Р Е Ш Е Н
И Е №
град Свиленград, 11.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА
КИРЕВА
при секретар Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя АНД № 11 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № № 29-0000530 от 11.12.2019 година на Главния директор на
Главна дирекция „Инспектиране на
труда” към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на „Х.” ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя А.Р., за
нарушение на чл. 75а, ал. 2, вр.чл. 9, ал. 3 от Закона за трудова
миграция и трудова мобилност (ЗТМТМ), е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 20 000 лв.
Дружеството-жалбоподател чрез
процесуалния си представител – адвокат Ц.П., моли за отмяна на обжалвания
акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и неотговарящ на
буквата и духа на закона – не било доказано извършването на процесното административно
нарушение, не била посочена нарушената материалноправна норма, било налице
неяснота по отношение на приложената норма на чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ, неправилно
била приложена санкционната норма, не бил осигурен преводач в момента на
проверката. Алтернативно от Съда се иска да намали размера на наложената
санкция до минималния такъв.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза,
редовно призовано, дружеството-жалбоподател не
изпраща представител. За тях се явява адвокат Г., който пледира за отмяна на
обжалваното НП. Представя Писмени бележки, в които обосновава доводите си за
отмяна на обжалвания акт – при съставянето на АУАН и при издаването на НП ,като
се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закони, не били изложени твърдения относно съществени елементи от
обективната страна на нарушението; сочи се, че за пропуските на друго
юридическо лице не следва да се наказва дружеството-жалбоподател.
В съдебната фаза се ангажират доказателствя.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – Главният директор на Главна дирекция
„Инспектиране на
труда” към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, редовно призовани,
, изпращат
представител, който счита
НП за
законосъобразно ,както и
че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде
потвърдено.
В съдебната фаза
се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
При изпълнение на
служебните си задължения свидетелите А.Д.П., К.Р.Я., Г.И.И. и Ш.Ш.Х. (служители
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”) за периода от 17.07.2019
година до 01.08.2019 година извършват проверка на дружеството-жалбоподател по
спазване на трудовото законодателство.
В тази връзка на
17.07.2019 година в присъствието на Б.М.Р. – представител на
дружеството-жалбоподател, горепосочените свидетели извършват проверка на место,
по работни места, на строителен обект, представляващ хотелски комплекс
„Империал” и с административен адрес: град Свиленград, ул.„Сан Стефано” № 3,
област Хасково, представляващ УПИ ІІІ в кв. 348 по плана на град Свиленград,
област Хасково, където констатират че лицето М.Б.– гражданин на Република Турция, предоставя работна сила.
Последният попълнил Декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на турски език
като въпросите, на които трябва да даде отговор са също на турски език (, която
Декларация е приложена в преписката с превод на български език), в която сочи
като работодател турската фирма „Медхаус груп Дъш Тиджарет Аноним Ширкети
Истанбул”, че работи за дружеството-жалбоподател от 17.07.2019 година на техническа длъжност с работно време от
08.00 часа до 12.00 часа като дейността му се изразявала в контролиране на
кофража и поставянето на гипсокартон в строителният обект при заплащане в
размер на 2020 турски лири, сочи, че работи по трудов договор и че е
командирован.
На 26.07.2019
година в сградата на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда”, находяща
се в град София, бул.„Александър Дондуков” № 3, се явява П.Б.П. - упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател, която представя заверено копие на
Договор за упражняване на контрол по изпълнението, сключен между дружеството-жалбоподател
в качеството на възложител и „Медхаус груп Дъш Тиджарет аноним Ширкети
Истанбул” в качеството на изпълнител на дата 01.02.2019 година, видно от който
възложителят възлага, а изпълнителят приема да осъществява контрол за
изпълнението и за съответствието с проектната документация на изпълняваните от
изпълнителя строително-монтажните работи (СМР) на процесния обект, като
консултантските услуги включват съдействие и консултиране на изпълнителя на СМР
при необходимост във връзка с извършване на СМР в съответствие с проектната
документация и изискуемото качество, като изпълнителят се задължава да осигури
минимум един свой представител на обекта за два часа всеки ден, а възложителят
е длъжен да заплаща уговореното възнаграждение.
Извършена е писмена
справка в Агенцията по заетостта, от която се установява, че за посоченото
по-горе физическо лице няма издадено разрешение за полагане на труд на
територията на Република България или регистрация, както и не е постъпвали
документи по отношение на лицето М.Б.с оглед получаване на разрешение за
полагане на труд на територията на страната ни.
