Решение по дело №835/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба А. Д. А., [ЕГН], от гр.Варна, чрез пълномощник – адв.И. А., против Решение № 273/04.03.2025г. по АНД № 3795/2024г. на Районен съд - Варна, с което е изменен Електронен фиш Серия К, № 9592845 на ОД на МВР-Варна, като наложеното на лицето административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на осн. чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, е намалено на 50 лв. на осн. чл.189ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Касаторът оспорва решението на въззивния съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита за необосновани изводите на въззивния съд, че вписването на ползвател в свидетелството за регистрация има ефекта на представяне на декларация от собственика, тъй като ЕФ може да се издаде на лице различно от собственика само при наличие на декларация от последния, каквато в случая няма. В тази връзка твърди нарушаване изискването на чл.189 ал.5 от ЗДвП при издаване на процесния ЕФ. Оспорва и изводите на ВРС, че ЕФ е издаден при спазване на процесуалните правила. Сочи, че към преписката не се съдържа снимка на разположението на автоматизираното техническо средство за измерване на скоростта към момента на проверката, поради което е и налице нарушение на регламентираната в чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015г. Твърди, че предвид направеното оспорване на мястото на извършване на вмененото деяние, то не може да се приеме за безспорно установено мястото на нарушението. В резултат на това нарушение счита, че приложената снимка на автомобила е негодно доказателствено средство, респ. не е установено и извършване на нарушението.На изложените основания претендира отмяна на решението на ВРС и на потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът – ОД на МВР - Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а въззивното решение за законосъобразно, доколкото същото е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, като са обсъдени и всички събрани по делото доказателства, както и наведените от въззивника възражения. Счита за правилни изводите на съда за законосъобразно проведено административнонаказателно производство /АНП/ и за доказаност на повдигнатите обвинения. Сочи, че с оспорения ЕФ е приспадната допустимата техническа грешка от 3%. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя изводите на въззивния съд за това, че правилно чрез техническото средство е установено превишение на скоростта на движение на това МПС, както и че при проведеното административнонаказателно производство /АНП/ няма допуснато процесуално нарушение. По изложените съображения счита, че решението на Районен съд-Варна, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на обжалване пред ВРС е бил Електронен фиш серия К № 9592845 на ОД на МВР Варна, с който на А. Д. А., на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. Съдът е изложил, че съгласно оспорения ЕФ, отговорността на А. е ангажирана за това, че на 04.08.2024г. в 17.51 часа, в обл.Варна, по път I-2, км.192+700м в посока гр.Варна е извършено нарушение за скорост с автомобил с рег.№ [рег. номер] установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC/ARH CAM S1/, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 62 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В ЕФ било посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 7974140, поради което и наложената санкция е в размера по чл.182 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ЗДвП.

Като се е позовал на ТР № 1/26.02.2014г. по т.д. № 1/20213г. на ВАС, ВРС е изложил мотиви, че оспорения ЕФ съдържа изискуемите съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити. В същия са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Приел е, че събраните по делото доказателства безспорно установяват извършването на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като същото установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Измерената скорост на движение на автомобила е 78 км/ч./видно от приложената снимка от видеоклип/, като доколкото този вид АТС има допустимата грешка при измерването на скоростта, в случая е отчетен е толеранс от +/- 3 км. и скоростта е определена на 75 км.

Счел е за неоснователни възраженията на въззивника, като е посочил, че правилно ЕФ е издаден на А., доколкото същият е вписан като ползвател в свидетелството за регистрация на процесния автомобил, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл.4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Отразяването на този факт в официален документ, какъвто е свидетелството за регистрация на МПС, има ефекта на представяне на декларация от собственика в производството по чл. 189, ал. 4 - ал. 8 ЗДвП, като освен това няма твърдения и доказателства МПС да е било управлявано от друг.

Като неоснователно е прието и възражението относно мястото на извършване на нарушението, доколкото същото е детайлно отразено в ЕФ, а именно в обл.Варна, по път I-2, км.192+700м в посока гр.Варна, което се установява и от разпечатката от джи пи ес системата на мобилната установка, като изготвеният снимков материал, отразяващ регистрационния номер на автомобила, установява и посоката на движение на автомобила.

За да измени размера на наложената с ЕФ глоба, съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват повторност на извършеното нарушение, тъй като цитираният друг ЕФ не е бил влязъл в сила към издаване на процесния такъв.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. ВРС е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя, като е намерил последните за неоснователни.

В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото доказателства фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, които настоящия състав напълно споделя като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби и възприема като свои, на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, поради което и не е необходимо да преповтаря същите.

Наведените в касационната жалба възражения, касационният състав намира за неоснователни. Освен това същите са били обсъдени от въззивния съд, като изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят. Напълно обосновано ВРС е приел, че правилно процесният ЕФ е издаден на касатора, като вписан в свидетелството за управление на МПС ползвател, /за което обстоятелство между страните няма спор/. С чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е предвидено, че физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. Изрично изр. 2 на цитираната разпоредба регламентира, че към заявлението за регистрация се предоставя писмено съгласие на собственика и ползвателя, копие на свидетелство за управление на моторно превозно средство на ползвателя или договор за лизинг, по силата на който превозното средство се предоставя за ползване. След като собственикът на автомобила се е възползвал от предоставената възможност в СРМПС да се впише ползвателя по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., то не следва от него повторно да се изисква да декларира, че автомобила се ползва. Ето защо не е необходимо собственика да се уведомява за извършеното нарушение, за да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. При това положение правилно ВРС е приел, че не е допуснато нарушение на чл.188, ал.1 от ЗДвП при издаване на процесния ЕФ и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на А..

Правилен е и изводът на въззивния съд, че при издаването на електронния фиш не са допуснати нарушения на нормативно регламентирани процесуални изисквания и правила. Спазени са условията и редът за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на правилата за движение по пътищата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., при надлежно съставен Протокол за използване на АТСС по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, с информация за местонахождението на мястото за контрол, датата и часовия интервал на използване на АТСС, разположението на АТСС спрямо посоката на движение на контролираните МПС и др. Данните от протокола кореспондират изцяло с тези от снимковия материал, като е ясна и посоката на заснемане. Ето защо, при тази установеност на мястото на извършване на нарушението, липсата на снимка на използваното АТСС не съставлява съществено нарушение на установените в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., доколкото не води до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Допълнително следва да се посочи, че местоположението на АТСС се удостоверява не със снимка на самото АТСС, а от данните в Протокола за използване на АТСС по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който в случая е надлежно съставен.

Цитираната от касатора съдебно практика в случая е неотносима, тъй като липсва идентичност във фактическата обстановка по двата казуса.

Предвид гореизложеното и с оглед обстоятелството, че при извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, настоящият състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна, поради което въззивното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото , своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН вр. чл.143,ал.1 от АПК, като се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното, настоящият съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 273/04.03.2025г. по АНД № 3795/2024г. на Районен съд - Варна, с което е изменен Електронен фиш Серия К, № 9592845 на ОД на МВР-Варна, като наложеното на А. Д. А., [ЕГН], от гр.Варна, административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на осн. чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, е намалено на 50 лв. на осн. чл.189ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. Д. А., [ЕГН], от гр.Варна, да заплати в полза на ОД на МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.