Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260011 25.01.2021г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в открито заседание,
в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№869 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С
решение на ПА.гюрски районен съд №92 от 30.06.2020г. постановено по
гр.д.№379/2019г. по описа на същия съд, на
основание чл. 349, ал. 1 ГПК, е възложил на Г.М.Р. ЕГН ********** - Първи етаж от масивна жилищна
сграда
с приземен етаж, застроена на 93 кв.м. с идентификатор: 55302.501.1154.1.1, по
кадА.лната карта на град П., с административен адрес: гр.П., ул. „Н. М.“ ******, при
съседи: 55302.501.1154.1.3; 55302.501.1154.1.4, над обекта: 55302.501.1154.1.2, който обект
е построен в имот с идентификатор:
55302.501.1154, по кадА.лната карта на град П., с административен адрес на
поземления имот: гр.П.,
ул. „Н. М.“ ******,
с номер по предходен план: 1154, квартал: 81, парцел X, IX,
ведно с идеалните части от сградата, с пазарна стойност 23124 лв.
ПОСТАВИЛ Е В ДЯЛ на Д.П.К., ЕГН-********** за уравняване
на дяловете югоизточен гараж с площ
18,32 кв.м. с идентификатор: 55302.501.1154.1.4 по кадА.лната карта на град П., при съседи:
55302.501.1154.1.3, 55302.501.1154.1.1. който обект е построен в имот с
идентификатор: 55302.501.1154, по кадА.лната карта на град П., с
административен адрес на поземления имот: гр.П., ул. „Н. М.“ ******, с номер по
предходен план: 1154, квартал: 81, парцел X, IX,
ведно с идеалните части от сградата, с пазарна стойност 4306 лв.
РАЗПРЕДЕЛИЛ Е по реда
на чл.353 ГПК, допуснатите до делба вещи: лек автомобил марка „О.“,
модел „А.“, рама: ***, с ДКН ……. .., който е в държане на Д.К.,
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рама:… с ДКН ******, който е в
държане на Г.Р. и ремарке за лек автомобил, модел „Т.“, рама: ****, ДКН ****, който е в
държане на Д.К., КАТО Е ПОСТАВИЛ В ДЯЛ
на Д.П.К.,
ЕГН- ********** лек автомобил марка „О.“,
модел „А.“, рама: ***, с …. и ремарке
за лек автомобил, модел „Т.“, рама: ****, ДКН **** - стойността на този дял
е в размер на 1200 лв.,
А В ДЯЛ на Г.М.Р. ЕГН **********
е поставил лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Г.“, рама: .. с ДКН ******, КАТО стойността
на този дял е в размер на 500 лв.
Със същото решение е осъдена Г.М.Р. ЕГН **********, да заплати на Д.П.К., ЕГН- ********** сумата в размер на 9059 лв. представляваща парично уравнение
на дела му, ведно със законната лихва в ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК от влизане в сила на
настоящето решение, И Е УКАЗАНО, ЧЕ при неизпълнение на паричното задължение в дадения срок, възлагателното решение се обезсилва по
право.
ПОСОЧЕНО Е, че собствеността на възложения в самостоятелен дял недвижим имот ще бъде
придобита от Г.М.Р. ЕГН **********, от датата на плащане в пълен размер на
сумата от 9059 лева, ведно със законната
лихва, считано от дата на влизане в сила на решението по възлагане до
плащането.
УКАЗАНО е на Д.П.К.,
ЕГН-**********, че за вземането си за уравнение на дела може да
впише законна ипотека, на основание чл. 349, ал. 3 ГПК.
ОСЪДЕНА Е на основание
чл. 355 от ГПК, Г.М.Р., ЕГН-********** с адрес: ***, да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд -П. държавна
такса в размер на 582,60 лв., както
и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪДЕН Е на
основание чл.
355 от ГПК, Д.П.К., ЕГН-********** с адрес: *** да заплати в полза на Държавата, по бюджета
на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- П. държавна такса в размер на 582,60 лв., както и 5,00 лева държавна
такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С протоколно определение от 02.06.2020г. постановено в открито съдебно
заседание по делото, на основание чл.344 ал.2 от ГПК е осъдена Г.М.Р., ЕГН-**********
***, да заплаща на Д.П.К., с ЕГН-**********
***, сумата в размер на 9.10лв месечно обезщетение за ползване на съсобствен
недвижими имот-гараж, с идентификатор 55302.501.1154.1.4 по КККР на гр.П., считано от 02.06.2020г. до
окончателното извършване на делбата, и е
предоставено ползването му на ответника
Г.М.Р.,
С определение №260045 от 09.09.2020г. постановено
по гр.д.№379/2019г., ПА.гюрски районен
съд е допълнил по реда на чл.250 от ГПК протоколното си определение от 02.06.2020г. постановено в открито съдебно
заседание по делото, като е оставил без уважение искането на Д.П.К.-ищец в производството по делба, за
определяне на основание чл.344 ал.2 от ГПК на съсобственик, който да ползва
недвижим имот-жилище с идентификатор 55302.501.1154.1.1 по КККР на гр.П., с
административен адрес -гр.П., ул.“Н. М.“
№20, ет.1, при съседи-55302.501.1154.1.3;
55302.501.1154.1.4, над обекта -55302.501.1154.1.2, построен в имот с идентификатор 55302.501.1154, по кадА.лната
карта на гр.П., с административен адрес на поземления имот-гр.П., ул.“Н. М.“ ******,
с номер по предходен план 1154,квартал 81, парцел Х, ІХ, ведно с идеалните
части от сградата, както и определяне на суми, които да бъдат заплащани до
окончателното извършване на делбата.
Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№7390 от
18.08.2020г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от съделителката Г.М.Р., в
частта с която съдът е възложил в дял на ищеца по делото Д.К., находящия се в
приземния етаж на процесната жилищна
сграда гараж. Счита, че в тази част
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на
материалния и на процесуалния закон, необосновано и недопустимо. Твърди се, че
предвид извършеното възлагане на
жилището на жалбоподателката, то и процесния гараж следва да бъде възложен на нея поради обстоятелството, че
същият е принадлежност към жилището. Счита, че дори да се приеме, че гаражът
представлява самостоятелен обект на собственост, то същият би следвало да бъде
изнесен на публична продан, а не да бъде възлаган в дял на ищеца.
В срока за отговор на въззивната жалба изтекъл
на 28.09.2020г., от ответника Д.К. е
подаден писмен отговор №260442 от 28.09. 2020г., както и насрещна въззивна
жалба с вх.№260441 от 28.09.2020г.
В отговора си на въззивната жалба, подадена от
съделителката Р., съделителят К. поддържа, че процесният гараж не е
принадлежност към първия етаж от процесния делбен имот, за да бъде възложен
на Г.Р., а е самостоятелен обект с
предназначение гараж и фактически е пригоден за това както и че обектът е
поставен в негов дял за уравняване на
дяловете поради което не следва да бъде изнесен на публична продан. В тази
връзка моли да се потвърди решението в обжалвА.та му част и да му бъдат
присъдени разноски в производството пред въззивната инстанция.
Насрещната въззивна жалба на съделителя Д.К. е подадена против постановеното
първоинстанционно решение в частта му с
която е възложен на съделителя Г.М.Р.
първи етаж от масивна жилищна сграда с приземен етаж, застроена на 93кв.м. с
идентификатор 55302.501.1154.1.1 по КК на гр.П., с административен адрес гр.П.,
ул.“Н. М.“ №20, ет.1 при посочените в съдебното решение съседи на обекта,
построен в имот с идентификатор 55302.501.1154 по КК на гр.П. с посочен
административен адрес и номер по предходен план, ведно с идеалните части от
сградата с пазарна стойност от 23124лв,
с доводи за порочност като неправилно, незаконосъобразно и в нарушение
на материалния закон, като моли процесният имот
да се изнесе на публична продан. В тази връзка жалбоподателят твърди, че
не са налице предпоставките за да бъде уважено искането за възлагане на имота
защото съделителката Г.Р. притежава собствено жилище и живее към момента в
същото с децата си .Освен това твърди, че процесният имот с идентификатор
55302.501.1154.1.1 по предназначение е за жилищни нужди, но към момента все още
не е пригоден за такъв и поради тази причина не било уважено искането на
жалбоподателя по чл.344 ал.2 от ГПК предявено срещу Г.Р. да му заплаща месечно обезщетение за
право на ползване, от което
бил лишен в момента. Не се споделя мотивът на съда, приел обратното становище,
че макар да не е пригоден за живеене, е
достатъчно само да има предназначение за жилищни нужди и същият може да бъде
възложен, като са налице предпоставките по чл.344 ал.2 от ГПК, с което
жалбоподателят въвежда и довод, че първоинстанционния съд за едни и същи факти
постановява противоречиви правни изводи в съдебните си актове.
Няма постъпил отговор на насрещната въззивна жалба
от стрА. на ответника по същата Г.Р..
Обжалвано е от съделителя Д.П.К. с частна жалба с вх.№1760 от
09.06.2020г., /виж в.ч.гр.д.№572/20г. по описа на Окръжен съд Пазарджик/,
протоколно определение от 02.06.2020г. на ПА.гюрски районен съд, постановено по
гр.д.№379/2019г. по описа на същия съд,
с което Г.Р. е осъдена да заплаща
на Д.К. сумата в размер на 9.10лв
месечно обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот-гараж с
идентификатор 55302.501.11541.4, считано от 02.06.2020г. до окончателното
извършване на делбата и е предоставено ползването му на Г.Р..
След постановяване на определение по чл.250 от ГПК,
№260045 от 09.09.2020г. по гр.д.№ 379/2019г. с което ПА.гюрският районен съд е
оставил без уважение искането на съделителя Д.К. да ползва делбения недвижим имот, представляващ жилище
с идентификатор 55302.501.1154.1.1 по КККР на
гр.П. с административен адрес –гр.П., ул.“Н. М.“ №20, ет.1, построен в
имот с идентификатор 55302.501.1154 по КК на гр.П. с административен адрес на
ПИ –гр.П., ул.“Н. М.“№20 - 20А, е постъпила от съделителя Д.К. молба,
вх.№260383 от 21. 09.2020г. имаща
характер на частна жалба, с която се заявява, че се поддържа частната жалба с
вх.№1760 от 09.06.2020г. против протоколното определение от 02.06.2020г. на ПА.гюрски
районен съд постановено по гр.д.№379/2019г. както и допълненото по реда на
чл.250 от ГПК определение №260045 от 09.09.2020г.
С двете частни жалби е поискано Г.Р. да бъде
осъдена да заплаща на Д.К. месечно
обезщетение за гаража в размер на 18.32лв, считано от 02.06.2020г. до
извършването на делбата, както и да осъди
Р. да му заплаща месечно обезщетение в размер на 81.68лв за ползване на
неговата ½ идеална част от
съсобствен недвижим имот с идентификатор 55302.501.1154.1, предвид
ползването на обекта с предназначение за жилище
само от съделителката Р., след като сградата в която се намира е
въведена в експлоатация и могат да се извършват в обекта довършителни работи. По отношение присъждането на сумата за ползването
на гаража, не било посочено за каква
идеална част се отнася и как е формирА.. Счита, че в случая не намира приложение
разпоредбата на чл.57 от СК, доколкото гаража нито е семейно жилище нито има
предназначение за жилище, докато
съделителката имала собствено жилище с идентификатор 55302.501.1154.2 в същия
ПИ. Тези аргументи се поддържат и във втората частна жалба против определението
постановено по реда на чл.250 от ГПК №260045 от 09.09.2020г. по гр.д.№
379/2019г, като се преповтаря искането
за присъждане на сумата от 18.32лв месечно обезщетение за ползването на
гаража от съделителката Р. и още 81.68лв
месечно обезпечение за ползването на собствената на жалбоподателя ½
ид.ч. от първия етаж от жилищната сграда с идентификатор 55302.501.1154.1.1 или
общо претендирано обезщетение за ползване от 100лв за двата делбени недвижими
имота.
Постъпил е писмен отговор с вх.№ 2723 от
10.08.2020г. срещу първата подадена
частна жалба /с вх.№1760 от 09.06.2020г./ против протоколно определение
от 02.06.2020г. по гр.д.№379/2019г. по
описа на ПА.гюрски районен съд, от насрещната стрА. Г.Р. в който се поддържа, че частната жалба е
неоснователна, необосновА. и недопустима тъй като обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и постановено в съответствие със съдебната практика
на ВС и на ВКС на РБ. Моли да се остави без уважение частната жалба.