На 01.08.2019
година е съставен Протокол за извършена проверка на место и по документи
относно спазването на изискванията на трудовото законодателство с № ПР1924073,
в който е посочено, че в качеството си на местно лице дружеството-жалбоподател
е нарушило разпоредбите на чл. 75а, ал. 2, вр.чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ по
отношение на М.Б..
Протоколът е
връчен на същата дата на упълномощеното лице П.П..
Предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят А.Д.П. – Главен инспектор в Централно управление към Главна дирекция
„Инспектиране на труда” към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, съставя против дружеството-жалбоподател и в
присъствието на надлежно упълномощен негов представител – П.Б.П. (с Пълномощно,
приложено в преписката), Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бланков № 29-0000530.
Това
процесуално действие извършва и с участието на К.Р.Я. и Г.И.И.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с приемането на работа да предоставя работна сила от страна
на местно лице на командирован или изпратен работник или служител – гражданин
на трета държава без съответна регистрация в Агенцията по заетостта, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 75а, ал. 2, вр.чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ, която вписва за
нарушена. Посочено е, че деянието е извършено на 17.07.2019 година и е
констатирано на 01.08.2019 година.
АУАН
е редовно предявен и връчен на представителя на дружеството-жалбоподател – П.Б.П.,
който не вписва възражения против констатациите.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок (считано първия работен ден – понеделник, тъй като срока
изтича в неработен ден) постъпва Възражение чрез
процесуален представител на дружеството-жалбоподатател (адвокат К. Г. с
Пълномощно, приложено в Административно-наказателната преписка
(АНП)) с доводи, идентични с тези, наведени в Жалбата по повод на която е
образувано настоящото производство.
Във връзка с Възражението е изготвено Становище от Главен
инспектор Н.К.К.– служител на АНО, в което е посочено, че Възражението е
неоснователно.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Главният
директор на Главна дирекция „Инспектиране на
труда” към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, издава процесното
НП № 29-0000530 на 11.12.2019 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган.
НП
е редовно връчено на дружеството-жалбоподател, на 13.12.2019 година, по пощата
с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и
подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване и на имената на получателя
й. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят
в настоящото съдебно производство.
Както
вече бе посочено в
Акта, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател като местно лице е извършило нарушение по чл. 75а, ал.
2, вр.чл. 9, ал. 3 от ЗМТМТ,
тъй като е приело на работа за предоставяне на работна сила, командирован или изпратен работник или служител – гражданин
на трета държава без съответна регистрация в Агенцията по заетостта. За това нарушение на
основание чл. 75а,
ал. 4 от
ЗТМТМ на
нарушителя е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 20 000 лв.
Прието като доказателство по делото бе и Пълномощно
,видно от което управителят на дружеството –жалбоподател е упълномощило св.Б.М.Р.
да представлява дружеството пред институциите в
Р.България.
Наличен е и Договор за строителство №2/24.01.2019г.
сключен между дружеството –жалбоподател в качеството му на възложител и
„МАРСТЕН” ООД в качеството му на строител,относно изпълнение на строително
монтажни работи в обект Хотел в кв.3487
в УПИ 3 по плана на гр.Свиленград.
Представена и приета бе в надлежен превод на български
език Декларация за осигурителен стаж на
Р.Турция видно от който се установява социално-осигурителен регистрационен номер на
лицето-турски гражданин М.Б., както и неговият работодател-турската фирма „Медхаус груп Дъш Тиджарет Аноним Ширкети
Истанбул”,както и датата на постъпване на работа -21.06.2019г. на
длъжност-майстор.
В
кориците на делото е
приложена
Заповед № 3-0171
от 11.02.2016 година на Изпълнителния
директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, в която е посочено, че Главният
директор на Главна дирекция „Инспектиране на
труда” към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” има право да издава НП по АУАН,
съставени от служители на Централно управление на Главна дирекция „Инспектиране на труда”. т.е.
последният се явява носител
на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” по надлежния ред с административен акт -
Заповед.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав
достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна
страна в процеса и в законно установения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна по следните съображения:
Производството е от административно - наказателен
характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.
6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
Същевременно предвидената в чл.
83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е обективна,
безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не
следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да
определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само
да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.
Съдът не констатира съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН,
доколкото същият е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството-нарушител (неоспорен от жалбоподателя факт) и в присъствие на
свидетелите, установили нарушението. Видно от наличните по делото доказателства, при извършване на
проверката, съответно при съставянето на АУАН от контролните органи, присъства
упълномощен представител на „Х.” ООД. Съгласно
приложеното Пълномощно с нотариална заверка на
подписа на управителя на дружеството-жалбоподател, той
упълномощава лицето П.Б.П. да го представлява пред всички държавни
и общински институции, включително Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, част от
която е Главна
дирекция „Инспектиране на
труда”.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да
бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО
е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията
и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във
връзка с Възражението на дружеството-жалбоподател - изготвени е било Становище от 08.08.2019 година от Главен инспектор Николай Котов относно съставения АУАН, с което е направено предложение да бъде издадено НП. Следва също
да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от
разпоредбата на чл.
57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася
изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е.
самото обсъждане от страна на АНО на
възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова.
Актът и НП са издадени
от компетентни органи съгласно чл. 37,
ал. 1,
б. „а”
от ЗАНН, вр.чл. 79,
ал. 1 от
ЗТМТМ и
чл. 47,
ал. 1,
б. „а”,
вр.ал. 2
от ЗАНН, вр.чл. 79,
ал. 4 от
ЗМТМТ.
Съгласно чл.
79, ал. 1 от ЗТМТМ,
Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от държавните
контролни органи. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 01.08.2019 година
актосъставителят А.Д.П. е заемала длъжността „Главен
инспектор в Централно управление към Главна дирекция „Инспектиране на труда” към
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда””. В този смисъл са и изявленията й,
направени в открито съдебно заседание. Предвид изложеното
актосъставителят А.Д.П.
безспорно се явява държавен контролен орган, който има правомощията по чл.
79, ал. 1 от ЗТМТМ. Лицето,
подписало НП – М.И.А.,
е заемало към момента на издаването му длъжността „Главният директор на Главна
дирекция „Инспектиране на
труда” към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда””.
Неоснователно е
наведеното възражение, касаещо липса на назначен лицензиран преводач при
попълване на Декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, тъй като същата е на
матерния език на лицето М.Б.–
турски, поради което не е било необходимо да се правят каквито и да било устни
разяснения във връзка с попълването й. Но дори да се приеме, че е било
необходимо присъствието на преводач, това нарушение не би съставлявало
съществено такова, тъй като са присъствали лица, владеещи турски език, които са
му дали необходимите разяснения и тъй като
съществено
е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения
пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Следва да се отбележи, че за да достигне до горния извод настоящата инстанция
изхожда от позицията, че съществено процесуално нарушение е налице тогава,
когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното
лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти.
При издаването на Акта
и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Съгласно посочената в обжалваният акт за
нарушена разпоредба на чл.
9, ал. 3 от ЗТМТМ :работник
– гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от
чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, може
да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на
еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
От материалите по делото и по-конкретно от
представените като писмени доказателства по делото Декларация на основание чл.
68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ става ясно, че М.Б., турски гражданин и работник на „Медхаус груп Дъш Тиджарет
Аноним Ширкети Истанбул” с регистрация в Турция е
полагал труд на на територията на обекта – строителен обект, представляващ
хотелски комплекс „Империал” и с административен адрес: град Свиленград,
ул.„Сан Стефано” № 3, област Хасково, представляващ УПИ ІІІ в кв. 348 по плана
на град Свиленград, област Хасково. От Декларация на основание чл.
68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ се установява по безспорен начин, че лицето
М.Б., турски гражданин е служител на „Медхаус груп Дъш Тиджарет
Аноним Ширкети Истанбул”, Р.Турция и че същото работи ,т.к.
бил командирован от работодателя си на горепосочения строителен обект в
гр.Свиленград от
17.07.2019 година на техническа длъжност
с работно време от 08.00 часа до 12.00 часа като дейността му се изразявала в
контролиране на кофража и поставянето на гипсокартон в строителният обект при
заплащане в размер на 2020 турски лири по силата на цитирания Договор за упражняване
на контрол по изпълнението, сключен между дружеството-жалбоподател в качеството
на възложител и „Медхаус груп Дъш Тиджарет аноним Ширкети Истанбул” в
качеството на изпълнител на дата 01.02.2019 година.
Следователно дружеството – жалбоподател „Х.”
ООД се явява "местно лице" по смисъла на §
1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, доколкото е лице,
осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по
българското законодателство или по законодателството на друга държава – членка
на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария, което за своята дейност ползва услугите на командирован или изпратен
работник или служител от държавите – членки на Европейския съюз, или от трети
държави, и като такова е следвало, съгласно задължението си по чл.
31, ал. 1 и ал.
2 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ преди влизането на
командирования гражданин на третата държава на територията на Република
България и преди началото на заетостта за целите на регистрацията по чл.
9, ал. 3 от ЗТМТМ да подаде в Агенцията по заетостта изрично
посочените в разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Правилника
декларации и документи.
По време на извършване на проверката на дружеството,
във връзка с направено запитване от страна на Главна дирекция „Инспектиране на труда” към
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” от
Агенцията по заетостта на Република България, е получено писмо, от което става
ясно, че на чужденецът М.Б., гражданин на Република Турция, не е
издавано разрешение за достъп до пазара на труда в Република България във
връзка с осъществяване на трудова заетост като нает по трудово правоотношение,
в т. ч. като командирован специалист по Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, както и не е регистриран за
извършване на краткосрочна заетост без рарешение за работа и че от страна на „Х.”
ООД в Агенцията по заетостта не са постъпвали заявления
за разрешение за достъп до пазара на труда или декларации за регистрация на
краткосрочна заетост на работници без разрешение за работа, граждани на трети
държави.
Същевременно обаче настоящият съдебен състав, в унисон
с твърденията на дружеството-жалбоподател, изложени в жалбата, приема, че
процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, доколкото в хода на
административно-наказателното производство наказващият орган е допуснал несъответствие между описанието
на нарушението/описано такова по чл.76,ал.2 от ЗТМТМ/ и правната квалификация на същото/ чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ/.
Както бе посочено по-горе, в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление е посочено, че санкционираното нарушение се изразява в това, че
дружеството – жалбоподател „Х.” ООД в качеството му на местно лице, е приело на работа командирования чужденец
М.Б., турски гражданин, без да е регистрирало заетостта му по
установения ред в Агенцията по заетостта преди влизането му на територията на
страната и началото му на заетостта му – на 17.07.2019 година на горепосочения строеж – строителен обект, представляващ
хотелски комплекс „Империал” гр. Свиленград, като е прието, че така описаното нарушение
съответства на разпоредбата на чл.
75а, ал. 2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, във вр. чл.
9, ал. 3 от ЗТМТМ.
Констатираното в хода на извършената на 17.07.2019 г. проверка не покрива признаците и на административното нарушение,
регламентирано в разпоредбата на новия чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ,
съгласно който наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила
или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на
работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000
до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Анализът на тази правна норма обосновава извод, че
субект на административното нарушение по чл.
75а, ал. 2 от ЗТМТМ може да бъде само работодател – физическо или
юридическо лице. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че „Х.”
ООД НЕ СЕ ЯВЯВА работодател по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на КТ на турския
гражданин М.Б., който
е имал сключен трудов договор с турското
дружество "Медхаус
груп Дъш Тиджарет Аноним Ширкети Истанбул”, което
турско дружество е командировало М.Б.в изпълнение на договореното в Договор за упражняване на контрол по изпълнението от 01.02.2019г, сключен между
дружеството-жалбоподател в качеството на възложител и „Медхаус груп Дъш Тиджарет
аноним Ширкети Истанбул” в качеството на изпълнител.
Следва да се отбележи също, че дори и да се приеме
обратното, че „Х.” ООД се явява работодател по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на КТ на турският гражданин М.Б., то
настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай описанието на
нарушението в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото
наказателно постановление единствено може да се съответства като правна
квалификация на разпоредбата на
чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, но не и на разпоредбата на 75а, ал. 2 от ЗТМТМ ,
тъй като административно наказващият
орган е навел факти за особен субект извършител на
адм.нарушение -местно лице по смисъла на на §
1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ ,както и че специалното качество на
работника от трета държа ,а именно командироването му. При това положение, с обжалваното наказателно постановление е било
незаконосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството - жалбоподателят на основание 75а,
ал. 2 от ЗТМТМ , извън посоченото относно несъответствие между описанието на нарушението-описано такова по чл.76,ал.2 от
ЗТМТМ и дадената от АНО правна квалификация на същото по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ.
Извън горното следва да се обърне внимание и на самото
изпълнително деяние, което се твърди да е осъществено от жалбоподателя – „приемане на чужденец да предоставя работна сила”. „Приемането на
чужденец” и „предоставянето на работна сила” от чужденец са разграничени в текста на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Това
разграничаване води до извод, че става въпрос за различни нарушения, което в настоящия случай не е съобразено. Отделно от това следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че
ЗТМТМ борави с понятието „законно пребиваващи чужденци”, по отношение на което АНО не сочи никакви
доказателства, а това е в негова тежест. Констатираното съставлява самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното НП
като незаконосъобразно, извън горепосоченото обстоятелство, свързано с
факта, че дружеството-жалбоподател не се явява работодател по отношение на
турския работник М.Б..
Административно-наказващия орган като не е
приложил правилната санкционна норма при издаване на наказателното
постановление е допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7
от ЗАНН, тъй като е налице несъответствие между нормата, която е
нарушена от дружеството и предвиденото от закона наказание за този вид
нарушения. Това е достатъчно основание за незаконосъобразност на наказателното
постановление, водещо до отмяна на същото.
В случай че не се възприеме изложената
теза на настоящата Съдебна инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат
следните съображения:
Съдът
би приел, че са спазени предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение би приел, че е
описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдът би приел, че актосъставителят
и АНО са описали ясно и непротиворечиво деянието на санкционираното лице от
обективна страна, съотнасяйки го спрямо релевантния законов текст -
разпоредбата на чл.
75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Освен
санкционен, тя има и материалноноправен характер, тъй като изрично разписва
противоправното поведение, въздигнато в състав на административно нарушение.
Тази нормативна разпоредба притежава както хипотеза, така и санкция, по подобие
на разпоредбите в НК. Цитирането дори само на тази разпоредба, кореспондираща с
фактическото описание на деянието, Съдът би приел, че е напълно достатъчно, за
да разбере и привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
както и Съдът като правораздавателен орган, за извършването на какво по вид
нарушение е потърсена такава отговорност.
Съдът би
приел за правилна дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на
нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните
факти, което в настоящия случай Съдът би приел, че е
сторено. Съдът би приел за установено на базата на
събраните по делото доказателства, че дружеството-жалбоподател в качеството на
местно лице е приело на работа да предоставя работна
сила командирован или изпратен работник или служител – гражданин на трета
държава (, каквато несъмнено е Република Турция), без
съответна регистрация в Агенцията по заетостта. Неизпълнението на законовото изискване да се приема на
работа от местно лице командирован или изпратен чужденец само с регистрация в Агенцията по заетостта, осъществява състава на процесното административно
нарушение.
Съдът би
приел, че деянието е съставомерно от обективна страна,
като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната
отговорност на ООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да
се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не би
разкрило характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не би представлявало такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Нарушението, за
което е санкционирано дружеството-жалбоподател е формално на просто извършване,
поради което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни
последици. В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН.
Съдът би приел, че административното
наказание е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в закона. При
индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи
в максималния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на влязъл в сила акт за друго идентично нарушение. Отегчаващи отговорността
обстоятелства, не се установиха. Не
са налице в преписката доказателства за финансовото положение на дружеството-жалбоподател, за да се
наложи административното наказание „Имуществена
санкция” в максималния размер. Предвид
изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното
административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно
деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е
ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на
административното наказание, следва при този
вариант на разсъждение размерът на наказанието да се намали до минималния
законоустановен такъв. Предвид изложеното Съдът би намерил, че Жалбата е частично основателна, поради което НП би следвало да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Имуществена санкция” от 20 000 лв. на 2 000 лв. Така редуцираният размер на
наказанието, Съдът би намерил за правилен и необходим
за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
За да достигне до
този извод, Съдът би кредитирал показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 03.02.2020 година свидетели – А.Д.П.,
К.Р.Я., Г.И.И., Ш.Ш.Х., П.Б.П. и Б.М.Р.. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни,
като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази
правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания
на А.Д.П., К.Р.Я., Г.И.И., Ш.Ш.Х., П.Б.П.
и Б.М.Р.. С правна преценка за
достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от
която и да е от страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се
ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство.
Относно разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
дружеството-жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 1350 лева +270 с ДДС или всичко общо -1 620 лв., а също така е
представен списък по чл. 80 от ГПК. Тъй като бе направено възражение за
прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, Съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то намира
възражението за прекомерност за основателно,доколкото в чл.18,ал.2 вр с чл.7,ал.2,т.4
от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- е
предвичено,че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. като в
чл.7,ал.2,т.4 е прието,че : при интерес от 10
000 до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. ,като
при това положение минималният размер се явява 1130лева /830+300/,поради което
отправеното възражение се явява основателно и следва да се присъди в полза на
дружеството –жалбоподател разноски в размер на 1130лева.
Доколкото преди изменението на чл.
63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е
прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че
следва да осъди именно Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”
да заплати сторените в настоящото производство разноски.
По отношение на Решението в частта за
разноските АНО не може да се иска изменение, тъй като по делото не бе
представен Списък на разноските от тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № № 29-0000530 от 11.12.2019 година на Главния директор на
Главна дирекция „Инспектиране на
труда” към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на „Х.” ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя А.Р., за
нарушение на чл. 75а, ал. 2, вр.чл. 9, ал. 3 от Закона за трудова
миграция и трудова мобилност (ЗТМТМ), е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 20000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” с адрес: град
София, бул.„Александър Дондуков” № 3, ДА
ЗАПЛАТИ на „Х.” ООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.Р., сумата от 1130лева.,
представляващи извършени от последното разноски за адвокатско възнаграждение по
настоящото производството.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :..................................
(Добринка Кирева)