№ 53
гр. Карнобат, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно
наказателно дело № 20212130200244 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН,
образувано по повод подадената жалба от СТ. Н. ЕСК. ЕГН **********, от
гр. С., бул. Х.Б. № 1, вх. Б, ет. 5, ап. 10, със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул.
Тодор Каблешков № 6, чрез адв. М. АНДР. К., против наказателно
постановление № 7274 / 30. 06. 2021 година на Началник на отдел „Контрол
по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а“ от ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС му е
наложено административно наказание– глоба в размер на 1000 лева.
Жалбоподателят е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание, счита, че издаденото наказателно постановление
е незаконосъобразно и го обжалва в законовия срок пред РС- Карнобат, като
желае съдът да постанови решение с което да отмени обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява
лично, явява се упълномощен представител, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания, като счита, че в хода на
1
администратинонаказателното производство е допуснато нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, като се твърди, че АНО не е
посочил правилната законова разпоредба и е приложил неправилно
материалният закон и не е взел в предвид наличието на хипотезата на чл. 8,
ал. 5, във вр. чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства. Твърди,
че АНО е следвало да приложи нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Твърди се
също така, че след като е заплатена дължимата компенсаторна такса , АНО е
следвало при решаване на преписката по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, да
съобрази това обстоятелство и да приложи правилото на чл. 10, ал. 2 от ЗП,
съгласно която е настъпило по силата на закон освобождаване на водача от
административнонаказателна отговорност.
Процесуалният представител на АНО счита жалбата за неоснователна,
желае постановяване на решение, с което същата да бъде отхвърлена и
процесното наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Твърди, че претендираната норма на чл. 10, ал. 2 от ЗП е
неприложима в настоящия случай.
Свидетелят Д. Г. ЗЛ. потвърждава изцяло обстоятелствата посочени в
АУАН и придружаващите го документи.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа и правна страна:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение №
0007962 от 02. 06. 2021 г. от Д. Г. ЗЛ. на длъжност инспектор, Дирекция
„АРОК“ АПИ срещу СТ. Н. ЕСК., от гр. С., за това , че на 02. 06. 21 г. в 12,
51 часа на път I-6, км. 445+500 м., в посока гр. София- гр. Бургас, на входа на
гр. Карнобат, управлява съчленено ППС с пет оси- МПС с 2 оси /1-ва и 2-ра/,
марка Д** модел **** 105410, рег. № А****МР и полуремарке с три оси /3-
та, 4-та, 5-та/, рег. № А****ЕЕ. Водачът осъществява движение без
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата издадено от
администрацията управляваща пътя /АПИ/ на извънгабаритно ППС по § 1, т.
1 от ДР на Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства- тежко ППС по чл. 3,
т. 2 на Наредбата. Необходимостта от разрешение се доказва от направеното
2
измерване при което се констатира превишаване на нормите на Наредбата
както следва: Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на
ППС е 14, 655 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 11, 5
тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 б. 4А“ на Наредбата. При измерено разстояние
между осите 1, 34 м. сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето /3-та, 4-та, 5-та/ на ППС е 29, 270 тона при максимално
допустимонатоварване на тройната ос 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“
на Наредбата.
Измерването е извършено с техническо средство ел. мобилна везна модел
DFW-KR № 118829 и ролетка 1301/18 (5м.).
Като посочени нарушени законови разпоредби в АУАН е записано: чл.
26, ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗП, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03. 07.
2001 г. на МРРБ.
Като доказателства са били иззети копия от лична карта, талон част ІІ,
трудов договор.
Към акта са приложени като доказателства кантарна бележка № 2754 и
разписка за връчен АУАН.
Нарушителят Е. е подписал така съставеният АУАН и е записал, че няма
възражения. Такива не са били представени в законовия срок.
Към разписката, в графа становище на актосъставителя по проверката и
изпълнението на условията на чл. 37, ал. 3 на Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки пътни превозни
средства е записано водачът е изпълнил условията на чл. 37, ал. 3 на Наредба
№ 11 от 03. 07. 2001 г., като са посочени и 2 бр. квитанции с номера и дата
03. 06. 21 /13, 50 ч./ - 210 лв. и /13, 56 ч/ 220, 45 лв.. Копия от въпросните
квитанции са приложени към подадената срещу НП, жалба.
