РЕШЕНИЕ
№ 981
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330106829 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК и чл. 79,
ал.1 ЗЗД.
Ищец „Юробанк България“ АД чрез адв. Х. И. иска да се признае за установено по
отношение на ответник М. В. К., че последният дължи сумата за която е била издадена
заповед № 260887/19.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6991/2020г. по описа на РС – Пловдив както следва:
3 355.33 лева – главница дължима по договор за издаване на кредитна карта
“EUROLINE“ от 09.11.2004г.,
197.44 лева – такси за периода от 01.07.2016г. до 14.06.2020г.
135.60 лева – нотариални такси за периода от 28.06.2019г. до 14.06.2020г. ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 19.06.2020г. до окончателното й погасяване.
В исковата молба се поддържа, че вземането произтича от договор за издаване на
кредитна карта “Euroline” oт 09.11.2004г. – револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 3 400 лева, която е била изцяло усвоена на 16.11.2004г. за покупка на 24
бр. вноски от търговски обект „Технополис България“ ЕАД.
Ищецът е упражнил правото си да прекрати договора за издаване на кредитна карта
поради неплащането на две последователни минимални месечни вноски от 25.07.2016г. и
25.08.2016г. като е обявил за незабавно изискуемо цялото задължение на длъжника и го е
уведомил затова с нотариална покана с рег. № ******връчена на 18.07.2019г. – лично.
Начислена е сума в размер на 197.44 лева – такси за периода от 01.07.2016г. до
14.06.2020г. съгласно чл. 11.1 от ОУ и Тарифата на банката, която е формирана като сбор от
таксите за обслужване на платежния инструмент, такси за надвишен кредитен лимит, такси
1
за блокиране на карта, такси за хартиено месечно извлечение, такса за администриране на
просрочен кредит. Начислена е сума в размер на 135.60 лева – нотариални разходи за
периода от 26.08.2019г. до 14.06.2020г. – сбор от 3 броя нотариални разходи във връзка с
връчване на нотариалната покана до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски за заповедното производство и
настоящата инстанция.
Ответник М. В. К. чрез особен представител назначен по реда на чл. 47 ГПК адв. И.
Н. оспорва предявения иск. Заявява възражение за погасителна давност за дължимите лихви
и такси към 19.06.2017г. Оспорва се наличието на сключен договор за кредитна карта. Иска
се отхвърлянето на предявения иск.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК
установи от фактическа и правна страна следното.
Производството е образувано по предявен иск след указания оформени в
Разпореждане № 272664/11.03.2021г. по ч.гр.д. № 6991/2020г. по описа на РС – Пловдив по
чл. 415, ал.1, т.2 ГПК след връчване заповедта по чл. 410 ГПК по реда на чл. 47 ГПК.
Предявеният иск е редовен и допустим поради което и съдът дължи разглеждането му
по същество.
По делото не е представен сключения между банката и ответника договор за издаване
за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 09.11.2004г., от който според
твърденията в исковата молба произтичат претендираните от ищеца вземания срещу
ответника. Възникването на облигационно правоотношение между „Бългериан Ритейл
Сървисиз“ АД и ответника не може да се извлече и от представеното по делото заявление за
издаване на кредитна карта „EUROLINE“, подадено с дата 09.11.2004г. /л.6 от делото/. В
същото не е посочен кредитния лимит, не е отразено предаването на кредитната карта на
ответника. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза с ещо лице Й. П. също не е
посочено наличието на договор за издаване и използване на кредитна карта от 09.11.2004г. а
единствено представеното по делото заявление, т.е. и вещото лице не е констатирало
наличието на твърдения от ищеца договор за издаване за издаване и използване на кредитна
карта „EUROLINE“ .
