Решение по дело №843/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260155
Дата: 1 декември 2020 г. (в сила от 12 януари 2021 г.)
Съдия: Жанета Димитрова Георгиева
Дело: 20204400500843
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

р е ш е н и е  

гр. Плевен, 01.12.2020 г.

 

в името на народа

 

плевенски окръжен съд, ІІІ - ти граждански състав, в закритото заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

   Председател: екатерина панова

                     членове:  методи здравков

       Жанета Д.

при секретаря

при прокурора

като разгледа докладваното от член – съдията Жанета Д. въззивно гражданско дело № 843 по описа на съда за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Плевенският окръжен съд е сезиран с жалба от адвокат А.Г. ***, в качеството на особен представител на Б.Ц.Р. - длъжник в изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ В.С., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС Плевен против действията на ЧСИ по изпълнителното дело. Твърди се, че на особеният представител е връчена на 13.10.2020 г. призовка за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, че Б.Ц.Р. е наследник на починалия длъжник М.Д.П., но от страна на ЧСИ не е изпълнена процедурата по чл. 51 от ЗН и липсват доказателства, тежестта за което е върху взискателя Б.Ц.Р. да е приел наследството на своята наследодателка. Според особеният представител след като не е изпълнена предвидената в чл. 429 ал. 2 от ГПК процедура по чл. 51 от ЗН, то насочването на изпълнение върху имуществото на този длъжник се явява незаконосъобразно. Позовава се на съдебна практика в този смисъл – определение № 315/23.06.2015 г. по ч.гр.д. № 3092/2015 г., І г.о. на ВКС и решение № 143/08.01.2019 г. по ч.гр.д. № 16343/2018 г., т.о. на СГС.  Иска се отмяна на действията на ЧСИ В.С., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС Плевен по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ по насочване на принудително изпълнение против имущество на Б.Ц.Р. като незаконосъобразни.

В определения от въззивният съд срок за отстраняване на нередовностите по движение на жалбата, длъжникът чрез особеният си представител адвокат А.Г. *** уточнява, че дори да се приеме, че конституирането му като длъжник в нарушение на чл. 429 ал. 2 от ГПК да не е от кръга на действията, които подлежат на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК, то моли да се укаже на ЧСИ да предприеме необходимите действия по чл. 514 от ЗН по отношение на него съобразно разпоредбата на чл. 429 ал. 2 ал. 2 от ГПК. Позовава се на нова съдебна практика в този смисъл - решение № 26033/02.10.2020 г. по ч.гр.д. № 10144/2020 г. на СГС.  

 По делото не са депозирани писмени възражения по жалбата по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от взискателя „***“ АД, гр. София.

От мотивите на ЧСИ В.С., рег. № 906 по описа на КЧСИ с район на действие ОС Плевен по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се установява становището му за неоснователност на жалбата. Посочва се, че изпълнителното дело е образувано първоначално пред ЧСИ П.Д., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС Плевен като изпълнително дело № 2012***0400153 по издаден изпълнителен лист в полза на взискателя „***“ АД, гр. София против длъжника М.Д.П.. Твърди се, че по молба на взискателя делото е прехвърлено в кантората на ЧСИ В.С. за продължаване на действията по принудително изпълнение на вземането и е образувано като изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ. Твърди се, че длъжникът е починал преди прехвърляне на делото, поради което са констититуирани наследниците му и на някой от тях е връчена покана за доброволно изпълнение, а друга от тях е депозирала доказателства за извършен отказ от наследство. Посочва се, че по делото е насрочена публична продан на недвижим имот, собственост на наследниците на починалия длъжник и тъй като съобщението до длъжника Б.Ц.Р. не е могло да бъде връчено на основание чл. 47 от ГПК на същият е назначен особен представител – адвокат А.Г.. Според ЧСИ с връчване на поканата за доброволно изпълнение на особеният представител на длъжника не е нарушена разпоредбата на чл. 429 ал. 2 от ГПК, като се посочва също, че до депозиране на жалбата от адвокат Г. по делото не поискано от същия да се приложи процедурата по чл. 51 от ЗН, а същата не би могла да се инициира служебно от ЧСИ, тъй като липсва спор и е възможно наследството от посочения длъжник вече да е прието с конклудентни действия.

Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Установява се от представеното по настоящото дело в препис изпълнително дело № ***/2012 г.  по описа на ЧСИ П.Д., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС Плевен, че същото е образувано на 18.04.2012 г. по молба на кредитора „***“ АД, гр. София против длъжника М.Д.П. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 639/2011 г. по описа на НРС въз основа на заповед за изпълнение № 663/12.12.2011 г.. Установява се, че до длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 23.07.2012 г., както и че длъжникът е починал в хода на производството на 03.01.2017 г., като е оставила за законни наследници децата си, едно от което е длъжникът Б.Ц.Р.. Установява се, че по молба на взискателя изпълнителното делото е изпратено за продължаване на изпълнителното производство на ЧСИ В.С., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС Плевен, пред който е образувано като изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ. Установява се, че съобщението от ЧСИ В.С. до длъжника Б.Ц.Р. за образуване на изпълнителното дело не са връчени, поради което на адреса му е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК на 18.10.2019 г. и на същията е назначен от ЧСИ особен представител, посочен от АК Плевен – адвокат А.Г.. Установява се, че на длъжника чрез назначения му особен представител адвокат Г. е връчена покана за доброволно изпълнение на 13.10.2020 г., получена лично от особения представител.

         Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал. 2 от ГПК „Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.“

         Действията, извършвани от ЧСИ или ДСИ, които могат да бъдат обжалвани от длъжника в изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 1 – 7 вкл. от ГПК и това са: постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468 ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл. 470 от ГПК или в случаите на чл. 486 ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението. разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 1 – 7 вкл. от ГПК. Съгласно чл. 435 ал. 3 от ГПК длъжникът  може да обжалва и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

        С оглед представените по делото доказателства и установените по делото обстоятелства, въззивният съд приема, че жалбата на длъжника Б.Ц.Р. депозирана чрез особеният му представител адвокат А.Г. е депозирана в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, считано от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, но насочена по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК срещу конституирането му като наследник на починалия длъжник М.Д.П. и изпращане на покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело се явява недопустима, тъй като предмет на същата не са действия на ЧСИ съставляващи такива по чл. 435 ал. 2 или ал. 3 ГПК, които длъжникът може да атакува.          Изпращането и връчването на поканата за доброволно изпълнение не представлява изобщо изпълнително действие, така както е посочено изрично в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, още по-малко изпълнително действие по смисъла на чл. 435 ал. 2 от ГПК, която разпоредбата не може да се тълкува разширително.

          При съобразяване на гореизложеното, окръжният съд приема, че жалбата по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК от длъжника Б.Ц.Р. депозирана чрез особеният му представител адвокат А.Г. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

         Въззивният съд споделя доводите в жалбата, че за изпълнителното производство е от значение въпросът дали жалбоподателят има качеството на наследник, приел наследството на наследодателката си М.Д.П., за което следва да му бъде даден срок по реда на чл. 51 от ЗН съгласно изричната разпоредба на чл. 429 ал. 2 изр. 2 от ГПК, но приема, че компетентен да се произнесе по искането на жалбоподателя в този смисъл в изпълнителното производство е ЧСИ, поради което жалбата в тази й част следва да се счита за молба до ЧСИ, с която се иска даване на указания във връзка с приемане на наследство от длъжника в съответствие с цитираните в жалбата законови разпоредби с цел осигуряване на законосъобразен изпълнителен процес.

Водим от горното, Съдът

 

Р е ш и:

 

Оставя без разглеждане като недопустима жалбата вх. № 18379/16.10.2020 г. на длъжника Б.Ц.Р., ЕГН **********, депозирана чрез особеният му представител адвокат А.Г. *** против действията на ЧСИ В.С., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС Плевен по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ, изразяващи се във връчване на покана за доброволно изпълнение след конституирането му като длъжник в изпълнителното производство в качеството на наследник на длъжника М.Д.П., починала на 03.01.2017 г. и прекратява производството по делото.

 

Указва на ЧСИ В.С., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС Плевен да приеме, че жалбата на длъжника Б.Ц.Р. депозирана чрез особеният му представител адвокат А.Г. ***, в частта в която се излагат доводи относно приложението на чл. 51 от ЗН вр. чл. 429 ал. 2 изр. 2 от ГПК има характер на молба до ЧСИ, по която дължи произнасяне.

 

Решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: