Определение по дело №1039/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ГПК, във вр. с чл.274 и сл. с.к. и е образувано по частна жалба на "Р. Л. Б." О., (РЛБГ), ЕИК ., със седалище и адрес на управление град С. О. С. У. "Г." № 1., представлявано от Е. А. Х.и В. К. К.чрез пълномощника им юрк. Г.П., сдебен адрес: гр. С. ж.к. „ М. ”, Бизнес парк С. сгр. 7Б, . 4 насочена против Определение № 454/16.05.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 185/2013 г. по описа на РС Г..

Със същото инициираното по искова молба на жалбоподателя производство по реда на чл.422, във вр. с чл.415 ГПК е било прекратено, като районният съд е приел, че предявените от частния жалбоподател против В. Л. А. от Г. искове са процесуално недопустими.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Поддържа се, че районният съд не е взел предвид факта, че по развилото се производство по гр.д. № 1073/2012 г. по описа на РС П., приключило с влязло в сила решение, страните не са идентични с тези по настоящото производство, както и че то не е имало същия предмет. Навеждат се подробни доводи в тази насока.

В срока за отговор по частната жалба такъв не е постъпил от страна на ответницата по първоинстанционното производство.

Благоевградският окръжен в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производствое процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна – ищецът по развилото се пред районния съд исково производство.

Разгледана по същество, тя се явява и основателна, по следните съображения:

Исковото производство по гр.д. № 185/2013 г. по описа на РС П. е било инициирано от частния жалбоподател против В. Л. А., след проведено заповедното производство по реда на чл.410 и сл. ГПК /ч.гр.д. № 1912/2012 г. по описа на РС П./.

По него "Р. Л. Б." О., като заявител, е поискано издаването на заповед за изпълнение срещу В. Л. А. за сумата от 685,66 евро, в качеството й на наследник на Х. Л. Л., б.ж. на Г., с който заявителят е имал сключен договор за финансов Л. № 005455-RFІ001/09.07.2007 г., като отговаряща съобразно своя наследствен дял за ½ ид.ч. от задължението на праводателя й, в качеството му на ”Т. .– Х.Л.”.

Длъжникът по заповедното производство е депозирал своевременно възражение след връчване на заповедта за изпълнение, поради което и частния жалбоподател предявил установителен иск за установяване съществуването на присъденото му със заповедта вземане в рамките на преклузивния месечен срок.

След размяна на книжата по исковото производство ответницата депозирала отговор в който навела доводи, че е подобен спор между същите страни и на същото основание вече е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение, с който искът на „Р. Л.”О. е бил отхвърлен, посочвайки конкретно гр.д. № 1073/2012 г. по описа на РС П..

Съдията докладчик е поискал справка от деловодството на РС П. и такава му е била представена на 15.05.2013 г. /л.62 от първоинстанционното дело/.

Същата установява, че към момента на образуването на заповедното производство по ч.гр.д. № 1912/2012 г. и към датата на издаване на заповед за изпълнение по същото - № 02 от 03.01.2013 г., между страните по настоящото дело е бил налице висящ спор по образуваното гр. дело № 1073/2012 г.по описа на РС-П., със страни - ”Р. Л. Б.” О., Л. Х. Л.и В. А..

Това производство било с предмет – да се признае за установено съществуването на вземане спрямо ищецът ”Р. Л. Б. от ответниците Л. Х. Л. и В. А. за тяхната солидарната дължимост по отношение сумата от 1 371.33 евро.

Според наведените фактически твърдения и обстоятелства, на които се основавала посочената претенция, същата се касаела за неизпълнение на сключен между банката ищец и „Т. Е. – Х. Л.”, със собственик Х. Л., починал, и оставил за свои наследници Л. Л. и В. А., договор за финансов Л. № 005455-RF-001/09.07.2007 г..

Към момента на постановяване на атакувания съдебен акт постановеното по гр.дело № 1073/2012 г. по описа на РС-П. съдебно решение № 293/08.11.2012 г. било влязло в сила.

Въз основа на гореустановеното районният съд приел, че с цитираното решение било отречено съществуването на вземане на „Р. Л. Б.” О. ответника В. А., на основание изложените факти. Приел също, че е налице пълно припокриване на правото, предмет на силата на пресъдено нещо на решение № 293/08.11.2012 г. и правото, предмет на настоящото дело, както с оглед на белезите, които индивидуализират това право – правопораждащи юридически факти, отделно и субектите, като участници в процеса и такива на материалното право.

Заключил, че било налице пълно обективно тъждество и субективно такова по предмета на настоящият спор и предмета на делото по което е постановено решение № 293/ 08.11.2012година на ПРС, същото влязло в законна сила, като била постигната крайната цел - разрешен е гражданския спор.

Затова се налагало извод за наличие на отрицателна процесуална предпоставка /сила на присъдено нещо/, която действа като правопогасяващ факт за съществуването на правото на иск на ищеца в настоящото производство за установяване съществуване на същото вземане.

Така прекратил производството по делото, поради недопустимост на заяваната претенция.

Решаващият състав счита, че като е постановил горното районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на акта му.

Следва да се посочи изрично, че с оглед безсъмнено установеното по делото относно страните и предмета на настоящето производство и това по гр.д. № 1073/2012 г. не може да се изведе обоснован извод за наличие на пълен идентитет между страните и предмета по двете дела, които да обоснове и наличие на отрицателната процесуално предпоставка – наличие на сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право.

На първо място безспорно е, че страните по двете дела не са напълно идентични – по настоящето дело не е страна Л. Х. Л., който е бил ответник по гр.д.№ 1073/2012 г.

На самостоятелно основание претендираното вземане, макар и на същото основание – неизпълнение на задължение за плащане по договор за финансов Л. от страна на праводателя на ответницата, не е идентично по размер с това, претендирано по образуваното по-рано гражданско дело.

Освен това следва да се отбележи изрично, че приложената справка от деловодителя при РС П. на л.62 от първоинстанционното дело не дава основание да се формира категоричен извод за идентичност на предмета на производството по двете дела, с оглед възражението от страна на жалбоподателя, че по по-рано развилото се претенцията е била заявена като солидарна от двамата ответници /това междувпрочем се сочи и в справката/.

Претенцията за солидарно заплащане на претендирано вземане може да бъде неоснователна, но претенцията за заплащане на това вземане на самостоятелно правно основание от всеки един ответник в едно производство, респ. - от тях като страни /ответници/ по самостоятелно развиващи се производства, могат да бъдат основателни, стига да се установи наличието на материалните предпоставки за това.

Ето защо и към настоящия момент въззивната инстанция намира, че изводът на районния съд за недопустимост на заявената установителна претенция е необоснован, а постановеният от него акт следва да се отмени като неправилен и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Едва ако в хода на същото се установят категорично фактите, че е налице пълен идентитет между страни и предмет на настоящето и приключилото производство по гр.д. № 1073/2012 г., вкл. чрез прилагане на същото и анализ на данните от него, районният съд може да постанови прекратяване на производството, поради недопустимост на заявената претенция.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 454/16.05.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 185/2013 г. по описа на РС Г..

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: