№ 3206
гр. Варна, 26.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501720 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410,
ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №54327/08.08.2022 г. на „Енерго-
Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, чрез пълномощник юрк. П.И., срещу разпореждане №
26696/27.07.2022 г., постановено по ч.гр.д. №7520 по описа за 2022 година на
ВРС, 46 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изп.лист срещу длъжника „Ларсен енд
Карлсен” ЕООД, Б ********* за сумата от 323,82 лв., представляваща
предоставена и незаплатена мрежова услуги през периода от 20.07.2020 г. до
05.07.2021 г. по партидата на „Ларсен енд Карлсен” ЕООД с кл.№**********,
доставено в обекти на потребление, находящи се в гр.Варна, ул.“Боян
Бъчваров, №82, мх.Б, ет.4, както и сумата от 42,72 лв., представляваща лихва
за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 03.06.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, както и разноски по делото.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното
разпореждане, като се излага, че длъжникът има място на дейност на
територията на РБългария, което се установява от вписването му в регистър
1
„Булстат“ с отразяване на седалище и адрес на дейност по заявление от
длъжника. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се издаде
заповед за изпълнение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез
надлежния й представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №7520/2022г. на Районен съд Варна, е
образувано по заявление на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, чрез пълномощник юрк. П.И.,, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист
срещу длъжника „Ларсен енд Карлсен” ЕООД, Б ********* за сумата от
323,82 лв., представляваща предоставена и незаплатена мрежова услуги през
периода от 20.07.2020 г. до 05.07.2021 г. по партидата на „Ларсен енд
Карлсен” ЕООД с кл.№**********, доставено в обекти на потребление,
находящи се в гр.Варна, ул.“Боян Бъчваров, №82, мх.Б, ет.4, както и сумата
от 42,72 лв., представляваща лихва за забава за периода от падежа на всяка от
фактурите до 03.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане,
както и разноски по делото.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение, районният съд е
приел, че заявлението не съответства на изричната норма на чл.411, ал.1, т.1
от ГПК, съгласно която заявлението се подава до районния съд по
постоянния адрес или по седалището на длъжника, а в настоящия случай
длъжникът няма седалище на територията на РБългария.
За да прецени основателността на подаденото заявление, съдът се
ръководи както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК
, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2
ГПК.
Видно от заявлението длъжникът „Ларсен енд Карлсен” ЕООД е
чуждестранно юридическо лице, което обаче е вписано в регистър БУЛСТАТ
като чуждестранно юридическо лице, притежаващо имущество в страната.
2
Вписването в регистъра е извършено по заявление на юридическото лице с
посочване на седалище и адрес на управление на дружеството в гр.Варна, на
адреса на притежаван от дружеството недвижим имот, поради което и с оглед
заявената основна икономическа дейност „Покупка и продажба на недвижими
имоти“ следва да се приеме, че има място на дейност на територията на
страната по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК предпоставка за издаване на
заповед за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с
територията на РБългария: при физическите лица - постоянен адрес или
обичайно местопребиваване в страната, а при юридическите лица - седалище
или място на дейност. Достатъчно е наличието на една от посочените в т.
4 или в т. 5 на чл. 411, ал. 2 ГПК връзки с територията на страната, за да е
допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника - юридическо
лице по териториален признак. Това произтича и от възможността, при
наличието на която и да е от двете привръзки (седалище или място на
дейност), принудителното изпълнение въз основа на заповедта за изпълнение
срещу юридическото лице да се проведе на територията на страната от
съответните за това органи /в този смисъл е Определение № 547 / 22.08.2013
г. по ч. т. д. № 1355/2013 г. на ВКС /.
Цитираното от първоинстанционния съд ТР №4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в т.3.б дава разрешение относно процесуалните действия, които следва
да се предприемат, когато се установи, че заповедта е издадена срещу
длъжник, който няма обичайно местопребиваване или място на дейност в
Република България. От него не следва, че наличието на място на дейност
касае единствено връчването, напротив, липсата на място на дейност
представлява отрицателна предпоставка за издаване на заповед за
изпълнение. Доколкото длъжникът в случая е вписан в регистър БУЛСТАТ
като чуждестранно юридическо лице, притежаващо имущество в страната, с
посочване на седалище и адрес на управление на дружеството в гр.Варна и
основна икономическа дейност „Покупка и продажба на недвижими имоти“,
следва да се приеме, че по отношение на длъжника са налице предпоставките
по чл.410 и сл.от ГПК за издаване на заповед за изпълнение.
Същевременно при проверка редовността на заявлението за
съответствие с изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК се констатира, че в него
3
не са индивидуализирани вземанията, произтичащи от договори за три
отделни абонаментни номера, по 42 фактури – не е уточнено каква част от
общата сума се дължи по всеки от посочените договори за отделни
недвижими имоти. Не е посочено от заявителя в изброените фактури по кои
от трите абонаментни номера се отнасят задълженията.
Горната индивидуализация е необходима, тъй като всеки от
процесните договори е самостоятелен правопораждащ факт за ползване на
независима от другите договори услуга /или услуги/, която има своя
индивидуална цена, падеж и е зависима от конкретното потребление.
Издадените фактури не представляват основание на вземането, поради което
не е достатъчно посочването им в заявлението. Този начин на заявяване на
претенцията на кредитора не дава възможност да се прецени по кой от
договорите каква сума се дължи, което представлява пречка длъжникът да
прецени необходимостта от защита срещу заповедта, да упражни съответните
възражения.
Въз основа на горното, настоящият състав счита, че не е налице
редовно заявление, поради което, макар и въз основа на различни
съображения, първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 26696/27.07.2022 г., постановено
по ч.гр.д. №7520 по описа за 2022 година на ВРС, 46 състав, на основание
чл.413, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4