№ 2870
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110114001 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
24.01.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Валерия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. ....001 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
1
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1
от ЗПК, вр. чл.240 от ЗЗД, и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от
........, рег. №........ (съгласно Търговски и фирмен регистър на ..., Франция), като универсален
правоприемник на ........ ЕИК ......, чрез ........, клон ... ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр..... представлявано от ...... Управител, чрез юрк. ......., срещу Г. С. С., с която
са предявени установителни искове по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от
15.06.2021г. по ч.гр.д.№31096/2021г. по описа на СРС, 165 състав: сума от 781,82 лв.,
представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит №.....г., сума от
22,95 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020г. до 09.11.2020г.,
сума от 42,08 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.11.2020г. до
16.05.2021г. Изложени са твърдения, че на 12.05.2020г. ответницата е усвоила сумата по
кредита като покупка на изплащане по револвиращ кредит за закупуването на стоки и
услуги, като след 01.07.2020г. е преустановила плащането на погасителните вноски по
кредита, в резултат на което на 09.11.2020г. до ответницата е била изпратена покана за
доброволно изпълнение със съобщение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Претендират се разноски.
В законен срок по делото не е постъпил отговор на искова молба от
ответницата.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е препис на договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD- ....г., сключен
между страните, за сумата от общо 229 лв., за покупка на смартфон, платима на 12
тримесечни погасителни вноски, с краен срок за изпълнение: 01.05.2021г.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Легалното определение на договора за банков кредит е в разпоредбата на чл.430 от ТЗ,
съгласно която същият е основна банкова сделка от категорията на абсолютните търговски
сделки, представляваща разновидност на договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД и
имаща за предмет предаване на парични суми с точно определени в договора цел, условия и
срок за връщане. Писмената форма на договора за банков кредит е форма за действителност,
съгласно чл.430, ал.3 от ТЗ. При иск за реално изпълнение на договорно задължение в
доказателствена тежест на ответния кредитополучател е да установи положителния
правопогасяващ факт на изпълнението при условията на пълно и главно доказване.
Доказателства в тази насока не са ангажирани от ответника, който не взема отношение по
делото. Ищецът също не ангажира допуснатите доказателствени средства- експертно
изследване и не посочва доказателства, съобразно указанията на съда, като не взема
отношение по делото, поради което за основателен следва да се приеме единствено искът за
стойността на закупената потребителска стока от 229 лв. За горницата над тази сума
исковата претенция за главница се явява недоказана по основание и по размер. Не се
доказват от ищеца по размер и претенциите му за сумите за възнаградителна и за мораторна
лихви, поради което подлежат на цялостно отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е сторил разноски, както следва: сума от 75 лв.-
2
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде
определено в минимален размер от 100 лв., по реда на приложимата наредба, съобразно
правната и фактическа сложност на процесния казус. В полза на ищеца следва да се
присъдят сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25
лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., съобразно издадената заповед за
изпълнение. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от
общо 67,60 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. С. С., ЕГН: **********,
че в полза на ищеца ..., рег. №........ в Търговски и фирмен регистър на гр....я, със седалище и
адрес на управление: ....., гр...., бул. „... №1, чрез .., ЕИК:........, със седалище и адрес на
управление: гр......“, ...“, сгр. №14, представлявано от .....- Заместник- управител, съществува
вземане за следните суми: сума от 229 /двеста двадесет и девет/ лв., представляваща
главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта №CARD- ....г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д
№31096/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
уважената сума до пълно предявения размер от 781,82 /седемстотин осемдесет и един лева и
осемдесет и две стотинки/ лв., както и за сумата от 22,95 /двадесет и два лева и деветдесет и
пет стотинки/ лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода: 01.07.2020г.-
09.11.2020г. и сумата от 42,08 /четиридесет и два лева и осем стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 04.11.2020г.- 16.05.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ...,
рег. №........ в Търговски и фирмен регистър на гр....я, със седалище и адрес на управление:
....., гр...., бул. „... №1, чрез .., ЕИК:........, със седалище и адрес на управление: гр......“, ...“,
сгр. №14, представлявано от .....- Заместник- управител, сума в размер общо на 67,60
/шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лв., представляваща дължими съдебно-
деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4