заплати на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК ********, с адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37, сумата от 1213,93 лева (хиляда двеста и
тринадесет лева и деветдесет и три стотинки) - разноски по гр.д. №
103/2024г. по описа на Районен съд К..
Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство,
обжалва изцяло цитираното решение, като твърди, че то е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Заявява, че се е установило безспорно, че ответникът е закупил кафе
автомат, поставен пред сградата на кметството в село П. на 02.04.2023г.,
касовият апарат е поставен на 04.05.2023г., след което машината е
включена и е започнала да работи. Електротехникът, който е монтирал
машината е закачил захранването на неправилно място и по този начин не е
отчетена електроенергията, ползвана от нея. Въззивникът твърди, че
процедурата по допълнителното начисляване на електрическа енергия се е
развила по реда на чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ, но е нарушена разпоредбата на чл.
2
49 ал. 2, тъй като не е съставен в присъствието на ползвателя или негов
представител. Не е спазена и процедурата по ал. 3. Протоколът е съставен
в присъствието на Р. М. Г. – съпруга, но съпругите нямат правомощия да
представляват едноличните търговци, какъвто е ответникът. Никога и
никъде Р. Г. не е била упълномощавана да представлява ЕТ „П. – Г. Г.“.
Наложената „санкция“ противоречи на закона и добрите нрави. Развилата
се процедура противоречи на законовия принцип на правовост и е
недопустимо да се изчислява енергия по сечение на проводник. Въззивникът
счита, че разпоредбата на ПИКЕЕ – чл. 51 ал. 1 противоречи и на
конституцията и на нормалния разум.
На следващо място въззивникът заявява, че ако се приеме за спазена
процедурата, то определеният размер е завишен. Неправилно е определен
периодът на отчитане като е начислена електроенергия за максималния
период от 180 дни от 26.01.202г. до 25.07.2023г., вместо за реалния период
от 04.05.2023г. до 25.07.2023г. Съобразно изчисленията на вещото лице
сумата за периода от 83 дни възлиза на 5 697, 56 лв., която би следвало да се
присъди, въпреки, че и този размер противоречи на добрите нрави като
прекомерен.
С оглед изложеното въззивникът иска да се отмени изцяло
атакуваното решение и да се постанови ново, с което исковете бъдат
изцяло отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за тази
инстанция.
Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на
производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба
страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна, развива контрааргументи по повод релевираните оплаквания.
Излага доводи за наличие на предпоставките по ПИКЕЕ за коригиране на
сметката в посочения размер, заявява, че стриктно е спазена процедурата
по чл. 49 от ПИКЕЕ и не са налице твърдените от въззивника нарушения.
Развива аргументация в тази насока. Също така въззиваемият счита, че
правилно е определен периодът и размерът на допълнително начислената
електрическа енергия, в съответствие с нормативните разпоредби, при
спазване на методиката за изчисление. Недоказано е останало твърдението
3
на ответника, че неправомерното присъединяване е извършено на
04.05.2023г. в обобщение заявява, че счита жалбата за неоснователна и иска
тя да бъде отхвърлена, а атакувания с нея съдебен акт да бъде потвърден
изцяло като правилен и законосъобразен.
Претендира разноски за тази инстанция включително за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна и иска да се намали до
минималния размер по наредба №1/2004г.
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за
въззивната фаза на производството.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява, с
писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие
по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата, оспорва отговора. Развива
подробни съображения, аналогични на поддържаните с въззивната жалба и
иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което
исковете бъдат отхвърлени като неоснователни по основание и размер.
Счита, че неправилно е определен периодът на отчитане и съобразно
изчисленията на вещото лице реалният период е 83 дни, а стойността на
еленергията - 5 697, 56 лв., като счита, че и този размер противоречи на
добрите нрави и е прекомерен. Претендира разноски за настоящата
инстанция.
В с.з. за въззиваемото дружество не се явява процесуален
представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие
по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа отговора, оспорва въззивната
жалба и иска тя да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за
въззивното производство в размер на 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, представя списък по чл. 80 от ГПК за всички инстанции.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
4
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично
неправилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично
основателни.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 415 от ГПК за установяване дължимост на вземане за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Процесната сума е начислена като корекция на сметката за
електроенергия за минал период, въз основа на извършена на 25.07.2023г.
проверка, приключила с Констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средство за търговско измерване.
Спорни се явяват обстоятелствата дали е имало законово основание за
едностранно извършване на корекция на стойността на потребената
електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали е
правилно изчислена дължимата сума.
Точка 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ постановява, че общите условия на
крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на
правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване и
процесният период попада във времевия обхват на тази разпоредба.
Така ищцовото дружество, като краен снабдител има право да
извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия,
която следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител
правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на
5
клиента за извършената корекция.
Безспорно в ПИКЕЕ, в приложимата към процесния период редакция, е
уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на
количеството електрическа енергия.
С чл. 47 и чл. 49 от ПИКЕЕ се урежда начинът на констатиране на
неточното отчитане, с нормата на чл. 50 и чл. 51 се регламентира
начинът на изчисляване на корекцията на сметката. Съгласно нормата на
чл. 51 ал. 1 „при установено неправомерно присъединяване на обект към
електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от
датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа
енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със
съответната мрежа, при 24-часово натоварване.“ Нормата на ал. 2 от
същата разпоредба разписва, че преизчисляването по ал. 1 се извършва въз
основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
По въпроса дали е спазена процедурата за това, въззивният съд счита,
че са точно изпълнени изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ от формална
страна. Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ
следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите,
разписани в разпоредбата на чл. 49 ал. 2 и 3 от ПИКЕЕ - той се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов
представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на
констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише
констативният протокол се подписва от свидетел, който не е служител на
оператора на съответната мрежа. В определени случаи, съгласно чл. 58 –
„когато при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване
или намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор
незабавно уведомява за това Министерството на вътрешните работи.“
В настоящия случай може да се приеме, че процедурата е надлежно
осъществена, тъй като на нея не е присъствал клиентът, но са посочени
имената на свидетел – съпругата на едноличния търговец. Въззивният съд не
намира това обстоятелство за нарушаващо законовите изисквания, тъй
като независимо, че в протокола е отбелязано качество „представител“, а
6
липсват данни тя да е била овластявана като такъв, то за качеството
„свидетел“ – лице, присъствало и наблюдавало проверката - не са въведени
някакви квалифициращи или дисквалифициращи признаци и съпругата на
ответника следва да се счита за свидетел по смисъла на изискванията на чл.
49 от ПИКЕЕ. В хипотезата на чл. 58 от ПИКЕЕ – установено
неправомерно присъединяване - са били уведомени и органите на МВР чрез
обаждане на тел. 112, което е отразено в протокола, а присъединяването
преди измервателния уред е премахнато.
Съдът счита, че не са налице процедурни нарушения, проверката е
извършена в съответствие с изискванията на чл. 49, констативният
протокол е изготвен в предписания от същата норма вид, извършени са
необходимите уведомявания, в съответния срок операторът на
съответната мрежа е изпратил констативния протокол съгл. чл. 63 ал. 3 от
ПИКЕЕ, изпратил е и уведомително писмо по чл.54 ал. 1 от ОУ за коригиране
на сметка, в която е отразена пълната информация, съдържаща се в
протокола, заедно с фактура, и те са получени от ответника.
По отношение на начисляването на допълнителната стойност на
електрическата енергия, въззивният съд счита, че корекцията е
законосъобразна по принцип и изчисленията сами по себе си са правилно
извършени, но допълнителна сума се дължи само за част от посочения
период.
Констатациите в протокола са изцяло потвърдени от назначената и
приета СТЕ – че към входящия прекъсвач в табло тип ТЕПО е присъединен
кабел със сечение 3х2,5 кв.мм. тип ШВПС, кафявото жило е свързано към
прекъсвача на едната му фаза, а другите две – към нула и така е реализирано
посредством монтирания кабел, захранване на вендинг автомат и кафе
машина. Липсва СТИ на ЕВН ЕР, с което да се отчита консумираната
електрическа енергия, тоест – тя не се измерва на 100%. Не е провеждана
процедурата по чл. 116 ал. 7 от ЗЕ със съответните изискуеми от правната
норма документи за присъединяване към електрическата мрежа.
Описаното положение попада в регламентацията на чл. 51 ал. 1 от
ПИКЕЕ и ищцовото дружество е приложило именно разписания в нормата
начин на преизчисляване на действително консумираната електрическа
енергия за съответния период.
7
Разпоредбите на ПИКЕЕ дават рамките на този период и
максималната му продължителност, но определянето му за всеки един
случай следва да става на базата на конкретните факти – дали е установен
или не моментът на неправомерното присъединяване. Съгласно чл. 51 от
ПИКЕЕ максималният срок за преизчисляване е 180 дни от датата на
констатиране на присъединяването, която в случая е 25.07.2023г., като най-
отдалечената дата за преизчисляване е 26.01.2023г., за какъвто период е и
изчислена претенцията на електроразпределителното дружество. СТЕ е
заключила, че по принцип методът за отчитане на неотчетената
електрическа енергия и методиката за остойностяването й са приложени
математически правилно.
Въззивният съд обаче намира, че неправилно ищецът е приложил най-
дългия срок от 180 дни при наличието на данни, че той е по-кратък, а
първоинстанционният съд не е съобразил представените доказателства в
тая насока и също е приел, че задължението е правилно начислено за
максималния период.
Видно от представените писмени доказателства, 2 бр. кафе машини са
закупени от дъщерята на ответника-ЕТ на 27.03.2023г. и макар че, както е
отбелязал районният съд, няма доказателства самият търговец да е
придобил кафе машина, то при съпоставка със свидетелските показания
може да се направи еднозначен извод, че именно една от тези кафе машини е
присъединената към електрическата мрежа, а от самия констативен
протокол пък се установява, че тя функционира към захранвания обект, за
който се води партида на ответника. Вярна е констатацията на
първоинстанционния съд, че свързването на устройството с касов апарат не
доказва категорично кога то действително е поставено, респективно – е
започнала употребата му. Поради това датата, на която е монтирано,
регистрирано и пуснато в действие фискалното устройство към кафе
машината – 04.05.2023г. въззивната инстанция счита за ирелевантна.
Така, крайната дата на периода за който следва да се изчисли
допълнителното количество електрическа енергия е датата на
констатиране на неправомерното присъединяване – 25.07.2023г., а за
начална следва да се приеме условно 01.04.2024г., когато автоматът вече е
бил закупен. Действително няма коректни данни кога точно е бил монтиран
8
и включен към електрическата мрежа /както се посочи нееднократно –
момента на фискализирането му не е в никакъв случай меродавен/, именно по
причина, че той е бил неправомерно присъединен, без отчитане на
консумация, поради което и няма възможност за извършване на надлежна
проверка на началния момент, в който такава е започнала.
Поради това съдът намира, че периодът на корекция е 91 дена с оглед
казаното по-горе и съобразно дадената от вещото лице методика на
изчисление, съобразена с разпоредбите на ПИКЕЕ и ЗЕ, количеството
ел.енергия за доначисляване е 11051, 04 kWh, на стойност 8 286, 74 лв.
В обобщение - доказано е надлежно наличието на задължението на
ответника за периода 01.04.2023г. – 25.07.2023г. за сумата 8 286, 74 лв., той
не е противопоставил и доказал никакви други правопогасяващи,
правоизключващи или правопрепятстващи факти, поради което
положителният установителен иск на дружеството следва да се уважи до
този размер, а за разликата над него, до пълния претендиран от 13 308, 04
лв. – да се отхвърли като неоснователен.
Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от 25.11.2023г. до 17.12.2023г. в размер на 92 лв., като над тази сума
до пълния размер от 111, 55 лв. акцесорната претенция следва да се
отхвърли, както и обезщетение за забава в размер на законовата лихва от
18.12.2023г. върху главницата до окончателното й изплащане.
Ответникът дължи разноски за заповедното производство в размер на
198, 79 лв. и претенцията на ищеца над тази сума до пълния размер от 318,
39 лв. следва да се отхвърли. За първоинстанционното производство на
ищеца се дължат разноски в размер на 757, 93 лв. съразмерно на уважената
част от исковете, а на ответника от направените за първоинстанционното
производство разноски – 1600 лв. адвокатско възнаграждение и 400лв.
възнаграждение за вещо лице, ищецът следва да заплати съразмерно на
отхвърлената част от исковете сумата 765, 55 лв.
Щом правните изводи на двете инстанции частично се разминават,
атакуваното решение следва да се отмени за периода 26.01.2023г.-
31.03.2023г. и за сумата над 8 286, 74 лв. по отношение на главницата и за
сумата над 92 лв. по отношение на иска за обезщетение за забава до датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и вместо това следва да се
9
постанови ново, с което тези искове бъдат отхвърлени за посочените период
и размери.
В частта за разноските те следва да се определят както е посочено по-
горе, по отношение на направените такива за заповедното и
първоинстанционното исково производство, като се съобрази уважената и
отхвърлената част от исковете.
В останалите осъдителни части обжалваното решение следва да се
потвърди като правилно.
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба, на въззивника се
дължат разноски за въззивното производство, съразмерно на уважената
част от въззивната жалба в размер на 111, 36 лв., а той следва да заплати
на въззиваемото дружество разноски съразмерно на отхвърлената част от
въззивната жалба в размер на 93, 65 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 7/27.01.2025г. по гр.д. №
103/24г. на КРС В ЧАСТИТЕ, с които е:
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „П - Г. Г.“, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление с. П., общ. К., ул. “Г. Г.“ № *, че
ДЪЛЖИ на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37 сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 869 по описа на Районен
съд К. за 2023г., представляващи :
- стойността на допълнително начислена електрическа енергия,
вследствие на установено неизмерване на количеството електроенергия за
периода от 26.01.2023 г. до 25.07.2023 г., в размер на 13 308, 04 лв. за обект
за потребление с. П., кафе машина, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -
18.12.2023 г. до окончателното изпълнение на задължението ЗА СУМАТА
НАД 8 286, 74 лв. ДО 13 308, 04 лв. ЗА ПЕРИОДА ОТ 26.01.2023г. ДО
31.03.2023г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от
01.11.2022 г. до окончателното й изплащане;
10
- обезщетение за забава в размер на законовата лихва за периода от
25.11.2023г. до 17.12.2023г. ЗА СУМАТА НАД 92 лева;
ОСЪДЕН ЕТ „П - Г. Г.“, с П., общ. К. да заплати на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, гр. Пловдив, направените разноски ЗА
СУМАТА НАД 198, 79 лв. за заповедното производство и ЗА СУМАТА НАД
757, 93 лв. за първоинстанционното производство, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ 37 против ЕТ „П - Г. Г.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление с. П., общ. К., ул. „Г. Г.“ № * установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено между страните, че
ЕТ „П - Г. Г.“, с П., общ. К. дължи на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД гр.
Пловдив сумите, за които на последното е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 15 от 03.01.2024 г. по ч.гр.д. № 869 по описа на КРС
за 2023г, представляващи:
- стойността на допълнително начислена електрическа енергия,
вследствие на установено неизмерване на количеството електроенергия за
обект на потребление с. П., кафе машина, ЗА СУМАТА НАД 8 286, 74 лв. ЗА
ПЕРИОДА ОТ 26.01.2023 г. ДО 31.03.2023 г., заедно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
- 18.12.2023 г., до окончателното изпълнение на задължението;
- обезщетение за забава в размер на законовата лихва за периода от
25.11.2023г. до 17.12.2023г. ЗА СУМАТА НАД 92 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 7/27.01.2025г. по
гр.д. № 103/24г. на КРС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на
ЕТ „П - Г. Г.“, с П., общ. К. направените разноски по делото съразмерно на
11
отхвърлената част от иска в размер на 765, 55 лв. за първоинстанционното
производство и съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 111,
36 лв. за въззивното производство
ОСЪЖДА ЕТ „П - Г. Г.“, с П., общ. К. да заплати на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, гр. Пловдив направените разноски
съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на 93, 65 лв. за
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12