Решение по дело №1332/2017 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е № 33/26.2.2018г.

                                                            Гр.Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на осми февруари  две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

                     Председател: Мариела Иванова

 

секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 1332 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, 1309, район Илинден, ул."Кукуш" № 1 против  О.А.А. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че между кредитора „Мобилтел” ЕАД и длъжника О.А.А. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М3910353 от дата 10.12.2013 г.по който са издадени следните фактури:

       - фактура № *********/13.08.2014 г., с падеж на плащане 28.08.2014 г., за отчетен период от 09.07.2014 г.до 08.08.2014 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 13.9 лв. (Тринадесет лв. и 90 ст.);

       - фактура № *********/12.09.2014 г., с падеж на плащане 27.09.2014 г., за отчетен период от 09.08.2014 г.до 08.09.2014 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 13.9 лв. (Тринадесет лв. и 90 ст.);

       - фактура № *********/19.01.2015 г. , с падеж на плащане 19.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г.до 08.01.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 115.8 лв. (Сто и петнадесет лв. и 80 ст.).  

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник О.А.А. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.

За събиране на вземането си кредиторът е инициирал образуване на заповедно производство, но длъжникът е оспорил заповедта. Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено спрямо ответника, че съществува вземане за сумата от 115.8 лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, както и мораторна лихва в размер на 7.96 лв. (седем лв. и 96 ст.)  за период от 28.09.2014 г. до 24.07.2017 г. Заявена е претенция за разноски.

По делото са постъпило две молби–становища от  процесуалния представител на ищеца, че процесната сума е изплатена изцяло, но след завеждане на производството по делото, поради което претендират разноските за него исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Представя доказателства за заплащане на сумата в размер на 205лв.

Представителят на ищцовото дружество заявява, че са платени разноските по заповедното производство и поддържа искането за присъждане на разноски.

  Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и страна следното.

Със Заповед № 685 / 11.8.2017г., издадена по ч.гр.д. 953/2017г. по описа на КРС съдът е разпоредил ответницата да заплати на ищеца 143.60 лв. (Сто четиридесет и три лв. и 60 ст.), от които:27.8 лв. (двадесет и седем лв. и 80 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга; 115.8 лв. (Сто и петнадесет лв. и 80 ст.) - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга;Мораторна лихва в размер на 7.96 лв. (седем лв. и 96 ст.) за период от 28.09.2014 г. до 24.07.2017 г.,ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.08.2017 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата  25.00 лева - заплатена държавна такса и 180.00 лева – адвокатски хонорар. 

Процесуалният представител на ищцовата страна прави признание, че сумата по оспорената заповед за изпълнение, в това число и съдебно-деловодните разноски, е изплатена изцяло.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК – в този смисъл т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Допустимо е позоваването на правопогасяващи възражения, чийто ефект е настъпил както преди подаване на заявлението, така и след депозиране на заявлението и до приключване на съдебното дирене в исковото производство. В случая е налице признание на неизгоден за ищеца факт, заявено от неговия процесуален представител до приключване на съдебното дирене, че задължението, предмет на заповедта за изпълнение, е изцяло погасено от длъжника, ведно с разноските на заявителя в заповедното производство.

Ето защо исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По въпроса за разноските:

С оглед този изход на делото и поради факта, че същите са вече изплатени, на ищеца не следва да се присъждат разноски в заповедното производство.

Според чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е причинил завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно. В настоящия случай ответникът подава възражение срещу заповедта за изпълнение и с това причинява предявяване на иска, поради което извършеното в хода на процеса изпълнение няма да го освободи от разноски, независимо че искът ще бъде отхвърлен поради плащането. Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е, че основанието за присъждане на разноските е не непременно изходът на делото, а поведението на ответната страна – аргумент и от Определение № 688 от 2.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о.

В този смисъл ответната следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 205 лева разноски в настоящото производство.

Мотивиран от горното Карнобатският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

         

ОТХВЪРЛЯ иска на „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, 1309, район Илинден, ул."Кукуш" № 1 против  О.А.А. с ЕГН ********** *** с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на ответника, че съществува вземане в размер на 115.8 лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; на 7.96 лв. (седем лв. и 96 ст.) мораторна лихва за период от 28.09.2014 г. до 24.07.2017г., както и претенцията за присъждане на разноските по заповедното производство.

ОСЪЖДА О.А.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, 1309, район Илинден, ул."Кукуш" № 1 сумата от 205 лева, представляваща направени разноски от ищеца в хода на исковото производство.

Решението  подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

Районен съдия: