РЕШЕНИЕ № 2050
гр.
Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в открито заседание
на тридесети септември, 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар Теодора Цанова и прокурор Иляна Джубелиева като разгледа административно дело № 2200 по описа
на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е
по жалба на „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, бул.“***“ № 8,
представлявано от управителя М.Н.П. против Решение № 216/ 28.07.2021 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърдено постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С210016-023-0002009/ 19.07.2021
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. В жалбата се
твърди, че решението и потвърденото с него ПНОМ са нищожни, тъй като са
издадени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, постановено по
КАД № 8692/ 2020 г. на ВАС, с което е прогласен за нищожен ревизионен акт №
Р-16001618005423-091-001/ 03.04.2019 г., както и с влязло в сила съдебно
решение, постановено по Адм.д. № 1585 г.
по описа на Административен съд – Пловдив. Твърди се още липса на мотиви,
нарушение на забраната по чл.121, ал.3 от ДОПК, несъответствие с целта на
закона и превишаване необходимите мерки на административна принуда. Изтъква се,
че не е налице основание в чл.121, ал.1 от ДОПК - събирането на публичните вземания
да бъде невъзможно или значително да се затрудни. В СЗ процесуален представител
поддържа жалбата и моли съда да отмени
атакуваното решение и наложените ПНОМ, по подробни съображения, изложени в
жалбата и представени писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на НАП - Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да се
остави без уважение. В писмено становище се сочи, че предполагаемия размер на
задълженията е значително по-голям от този по ревизията, чийто РА е обявен за
нищожен. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Встъпилият в производството прокурор при ОП – Пловдив
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се остави без
уважение.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срок и от лице, за което актът е неблагоприятен, а разгледана по същество е
основателна.
С Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С210016-023-0002009/ 19.07.2021
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, на основание
чл.121, ал.1 от ДОПК е наложена обезпечителна мярка – запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „Българо-американска кредитна банка“ АД и
в „Търговска банка Д“ АД, за сумата от 819 911, 59 лв. - размер на предполагаемия според органите по
приходите размер на задълженията. ПНОМ е обжалвано от дружеството пред
Директора на ТД на НАП - Пловдив, който
с решението си го е потвърдил.
За да постанови процесното решение, горестоящият в
йерархията административен орган е приел, че във връзка с Решение № 3824/ 25.03.2021
г. на ВАС, постановено по КАД № 8692/ 2020г., с което е обявен за нищожен РА № Р-16001618005423-091-001/
03.04.2019 г., от страна на приходните органи, е възложена нова ревизия за
задължения за ДДС за периода 23.02.2018 г. - 31.10.2018 г., тъй като решението
на съда не е разглеждало спора по същество. Прието е, че дружеството не
притежава дълготрайни активи, които да обезпечават очакваните задължения, както
и че е налице обезпечителна нужда, а също така че предварителните обезпечителни
мерки имат за цел да се съхрани имуществото в патримониума на ревизираното лице
и да му се отнеме възможността да се разпореди с активите си преди да е
започнала процедура по принудително събиране. Вследствие на това е прието, че
не са налице основания за отмяна на наложената мярка.
Решението е неправилно, а ПНОМ е незаконосъобразно, макар
и по различни от изложените в жалбата мотиви.
На първо място във връзка с оплакванията, че решението и
потвърденото с него ПНОМ са нищожни, тъй като са издадени в противоречие с влязло
в сила съдебно решение, постановено по КАД № 8692/ 2020 г. на ВАС, с което е
прогласен за нищожен ревизионен акт № Р-16001618005423-091-001/ 03.04.2019 г.,
както и с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм.д. № 1585 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, следва да се отбележи, че решението по адм.д. № 1585 г. по описа
на Административен съд – Пловдив, с което са отменени предходни предварителни
обезпечителни мерки в същото ревизионно производство не решава спора по
същество, тъй като налагането на предварителни обезпечителни мерки е изцяло в
оперативната самостоятелност на административния орган, поради което не е налице хипотезата на
чл.177,ал. 2 АПК. С отмяната на предходните мерки, съдът не налага други
такива, които да заместят акта на административния орган. Затова издаването на
ново постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, след
отмяната със съдебно решение на предходни такива, не води до нищожност на последното,
но издаденото ново ПНОМ следва да изпълни разпорежданията на чл. 121 ДОПК /в този смисъл - Определение № 401
от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14191/2017 г., I о., докладчик
председателят С.А./.
Не е налице и противоречие с влязлото в сила съдебно
решение, постановено по КАД № 8692/ 2020 г. на ВАС, с което е прогласен за
нищожен ревизионен акт № Р-16001618005423-091-001/ 03.04.2019 г., тъй като
мотивите за това са липсата на териториална компетентност на единия от
издателите на акта, а именно на ръководителя на ревизията, а не недължимост на
сумите, както неправилно сочи жалбодателя. Липсва нормативна забрана за нова
ревизия за същите периоди и задължения, стига да са налице предпоставките по
чл.109 от ДОПК. Освен това сумите по нищожния РА са възстановени с АПВ от
14.05.2021 г., а това че възстановяването е извършено по запорирана сметка също
не води до извод за нищожност, а и основанията за отмяна на ПНОМ са ясно и
лимитирано разписани в чл.197, ал.3 от ДОПК - длъжникът да представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
и чл. 195, ал. 5.
В същото време обаче съдът констатира, че не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1
от ДОПК, което налага отмяна на оспореното решение и потвърденото с него ПНОМ.
Съгласно чл.121 от ДОПК „В хода на ревизията или при издаване на ревизионния
акт органът по приходите може да поиска мотивирано
от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с
цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.“ Разбира се, както
многократно е изтъквано в съдебната практика, няма пречки мотивите да се
съдържат и/или допълват с решението на горестоящия орган, но в случая и това не
е налице, предвид следното:
Видно от изисканото и приложено адм.д. № 1585/ 2021 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, съответно находящото се в същото искане
за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ,
очакваният размер на задълженията е 636 316, 69 лв. и лихва 144 222,
88 лв., изчислена към 17.05.2021 г., а посочените в ЗВР периоди са 01.09.2018
г. – 31.10.2018 г. и 23.02.2018 г. – 31.08.2018 г., за задължения по ЗДДС. Видно от мотивите на искането през
ревизирания период жалбодателят е
ползвал данъчен кредит по три фактури за авансови плащания, издадени от
две дружества, посочени в искането, за които се твърди че няма реално
осъществени доставки на услуги.
Абсолютно същите суми
- 636 316, 69 лв. и лихва 144 222, 88 лв., изчислена към 17.05.2021 г., съответно
същите обстоятелства – че жалбодателят е ползвал данъчен кредит по три фактури за
авансови плащания, издадени от две дружества, посочени в искането, за които се
твърди че няма реално осъществени доставки на услуги, са посочени и в искането /таблица
на ред първи/ за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане
на ПОМ, по което са наложени мерките с постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх. № С210016-023-0002009/ 19.07.2021 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. В друг ред на
таблицата в искането е посочена сума 10
лв. и лихва, изчислена към 16.07.2021 г. – 39 362, 02 лв. За въпросната сума от 10 лв. липсват каквито и
да е мотиви каква е и откъде е направен извод, че същата следва да се прибави
към очаквания размер на задълженията, а по отношение на посочената лихва 39
362, 02 лв. следва да се посочи, че същата няма как да се натрупа върху сумата
от 10 лв. не само през ревизирания период, а и поне няколко десетилетия назад,
като в същото време тази сума не представлява, а надвишава многократно и евентуално
натрупалата се лихва върху сумата от 636
316, 69 лв., съответно 636 326, 69 лв., за периода от 17.05.2021 г. до
16.07.2021 г., която дата е посочена като крайна дата за изчисляване на лихвата
/всъщност и такова нещо не е посочено, нито се твърди, нито пък има изложени
мотиви в този смисъл/. За въпросната лихва също така не са изложени каквито и
да е мотиви върху какво е начислена и откъде се е появила в предполагаемия
размер на задълженията, който според приходните органи вече е станал
819 911,59 лв., което е над
100 000 лв. от сумата, внесена от жалбодателя по отменения РА, както се
сочи, но без никакви мотиви и пояснения в ПНОМ и в оспореното решение.
По този начин напълно е препятствана възможността на съда
да провери законосъобразността на наложените обезпечителни мерки най-малко по
отношение на сумите, посочени във втория ред на таблицата в искането, а по този
начин и на цялата посочена в ПНОМ и
оспореното решение обща сума.
Съгласно чл.195, ал.3 от ДОПК „Съдът отменя
обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.“ По аргумент от тази разпоредба съдът не
разполага с правомощие да изменя наложената обезпечителна мярка /нито по вид,
нито като размер/, а единствено може да отмени същата, което в настоящия случай
се налага по изложените по-горе съображения и тъй като не е налице мотивирано искане най-малко по отношение на
посочените нови в сравнение с предходното обезпечително производство суми в
размер на общо 39 372, 02 лв. Представените
от страните доказателства са неотносими, поради което е безпредметно да бъдат
обсъждани, като в същото време от тях не могат да се направят някакви изводи от
значение за ПНОМ и оспореното решение, като за пълнота следва да се отбележи,
че отмяната на обезпечителната мярка не препятства възможността за налагане на друга
такава, както вече се посочи, но при спазване на законовите изисквания за това,
което в случая не е налице.
При посочения изход на спора и съобразно направеното
искане на жалбоподателя се следва
присъждане на разноски единствено в размер на заплатената държавна такса от 50 лв.
Възнаграждение за един адвокат не следва
да се присъжда, тъй като за наредител в
представения документ за кредитен превод е посочен „ФЪРСТ ЛАЙН ХОТЕЛ“ ЕООД, а
на жалбодателя се дължат единствено заплатените от същия, а не от трети лица
разноски – аргумент от чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. Действително няма пречка адвокатското
възнаграждение да е заплатено от трето лице. В същото време данни за
основанието за плащане на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя от
третото лице по делото няма, съответно не става ясно дали жалбодателят действително
е направил разноски за адвокат, съответно действително е претърпял вреди. В
тази връзка следва да се отбележи, че третото лице може да плаща по
най-различни причини, например като дарение, с което да подпомогне по този
начин защитата на страната по делото или по други причини. Съдът обаче не е
длъжен да предполага основанието за извършеното плащане, а същото следва да
бъде доказано от страната, поради което по делото не се доказват реално
направени разноски от дружеството по посоченият ДПЗС, съответно същите не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 216/ 28.07.2021 г. на Директора на ТД на
НАП - Пловдив, с което е потвърдено
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
С210016-023-0002009/ 19.07.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Пловдив.
ОТМЕНЯ постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх. № С210016-023-0002009/ 19.07.2021 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, с което е наложена обезпечителна мярка – запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „Българо-американска кредитна банка“ АД и
в „Търговска банка Д“ АД, за сумата от 819 911, 59 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - гр.София да заплати на „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, бул.“***“ № 8, представлявано от управителя М.Н.П. разноски в
размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: