РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. С., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20215440100796 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „*“ООД гр.С., представлявано от *
против В. М. Р., в която се твърди от ищцовото дружество, че е собственик на недвижим
имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.С., община С.,
одобрени със Заповед № РД-* на ИД на АГКК - гр.С., с площ 5030 кв.м., участващ в УПИ
1Х-267,268 за ГТП, авторемонтни услуги, търговски обекти, бензиностанция, газстанция и
хотел, кв.9 по действащия регулационен план на гр.С.. Съседен на имота на дружеството е
имота на ответницата с идентификатор *** по КККР, участващ в УПИ V - озеленяване, кв.9
по действащия регулационен план на гр.С..
Твърди, че във връзка с инвестиционните намерения на дружеството в началото на
2020г. били предприети действия по изготвяне на проект за промяна на предвиждането на
регулационния план за притежавания от дружеството имот с цел бъдещо застрояване в него,
включващо и застрояване на два подземни етажа на граничната регулационна линия с УПИ
V - озеленяване, кв.9 по плана на гр.С.. С оглед спазване изискванията за изменение на
регулационите планове и правилата на застрояване предвидени в Закона за устройство на
територията било уговорено, преди внасяне на проектната документация за одобряване в
община С., ответницата да представи нотариално заверено съгласие за промяна на
регулационния план и осъществяване на застрояване на два подземни етажа на граничната
регулационна линия с УПИ V - озеленяване, кв.9 по плана на гр.С.. По този повод
дружеството, чрез упълномощен представител адв.Е. Р., е заплатило на ответницата сумата
от 20 822.75 лева, за което била подписана съответната разписка.
Тъй като ответницата не спазила уговорката, с нотариална покана Акт №**, том 1,
общ per. №***от 11.09.2020 г. по общия регистър на нотариус Н. К. на НК, връчена на
30.09.2020 г., ответницата била поканена да се яви на датата 19.10.2020 г. в 15.30 часа в
кантората на нотариус Н. К., да заяви изрично, обективирано в декларация с удостоверен
подпис, своето съгласие за промяна на регулационния план и за осъществяване на
застрояване на два подземни етажа на граничната регулационна линия с УПИ V -
озеленяване, при спазване на строително-техническите, хигиенните и противопожарни
правила и нормативи, съгласно одобрени строителни книжа от Община С., в притежавания
от дружеството недвижим имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр.С., община С., област С., одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на
ИД на АГКК - гр.С., непосредствено на границата между него и притежавания от
ответницата недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални
1
регистри на гр.С., община С., област С., одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на
ИД на АГКК - гр.С.. В поканата изрично е посочено, че в случай че ответницата се яви в
нотариалната кантора, но откаже да даде съгласието си, обективирано в декларация с
удостоверен подпис, то следва в 7 - дневен срок да върне на дружеството изплатената без
правно основание сума в размер на 20 822.75 лева.
На 19.10.2020 г. в 15.30 часа в кантората на нотариус Н. К. са се явили И. В. Б.,
представляваща ищеца и ответницата В. М. Р., за което е съставен Констативен протокол акт
№***, том 1, общ рег.№2559 от 19.10.2020 г. Видно от този протокол ответницата е изразила
несъгласието и за промяна в регулационния план, свързана със застрояване на два подземни
етажа непосредствено на границата между имота на „*“ ООД и съсобствения недвижим
имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.С., община
С., област С., одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК - гр.С..
В протокола е отбелязано, че ищеца кани лицето ответницата в 7 - дневен срок да
върне на дружеството получената без правно основание сума в размер на 20 822.75 лева
,изплатени й от ищеца.
Въпреки отправената покана до момента ответницата не е върнала сумата в размер
на 20 822.75 лева, получена от нея без основание, тъй като не е дала изрично съгласие,
обективирано в декларация с удостоверен подпис, за промяна на регулационния план и за
осъществяване на застрояване на два подземни етажа на граничната регулационна линия с
УПИ V - озеленяване, при спазване на строително-техническите, хигиенните и
противопожарни правила и нормативи, съгласно одобрени строителни книжа от Община С.,
в притежавания от дружеството недвижим имот с идентификатор * по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр.С., община С., област С., одобрени със Заповед № РД-18-
14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК - гр.С., непосредствено на границата между него и
притежавания от ответницата недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр.С., община С., област С., одобрени със Заповед № РД-18-
14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК - гр.С..
В този смисъл ответницата дължи на ищеца връщане на получената сума от
20822.75 лева , с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищеца без основание.
На основание чл.86 ЗЗД дължи и обещетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 20 822.75 лева за периода от 26.10.2020 г. (датата на поканата по чл.84, ал.2 от
ЗЗД) до датата на предявяване на иска е в размер на 2600.84 лева.
Моли съда са постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 20822.75 лева (двадесет хиляди осемстотин двадесет и два лева и
седемдесет и пет стотинки), получена без основание , алтернативно на отпаднало или
неосъществено основание, с която се е обогатила за сметка на дружеството , ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане
на задължението, както и сумата от 2600.84 лева, представляваща законна лихва върху
главницата, считано от 26.10.2020 г. (датата на поканата по чл.84, ал.2 от ЗЗД) до датата на
предявяване на исковата молба. Претендира и за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Твърди,че сделката за продажба на имот с проектен
идентификатор *** е стартирала по инициатива на управителя на ищцовото дружество К. Б..
През късната пролет или началото на лятото на 2018 г. той се свързал с нея и съпруга й С. Р.
и поискал среща. Уведомил ги, че при извършване на изкопни дейности в неговия съседен
имот багеристът му е навлезнал и разрушил част от техния имот с идентификатор ***.
Предложил им да заплати обезщетение за увреждането или да закупи увредената част от
имота. Отговорила му, че не е единствена наследница и не може да взема еднолично
решение, поради което се уговорили след обсъждане с останалите съсобственици да го
уведоми за решението си.
След обсъждане на проблема и предложението на Б., с останалите наследници и
изхождайки от факта, че имота вече няма подход от пътя към него, решили да го продадат
2
на завишена цена. Обявила му цена от 120 € на кв.м. за увредената част с предложението, че
ако закупи целия имот цената ще е друга, може би наполовина. Той отговорил, че към
момента не може да си позволи целия имот и желае да закупи само увредената част от около
170 кв.м. като обявил, че е съгласен на цена 105 € на кв.м. Сключването на сделка обаче, се
проточила във времето, тъй като един от съсобствениците наследници категорично отказал
имота да се продава и отказал да подпише пълномощно за това.
Адвокат Е. Р. предложила да се сключи предварителен договор за продажба на
частта от имота, в който да не участва лицето В. Г. М. с цел търговско дружество * ООД да
го придобие чрез иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД като предварителния договор бъде обявен за
окончателен.
Цената от 9900 лв. по договора била определена от К. Б., който предварително
попитал дали са съгласни като обяснил, че желае да е такава, тъй като този размер избягва
някакво законово ограничение и за да не се плащат високи държавни такси в исковото
производство по чл. 19 от ЗЗД. Сумата от 9 900,00 лв. получила по банков път, а остатъкът
от цялата договорена цена трябвало да се изплати в брой след окончателното прехвърляне на
имота и вписването на неприсъственото решение.
Така и станало. На 04.07.2018 г. подписала предварителния договор за продажба на
имота. По гр.д.728/2019г. на Районен съд - С. не са подавали писмени отговори на исковата
молба, не са участвали в съдебното заседание и не са ангажирали становище по предявения
иск, за да са налице условия за постановяване на неприсъствено решение. С неприсъствено
решение № 637 от 30.12.2019 г., постановено по гр.д. №728/ 19.01.2020 г.сключеният на
04.07.2018 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот с проектен
идентификатор *** е обявен за окончателен.
През декември 2019 г. заминала за К.. През февруари 2020 г. адвокат Е. Р. се е
свързала по телефона със сина й М. и го е поканила в кантората, за да му изплати остатъка
от сумата по сделката и да подпише разписката за извършеното плащане. Той отказал с
аргумент, че не е страна по сделката, и че когато тя се върне от К. ще получи парите и ще
разпише разписката. През юни 2020 г. се върнала от К. и на 13.07.2020 г. посетила кантората
на адвокат Р., където разписала предварително подготвената разписка. Счита, че е житейски
нелогично това,че от страна на адвокат Р. не й било предложено да подпише Декларация за
съгласие за строеж на имотна граница преди да изплати сумата. Счита, че не се е обогатила
без основание за сметка на търговско дружество *** ООД. Сумата представлява
неизплатения остатък от договорената цена /105 € за кв.м./ по договора за продажба на 170
кв.м. от процесния поземлен имот. Сделката за продажба на имота не е сключена под
условие за даване на съгласие. След получаване на исковата молба у нея възникват
съмнения, че това е предварително замислен план за компенсиране и намаляване на високо
обявената и платена цена от страна на управителя на дружество * ООД.
Не отговаря на истината, твърдението, че е съществувал договор за даване на
нотариално изразено съгласие за осъществяване на застрояване на регулационната линия с
УПИ V, кв.9 по плана на гр.С., който * ООД е развалило, тъй като не е дала изрично
съгласие, обективирано в декларация с удостоверен подпис за промяна на регулационния
план и за осъществяване на застрояване. Никога до момента на получаване на нотариалната
покана не е ставало на въпрос, че г-н Б. желае да строи по границата между имотите им.
Още по-малко да е заплащал претендираната сума за това.
Явила се пред нотариус К. и изразила несъгласие, с ясното съзнание, че такава
уговорка с нея никога не е имало. Изразила своето лично несъгласие като един от
съсобствениците. Известно й е, че другите съсобственици не са участвали в такава
уговорка, не са сключвали договор за даване на нотариално изразено съгласие за
осъществяване на застрояване на регулационната линия с УПИ V,кв.9 по плана на гр.С. и не
са били поканени да изразят такова съгласие. Такъв договор дружество * ООД, съгласно
разпоредбите на ЗУТ, би следвало да е сключило със всеки един от съсобствениците, тъй
като тя не разполага с представителна власт за това. Към исковата молба липсват относими
към претенцията писмени доказателства. Липсват писмени доказателства за наличие на
3
твърдените от ищеца договорни отношения.
В с.з. ищецът чрез процесуалния си представител адв.К. поддържа исковете.
Ответницата се явява лично и оспорва исковете чрез процесуалния си представител
адв. С..
Съдът, след преценка на изложеното от страните в исковата молба и отговора,
на становищата на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства
прие са установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.С., община С.,
одобрени със Заповед № РД-* на ИД на АГКК - гр.С., с площ 5030 кв.м., участващ в УПИ
IХ-267, 268 за ГТП, авторемонтни услуги, търговски обекти, бензиностанция, газстанция и
хотел, кв.9 по действащия регулационен план на гр.С.. Съседен на имота на дружеството е
имота на ответницата с идентификатор *** по КККР, участващ в УПИ V - озеленяване, кв.9
по действащия регулационен план на гр.С..
От приложеното гр.д.№728/2019г. по описа на РС-С. се установява,че на
04.07.2018г. между ответницата В. М. Р., лично и в качеството й на пълномощник на Ш. М.
Ц., Р. В. М., М. Г. М. и В. Г. М. от една страна, като продавачи и от друга
„*“ООД,представлявано от управителя И. Б., като купувач е сключен предварителен договор
за продажба на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с проектен идентификатор
*** по КККР на гр.С., с трайно предназначение на територията :урбанизирана, с начин на
трайно ползване:ниско застрояване/ до 10м./ с площ от 170 кв.м., представляващ част от
Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., с трайно предназначение на
територията :урбанизирана, с начин на трайно ползване:ниско застрояване/ до 10м./ с площ
от 2064 кв.м. при граници и съседни:***, ***, ***, ***, ***, *** общо са сумата от 9 900,00
лв.
