№ 1637
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502060 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 33842/20.05.2022г. от „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район
Приморски, ул. „Лоза“ №16, ет.5, ап.21 срещу решение №936/05.04.2022г.,
постановено по гр. дело № 20213110116748/2021г. на Варненския районен
съд, в частта, с която е осъден въззивника да заплати на „ИНТЕРКОМ
СПЕД“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Аксаково, ул. „Батова“ № 5 сумата от 134.10 лв. (сто тридесет и четири лева и
десет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено от датата
на падежа на съответната фактура до 16.11.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, както и законна лихва, начислена върху главницата от 2420.00 лева, за
периода от 22.11.2021 г. до 22.12.2021г.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че въззивникът е
спазил срока за плащане на главниците по фактурите даден от ищеца, като не
1
е станал причина за завеждане на делото и за възникване на съдебни
разноски. Тези обстоятелства се установяват от представената от ответното
дружество кореспонденция, която не е оспорена от ищеца.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и да се постанови друго, с което да се отхвърли искането
за присъждане на законна лихва.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД, в който се застъпва становище
за неоснователност на подадената жалба и за правилност и законосъобразност
на атакуваното решение. Аргументира се, че ищецът е подал исковата молба
на 22.11.2021г., като е постъпило плащане в хода на процеса от страна на
ответното дружество на 22.12.2021г. Предвид изложеното се дължи
обезщетение за забава, както и законна лихва върху главниците по отделните
фактури до окончателното им изплащане.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание страните, редовно призовани поддържат
подадените въззивна жалба и отговор. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД срещу „ПОЛ
АГРАР КАМПАНИ“ АД искове с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ и с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати
сумата от 2420.00лв., представляваща сбор от възнаграждения за извършени
транспортни услуги, в периода 15.03.2021 г. – 29.04.2021 г. , за което са
издавани фактури както следва: № **********/ 19.03.2021 г., на стойност
564.00 лева, с остатъчно задължение от 128 лева; № **********/02.04.2021 г.,
на стойност 564 лева; № **********/ 16.04.2021, на стойност 564 лева; №
**********/ 09.04.2021 г., на стойност 564 лева; №**********/ 29.04.2021 г.,
на стойност 600 лева, както и сумата 134.10лв., представляваща общ сбор на
обезщетение за забава, формирана както следва: 24.30лв. върху главницата от
2
564.00лв. за периода 28.04.2021г. до 16.11.2021г., 27.94лв. върху главницата
от 564.00лв. за периода 22.05.2021г. до 16.11.2021г., 27.31лв. върху
главницата 564.00лв. за периода 26.05.2021г. до 16.11.2021г., 27.31лв. върху
главницата 564.00лв. за периода 26.05.2021г. до 16.11.2021г. и 27.22лв. върху
главницата 600.00лв. за периода 06.06.2021г. до 16.11.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата
молба 22.11.2021г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за превоз на товари, по който са издадени 5 бр. фактури. На падежа
ответникът не изпълнил, поради което дължи и обезщетение за забава.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК от ответника „Пол Аграр Кампани“ АД, в който излага, че в началото на
м. ноември 2021г. била сключена устна договорка за заплащане на фактурите
на стойност 2420.00лв. в срок до 22.12.2021г. В изпълнение на тази уговорка е
извършено плащане на исковата сума. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове.
Решение №936/05.04.2022г., постановено по гр. дело №
20213110116748/2021г. на Варненския районен съд, в частта, с която е
отхвърлен поради плащане искът с правно основание 372, ал.1 от ТЗ за
осъждане на ответника да заплати сумата от 2420.00лв., представляваща сбор
от възнаграждения за извършени транспортни услуги е влязло в законна сила,
като необжалвано.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
В случая с влязло в сила решение е установено, че между страните е
възникнала валидна облигационна връзка, основана на договор за превоз на
товари, по който са издадени 5 бр. фактури на обща стойност от 2420.00лв.,
3
възнаграждения за извършени транспортни услуги. В хода на процеса е
извършено плащане от страна на ответника с платежно нареждане от
22.11.2021г. Това е обусловило отхвърляне на главните искове.
Предвид горното, съдът пристъпва към разглеждане на спорния въпрос
по делото, а именно бил ли е ответникът в забава преди подаване на исковата
молба по отношение на главницата и налице ли е била уговорка между
страните, установяваща друг падеж на задължението - 22.12.2021г.
Видно от приетите в хода на съдебното дирене пред първата инстанция
5 бр. фактури, във всяка е посочен падеж на плащане. Фактура №
**********/ 19.03.2021г. е с посочен срок за плащане – 28.04.2021г., за
фактура № **********/ 02.04.2021г. е вписан срок за плащане 22.05.2021г.,
фактура № **********/ 16.04.2021г. е следвало да бъде платена на
26.05.2021г., фактура № **********/ 09.04.2021г. е с падеж на 26.05.2021г., а
по отношение на фактура № **********/ 29.04.2021г. е вписан срок за
плащане на 06.06.2021г.
Нито в отговора на исковата молба, нито се съдържа оплакване във
въззивната жалба, че това не е бил първоначалния срок за плащане по всяка
една фактура.
Следователно съдът приема, че падежа на задължението по всяка една
фактура е този посочен в нея.
В хода на производството не се установява от събраните по делото
доказателства, както и от водената между страните имейл кореспонденция, че
първоначално посочения във фактурите падеж е изменен. Представеният пред
въззивната инстанция неподписан запис на заповед е неприет, като писмено
доказателство с оглед настъпилата пълна преклузия, поради което същия не
може да бъде коментиран в подкрепа твърденията на въззивника за
съгласуван между страните нов падеж на задълженията.
Предвид изложеното и липсата на плащане на посочения падеж във
всяка една фактура, ответникът е в забава за целия процесен период, поради
което дължи обезщетение за същата в размер на законната лихва.
Няма оплакване, че размерът на обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД е
134.10лв.
Горното обуславя основателност на така предявения иск.
4
Доколкото плащането на главниците е извършено след подаване на
исковата молба, въззивникът на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на
плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат уважени, като първоинстанционното решение постановило същият
резултат подлежи на потвърждаване.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се дължат разноски в
размер на 310.00лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №936/05.04.2022г., постановено по гр. дело
№ 20213110116748/2021г. на Варненския районен съд в частта, с която е
осъден „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, Район Приморски, ул. „Лоза“ №16, ет.5, ап.21 да
заплати на „ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Аксаково, ул. „Батова“ № 5 сумата от 134.10 лв. (сто
тридесет и четири лева и десет стотинки), представляваща обезщетение за
забава, начислено от датата на падежа на съответната фактура до 16.11.2021г.,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и законна лихва, начислена върху
главницата от 2420.00 лева, за периода от 22.11.2021 г. до 22.12.2021г.
ОСЪЖДА „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Район Приморски, ул. „Лоза“
№16, ет.5, ап.21 ДА ЗАПЛАТИ НА „ИНТЕРКОМ СПЕД“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Аксаково, ул. „Батова“ №
5 сумата от 310.00лв./триста и десет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6