Дори да се приеме тезата на ищеца, че заявлението за издаване на кредитна карта
представлява договор между „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД и ответника съдът намира, че
сумата по кредита е съществен елемент на този вид договори, по отношение на който
страните следва да постигнат съгласие в предписаната от закона форма. Липсата на
уговорена сума по кредита е порок, който се отразява на съставомерността на сделката, не
може да бъде саниран и води до нищожността й по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД –
поради липса на съгласие. Несъмнено е, че липсата на съгласие като елемент от фактическия
състав на сделката е основание, относимо само към двустранните сделки. Освен това, за да
се отрази на съставомерността на сделката, отсъствието на съгласие трябва да е налице към
момента на сключване на договора и да бъде съзнателно. Поради това и волеизявленията на
страните по договора за кредит относно сумата, която кредитора се задължава да отпусне,
трябва да бъдат обективирани по начин, който не поражда съмнение за постигнатото
помежду им съгласие за настъпване на правните последици относно същата. От
представеното заявление за издаване на кредитна карта и общите условия към него не се
установява страните да са постигнали съгласие по този въпрос. Със заявлението, имащо
характер на оферта по смисъла на чл. 13 ЗЗД, заявителят е отправил до праводателя на
ищеца искане за издаване на кредитна карта, в което е посочил данни за своята заетост,
доходи, притежавано имущество и финансови задължения. Отправената от страна на
заявителя оферта не включва сума по кредита, респ. определен кредитен лимит. Заявлението
2
е подписано под условие в случай че бъде прието да бъде обработена следната транзакция:
„Заверете сметката на фирма Технополис България за сума от 533,46 лева; брой на вноските
24“ като същевременно се твърди, че е отпуснат кредитен лимит в размер на 3 400 лева за
които няма данни кредиторът въобще да е приел или предложил на заявителя сума в такъв
размер за кредит, респ. кредитен лимит, с който заявителят да се е съгласил. Доколкото
общите условия предвиждат тегленията в брой и плащанията в търговски обекти да се
извършват в рамките на кредитен лимит и доколкото нарушаването на забраната за
надвишаването му, както и неизплащането на минималната месечна вноска, са въздигните в
съществено неизпълнение на общите условия, което съставлява основание за прекратяване
на отношенията с картодържателя, то към момента на сключване на договора следва да е
налице съгласие между страните относно размера на кредитния лимит и на минималната
месечна вноска, каквото в случая не се доказва да е било постигнато. Размерът на кредита и
на насрещната престация при изплащане на задължението на вноски като част от
същественото съдържание на сделката, не могат да се определят едностранно от банката
след сключване на договора, както и впоследствие многократно да бъдат променяни
едностранно от нея с оглед действителните финансови възможности на картодържателя,
кредитоспособността му, спазването на общите условия и общо риска, който се поема. В
конкретния случай и не са налице повелителни правила на закона, които да могат да
заместят по право липсата на постигнато между страните съгласие по обсъждания
съществен признак на договора. По изложените съображения съдът намира, че процесният
договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 09.11.2004г. е изцяло нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД, включително и тази по
чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, е абсолютна /не само изначална/, и окончателно водеща до пълна
невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, т. е. – непоправима е без
възможност за саниране. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е императивна материалноправна
разпоредба, за чието приложение съдът следи служебно с оглед задължителните разяснения,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Тъй като за нищожността съдът следи служебно, при обективната й
изводимост от установените факти както е в случая, следва да я прогласи. След като
процесният договор за кредит страда от порок, обуславящ неговата нищожност, то същият
не може да послужи като основание, от което в полза на банката валидно да възникне
вземане срещу ответника за връщане на заета сума на договорно основание, каквото в
случая е заявено от страна на ищеца, респ. задължение за ответника /така изцяло решение №
1684/08.03.2019 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 9481/2017 г. /.
Предвид на гореизложеното предявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Околовръстен път № 260 с представляващи
***** ПРОТИВ М. В. К. с ЕГН ********** с адрес: ******* за признаване за установено, че
ответника дължи сумата за която е била издадена заповед № 260887/19.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6991/2020г. по описа на РС
– Пловдив както следва:
3 355.33 лева – главница дължима по договор за издаване на кредитна карта
“EUROLINE“ от 09.11.2004г.,
3
197.44 лева – такси за периода от 01.07.2016г. до 14.06.2020г.
135.60 лева – нотариални такси за периода от 28.06.2019г. до 14.06.2020г. ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 19.06.2020г. до окончателното й погасяване като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4