Съгласно т.2 от предварителния договор купувачът се е задължил да закупи
описания имот за сумата от 9 900 лв., която сума се е задължил да плати при подписване на
окончателния договор по посочената в чл.2 от предварителния договор банкова сметка в
„***“ АД с титуляр В. М. Р., което плащане ще се счита за плащане в полза на всички
продавачи.
В чл.3 от предварителния договор продавачите са се задължили да прехвърлят
собствеността на имота и снабдят купувача с нотариален акт в срок до 30.07.2018г.
С платежно нареждане от 01.07.2019г. по сметка на В. М. Р. от „***“ ООД е
преведена сумата от 9 900лв., с вписано в платежното нареждане основание-плащане по
предварителен договор за проектен имот ***.
С неприсъствено решение №637/30.12.2019г. по гр.д.№728/2019г. на РС-С.,
образувано по иск на *“ ООД, предварителния договор сключен на 04.07.2018г. е обявен за
окончателен.
Представен е Протокол №6/19.02.2020г. от заседание на ОЕСУТ, видно от което е
преразгледано представеното предложение за обект „ПУП –ПРЗ за УПИ IХ-267,268 за ГТП,
авторемонтни услуги, търговски обекти, бензиностанция, газстанция и хотел, в кв.9 по
плана на гр.С.,общ.С.“, като е посочено, че е необходимо да се представи нотариално
заверено съгласие от собствениците на ПИ с идентификатор ***. След представяне на
съгласие , ОЕСУТ предлага на К. на община С. да издаде разрешение на осн.чл.135 ал.3 от
ЗУТ.
На 13.07.2020г. В. М. Р. е подписала Разписка, че в кантората на адв.Е. Р. в гр.С. е
получила от адв.Е. Р. сумата от 20 822,75лв., предадени от името на „*“ ООД.
С нотариална покана, връчена на ответницата В.М. на 30.09.2020г. ответницата е
поканена от ищцовото дружество да се яви на 19.10.2020г. в 15,30ч. в кантората на
нотариус Н. К., находяща се на адрес гр.С., *** за да заяви изрично своето съгласие за
промяна на регулационния план и за осъществяване на застрояване на два подземни гаража
4
на граничната регулационна линия с УПИ V-озеленяване, при спазване на строително-
техническите, хигиенните и противопожарните правила и нормативи, съгласно одобрени
строителни книжа от Община С. в притежавания от дружеството недвижим имот с
идентификатор * по КККР на гр.С., непосредствено на границата между него и
притежавания от нея недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., обективирано
в декларация с удостоверен подпис. Ответницата е предупредена, че в случай, че тя лично
или неин надлежен представител не се яви в посочения по-горе срок и на посоченото място,
за което ще бъде съставен констативен протокол, удостоверяващ това обстоятелство ще бъде
прието, че дава изричното си съгласие да се промени регулационния план и да се осъществи
застрояване на два подмени гаража в притежавания от дружеството недвижим имот,
непосредствено на границата между него и притежавания от нея недвижим имот.
Предупредена е също, че в случай, че се яви в нотариалната кантора, но откаже да даде
съгласието си за горепосоченото, обективирано в декларация с удостоверен подпис,
дружеството я кани с настоящата покана в 7 дневен срок да върне на дружеството
получената без равно основание сума в размер на 20 822,75лв., изплатени й от „*“ООД.
Представен е Констативен протокол от 19.10.2020г., съставен от нотариус Н. К. на
осн.чл.593 от ГПК, в който нотариусът е констатирал, че на дата 19.10.2020г. в кантората му
в гр.С., бул. *** са се явили лицата И. В. Б., в качеството си на представляваща „*“ ООД, в
качеството на молител по протокола, и В. М. Р., в качеството на поканено лице и молител
по протокола. Съгласно отразеното в протокола В. М. Р. е пожелала да се отрази в
протокола несъгласието й за промяна на регулационния план , свързана със застрояване на
два подземни гаража непосредствено на границата между имота на „*“ООД и съсобствения
недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.С.. Молителят „*“ ООД е пожелал да се
отрази в протокола, че при наличие на отказ от даване на съгласие от страна на В. М. Р. за
посоченото в поканата, обективирано в декларация с удостоверен подпис, то дружеството
кани В.М. в 7 дневен срок да върне получената без основание сума в размер на 20 822,75лв.,
изплатени от „*“ ООД.
По делото е разпитан свидетеля М. Р.- син на ответницата, който сочи в показанията
си, че родителите му / докато баща му бил жив/ му споделили, че К. Б. се е свързал с тях и
им казал, че при взривни дейности и изкопни работи е увредил част от техния имот, който
имот е наследствен от бащата на майка му- дядо му М. М..Свидетеля сочи, че е искал да се
заведе дело за увреждане на имота, но родителите му казали, че ще говорят с Б. ако се
съгласи да купи имота им на по-висока цена да го купува. В последствие разбрал, че са се
разбрали за цена 105 евро / кв.м. за 170 кв.м. от имота им. Б. се е съгласил да купи имота на
посочената цена, но тъй като един от наследниците-В. М. не бил съгласен имота да се
продава адв.Е. Р. предложила да се сключи предварителен договор за продажбата на имота,
който по съдебен ред да бъде обявен за окончателен. Сочи, че Б. и майка му се били
разбрали по предварителния договор цената да бъде 9 900лв., а остатъка от сумата да я даде
на ръка, тъй като това на него му спестява разноски. Остатъкът бил в размер на 20 000 лв. и
нещо. Адв.Е. Р. му се обадила през м.февруари 2020г. да отиде да го вземе остатъка от
сумата, но той й казал,че майка му е в К. и като си дойде ще го вземе. През това време Б. му
се обаждал на няколко пъти по телефона ,че ще му плати пътните да дойде от В./ където
живее/, за да говори с майка си и да я убеди да даде съгласие той да строи на границата.
Това е било след плащането на сумата от 20 000лв. Сочи,че между Б. и майка му не е имало
изобщо уговорка за даване на съгласие от нея да строи на границата и майка му не е вземала
пари за даване на съгласие за това. Сочи, че сумата от 9 900лв. са получени от майка му,
която е дала на роднините си полагащата им се част от сумата. Сочи,че уговорката била
остатъка от продажната цена да бъде оставен при адв.Р. и след като приключи делото за
обявяване на предварителния договор за окончателен да бъде изплатен на майка му. Сочи,
че лично не е присъствал на никоя от срещите за уговорките са парите за имота.
При така установеното от фактическа страна съдът на прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
5
По иска с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Ищецът поддържа че исковата сума е получена от ответницата без основание, а при
условията на евентуалност- на отпаднало или неосъществено основание.
Съгласно ППВС 1/1979 г. неоснователното обогатяване има три фактически състава
по чл. 55, ал.1 от ЗЗД. При всички фактически състави става въпрос за един и същ предмет,
защитимо благо и вид на търсената защита, а именно връщане на направеното имуществено
разместване, което обогатява един субект за сметка на друг без да има воля или основание за
това. В този смисъл теорията и практиката се обединяват около становището, че за да бъде
основателен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД то следва да се докаже
от ищеца – даването на престация, а от ответника основанието, на което същия да задържи
полученото. Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и
правните им последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради
унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката),
искът е неоснователен. Трите фактически състава на чл. 55, ал.1 ЗЗД са: начална липса на
основание – тогава когато основание изобщо липсва още към момента на „даването“
(нищожен договор, който не поражда правни последици или изобщо не се излагат
фактически твърдения служещи за основание). В този случай е чистата хипотеза на
неоснователно обогатяване, когато доказателствената тежест е в най-чистия си вариант и
основното си положение за този правен институт, ищецът доказва даване на опредЕ.
престация, а ответникът доказва основанието да я получи респ. да я задържи. При второто
основание- отпаднало основание става въпрос отново за същия правен институт, но при
усложнен фактически състав, а именно – към момента на даването е имало валидно
основание за имущественото разместване, което е отпаднало в последствие и неговите
последици отпадат с обратна сила – развален договор, отменен акт и др. Тогава
доказателствената тежест търпи следната промяна: ищецът и ответникът доказват същите
неща, но при успешно проведено доказване от страна на ответника за съществуващо
основание, искът се уважава ако ищецът докаже и че основанието е отпаднало с обратна
сила. В третата хипотеза - на неосъществено основание, отново към момента на
имуществената размяна има валидно правно основание за нея, но тя е поставена под
условие, изрично уговорено или фактическо, което не се осъществило и на практика се
касае за незавършен фактически състав на правно релевантното условие - тогава ищецът
отново доказва даването, ответникът наличието на основание, но искът ще бъде основателен
само ако се докаже, че основанието е имало условие, което не се е сбъднало. Именно поради
горните съображения и ВКС в Решение № 29 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г.
приема, че искът по чл. 55, ал.1 от ЗЗД е един и той е за неоснователно обогатяване.
Поради гореизложеното, съдът счита, че квалификацията на иска по някоя от трите
хипотези на чл.55 ал.1 от ГПК не може да увреди правата на ответника, който се защитава
по иск за неоснователно обогатяване и единствено следва да докаже и при трите му
хипотези основанието, на което е получил имуществото.
В настоящото производство ищецът установи по безспорен начин, че на
13.07.2020г. е платил на ответницата исковата сума в размер на 20 822,75лв. срещу разписка.
Ответницата не оспорва, че е получила сумата. Противопоставя възражение, че е налице
основание за получаване на сумата, която твърди, че представлява разликата между
продажната цена на ПИ с проектен идентификатор *** по КККР на гр.С. с площ от 170 кв.м.
посочена в предварителния договор в размер на 9 900 лв. и действително уговорената
между страните цена за имота, предмет на предварителния договор в размер на 105 евро/
кв.м.за площта от 170 кв.м.
Съдът намира, че ответницата не установи с годни доказателства в настоящото
производство твърдяното от нея основание за получаване на сумата от 20 822,75лв. На
първо място следва да се посочи, че в подписаната от ответницата разписка от дата
6
13.07.2020г. за получаване на сумата / на л.17 от делото/ не е посочено основание за
получаването. На следващо място ищцата твърди устна уговорка за цена на имота , различна
от посочената в предварителния договор с К. Б., който след справка в търговския регистър
съдът установи, че към момента на получаване на сумата от ответницата не е бил управител
на дружеството. Поради посоченото, дори и да е имало такава уговорка между ответницата
и К. Б. тя не обвързва ищцовото дружество. Това е така, защото липсват доказателства
тогавашния управител на дружеството да е узнала за такава уговорка между Б. и
ответницата и да не се е противопоставила веднага след узнаването, за да е приложима
презумпцията по чл.301 от ТЗ. Напротив, установи се, че на 30.09.2020г. / около два месеца
и половина след изплащане на сумата на ответницата/ управителя на дружеството към онзи
момент И. В. Б. е връчила на ответницата нотариална покана да се яви на 19.10.2020г. в
кантората на нотариус К., за да даде изрично свое съгласие за промяна на регулационния
план за застрояване на два подземни гаража в притежавания от дружеството ПИ с
идентификатор * непосредствено на границата между него и имот ***. С посочената
нотариална покана ответницата е предупредена, че ако откаже да даде исканото съгласие
следва в 7 дневен срок да върне получената без правно основание сума в размер на
20 822,75лв. т.е. управителя на дружеството е обвързал даването на съгласие от ответницата
с връщане на дадената сума, която е посочила, че счита за дадена без основание.
Съдът приема, че исковата сума е получена от ответницата при начална липса на
основание, а не при хипотезата на неосъществено основание, поради следното: ЗУТ не
поставя изискване даването на съгласие на съсед за строеж на регулационната граница на
два имота да бъде възмездно т.е. липсва правно основание предвидено в закона, което да
задължава собственика, на който е нужно съгласието да заплати някаква сума на
собственика на съседния имот срещу необходимото съгласие. Съдът приема, че не
съществува пречка страните по взаимно съгласие да постигнат уговорка за плащане на сума
срещу даване на съгласието и такава да бъде заплатена. Според настоящия състав
хипотезата на чл.55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД-неосъществено основание ще бъде налице, когато
такава уговорка е съществувала към момента на получаване на сумата, но в последствие
условието не се е осъществило- очакваното съгласие не е дадено. Доколкото не се доказа , че
между страните е съществувала такава уговорка към момента на получаване на сумата от
ответницата / нотариалната покана е получена от ответницата след плащането и съдържа
едностранно волеизявление на управителя на ищцовото дружество/ то съдът приема, че
сумата е получена от ответницата при начална липса на основание.
Както се посочи ищцата съобразно доказателствената си тежест в процеса не
ангажира доказателства, че е получила сумата на годно правно основание. Следва да се
посочи,че свидетелски показания за установяване на симулативността на посочената в
предварителния договор респ. в нотариалния акт продажна цена са допустими само при
условията на чл.165 ал.2 от ГПК- ако по делото има писмени доказателства, изходящи от
другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят
вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. В случая обаче по делото липсва
представен писмен документ (т. нар. обратно писмо),изходящо от страните, който да
установява, че действителните отношения между страните по договора по отношение на
размера на продажната цена са били други, а не тези, които са отразени в предварителния
договор. Липсва и писмен документ (т. нар. начало на писмено доказателство), изходящо от
ищеца купувач, който да прави вероятно твърдението на ответницата за симулативност на
посочената в договора цена и който би направил допустими свидетелски показания за
доказване на това твърдение. Поради това съдът намира, че показанията на свидетеля М.Р. в
частта им относно уговорките за продажба на имота при цена 105 евро / кв.м. не следва да
бъдат кредитирани.
Поради изложените съображения искът по чл.55 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан
в хипотезата на пр.1, като следва да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от
7
20 822,75лв.-главница, представляваща получена от нея без основание сума.
По иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение №5/21.11.2019г. на ОСГТК при връщане на дадено
при начална липса на основание в хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни. В случая поканата за изпълнение е 7 дни от
констативния протокол по чл.593 от ГПК от 19.10.2020г. т.е. от 26.10.2020г. Ищецът
претендира лихва за забава в размер на 1625,33 лв./ съгласно допуснатото в с.з. от
08.12.2021г. изменение на размера на иска/ именно от 26.10.2020г. –датата на поканата до
датата на предявяване на иска, която е дължима за процесния период с оглед посоченото ТР.
Размерът на лихвата се установява от ищеца с представената по делото справка за лихви,
която не се оспорва от ответницата, поради което и аксесорния иск за сумата от 1625,33 лв.
подлежи на уважаване.
По разноските:
С оглед изхода на делото ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по водене на
делото в размер на 2812,00 лв., от които: 937,00 лв. за ДТ и 1875,00 лв. за адвокатско
възнаграждение/ по представените 2 договора за правна защита и съдействие от 02.08.2021г.
и от 03.11.20221г./, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. Р., ЕГН ********** с адрес гр.С., *** да заплати на „*“ ООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от управителя * сумата
от 20 822,75лв.-главница, представляваща получена от нея без основание сума, както и
сумата от 2 602,84лв., представляваща законна лихва върху главницата, считано от
26.10.2020г. до датата на предявяване на иска-02.08.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано предявяване на иска-02.08.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА В. М. Р., ЕГН ********** с адрес гр.С., *** да заплати на „*“ ООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от управителя * разноски
по водене на делото в размер на 2 812,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок,,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8