Решение по дело №387/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Постъпила е касационна жалба от А. З. А. от гр. Г. Оряховица, [улица], чрез адв. А.. Ч., срещу Решение № 125/01.04.2025 г. по НАХД № 1755/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1275-002010 от 06.11.2023 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново. Касаторът счита, че решението на съда е бланкетно, без да бъдат обсъдени изложените от него възражения, което е довело до погрешни правни изводи. Оспорва компетентността на издателите на АУАН и НП, както и установената в тези актове фактическа обстановка, като излага твърдения каква е реалната според него фактическа обстановка. Моли за отмяна на решението на ВТРС и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново оспорва жалбата като неоснователна в писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите на съда за този извод са следните:

С потвърденото от районния съд Наказателно постановление № 23-1275-002010 от 06.11.2023 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново на А. З. А. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104а от с.з. и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от с.з., и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 18 контролни точки.

За да потвърди НП въззивният съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 20.09.2023 г. в 09:45 ч., в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], в посока на движение към [улица], А. З. А. управлявал лек автомобил [Марка], модел „А8“, черен металик на цвят, с регистрационен номер ***. Свидетелите Й. Д. и А. И. видели, че по време на движение водачът използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете му и не използвал обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. С оглед на установеното съдът е приел, че са доказани от обективна и субективна страна извършените нарушения на чл. 104а от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Във връзка с възраженията на жалбоподателя съдът е приел, че по делото е представена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на контролния и административнонаказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. Относно доказаността на нарушенията въззивният съд изцяло е кредитирал показанията на полицейските служители и е приел, че същите са последователни, взаимно допълващи се, непротиворечиви и логични, като свидетелите непосредствено са възприели извършените от жалбоподателя нарушения, а освен това жалбоподателят така и не ангажирал доказателства в лицето на сочения от него свидетел, въпреки многократно предоставената му възможност. По отношение наложените наказания по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП и чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП съдът е посочил, че видът и размерът на приложимите в случая наказания са определени от законодателя във фиксиран размер, каквито административнонаказващият орган е наложил. Посочил е, че правилно на основание чл. 6, ал. 1, т. 17 и т. 18 от Наредба № Iз-2539 на МВР, в приложимата й редакция, на жалбоподателя са отнети и общо 18 контролни точки.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на жалбоподателя и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на нарушенията. Актосъставителят и свидетелят по АУАН са дали подробни показания, които изцяло кореспондират със съдържанието на акта, ползващо се от нормативно предвидената презумптивна доказателствена сила на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Показанията на полицейските служители, които нямат никакъв интерес и причина да излагат пред съда неверни факти и обстоятелства са логични, последователни и взаимносвързани, поради което няма основание същите да не се кредитират. Не са събрани други доказателства, които да ги опровергаят.

Въззивният съд не е изложил мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН, но настоящата инстанция намира, че нарушенията са типични такива, без да разкриват по-ниска степен на обществена опасност, и без да има множество смекчаващи обстоятелства.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 125/01.04.2025 г. по НАХД № 1755/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.