Р Е Ш Е Н И Е
№ 289/27.07.2022 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА
разгледа докладваното от председателя КАНД № 274/ 2022 год. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
връзка с чл. 208 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на
туризма, подадена чрез старши юрисконсулт, Е.Ч., в отдел „Методология“,
Дирекция „Управление на морските плажове“, срещу Решение № 31 от 17.11.2021
год. по НАХД № 20213240200067/ 2021 год.
по описа на Районен съд – Каварна, с което е отменено Наказателно постановление
№ Т – НП – 2/ 23.02.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Управление на
морските плажове“ в Министерство на туризма.
С касационната жалба се настоява, че
първоинстанционното решение е необосновано, постановено в нарушение на закона и
при съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът счита, че РС е
изтълкувал неправилно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за устройството
на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), с оглед на което е мотивирал изцяло
погрешно решението си. Не е съобразил в последователност възникналите в хода на
извършването и установяването на нарушението обстоятелства, което според
касатора впоследствие е довело до постановяване на неправилно решение. Счита,
че изводът на съда, че „обектите и съоръженията са поставени от жалбоподателя,
когато е имал право да стори това“, не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, поради което се явяват предположение, на основание на което е
постановено решението. Твърди, че това, че преместваемите обекти и съоръжения,
предмет на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), съвпадат с
одобрената от Министъра на туризма схема, не означава, че са били поставени
преди посочената дата на установяване и извършване на нарушението. Прави
възражение срещу извода на съда за неправилно посочена дата на нарушението.
Изразява несъгласие с приетото от РС, че по същество жалбоподателят е бил
наказан за това, че не е премахнал обектите в 14-дневния срок след изтичане
срока на договора за наем, но това негово бездействие не е възможно да бъде
приравнено или отъждествено с активното действие по поставяне на обекти. В
заключение излага становище, че съдът не е съобразило обстоятелствата по
хронологичен ред, за които са събрани доказателства и е постановил своя акт в
противоречие със закона, поради което иска неговата отмяна и постановяване на
друг по същество на спора, с който да бъде потвърдено процесното наказателно
постановление (НП) и да бъдат присъдени на касатора съдебно – деловодни
разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от главен експерт М. М., редовно упълномощена, която поддържа
жалбата и настоява за нейното уважаване. Претендира разноски за двете
инстанции.
Ответникът по касационната жалба, „Аура Трейдинг“
ЕООД, чрез процесуалния си представител, адв. К.Д., в писмен отговор оспорва
касационната жалба, като излага съображения в подкрепа на правилността на
въззивното решение.
В съдебно заседание ответникът по касация, редовно
призован, не се представлява. С Молба вх. № 2606/ 07.07.22 г. процесуалният му
представител заявява, че поддържа писмения отговор и оспорва жалбата. Моли на
ответника да бъдат присъдени сторените разноски, като представя договор за
правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага становище, че
правилно РС е преценил, че в случая се касае за неправилно приложение на закона
и порочно издадено НП, с оглед на което счита, че следва да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена, вкл. в рамките на касационната проверка по
чл. 218 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на
касационен контрол съдебен акт, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл.
210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба,
визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. С нея е сезиран родово и местно компетентният
съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и
отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното
производство.
Разгледана по същество, съобразно изложените
оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, жалбата е неоснователна.
С НП, предмет на оспорване пред РС, е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Аура Трейдинг“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя И.Б.И., по чл. 26, ал. 1 ЗУЧК,
предвиждащ административно наказание глоба от 5000 до 10 000 лв. или
имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв. за този, който постави преместваем
обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж, на морски плаж
за природосъобразен туризъм или прилежащата им акватория, без да има право на
това.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е описано, че с
Договор № РД-02-28-12/ 14.05.2015г., за отдаване под наем на обект – изключителна
държавна собственост, представляващ част 3 от морски плаж „Крапец – север“,
разположен на територията на Община Шабла, обл. Добрич, сключен на 14.05.2015 г.,
наказаното дружество е придобило временно право на ползване за срок от 5 (пет)
години върху морския плаж. На 31.05.2016 г., на основание чл. 113, ал. 3 от
ЗУЧК, Министърът на туризма е одобрил внесената от дружеството схема за
поставяне на преместваеми обекти и съоръжения, в т.ч. допълнителни търговски
площи по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК за част 3 от морски плаж „Крапец-север“. На
14.05.2020 г. срокът на договора за отдаване под наем на морския плаж е
изтекъл, като със Заповед № Т-РД-16-191/ 17.06.2020 г. за актуализиране на
Заповед № Т-РД-16-97/ 25.03.2020 г. на Министъра на туризма част 3 на морски
плаж „Крапец-север“ е обявена за неохраняяема на основание чл. 7, ал. 7 от
ЗУЧК. След изтичане срока на договора, на 03.06.2020 г., длъжностни лица от
специализираната администрация на Министерството на туризма съставили
приемо-предавателен протокол за предаване на морски плаж на място в условията
на отказ на управителя да го подпише. При извършена проверка на 23.06.2020 г.
на обявения за неохраняем морски плаж „Крапец-север“ част 3 е установено, че дружеството
е поставило конкретно посочените в АУАН и НП преместваеми обекти и съоръжения,
без да има право за това, както и че местонахождението им съвпада с това по
одобрената от министъра на туризма схема. Посочено е, че за двата преместваеми
обекта има издадени разрешения за поставяне на Община Шабла, съответно от 2017
г. За извършената проверка на 23.06.2020 г. бил съставен констативен протокол. На
31.08.2020г. е извършена последваща проверка на плаж „Крапец-север“ част 3, за
която е съставен констативен протокол. Установено е, че са поставени двата
преместваеми обекта – заведения за бързо обслужване, като е функционирало сама
едното, два спасителни поста и една тоалетна. По този начин е пресъздадена
фактическата обстановка и в първоинстанционното решение.
При тези факти, които не са били предмет на спор между
страните по делото, въззивният съд е отменил НП.
Съдът е приел, че неправилно за дата на нарушението
актосъставителят и наказващият орган са приели датата 23.06.2020 г., т.е. дата
на установяване на нарушението, като се е позовал на описаното в АУАН и НП,
съответно на събраните доказателства за сключен договор за наем между
въззивника и Министерство на туризма, одобрена схема за поставяне и изложеното
от длъжностните лица, че мястото на обектите съвпада с това по схемата, като е
счел, че грешното посочване на датата на нарушението е особено съществено
нарушение, което налага отмяната на НП. От друга страна, съдът е направил извод,
че всъщност се касае не за незаконно поставени преместваеми обекти, а за
непремахване на такива след отпадане на основанието за това, поради което е
счел, че квалификацията на нарушението е неправилна. Добавил е, че в ЗУЧК
липсва норма, която да санкционира конкретно установеното поведение на субекта.
Касационната инстанция споделя изцяло решаващия извод
на въззивния съд, че с индивидуализираното в АУАН и в НП изпълнително деяние не
е осъществен състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 1 ЗУЧК.
Изпълнителното деяние по тази санкционна разпоредба се изразява в действие по
поставяне на преместваем обект на територията на неохраняем морски плаж, докато
в случая става въпрос за бездействие да се премахнат от територията на
неохраняем плаж, поставени от наемателя по конкретния договор преместваеми
обекти и съоръжения. Съгласно чл. 13, ал. 7 ЗУЧК разрешенията за поставяне на
преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове се издават еднократно за
срока на концесията или наема и са валидни до изтичане срока на концесията,
съответно наема, или до промяна на схемата по ал. 3. След като, съгласно чл. 13,
ал. 7 ЗУЧК, след изтичането на срока на договора за наем издадените на
концесионера разрешения за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения
изгубват своята валидност, то за бившия вече наемател на съответния плаж не е
било налице основание да продължава да държи върху морския плаж поставените от
него през времетраенето на договора обекти. Това обуславя и необходимостта от
премахването им от плажната ивица. Както вече се посочи, бездействието да се
премахнат, не може да се отъждестви обаче със състав на административно
нарушение по чл. 26, ал. 1 ЗУЧК, изискващ действие по неправомерно поставяне на
преместваем по характера си обект върху територията на неохраняемия морски
плаж.
С оглед горното, районният съд правилно е приел в
мотивите на обжалваното решение, че подобно бездействие не изпълнява признаците
на състава на чл. 26, ал. 1 ЗУЧК. В този смисъл е еднопосочната съдебна
практика по тази разпоредба. Поставянето и премахването на преместваеми обекти
върху морските плажове е уредено в чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК, във връзка с чл. 57а
от Закона за устройство на територията. Когато се касае за преместваем обект,
поставен на територията на морски плаж, компетентни съгласно чл. 57а, ал. 2 ЗУТ
да съставят констативния акт за установяване на обстоятелствата по ал. 1, са
органите на ДНСК, в който случай на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ началникът на
ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахването на
обекта.
За пълнота следва да се отбележи, че правилен е
изводът на РС и за датата на нарушението. Доколкото разпоредбата на чл. 26, ал.
1 от ЗУЧК изисква установяване на конкретно действие по поставяне на
преместваемите обекти, няма как на датата, на която те са установени като
налични, без други доказателства в посока на поставяне на обектите на тази дата,
да се приеме, че са били поставени тогава. Нещо повече, липсват дори доказателства,
че те са поставени след прекратяване на договора за наем и обявяване плажа за
неохраняем. Напротив доказателствата са в обратния смисъл, поради което не са
налице признаците на състава, под който са подведени фактите, с оглед на което
първоинстанционното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна и
необоснована.
С оглед изхода на спора и стореното от ответника по
касация искане за разноски и представените в тази насока доказателства,
касаторът следва да бъде осъден да заплати на дружеството съдебно – деловодни
разноски в размер на 800.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, Административен съд – Добрич,
касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 17.11.2021 год. по
НАХД № 20213240200067/ 2021 год. по
описа на Районен съд – Каварна.
ОСЪЖДА Министерство на туризма да заплати на „Аура
Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И.Б.И., съдебно
–деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 800.00 лв.
(осемстотин лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: