РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Бургас, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Кирил Гр. Стоянов
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500200 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 200/2022г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Д. К. К. и Р. В. К., чрез техния
пълномощник адв.М., против решение №474/09.11.2021г. по гр.дело
№380/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е развален
сключеният между Д. К. К., по време на брака му с Р. К., и В. Ц. Ц. договор за
прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу издръжка и гледане
на него и на М. Т. К.. Иска се отмяна на решението като неправилно и
незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени. Навеждат се оплаквания, че съдът е игнорирал твърденията в
отговора на исковата молба и представените доказателства и е дал превес на
показанията на свидетелите на ищеца, които са вътрешно противоречиви и
нелогични, а М. К. е лице, заинтересовано от изхода на спора. Не е разгледано
и обстоятелството за водените от ищеца множество съдебни производства,
свързани със значителни разходи, средства за които са осигурявани от Д. К..
Не е взето предвид и прехвърлянето на сумата от 30 000 лв., извършено от В.
Ц. на неговата майка, а е посочено единствено, че двамата са теглили кредити
през 2019г. и 2020г., използвани според съда за посрещане на текущите им
нужди. Представените от ищеца договори за текущо потребление са
1
сключени преди датата, на която В. Ц. и майка му са декларирали нотариално,
че въззивниците не изпълняват задълженията си по договорите. От
показанията на свидетелите се установява, че отношенията между ответника и
неговата майка са се влошили в края на 2020г., т.е към датата на сключване на
договор за текущо потребление за сумата от 13 000 лв. – 09.07.2020г. двамата
са разчитали изцяло на средствата на въззивниците, т.е кредитът е послужил
за съдебни разноски на В. Ц. по дела, а не за задоволяване на текущите нужди
на М. К.. Последният сключен от нея договор за заем за сумата от 2000 лв. е
за разноските в настоящото производство. В решението не е обсъдено
твърдението, че Д. К. е заплащал задълженията на В. Ц. по изпълнителни
производства съгласно представената банкова разпечатка. Не е съобразен и
доходът на ищеца и неговата майка, които не са достатъчни за преживяване
без средствата, предоставени им от Д. и Р. К.. Неоснователно са игнорирани
ангажираните от ответниците гласни доказателства както и сключеният
между ищеца и М. К. договор за прехвърляне на имот под условие, ако бъдат
развалени процесните договори. Като основание за развалянето им са
посочени единствено отношенията между Д. К. и майка му М. К., която обаче
не е страна в настоящото производство. Не са изложени твърдения за
неизпълнение по отношение на В. Ц.. Съдът неоснователно е приел, че на В.
Ц. и на М. К. не е предоставено договореното задължение да им бъде
осигурена стая за живеене на третия етаж на сградата. Този извод е
постановен единствено въз основа показанията на М. К., които противоречат
на показанията на свидетелите, незаинтересовани от изхода на спора.
Основание за настоящото производство според въззивниците е отказът им да
предоставят на М. К. и на В. Ц. сумата от още 15 000 лв. Неправилно е прието
по делото, че В. Ц. и М. К. са във влошено здравословно състояние въз основа
на представените епикризи и медицински направления. Неоснователно е
оставено без уважение искането на ответниците за назначаване на съдебно –
медицинска експертиза, която да установи действителното им здравословно
състояние и констатираната от предходната инстанция нужда от ежечасова
грижа. Поддържа се искането за заплащане на направените в имота
подобрения на стойност 19 034,60 лв. при условията на евентуалност, които
считат за установени по делото. В обобщение се сочи, че от ангажираните по
делото доказателства е безспорно установено, че ответниците са изпълнявали
добросъвестно своите задължения по договорите съобразно нуждите и своите
възможности.
В отговор на въззивната жалба, подаден от В. Ц., чрез неговия
пълномощник адв.С., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
Твърди се, че в предходната инстанция ответниците едновременно са отрекли
нуждите на В. Ц. и на М. К. от гледане и издръжка и същевременно, че са
осигурявали такава. Показанията на свидетелите в тази насока са
2
противоречиви. Установено е, че Д. К. повече от три години не живее в
България, а съпругата му е скарана и не разговаря с ищеца и неговата майка
повече от година. Неоснователно се твърди, че при постановяване на
решението са взети предвид единствено показанията на ищцовите свидетели.
Твърденията във въззивната жалба за нужда от средства за съдебни разноски
на В. Ц. са ирелевантни, според страната. Несъстоятелно е твърдението, че
съдът не е установил необходимия обем от издръжка и гледане. Установено е
пълното неизпълнение на задълженията по договора. По отношение
договореното предоставяне на стая, такава е отредена на тавана и според
заключението на вещото лице представлява складово таванско помещение,
без прозорци, с капандура, неизмазано, на гредоред и негодно за обитаване. В
резултат на това В. Ц. и неговата майка са заболяли тежко през ноември
2021г. и въпреки тревожното им състояние отново не са допуснати в
обитаемата част на жилището и не им е предоставена храна, лекарства и
медицинска помощ. Състоянието на М К. е допълнително утежнено от
необходимостта от две предстоящи операции – за смяна на става на коляното
и за дискова херния. Моли да бъде допуснат до разпит свидетел, който да
установи кой се грижи за въззиваемия и неговата фактическа съпруга през
боледуването им. Неоснователно се твърди, че след като М К. не е страна по
делото, изпълнението по отношение на нея е ирелевантно за спора. Освен, че
задължението е неделимо според практиката на ВКС, от показанията на
свидетелите и медицинските удостоверения се уставява, че ищецът не следва
да полага тежък физически труд, включително качването на кофи с дърва до
петия етаж. Искането за назначаване на експертиза е неоснователно, тъй като
от представените медицински книжа се установява невъзможността на ищеца
и на М К. да се грижат сами за себе си. Не е налице допуснато от съда
процесуално нарушение, което да обоснове уважаването на искането за
назначаване на експертиза. По отношение на искането на присъждане на
сумата за подобренията в имота се сочи, че то е недопустимо, тъй като
решението не съдържа такъв диспозитив, а искането е обсъдено само в
мотивите на решението. При условията на евентуалност, поддържа доводите,
изложени в предходната инстанция. Представя писмени доказателства.
Въззивниците са подали и въззивна жалба против решение
№676/23.12.2021г., с което е допълнено решение №474/09.11.2021г. по
гр.дело №380/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд и са осъдени да
предадат на В. Ц. владението на процесния имот с идентификатор
07079.820.42.2.3 като неправилно и незаконосъобразно. Считат, че такъв иск
не е предявен по делото, на са им давани указания във връзка с него и не е
налице хипотезата на чл.250 ГПК.
В отговор на жалбата, подаден от В. Ц. Ц., чрез адв.С., се иска
оставянето и без уважение. Сочи се, че такъв иск е предявен и макар да не е
3
посочен в доклада по делото, това не е дало отражение на правата на
ответниците. Именно по повод този иск е направено от тях искане да им
бъдат заплатени подобренията в имота. В представената от ответниците
защита по делото е посочено, че против тях такъв иск е предявен. Без да е
необходимо формалното даване на указания, доказателства по
основателността на този иск са събрани по делото, ответниците признават, че
владеят имота, а свидетелите сочат, че ищецът няма достъп до него. С
определение №84/25.02.2022г. по в.гр.дело №39/2022г. при предходното
изпращане на жалбите на настоящата инстанция Бургаският апелативен съд е
констатирал, че в диспозитива на обжалваното решение не се съдържа
произнасяне по предявения в производството при условията на евентуалност
иск за осъждане на ищеца да заплати на ответниците направените в имота
през м.юни 2017г., подобрения на стойност 19034,60 лв., въпреки, че искът е
разгледан в мотивите на решението, прекратил е производството по делото и
е постановил връщането му на БОС за отстраняване на допуснатото
противоречие. След връщане на делото Бургаският окръжен съд е постановил
допълнително решение №327/18.04.2022г. съгласно указанията на настоящата
инстанция. Против него е подадена въззивна жалба от Д. К. К. и Р. В. К., чрез
адв.М.. С нея се иска отмяната му като недопустимо, неправилно,
незаконосъобразно и поради противоречието му с материалния закон и
поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се,
че не са предявили такъв иск по делото, а искането им за заплащане на
подобренията е направено под формата на възражение, при условията на
евентуалност. Навеждат се оплаквания, че в предходната инстанция такъв иск
не е разгледан, не фигурира като правна квалификация и не е посочен в
доклада по делото. Не е депозирана редовна искова молба по такъв иск и не е
връчен препис на ответната страна. На следващо място се твърди, че в
мотивите на главното решение по делото такъв иск не е разгледан, а се
съдържа единствено констатация, че направеното от ответниците възражение
не следва да бъде разглеждано в настоящото производство, която съдът е
следвало да отрази в диспозитива на решението. Като се е произнесъл по реда
на чл.250 ГПК по непредявен иск, вместо да изпълни указанията на Бургаския
апелативен съд за отстраняване на противоречията между мотивите на
решението и неговия диспозитив, първоинстанционнният съд е постановил
недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Вследствие
изложеното, жалбоподателите неоснователно са осъдени да заплатят с
обжалваното решение сумата от 761,38 лв. – държавна такса по отхвърления
иск.
