Решение по дело №613/2020 на Районен съд - Кюстендил

 

Р Е Ш Е Н И Е

(по чл. 238 от ГПК - Неприсъствено)

 

  № ..................

 

гр. Кюстендил, 14.01.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Даниела Кирилова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 613 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Банка ДСК“ ЕАД против В.С.Л..

В исковата молба се сочи, че на 25.02.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и В.Л. бил сключен Договор за стоков кредит № 334643, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1434,15 (хиляда четиристотин тридесет и четири лева и петнадесет стотинки). Банката изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя горепосочената сума като кредитът бил изцяло усвоен на 25.02.2018 г.

Към датата на сключване на процесния договор фиксираният лихвен процент по кредита бил 28,21 % годишно или 0,0784 % на ден. Месечните вноски били 30(тридесет) на брой, дължими на всяко 25-о число от месеца.

Длъжникът не обслужвал редовно кредита, поради което, на основание Общите условия към процесния договор, приети с подписването на последния, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем при условията на т.13.1 от Раздел VI „Отговорности и санкции“ от ОУ, за което обстоятелство длъжникът бил надлежно уведомен с Покана – уведомление изх. № на БДСК № 04-20-01076/06.12.2018г., връчена чрез ЧСИ В. А., рег. № 742.

В резултат на обявената предсрочна изискуемост на цялото вземане, ищецът пристъпил към принудително събиране на вземането си, за която цел в производството по ч.гр.д. 1189/2019 г. на КРС му били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на последните било образувано изп.д. № 654/2019 г. по описа на ЧСИ В. А., рег. № 742, Поканата за доброволно изпълнение по което дело била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Посоченото обстоятелство се установявало от приложеното към ч.гр.д. 1189/2019 г. на КРС съобщение с отбелязване за извършеното връчване.

Междувременно на 12.12.2019 г. банката като цедент прехвърлила процесното вземане на „ОТП Факторинг България“ ЕАД като цесионер, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Цедентът писмено потвърдил прехвърлянето на вземането и изрично упълномощил цесионера да уведоми от името на цедента длъжника за така станалото прехвърляне. Уведомлението до длъжника за станалата цесия било изпратено с препоръчано писмо PSFABG00DR4X2 на „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка, като видно от последната пратката не била потърсена от получателя. И доколкото уведомлението за цесия било изпратено на посочения в договора адрес на длъжника и последният не бил уведомил банката за евентуална промяна в същия, то и длъжникът бил надлежно уведомен за станалото прехвърляне. Евентуално ищецът моли съда да приеме, че уведомлението за извършената цесия е връчено с исковата молба.

Ето защо се поддържа искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че В.С.Л., ЕГН: **********,***, дължи на Банка ДСК“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 сумите, 1434,15 лв. - главница по Договор за стоков кредит № 334643 от 25.02.2018 г. ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019г. до окончателното издължаване на вземането;  511,34 лв. - договорна лихва за периода 26.02.2018 г. до 29.05.2019 г.;  3,18 лв. – законна лихва за периода 30.05.2019 – 06.06.2019 г.; 30,18 лв. – обезщетение за забава за периода 25.03.2018 г. – 29.05.2019 г.; 120,00 лв. – разходи при изискуем кредит;

Претендират се и сторените разноски в заповедното производство и в настоящото такова.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна не е депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа, а ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.

За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от исковата молба и приложенията към нея (връчени на 22.05.2020 г.) с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призована, не се явява в първото заседание по делото (призовката е връчена на 20.11.2020 г.), и не се представлява. Не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.

Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответната страна, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания размер.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт, а размерът на възнаграждението му следва да се определи съгласно  чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Доказани са и разходи за платена държавна такса в размер на 215,39 лв.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски, които към този момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на 91,98 лв. – 41,98 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

                                      Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.С.Л., ЕГН: **********,***, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от В. М. С. – главен изпълнителен директор и Д. Н. – изпълнителен директор, следните суми:

-                     1434,15 (хиляда четиристотин тридесет и четири лева и петнадесет стотинки) главница по Договор за стоков кредит № 334643 от 25.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г. до окончателното издължаване на вземането;

-                     511,34 (петстотин и единадесет лева и тридесет и четири стотинки) - договорна лихва за периода 26.02.2018 г. до 29.05.2019 г.;

-                     3,18 (три лева и осемнадесет стотинки) – законна лихва за периода 30.05.2019 – 06.06.2019 г.;

-                     30,18 (тридесет лева и осемнадесет стотинки) – обезщетение за забава за периода 25.03.2018 г. – 29.05.2019 г.;

-                     120,00 лв. (сто и двадесет лева) – разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 643/2019г. в производството по ч.гр.д. № 1189 от описа на КРС за 2019г.

     ОСЪЖДА В.С.Л., ЕГН: **********,***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата в размер 315,39 лв. (триста и петнадесет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 91,98 лв. (деветдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки) - деловодни разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 1189/2018 г. на КРС.

Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

               Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________