Въз основа на така съставеният АУАН е издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление от Началник на отдел
„Контрол на РПМ“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура– гр. София. В НП е възпроизведено отчасти
съдържанието на АУАН, като е записано, че "Измерените параметри на
гореспоменатото ППC показват, че ППС е извънгабаритно пo смисъла на §1,
т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на
3
извънгабаритни и/или тежки ППС, pecпeктивнo тежко пo чл. 3, т. 2 на
Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП движението на
извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ).
За така представените параметри на ППС при проверката, водачът не е
представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (
разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритнопътно превозно средство по смисъла на §1, т. 1 от ДР на
Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 от Наредбата.
В НП е посочено, че към момента на проверката лицето СТ. Н. ЕСК. е
осъществявало движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т. 1 от ДР
на Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата, без разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) издадено по реда на
раздел ІV на Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя
(АПИ) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закон за пътищата във връзка с
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
В НП е посочено, че след оценка на приложените към АУАН документи,
степента на надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС изпълнението на
условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата след акта, което се счита за
смекчаващо вината обстоятелство и на основание чл. 53, ал. 1, във връзка с
чл. 26, ал. 2 от ЗП и чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя се налага
административна санкция: глоба в размер на 100 лева.
Описаната фактическа обстановка се основава на събраните в хода на
делото писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от административен
4
орган с териториална и материална компетентност, съгласно представените
към преписката Заповед № РД-11-1266 / 17. 10. 2019 г. на МРРБ- АПИ, в
предписаната от закона форма, съдържа необходимите реквизити и е
издадено въз основа на АУАН съставен по предписаната форма, съдържание
и от компетентен за това орган видно от представената Заповед № РД- 11-
1267 / 17. 10. 2019 г. на МРРБ- АПИ.
Жалба е допустима, подадена е в срок- жалбоподателят е получил НП на
17. 08. 2021 г. видно от известие за доставяне /л. 12/ от делото, като жалбата
срещу същото е входирана в АПИ с вх. № 94-00-4756 / 24. 08. 2021 г. или в
срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
При извършената цялостна проверка относно законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, с оглед приетата фактическа
обстановка, съдът приема за основателно оплакването на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на
АУАН и издаденото въз основа на него НП, поради следните причини:
Съдът намира, че е налице разминаване между описаното в АУАН
нарушение и възпроизведеното такова в НП. В АУАН е посочено, че
нарушителят (водачът) е осъществявал движение без разрешение за
дейности от специалното ползване на пътищата, докато в НП е отразенo,
че се осъществявало движение на извънгабаритно ППС, по смисъла на §1, т. 1
от ДР на Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата, без
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси). От
така формулираното в НП административнонаказателно обвинение не може
да се направи еднозначен извод за какво точно съставомерно деяние е
санкциониран жалбоподателя– за управление на тежко ППС по смисъла на чл.
3, т. 2, съответно извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т. 1 от ДР на
Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, без разрешително, или за управление на такова ППС, но
без квитанция за платена пътна такса, като това са две различни хипотези. В
обжалваното наказателно постановление не е посочено изрично и ясно, дали
за движението на управляваното от жалбоподателя ППС е необходимо
издаването на разрешително, изискващо се от чл. 26 от ЗП или е следвало
само да бъде заплатена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 03. 07. 2001
г. на МРРБ, което внася неяснота относно обсъжданото и релевантно за
5
съставомерността на деянието обстоятелство. В случая волята на
административнонаказващият орган, обективирана в НП, не е еднозначна и не
става ясно коя от двете посочени хипотези е налице, с което се нарушава
правото на защита на привлечения към административна отговорност
жалбоподател. Така посоченото обстоятелство се явява съществено
нарушение, препятстващо възможността на привлеченото към отговорност
лице да разбере извършването на какво конкретно административно
нарушение му е вменено да е извършил.
Управляваното от жалбоподателя съчленено ППС с 5 оси, има
натоварване на ос- задвижващата втора единична, както и на тройната на
ремаркето, което надвишава посоченото максимално допустимо в чл. 7, ал. 1,
т. 4, буква"а" от Наредбата на МРББ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, но установеното натоварване на осите не превишава с повече от
30 % допустимото максимално натоварване по чл. 8, ал. 5 във връзка с чл. 14,
ал. 3 от същата Наредба- превишението на натоварването на втора единична
задвижваща ос е 27, 4 %, а на тройната ос е 22% и движението му не може да
бъде квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б "а" от ЗП, защото
тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки
ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо
движение на извънгабаритни ППС до определени параметри на натоварване
на ос без издадено разрешение при заплащане на определена такса и
доколкото в случая управляваното от жалбоподателя съчленено ППС
отговаря на условията на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/ 2001 г. /относно
натоварване на ос/, административнонаказателната разпоредба, която
съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни
факти, е тази на чл. 177, ал. 3 от Закона за движение по пътищата,
предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500 лв. до 3
000 лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или
натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на
регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред. Нормите за
маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след
заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03. 07. 2001 г., издадена
от МРРБ. Следователно единствената разлика между двете деяния е размерът
на превишената норма и когато движението на извънгабаритно и/или тежко
ППС се извършва без необходимото разрешително по чл. 8, ал. 2 от
6
Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП
и се осъществява съставът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Когато движението на
ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се
осъществява съставът на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а не този на чл. 53, ал. 1, т. 2
от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на
тежко ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП /управителния
съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно
лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на
съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал. 3
от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен
акт. Заплащането на такса е фактическо действие, обусловено само от волята
на предприелото го лице, а не от преценката на оторизиран за това
административен орган в определен срок. Поради това няма как да бъде
приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл. 26, ал. 3
от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент от
нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" от ЗП. Очевидно е, че щом по смисъла
на чл. 37, ал. 3 от Наредбата е допустимо движението да продължи веднага
след заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като процесното
не може да се отъждестви с тази при липса на разрешение по чл. 26, ал. 3 от
ЗП, при което движението продължава едва след издаване на разрешително и
това е свързано с изтичане на срок и възможно поставяне на допълнителни
условия – чл. 14, ал. 1 от Наредбата. В тази връзка е важно да бъде уточнено
дали за движението на процесното ППС е необходимо издаването на
разрешително, изискващо се от чл. 26 от ЗП, или само заплащането на такса.
А в случая в обстоятелствената част на НП на няколко места е посочено, че
движението на извънгабаритни и/или тежки ППС и конкретно на
управляваното от жалбоподателя се осъществява само с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси),което внася неяснота
относно това релевантно за съставомерността на деянието обстоятелство.
Относно изложеното в жалбата твърдение за нарушаване на правилата на
чл. 10, ал. 2 от ЗП, съдът счита действително, че така изложеното твърдение е
несъотносимо към настоящия случай, понеже посочената правна норма от ЗП
касае заплащането на компенсаторна такса при установено движение по
платената пътна мрежа, в който случай се освобождават от
административнонаказателна отговорност водачът, собственика и т. н. на
7
превозното средство.
Предвид изложеното настоящият съд намира, че в конкретния случай е
било нарушено правото на защита на нарушителя, както и че
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното НП
е протекло при неизяснена в цялост и фактическата обстановка.
По изложените съображения и наличието на горепосочените съществени
процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде
отменено на процесуално основание без разглеждане по същество на въпроса
досежно извършването на нарушение.
Като последица от отмяната на НП на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН не
следва да се присъждат исканите от процесуалният представител на АНО
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В представените писмени бележки процесуалният представител на
жалбоподателя е поискал заплащане на направените по делото разноски, но
без да ги конкретизира по вид и размер. След като се запозна с приложеното
към жалбата пълномощно, съдът установи, че адвокат М. АНДР. К. е
упълномощена да представлява жалбоподателя, но в представеното
пълномощно не фигурира размер на заплатено адвокатско възнаграждение и
не е посочено дали същото е заплатено и по какъв начин, поради което съдът
намира, че АНО не следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
направени от него съдебни разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 7274 / 30. 06. 2021
година на Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София,
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
№ 0007962 от 02. 06. 2021 г. против СТ. Н. ЕСК. ЕГН **********, с адрес: гр.
С., бул. Х.Б. № 1, вх. Б, ет. 5, ап. 10, със съдебен адрес: чрез адвокат М. АНДР.
К., гр. Карнобат, ул. Тодор Каблешков № 6, с което за вменено му адм.
нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, във връзка с чл.
8
37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС му е наложено административно наказание
на основание чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗП и чл. 53 от ЗАНН –
глоба в размер на 1000 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на АНО- Началник
на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София за осъждането на
жалбоподателя СТ. Н. ЕСК. ЕГН ********** да му заплати юрисконсултско
възнаграждение по настоящото АНД № 244 / 2021 г. като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на СТ. Н. ЕСК. ЕГН ********** за осъждането на
Агенция Пътна инфраструктура гр. София да му заплати направените от него
разноски по настоящото АНД № 244 / 2021 г. като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
9