Срещу втората частна жалба против определението по
чл.250 от ГПК няма постъпил писмен отговор по реда на чл.276 ал.1 от ГПК
Няма
направени доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция по реда
на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 от
ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата
правилност съобрази изложеното във въззивните жалби на страните в
производството и за да се произнесе взе
в предвид следното:
Производството
е делбено и се развива във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила на
04.12.2019г. /сряда, присъствен ден/, решение на ПА.гюрски районен съд №178 от
28.10.2019г. постановено по гр.д.№379/ 2019г. по описа на същия съд, е
допуснато да се извърши съдебна делба на първи етаж от масивна жилищна сграда с
приземен етаж, застроена на 93кв.м. с идентификатор 55302.501.1154.1.1 по кадА.лната
карта /КК/ на гр.П., с административен адрес гр.П., ул.“Н. М.“ №20, ет.1, при
съседи-55302.501.1154.1.3; 55302.501.1154.1.4; над обекта-55302.501.1154.1.2, ведно
с находящ се в приземния етаж югоизточен
гараж с площ от 18.32 кв.м. с идентификатор: 55302.501.1154. 1.4 по КК на гр.П.,
при съседи:55302.501.1154.1.3; 55302.501.1154.1.1, построени в имот с
идентификатор 55302.501.1154 по КК на гр.П., с административен адрес на
поземления имот /ПИ/ -гр.П.,ул.“Н. М.“ ******, с номер от предходен план-1154, квартал
81,парцел Х, IX ,ведно с идеалните части от сградата. Допуснати са
до делба и движими вещи-два леки автомобила лек-автомобил
марка „О.“, модел „А.“, рама: ***, с ….., намиращ се в държане на Д.К.; лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рама: … с ДКН ******, в държане на Г.Р., и ремарке за лек автомобил, модел „Т.“, рама: ****,
ДКН ****, в държане на Д.К., между съделителите Д.П.К., ЕГН-********* *** и Г.М.Р.,
ЕГН-********** ***, при квоти от по ½
идеална част за всеки един от двамата
съделители по отделно.
В първото по делото заседание във втората фаза по
извършване на делбата по реда на чл.349 ал.1 от ГПК е направено искане от
съделителката Г.М.Р. под формата на претенция за възлагане на процесния
недвижим имот-първи етаж от масивна
жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект -жилище в сграда, с
идентификатор 55302.501.1154.1.1, както и находящия се в приземния етаж на
същата сграда гараж с идентификатор 55302.501.1154.1.4 като същите да бъдат
поставени в дял на съделителката Р., а дела на другия съделител и бивш съпруг
да бъде уравнен в пари, тъй като имотите представляват неподеляемо жилище и самостоятелен гараж, като /жилището/ е било
съпружеска имуществена общност между страните, прекратен с развод и
родителските права по отношение на родените от брака деца с представени на
бившата съпругата, и че последната не притежава собствено жилище. Претенцията
по чл.349 ал.1 от ГПК е приета за разглеждане от делбения съд, като от
насрещната стрА. е направено възражение, че съделителката има жилищен имот на
ул.“Т.П.“ №12 в гр.П.. С допълнителна молба, вх.№775 от 24.02.2020г. /л.63/, съделителката
Р. уточнява, че не притежава собствено
жилище, а само 1/3 ид.ч. от първи жилищен етаж на двуетажна двуфамилна жилищна
сграда с идентификатор 55302.501.1154.2 по КККР на гр.П., застроена на 82кв.м.
с ½ ид.ч. от дворно място с идентификатор
55302.501.1154 по КККР на гр.П., цялото с площ от 476кв.м., за което се отрежда УПИ IX-1154 в кв.81 по
плА. на града от 1980г. за което
прилага писмени доказателства, неоспорени от ищеца.
От другата стрА. Д.К. е направено искане по
сметките за присъждане на наем за
ползване на делбен имот от другата стрА. в размер на по 100лв месечно, за което
е отправена нотариална покА. на 25.09. 2018г., за ползването от Г.Р. на собствената
на Д.К. ½ идеална част от недвижимите
имоти предмет на делбата-самостоятелния обект-жилище в жилищната сграда, с идентификатор 55302.501.1154.1.1 и гаража 55302.501. 1154.1.4, считано от
предявяване на исковата молба до
окончателното извършване на делбата.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза за
поделяемостта на делбените недвижими имоти и за определяне на действителната им
пазарна стойност, както и посочване на среден пазарен наем на имотите,
заключението по която изготвено от инж.С.Б., въззивната инстанция възприема
изцяло като обосновано, компетентно изготвено и
неоспорено от страните и от което се установява, че допуснатият до
делба първи жилищен етаж от масивна
жилищна сграда с идентификатор 55302.501.1154.1.1 по КК на гр.П., със застроена
площ от 82кв.м. е реално неподеляем на две жилища, отговарящи на чл.40 ал.1 от ЗУТ за жилище, което следва да има кухня баня-тоалетна, и самостоятелен вход. Същото
/неподеляемостта/ се отнася според констатациите на експерта и за процесния
гараж с идентификатор 55302.501.1154.1.4, който е с площ от 18.32кв.м.Според
експерта процесният имот може да се
раздели като апартаментът с пазарна
стойност от 23124лв се постави в един дял, който ще бъде с 9409лв повече
от стойността на ½ ид.ч., а
гаражът с пазарна стойност 4903лв се постави във втори дял, който ще бъде с
9049лв по-малко от стойността на
½ ид.ч. и дяловете ще се уравнят парично. Като втори вариант се предлага
целият имот да се възложи в един дял с
парично уравнение. Експертът инж.Б. е установила, че пазарният наем за 1месец на гаража на избения
етаж на жилищната сграда , със ЗП 18.32кв.м.,определен по метода на А.лога е
36.64лв или стойността на ½ ид.ч. е от 18.32лв, като по отношение на
пазарния наем на жилището на първи жилищен етаж не може да бъде определен тъй
като същият е недовършен и не може да се обитава. ИзслушА.та е и съдебно-оценителна експертиза на допуснатите
до делба два леки автомобила и Т.то ремарке, заключението по която, изготвено
от експерта инж. В.М., съдът възприема
изцяло, и от което се установява, че лекият
автомобил марка “ О.“, модел „А.“, с
рег.№… е на стойност 900лв; Т.то ремарке за лек автомобил, рама ****,рег.№....
е на стойност 300лв или общо за държателя Д.К.
движими вещи на стойност 1200лв, а лекия автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег.№ …. е на стойност
500лв за държателя Г.Р. или общата стойност на превозните средства е от 1700лв,
като експертът е разпределил дяловете при равни квоти от по 850лв за всеки един
от двамата съделители като предлага възлагане на всичките транспортни средства
на единия съделител и парично уравняване дела на другия или изнасяне на публична
продан. В съдебно заседание експертът Б. поддържа заключението си, като по отношение
наема на жилището поддържа, че не е определила такъв тъй като жилището е
необитаемо и е недовършено с доста довършителни
работи, но е предназначено да се използва като жилище. Експертът М. също
поддържа заключението си.
Установява се от приложените писмени доказателства, че
с решение на ПА.гюрски районен съд №113 от 30.08.2018г. постановено по гр.д.№172/2018г.
по описа на същия съд, е прекратен с развод гражданския брак между Д.П.К.
и Г.М. К. като дълбоко и непоправимо
разстроен, като е предоставено
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.П., ул.“ Т.П.“ №12, представляващо къща
с двор на съпруга Д.П.К.; предоставено е
упражняването на родителските права по отношение
на децата А.Д. К., родена на ***г. и П.
Д. К., роден на ***г., на майката Г. К., / с бащино фамилно име след
прекратяването на брака -Р./ и е определен режим на лични отношения на бащата с
децата, като последният е осъден да им заплаща месечна издръжка. Установява се
още, че съделителката Г.М.Р., заедно с
двете си сестри М.М.Ф. и Т.М.К., са наследници по закон на родителите си М.Г.Р.-баща,
починал на 18.02.1996г. и на майка си В.И.Р.-съпруга на М., починала на
31.05.2017г., като съделителката Г. е декларирала собственост върху поземлени
имоти-парцел 10-1154, идентификатор 55302.501.1154. По наследство от родителите
си и в обема на по 1/3 ид.ч. при трима
низходящи наследника, съделителката Г.Р. притежава 1/3 ид. част от първи етаж
от двуетажна, двуфамилна жилищна сграда в гр.П., застроена на 82кв.м. и ½
ид.ч. от дворно място с площ от
476кв.м., при съседи В.Р., Ф.В.,Т. Р. ***, за който имот е отреден парцел
IX -1154 в кв.81 по дворищно-регулационния план на
града, съгласно одобрена от ПА.гюрски районен съд съдебна спогодба от 14.08.1992г. по
гр.д.№328/1992г. по описа на същия съд, с която е развален алеаторен договор с
предмет описания имот, за който е съставен нот. акт №87, том I дело 2020/1997г. и собствеността е върната в
патримониума на прехвърлителите М. и В.Р..
В последното съдебно заседание-02.06.2020г. от
делбеният съд е поставено протоколно определение по чл.344 ал.2 от ГПК,
като е осъдена съделителката Г.Р. да заплаща на Д.К. сумата от 09.10лв месечно обезщетение
за ползването на гаража до окончателното
извършване на делбата, прилагайки по А.логия разпоредбата на чл.57 ал.2
от Семейния кодекс, и предоставя на
същата съделителка ползването му, като в последствие по реда на
чл.250 от ГПК определението е допълнено в смисъла посочен по-горе по отношение
на заявената претенцията на К. на същото основание за процесното жилище.
Тази фактическа обстановка възприе съдът.
По предмета на въззивното производство.
Следва да се отбележи, че предмет на въззивната проверка
е извършената делба по реда на чл.349
ал.1 от ГПК чрез възлагане на неподеляемо жилище, бивша СИО, на съпругата, на която е предоставено упражняване
на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, като за
уравняване на дяловете се поставя в дял на съделителя К. югоизточния гараж, също бивша СИО и парично уравняване на дела му със сумата от 9059лв, платима от другия
съделител, както и частните производства, свързани със заплащане на обезщетение
на другия съделител срещу ползване на делбения имот по реда на чл.344 ал.2 от ГПК.
Обжалваното решение е
изцяло валидно и е допустимо в обжалвА.та му част по отношение делбата
на недвижимите имоти и паричното уравняване дела на единия съделител.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред
и форма и при наличие на правен интерес и за двамата съделители да се извърши
съдебна делба на допуснатите делбени
имоти.
По възприетия от първоинстанционния съд способ за
извършване на делбата.
Предвид на обстоятелството, че един от делбените недвижими
имоти представлява неподеляемо жилище, придобито от съделителите по време на
брака и представляващо съпружеска имуществена общност /СИО/, а именно жилище на
първи етаж на масивна жилищна сграда с приземен етаж, с площ от 93кв.м. с
идентификатор 55302.501.1154.1.1, намиращ се в триетажна сграда с идентификатор
на сградата 55302.501.1154.1, а другият недвижим имот, също неподеляем, находящ
се в приземния етаж на същата сграда и
представляващ югоизточен гараж, с площ от 18.32кв.м., с идентификатор
55302.501.1154.1.4, и също придобит по време на брака и представляващ
съпружеска имуществена общност, като сградата попада в ПИ с идентификатор 55302.501.1154
по КК на гр.П., с административен адрес гр.П., ул.“Н. М.“ №20, се поставя на първо място въпроса за
приложимостта на чл.349 ал.1 от ГПК, предвиждащ възможността неподеляемото
жилище да бъде предмет на възлагане, ако са налице предпоставките на закона, а
именно-неподеляемото жилище да е придобито по време на брака и да е СИО, бракът
да е прекратен с развод и на претендиращият възлагане по този ред бивш съпруг, да
му е предоставено по съдебен ред упражняването на родителските права по отношение
на децата от брака, както и да няма собствено жилище, както и да е направено своевременно такова искане от последния до съда в делбеното
производство, като в тази хипотеза ако съдът прецени, че са налице
предпоставките за възлагане на жилището, е длъжен да уравни дяловете на остА.лите съделители с други
имоти и/или с пари. В случая, тази хипотеза е налице, както правилно и
законосъобразно е приел и първоинстанционния ПА.гюрски районен съд. Искане за
възлагане на неподеляемото жилище, придобито по време на брака е направено от
бившата съпруга Г.Р. в първото по делото заседание след допускането на делбата.