Бургаският апелативен съд, в рамките на въззивните оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
4
С обжалваното решение РАЗВАЛЯ сключения с нотариален акт № 16,
том 3, рег.№ 2676, н.д.№ 310/ 14.07.2017г. на нотариус А Д с район на
действие РС Бургас, договор за прехвърляни на недвижим имот срещу
гледане и издръжка, с който ищецът е прехвърлил на ответниците правото на
собственост върху 83500/88000 ид.ч от собствения си имот, представляващ
жилище, апартамент, с идентификатор 07079.820.42.2.3 по КККР на гр.Б, с
площ от 72,93 кв. м., брой на нива на обекта едно, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта - 07079.820.42.2.2, над
обекта – няма, който апартамент се състои от четири стаи, баня, тоалетна и
коридор, заедно с прилежащия склад в тавански етаж с площ от 72,93 кв. м. и
31,50 % (24,41кв. м) ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, който обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.820.42 срещу поетото задължение на приобретателя за
издръжка и гледане, лично или чрез трето лице на прехвърлителя и майката
на ответника при болест и старческа немощ, като прехвърлителя запазва за
себе си и за третото правоимащо лице правото на пожизнено ползване върху
една стая от жилището при общо ползване на кухнята и тоалетната, както и
сключения с нотариален акт № 348, том II, рег.№ 7031, дело 304 от 23.07.2019
г. на нотариус Ф. И., рег. № 449 в НК с район на действие РС-Бургас, договор
за прехвърляни на недвижим имот срещу гледане и издръжка, с който ищецът
е прехвърлил на ответника правото на собственост върху собствения си
недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.820.42.2.3 по КККР на гр.Б., който
самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.820.42, с предназначение – жилище, апартамент, на
едно ниво, с площ от 72,93 кв. м. , ведно с прилежащи части – склад в
тавански етаж с площ 72,93 кв. м. и 31,50 % (24,41кв. м) ид. ч. от общите
части на сградата, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – няма, под обекта - 07079.820.42.2.2, над обекта – няма, който
апартамент се състои от четири стаи, баня, тоалетна и коридор заедно с
прилежащия склад в тавански етаж с площ от 72,93 кв. м. срещу
задължението на приобретателя, лично или чрез трето лице, да поеме
гледането и издръжката на ищеца и майката на ответника съобразно техните
нужди и своите възможности.
С допълнително решение №676/23.12.2021г., с което е допълнено
решение №474/09.11.2021г. по гр.дело №380/2021г. по описа на Бургаския
окръжен съд ответниците са осъдени да предадат на В. Ц. владението на
процесния имот с идентификатор 07079.820.42.2.3, с последващо
допълнително решение е отхвърлен предявеният при условията на
евентуалност иск на ответниците за заплащане на направени в имота
подобрения.
5
За да приеме решението си и допълнителните решения съдът е намерил,
че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е имал
нужда от издръжка и гледане, които не са му осигурени от ответниците, като
е налице пълно неизпълнение на задълженията за минал период, което при
този вид договори не може да бъде компенсирано и представлява основание
за развалянето им. Действително от свидетелски показания се установява, че
ответниците са заплащали сметките за ток, но само по себе си това
обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че е налице пълно изпълнение по
договора доколкото грижата е уговорена изцяло като натурална. Налице е и
пълно неизпълнение по отношение на запазеното право на ползване в полза
на ищеца върху една стая от жилището при общо ползване на кухнята и
тоалетната и частично неизпълнение по отношение на задължението за
издръжка и гледане, доколкото е установено, че ответниците са заплащали
сметките за ток и през предходен период от време са закупували хранителни
продукти, което е незначително с оглед на обема на дължимата престация.
При установено неизпълнение на договорните задължения в натура през
последната поне една година, при липсата на доказателства за отказ на
кредитора да приеме грижи в натура пак през този период, което да е дало
повод за трансформиране на задължението от натурално в парично, съдът
приема, че е налице пълно неизпълнение и предявеният иск следва да бъде
уважен.
Въз основа на установените и в двете инстанции по фактите правно
значими обстоятелства въззиввинят съд приема, че от една страна ищецът е
изпълнил задълженията си по договорите за прехвърляне на недвижими
имоти срещу задължение за издръжка и гледане, като е прехвърлил правото
на собственост на ответника и неговата съпруга, но от друга страна е
установено неизпълнение на насрещното задължение на последните да
поемат издръжката и гледането на ищеца и третото лице по начина, уговорен
в договорите.
Нещо повече – вследствие на прехвърлянето на собствеността ищецът и
третото лице са останали без жилище, поради неизпълнение на задължението
да се осигури запазеното право на ползване на една стая и понастоящем не е
спорно, че обитават таванско помещение негодно за живеене.
Установено е по делото, че ищецът е на 74г., а майката на ответника и
трето правоимащо лице по договорите е на 69г., не са в добро здравословно
състояние, боледуват от различни заболявания и състоянието им се влошава,
както поради напредване на възрастта, така и поради обостряне на
заболяванията им (медицински документи на л.49 и сл.) и показания на св.С.,
св. К.Т.. Установено е също, че ответникът работи и живее извън страната, а
ответницата е подпомагана от майка си в отглеждането на двете им деца-
св.Г..
6
Установени са по делото предавания на суми от задължените лица за
посрещане на разходи- битови сметки, дърва, лекарства, но не се доказва
изпълнение на задължението за полагане на грижи –лично или от трето лице.
Възражението на ответниците, че такива не се дължата, защото
прехвърлителят и третото лице не се нуждаят е неоснователно, доколкото по
делото е установено както влошаване на здравословното състояние, така и
ежедневни затруднения при обслужването и на двамата – трудно се качват по
стълби до тавана, сами си носят дърва за огрев, приготвят си храна и пр.
Поради естеството на задължението на ответниците по сключените
алеаторни договори, всяка форма на неизпълнение – частично, забавено или
неточно, се приравнява на пълно неизпълнение и е достатъчна за развалянето
му. В този смисъл е трайната съдебна практика. В случая е налице пълно
неизпълнение през продължителен период от време, което обосновава
уважаването на иска.
Наведените от ответниците възражения за необсъдени в обжалваното
решения парични взаимоотношения по повод водени съдебни дела не могат
да преодолеят, дори и да се докажат, отсъствието на преки доказателства за
полагани ежедневни грижи в натура. Отстраняването на прехвърлителя и
третото лице от ползването на стая в жилището при запазено право на
ползване е самостоятелно основание за разваляне на договорите.
При уважаване на иска за разваляне на договор за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане отпада основанието на ответниците
на което те се намират в имота и поради това е основателен предявения иск за
неговото предаване на прехвърлителя. Искането е направено с исковата
молба, страната своевременно е поискала допълване на решението и
окръжният съд при спазване на диспозитивното начало го е разгледал и
решението му не е недопустимо.
Поради уважаване на това искане съдът с допълнително решение е
разгледал и предявеното като евентуално искане на ответниците за заплащане
на подобрения. Въззивният съд споделя изводите, за липса на доказателства –
разпитаните по този въпрос свидетели депозират противоречиви показания по
въпроса кой е извършил подобренията- ищецът сам, ищецът с помощта на
ответника или ответникът сам, което води до извода, че не е налице пълно
главно доказване на фактическото основание на иска.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които съвпадат с обжалваните съдебни актове и ги потвърждава като
правилни.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение №474/09.11.2021г. по гр.дело №380/2021г.
по описа на Бургаския окръжен съд, допълнително решение
№676/23.12.2021г. и допълнително решение № 327/18.04.2022г. по същото
дело.
ОСЪЖДА Д. К. и Р. К. да заплатят на В. Ц. разноски за настоящата
инстанция в размер на 1 700лв. по приложения списък.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8