Същата отговаря на всички обективни и субективни изисквания на закона за
предявяване на такава претенция-същата е била в законен брак с другия
съделител, за което е съставен акт за сключен граждански брак №64 от
23.10.2004г., /виж решението по прекратяването на брака с развод/, от който
страните имат две деца -непълнолетната А., родена на ***г. и малолетния
П., роден на ***г., и който брак е прекратен с развод, с влязло в законна сила
решение №113 от 30.08.2018г. на ПА.гюрски районен съд по гр.д.№172/2018г. по описа на същия съд,
като със съдебното решение упражняването на родителските права по отношение на
двете деца е предоставено на майката и бивша съпруга Г.Р., /бащиното фамилно
име, което носи след прекратяването на
брака, съгласно съдебното решение/. Липсват данни по делото, а и по този въпрос
не се спори, че и към момента майката продължава да упражнява родителските
права по отношение на децата, а с постановеното
съдебно решение както се посочи, е постановен режим на лични отношения с децата
с баща им Д.К.. Процесното жилище заедно
с гаража са придобити от двата съделители по време на брака чрез възмездна сделка-
покупко-продажба, от 15.08.2005г. /нот.акт №101, том III,
рег.№3656, нот.д.№416/2005г./ и по силата на чл.19 ал.1 - ал.3 от Семейния
кодекс / от 1985г. отм./, придобиват
статут на съпружеска бездялова имуществена общност, като в резултат на
прекратяването на брака СИО е трансформирА. в обикновена съсобственост при
равни права за бившите съпрузи.
Във връзка с възлагането на неподеляемото жилище, правен спор между страните е възникнал по
въпроса дали бившата съпруга, която е поискала възлагане на това жилище има или
няма собствено жилище по смисъла на чл.349 ал.1 от ГПК. Предвид представените
по делото доказателства отговорът е еднозначен и той е, че бившата съпруга Г. Р.
не притежава собствено жилище. Трайна и последователна е съдебната практика по
този въпрос и тя е в посока, че вложеното от законодателят съдържание в термина „да няма собствено жилище“, означава еднозначно
и само да не притежава собствено жилище в своя индивидуална и еднолична собственост, като в хипотезите
когато се касае за жилище, притежавано в режим на съсобственост от бившата съпруга
с трето лице, тоест при съпритежание на жилище в идеални части, това не представлява
по смисъла на закона собствено жилище. Касае
се за хипотеза, при която бившият съпруг следва да не притежава друг жилищен имот, който по своето
предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на
легалното определение на §5, т.30 от ДР на ЗУТ и на изискванията на чл.40
от ЗУТ да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде
в жилището или извън него, тоест в случая притежавА.та от съделителката идеална част от друг жилищен имот не е пречка
за уважаване на възлагателната й претенция. Или съпругата за да не отговаря на
изискването на закона следва да притежава самостоятелен /цял/ жилищен, имот, а
също така и с оглед социалната цел на разпоредбата - да осигури
задоволяване на жилищните нужди на определен кръг съделители, които нямат друг
жилищен имот. Притежаването на идеална част от друг жилищен имот не се
приравнява на пълноправно право на собственост с оглед вътрешните отношения
между съсобствениците и правото да си служат с общата вещ съобразно квотата в
съсобствеността съгласно чл.31 от ЗС. Следва категорично да е налице
притежание на индивидуално собствено жилище като пречка за възлагане на
неподеляемото жилище по чл.349 ал.1 от ГПК. Освен това в случая, не е и налице
хипотеза на конкуренция на възлагателни искания за неподеляемо жилище по чл.349
ал.1 от ГПК , тоест когато и двамата бивши съпруги претендират възлагане на
неподеляемо жилище и отговарят на всички остА.ли изисквания на закона /хипотетично
упражняване по-отделно на родителските права за децата, примерно бащата по отношение
на едното дете, а майката по отношение на другото дете / и двама притежават едновременно
или не притежават самостоятелно собствено жилище или идеални части от него. Тъй
като в случая възлагателното искане е предявено само от единия съпруг, то
въпроса за притежавано лично свое жилище
не е водещ и определящ при възлагането, предвид липсата на насрещна конкуренция
по възлагането. В този смисъл възлагането на неподеляемото жилище на
единствения искател по чл.349 ал.1 от ГПК Г.Р. независимо, че същата има
собственически идеални части от жилище в
съсобственост с трети лица, е допустимо
и основателно тъй като процесуалната норма не е нарушена и съделителят отговаря
на всички нейни изисквания.
Несъстоятелен е довода, че на бившата съпруга на която
се възлага неподеляемото жилище, следва да бъде възложен и гаража като
принадлежност към жилището, а не да служи като уравнение на дела на другия
съделител. За процесуална чистота следва да се отбележи, че това възражение на
първо място е преклудирано, тъй като за първи път въпросът с принадлежността на
гаража към неподеляемото жилище се поставя
едва след приключване на процедурата по събиране на доказателствата и на
съдебното дирене в производството пред първата инстанция, след като съдът е приел,
че делото е изяснено от фактическа стрА. и е дал ход на устните състезания в
откритото съдебно заседание на 02.06.2020г. при условията на чл.149 ал.1 от ГПК.
Тези възражения е следвало да се направят в първото по
делото заседание след допускането на делбата с излагане на конкретни факти и
обстоятелства защо стрА.та счита, че в случая се касае за принадлежност
на гаража към неподеляемото жилище в хипотеза, когато гаражът се намира на
приземния етаж, а неподеляемото жилището се намира на другия /по-горен първи
жилищен етаж/ на триетажната жилищна
сграда, /състояща се от един избен и два жилищни етажа-виж заключението на
експерта инж.Б. /, в какво точно се изразява тази принадлежност в хипотеза когато
гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост, /твърдения за
обратното по отношение на гаража като
несамостоятелен обект в случая няма изрично заявени/, съществува самостоятелно
и няма никаква функционална връзка с жилището като примерно двата обекта да
имат един общ вход или примерно представлява складово помещение към жилището
или таванско помещение или пристройка към жилището с несамостоятелен статут и други, тоест да е налице твърдение
за някаква обективна свързаност и обвързаност и гаражът да не може да
съществува без жилището и обратно. От данните по делото както и от заключението
на експерта Б. не се установява наличие на каквато и да било
свързаност-примерно да имат един вход, че примерно още със строежа на сградата
гаража да е присъединен към неподеляемото жилище по траен начин и че гаражът примерно
осигурява вход за жилището или евентуално това е свързано с преустройства. В
случая не е налице дори и приобщаване на площта на гаража към тази на жилището.
Нещо повече, на приземния етаж има друг
гараж, еднолична собственост на трето лице. Хипотетично дори да се приеме, че е
възможно приобщаване на площта на гаража към площта на жилището, това по
никакъв начин автоматично не променя статута на гаража като самостоятелен обект,
представляващ постройка на допълващо застрояване, но не и второстепенна
постройка/чл.46 ал.2 във връзка с чл.41 ал.1 и чл.42 ал.2 от ЗУТ/ и не го
превръща в принадлежност към сградата, както и към неподеляемото жилище, нито
съставлява фактическо или правно основание
за приобщаване на един самостоятелен обект -неподеляемият гараж към друг самостоятелен
обект -неподеляемо жилище, поради принадлежност на гаража към жилището.
Жилището в случая има всички изискуеми се от закон помещения по смисъла на
чл.40 от ЗУТ, като в случая отсъства
складовото помещение, каквито характеристики обаче няма процесния гараж, който
има съвсем друга конструкция и предназначение, предвид на характеристиките
си. В този смисъл, изобщо в случая не е налице фигурата на обслужващо предназначение
или принадлежност на гаража към
неподеляемото жилище. Гаражът от избения етаж като самостоятелен обект
на правото на собственост и с определен
му по КК самостоятелен идентификатор, е бил един от имотите, предмет на
възмездната прехвърлителна сделка, а другият обект на покупко-продажбата е било
неподеляемото жилище на първи жилищен етаж, също индивидуализирано по КК. В
този смисъл принадлежност може да съществува
когато единия от двата обекта няма самостоятелно съществуване и не представлява
самостоятелен обект на правото на собственост, което да налага изследване на
въпроса на свързаността между единия и другия. В случая, обектите поотделно са
самостоятелни. Нещо повече, в случая съделителят поставил въпроса за принадлежността
на гаража към жилището не е ангажирал каквито и да било писмени или гласни
доказателства установяващи една такава принадлежност или свързаност на гаража с
жилището.
В този смисъл въззивната жалба на съделителката Р.
досежно невъзлагането на неподеляемия гараж в неин дял като принадлежност към неподеляемото
жилището, респективно искането й за изнасянето му /на гаража/, на публична продан,
вместо да служи за уравнение дела на другия съделител, е напълно неоснователна,
предвид императивната норма на чл.349
ал.1, респективно ал.2 от ГПК,
провеждаща принципа залегнал и в чл.69 ал.2 от ЗН, че всеки
наследник, в случая всеки съделител при делба на съсобствен имот-неподеляемо
жилище, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, може да иска своя дял в натура, тоест да иска
възлагане, доколкото това е възможно като
неравенството на дяловете се изравнява с пари. И само
за имотите, които не могат да се поделят удобно, да се изнасят на публична
продан. В случая, изнасянето на делбените имоти на публична продан /каквото е
искането формулирано във въззивната
жалба на Р. за гаража и в насрещната въззивна жалба на К.-за неподеляемото
жилище/ не е най-справедливия и законосъобразен начин за прекратяване на
съсобствеността тъй като лишава съделителите
от възможността още в делбения процес да получат реален дял от делбените имоти в
натура включително и чрез възлагане на неподеляемото жилище с уравняване парично и с други делбени имоти
делът на другия съделител.
В този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд на РБ- ТР №1 от 2004г. .на ВКС, ОСГК, т. 7; решение № 229
от 07.04.2010г. по гр.д. №14 от 2009г.
първо г.о.; решение №229 от 07.04.2010г. по гр. д. № 14 от 2009 г. на
ВКС, първо г. о.; решение №72 от 08.06.2015г. по гр. д. № 6017 от
2014 г. на ВКС, първо г. о.; определение №43 от 29.01.2018г. по гр.д.№ 1631/2017г.,
първо г.о.; определение № 285 от 3.06.2019
г. на ВКС по гр. д. № 4544/2018 г., I г. о., ГК; решение №28 от 26.05.2016г. на
ВКС по гр.д.№ 3863/2015г., първо г.о.; решение № 86 от 5.02.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 6495/2007 г., IV г. о., ГК; решение № 585 от 6.11.2003 г. на ВКС
по гр. д. №248/2003 г., I г. о.; определение №1234 от 4.11.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 4615/2008 г., I г. о., ГК; определение №565 от
23.11.2016 г. на ВКС по гр. д. №3024/2016 г., I г. о., ГК; определение №127 от
31.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4281/2016 г., II г. о., ГК; решение №96 от
1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №1116 /2015 г., II г. о., ГК; решение №707 от
25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 48/2010 г., I г. о., ГК, и други.
Следователно решението на
първоинстанционния съд по извършване на делбата по отношение на недвижимите
делбени имоти по избрания от съда способ чрез възлагане на неподеляемото жилище,
бивше СИО, макар и необитаемо и недовършено, но имащо несъмнено установено
предназначение да се използва като жилище и за задоволяване на жилищни нужди и
построено с такова предназначение, по реда на чл.349 ал.1 от ГПК на
съделителката-бивша съпруга -Г.Р., която упражнява родителските права по отношение на родените
от брака две непълнолетни деца и уравняване на дяловете чрез поставяне в дял на
другия съделител –бившия съпруг Д.К. гаража като самостоятелен обект на правото
на собственост, допълнен и с парично уравнение
на дела му от 9059лв ,платим от другия съделител в съответния от закона
срок, е валидно, допустимо и по същество правилно и не са налице пороци на
същото визирани в двете въззивни жалби, поради което следва да се потвърди. В
тази връзка въззивната инстанция напълно споделя мотивите на ПА.гюрски районен
съд, изложени към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях.
По отношение на частната жалба на Д.К.,
с вх.№1760 от 09.06.2020г. против протоколно определение от 02.06.2020г.
с което делбеният съд е осъдил Г.Р. да
заплаща на другия съделител Д.К. месечно обезщетение за ползване на съсобствен
недвижим имот-процесиня гараж, в размер на 09.10лв до окончателното извършване на делбата, при направено искане
за присъждане на сумата от 18.32лв.
Частната жалба е процесуално допустима
като подадена от надлежна стрА. в процеса, в предвидения от закона едноседмичен
срок и е насочена против подлежащ на
обжалване акт на делбения съд, постановен по реда на чл.344 ал.2 от ГПК.
За да не уважи в пълен размер
претенцията на неползващия делбения имот-гараж, съделител К. за заплащане на
обезщетение съответстващо на притежавА.та от него идеална част от ½ ид.ч., в размер на 18.32лв
месечно, ПА.гюрският районен съдът е приел, че на база приетото по делото заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, изготвено от експерта инж.С.Б., определила
месечен пазарен наем за гаража в размер на 36.64лв или според притежавА.та от
ищеца К. част / ½ /, дължима сума
е от 18.32лв от една стрА., а от друга като е съобразил, че се касае за
съделители бивши съпрузи, бракът на които е прекратен с развод, като на
съпругата Г.Р. е предоставено от съда упражняването на родителските права на
общите на съделителите две деца, делбеният съд е приел, че следва по А.логия да
се приложи разпоредбата на чл.57 ал.2 от
Семейния кодекс и да се намали пропорционално дължимото на ищеца обезщетение,
доколкото предназначението на гаража е
паркиране на автомобил, ползван не само от съпругата-родител на децата, но и от
самите ненавършили пълнолетие деца, доколкото автомобилът служи и за тяхното
придвижване, поради което претенцията е уважена в половин размер.
Тези доводи не се споделят от въззивната
инстанция.
Прилагането по А.логия на института по
чл.57 ал.2 от СК и за възникналото наемно правоотношение по отношение
ползването на семейното жилище от децата заедно със съпруга, на когото е предоставено
упражняването на родителските права е несъвместимо с оглед характера и
естеството на наемното правоотношение, което възниква по повод ползване на
конкретен делбен имот от конкретен съделител, който следва да заплаща
обезщетение на другия съделител за ползвА. негова част от този имот. Институтът
на чл.57 ал.2 от СК е приложим в делбения
процес, когато предмет на делбата е семейното жилище, предоставено за ползване
след развода на съпруга, упражняващ родителките права заедно с децата като не
се заплаща жилищната площ, ползвА. от децата. Институтът на чл.344 ал.2 от ГПК
се прилага по А.логия и в производството
по чл.57 ал.2 от СК по отношение времето, в което може да се предяви тази
претенция по възникнало наемно правоотношение между страните. В случая, предмет
на наемното правоотношение в делбения процес е гаражна, а не жилищна площ,
предоставен е за ползване на бившата съпруга самостоятелен обект-гараж в
триетажна жилищна сграда, имащ предназначение за паркиране, съхраняване,
опазване и престояване на лек автомобил, тоест предназначението на гаража не е
за конкретни и необходими жилищни нужди нито е преустроен за такива. Ползването
на автомобила от децата не е равнозначно на ползване на гараж като
самостоятелен обект на собственост. Предвидената привилегия за децата по чл.57 ал.2 от СК е напълно оправдА. и резонна, но
същата касае само и единствено
обитаването и ползването на жилищна площ от ненавършилите пълнолетие деца, но
не и гаражна площ или автомобила. В този смисъл няма пречка претенцията за
обезщетение за ползване на делбения
гараж да бъде уважена в пълен размер. В тази част ще следва да се отмени
изцяло протоколното определение от 02.06.2020г.
и се уважи искането за месечно обезщетение в размер на претендираните 18.32лв.
По частната жалба с вх.№260383 от
21.09.2020г. против определението №260045 от
09.09.2020г. в частта с която е оставено
без уважение искането на Д.К. за определяне на суми, които да бъдат заплащани
от другия съделител ползващ частта от делбеното жилище, собственост на другия
съделител в обема на ½ ид.ч.
Претенцията за обезщетение по отношение
на този делбен имот на съделителя Д.К. е в размер на 81.68лв месечно или общо
за двата делбени недвижими имота месечна сума от 100лв.
Претенцията е приета за разглеждане от делбения
съд.
За да откаже да уважи искането за
присъждане на наем за ползването на процесното делбено неподеляемо жилище,
/което в случая не е семейното жилище по смисъла на чл.56 ал.1 от СК/ ,
делбеният съд се е аргументирал със заключението на експерта инж.Б., че процесното
жилище не може да се използва по предназначение, тъй като не е довършено поради
което не може да бъде определена наемна
цена и по тази причина искането следва
да се остави без уважение.
Доводът е несъстоятелен.
Касае се за неподеляемо жилище допуснато
до делба, което представлява самостоятелен обект на правото на собственост и
има всички характеристики на жилище по смисъла на ЗУТ предвид на неговото
предназначение, функционалност, конфигурация и помещенията от които е съставено.
Този делбен обект се ползва от бившата съпруга Г. Р. и по този въпрос няма спор
между страните. Обстоятелството, че обекта макар и да представлява по своето
предназначение жилище, се нуждае от извършване на множество довършителни работи
и дейности предвид фактическото му
състояние, подробно посочени в заключението на експерта инж.Б. има отношение
само и единствено за привеждането му в напълно функциониращо жилище. Ползването
на жилището предполага неограничен достъп за ползвателя чрез който по негова
преценка биха могли да бъдат отстранени във възможно най-кратки срокове недостатъците и неизпълнените
дейности, както и обзавеждането му чрез
което същото да бъде довършено и осъвременено и да отговори на съвременните критерии
за обитаване. Фактът, че в този си вид, същото не може да се ползва като жилище
не означава, че не може да се ползва примерно за други цели, с оглед нуждите и преценката
на прекия ползвател. След като съделителката Г.Р. ползва този имот, независимо
дали по неговото пряко и непосредствено предназначение или го подготвя за такова или го ползва като нещо
друго предвид на обстоятелствата, че същото е конструирано като жилище, имащо шест отделни помещения-основни
и сервизни плюс коридор, то същата на общо основание дължи заплащане на наем.
Като се отчита неговата недовършеност, но въпреки това неговото предназначение
за жилище, квадратурата му и състояние, въззивният
съд по своя преценка и по справедливост при
условията на чл.162 от ГПК определя пазарен наем по 2.40лв на 1 кв. метър,
което е съпоставимо с наема от 2лв за 1 кв.м. на функциониращ гараж и
съотнесено към определената им пазарна стойност, доколкото пазарната /продажната/
стойност на жилището е определена от експерта Б. с оглед на моментното
функционално състояние на жилището и при същите условия и по отношение на гаража, съпоставено и с конкретното
предназначение на двата вида обекта при съотношение на пазарните им стойности с
коефициент 1:1,2 /гараж спрямо жилище /. Или наемната цена на цялото жилище е в
размер на 196,80лв, съответно за ½ ид.ч. от жилището цената е равна на
98.40лв или претенцията следва да бъде уважена в размера в който се претендира от
81.68лв месечно. Сумата се определя на база заключението на експерта инж.Б. дала
пазарната стойност на необитаемото и недовършено жилище, пазарната стойност на
функциониращия гараж, с пазарните стойности за квадратен метър площ жилище и
квадратен метър площ гараж и съотношението в пазарните стойности на квадратен
метър жилищна и на гаражна площ. В този смисъл съдът не възприема извода на експерта
инж.Б. в частта, че няма методика и начин за определяне на наема на необитавано
жилище, най-малкото поради това, че в този си вид жилището същото би могло успешно
да се ползва за други необходими нужди на съделителя Р. по нейна преценка.
Предвид изложеното двете частни жалби са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора следва да се
присъдят разноски в полза на Д.К. за въззивното производство в размер на 30лв, представляващи
заплатената от стрА.та държавна такса /2х15лв/ за подадените две въззивни
частни жалби, които се уважават от въззивната инстанция. Разноски по основната
въззивна и по насрещната въззивна жалби касаещи
начина на извършването на делбата не се следват на страните предвид тяхното
неуважаване от съда като краен резултат.
Водим от горното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ протоколно определение от 02.06.2020г. на ПА.гюрски районен съд постановено в гр.д.№
379/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО на основание чл.344 ал.2 от ГПК е осъдена Г.М.Р., ЕГН-********** ***, да заплаща на Д.П.К., с ЕГН-********** ***, сумата в
размер на 9.10лв месечно обезщетение за ползване на съсобствен недвижими
имот-гараж, с идентификатор 55302.501.1154.1.4
по КККР на гр.П., считано от 02.06.2020г. до окончателното извършване на
делбата.
ОТМЕНЯ определение №260045 от
09.09.2020г. постановено по гр.д.№379/2019г.,
с което ПА.гюрски районен съд е допълнил по реда на чл.250 от ГПК
протоколното си определение от
02.06.2020г. постановено в открито съдебно заседание по делото, В ЧАСТТА С
КОЯТО е оставил без уважение искането
на Д.П.К.-ищец в производството по
делба, за определяне на основание чл.344
ал.2 от ГПК обезщетение за ползване на
съсобствен недвижим имот-жилище с идентификатор 55302.501.1154.1.1 по КККР на
гр.П., с административен адрес -гр.П.,
ул.“Н. М.“ №20, ет.1, построен в имот с
идентификатор 55302.501.1154, по кадА.лната карта на гр.П., с административен
адрес на поземления имот-гр.П., ул.“Н. М.“ ******, с номер по предходен план
1154,квартал 81, парцел Х, ІХ, ведно с идеалните части от сградата, което да бъде заплащано от другия съделител до
окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА съделителката Г.М.Р.,
ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на
съделителя Д.П.К., с ЕГН-********** ***, на основание чл.344 ал.2 от ГПК,
сумата в размер 18.32лв/осемнадесет лева и тридесет и две стотинки/
представляваща месечно обезщетение за ползване на съсобствен недвижими
имот-гараж, с идентификатор 55302.501.1154.1.4
по КККР на гр.П., считано от 02.06.2020г. до окончателното извършване на
делбата, КАКТО И СУМАТА от
81.68лв/осемдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/ представляваща месечно обезщетение за ползване на
съсобствен недвижими имот-жилище с идентификатор 55302.501.1154.1.1 по КККР на
гр.П., с административен адрес -гр.П.,
ул.“Н. М.“ №20, ет.1, при съседи-55302.501.1154.1.3; 55302.501.1154.1.4, над
обекта-55302.501.1154.1.2, построен в
имот с идентификатор 55302.501.1154, по кадА.лната карта на гр.П., с
административен адрес на поземления имот-гр.П., ул.“Н. М.“ ******, с номер по
предходен план 1154, квартал 81, парцел Х, ІХ, ведно с идеалните части от
сградата, считано от 02.06.2020г. до окончателното извършване на делбата или
общо сумата от 100лв /сто лева/ месечно обезщетение за двата делбени имота,
считано от 02.06.2020г. до окончателното извършване на делбата.
ПОТВЪРЖДАВА решение на ПА.гюрски районен съд №92 от
30.06.2020г. постановено по гр.д.№379/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, съдът
е възложил на Г.М.Р. ЕГН **********, Първи
етаж от масивна жилищна сграда с приземен етаж, застроена на 93 кв.м.
с идентификатор: 55302.501.1154.1.1, по кадА.лната карта на град П., с
административен адрес: гр.П., ул. „Н. М.“ ******, при съседи: 55302.501.1154.1.3;
55302.501.1154.1.4; над обекта: 55302.501.1154.1.2, който обект
е построен в имот с идентификатор-55302.501.1154,
по кадА.лната карта на град П., с административен адрес на поземления имот: гр. П., ул. „Н. М.“ ******, с номер по
предходен план: 1154, квартал: 81, парцел X, IX,
ведно с идеалните части от сградата, с пазарна стойност 23124лв; КАКТО И В ЧАСТТА С КОЯТО Е ПОСТАВЕН В ДЯЛ на съделителя Д.П.К.,
ЕГН-********** за уравняване на дяловете югоизточен
гараж с площ 18,32 кв.м. с идентификатор: 55302.501.1154.1.4 по кадА.лната карта на гр.П., при съседи - 55302.501.1154.1.3;
55302.501. 1154.1.1. който обект е построен в имот с идентификатор:
55302.501.1154, по кадА.лната карта на град П., с административен адрес на
поземления имот: гр.П.,
ул.„Н. М.“ ******,
с номер по предходен план: 1154, квартал: 81, парцел X, IX,
ведно с идеалните части от сградата, с пазарна стойност 4306лв. и е уравнил
дела му и парично със сумата от 9056лв. ведно със законната лихва, платима от
съделителката Г.Р. в шестмесечния срок
по чл.349 ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.М.Р.,
с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.П.К., също с посочен по делото адрес и ЕГН,
сумата от 30лв /тридесет лева/, представляващи сторените по делото разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в частта относно претенциите
по чл.349 ал.1-ал.5 от ГПК пред Върховния
касационен съд на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните, а в остА.лата
му част - по претенциите по чл.344 ал.2 от ГПК, е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.