Решение по дело №187/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 184

 

гр. Велико Търново, 9.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на двадесети май  две хиляди двадесет и първа година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА                              

при участието на секретаря П. И., изслуша докладваното от съдия Костова  адм. дело №187 по описа за 2021, година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство  по реда на чл. 145-178 АПК, вр.с чл. Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 3 и чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО.

 

      Образувано е по жалба на К.Г.Г. ***  изпратена от ТП на НОИ – Велико Търново против Решение №  1012-04-34#1/4.3.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна  негова жалба срещу Разпореждане № 041-00-706-1/10.2.2021г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ

В жалбата се правят следните оплаквания за незаконосъобразност на така постановения акт във вид на нарушение на материалния закон, доколкото към датата на отпускане на ПОБ срокът, определен от КСО е 7 месеца, а не посочените в разпореждането 4 месеца. От съда се иска да отмени Решението на Директор на ТП на НОИ и да уважи подадената жалба против  Разпореждане № 041-00-706-1/10.2.2021г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ като срокът на помощта вместо 4 месеца, бъде определен на 7 месеца.

 

В съдебно заседание,оспорващият редовно призован се явява лично и поддържа така подадената жалба. В указания от съда срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК не е представил писмена защита.

.

Ответник жалба -Директор ТП на НОИ- гр. В. Търново, редовно уведомен при условията на чл. 137, ал.7 АПК, се представлява от ... М., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока развива и в представените по делото писмени бележки. Претендира заплащането на разноски  в производството в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Административен съд Велико Търново осми състав, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните,при условията на чл. 142, ал.1 АПК, вр. с чл. 188 ГПК, прие за установено следното:

Фактическата обстановка не е спорна. Жалбоподателят е работил по трудово правоотношение с работодател ТЕХНОРЕМОНТРОЙ ЕООД  като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ , видно от незаверено копие на Заповед № 001/16.11.2020г. издадена от работодателя. На същата дата 16.11.2020г. е прекратено съответно и осигурителното правоотношение. Не е спорно по делото и видно от документ на стр.9 от делото е , че регистрацията на жалбоподателя в Агенцията по заетостта е станала на 7.12.2020г. С молба – заявление с вх. № 041-00-706/5.2.2021г. по деловодната система на ТП на НОИ В. Търново е поискано отпускане на парично обезщетение на основание чл. 54а от КСО. С Разпореждане № 041-00-706-1/10.2.2021г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ му е отпуснато такова, като на основание чл. 54а, ал. 5 от КСО е определен минимален размер на паричното обезщетение за срок от 7.12.2020г. до 24.3.2021г. Срещу него е подадена жалба по административен ред, която е отхвърлена с процесното решение. По делото не се повдига спор досежно размера на дължимото обезщетение, а само касателно срокът на неговото изплащане, като за жалбоподателя същият е 7 месечен, като се позовава на §2 от ПЗР от Закона за изменение на Закона за държавното обществено осигуряване за 2020г., и Закон за мерките и действията при извънредно положение. В срок е подадена жалба до Административен съд В. Търново.

По делото са приложени всички събрани в хода на административното производство доказателства.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд-Велико Търново осми състав  намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал.1 АПК, от лице за което ИАА има неблагоприятни правни последици, след изчерпване на административния ред за обжалване.

Разгледана по същество,същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:.

Оспореното Решение на Директор ТП на НОИ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. чл. 21, ал.1 АПК, вр. с чл. 154, ал.2, т.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. Съгласно нормата на чл. 168 ,ал.2 от АПК съдът следва да извърши проверка на всички обстоятелства във визираната по горе норма, и не следва да се ограничава само досежно направените от жалбоподателя оплаквания. При проверката, съдът следва да прецени дали актът е издаден  от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са процесуално- правните и материално правните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Решението е издадено от компетентен орган- това е Директор ТП на НОИ- В. Търново, на когото изрично разпоредбата на чл. 117, ал.1,т. 2,буква „б“ от КСО е предоставено правото да се произнася по жалби срещу издадени разпореждания за отпускане на парични обезщетения за безработица. Наред с това, между страните няма спор, а и от приложените по делото писмени доказателства, се установява, че п.й.към датата на издаване на решението е заемала длъжността Директор ТП на НОИ- Велико Търново. Съответно потвърденото от органа разпореждане е издадено от  Ръководител на осигуряването за безработица, определен от 54ж, ал.1 от КСО за орган, който може да издава разпореждания за отпускане на парични обезщетения за безработица.

По своето съдържание, процесното Решение отговаря на изискванията на чл. 59 АПК, приложим по аргумент от 117, ал.5 КСО, като в него са изложени фактическите установявания и правни изводи на органа. Изцяло е аргументиран извода на органа за срока на отпускане на паричното обезщетение за безработица за 4 месеца, а не са претендирания от жалбоподателя 7 месечен срок, като са разгледани всички негови възражения.

При издаване на решението административният орган е спазил процесуално правните разпоредби на КСО.

От събраните доказателства е видно, че административното производство е инициирано с подаване на заявление от страна на оспорващия за отпускане на парично обезщетение за безработица. След неговото депозиране от страна на длъжностното лице по осигуряването за безработица е извършен подробен анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, като е спазен принципът на чл. 35 от АПК, както и тези на служебно начало и доказаност. От декларацията на жалбоподателя и приложеното копие от Заповед за прекратяване на трудово правоотношение по общо съгласие са извлечени доказателства за правно релевантните факти - дата на прекратяване на осигурителното отношение и дата на подаване на заявление за отпускане на помощ.

Директор на ТП на НОИ също е спазил предвидените в КСО и АПК процесуални правила, произнесъл се е по допустима жалба и е осъществил цялостен контрол върху обжалваното по административен ред Разпореждане. Счел е, че не е   необходимо събирането на други доказателства и се е произнесъл по съществото на спора.

При издаване на решението са спазени и материално- правните разпоредби на КСО.

В разпоредбата на чл. 54а от КСО са регламентирани предпоставките,при наличието на които лицата имат право на парично обезщетение за безработица- да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране,не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.

В чл. 54а, ал. 3 от КСО е регламентирано, че паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до Териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 54а, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1.заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2.лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата."

                  Съответно чл. 54а, ал. 5 от КСО определя, че ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т. 1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока по ал. 4, т. 1 по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или чл. 546, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.

                 В настоящия случай трудовото правоотношение е прекратено на  основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 16.11.2020 г. като на същата дата е прекратено и съответното осигурително правоотношение. Следователно съгласно 54а, ал.4 от КСО заявлението за отпускане на такава помощ следва да бъде подадено до 16.02.2021г. , а от страна на жалбоподателя това е станало на 5.02.2021г. следователно е спазен горепосочения тримесечен срок. Не е спазен обаче 7 дневния срок за регистриране в Агенцията по заетостта, при който помощта за безработица се отпуска от датата на прекратяване на осигуряването.  Нормата обаче изисква този срок да не е спазен по уважителни причини. В Кодекса за социално осигуряване не се съдържа легално определение за понятието "уважителни причини" за целите на приложението на чл. 54, ал. 5 КСО. Такова определение е дадено в § 1 ДР НОИПОБ, като е посочено, че "уважителни причини" са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които ТП на НОИ е уведомено своевременно. В случая не се твърди наличието на някоя от хипотезите, изброени в § 1 ДР НОИПОБ, представляващи "уважителни причини" по смисъла на чл. 54а, ал. 5 КСО. Изброяването в цитираната разпоредба не е изчерпателно, поради това, че след изброяването на определени факти и обстоятелства, следва израза "...и други подобни обстоятелства". Тези обстоятелства, съгласно същото определение следва да са удостоверени с официален документ и за тях ТП на НОИ да е уведомено своевременно. Установените по делото факти и обстоятелства не могат да бъдат определени като "други подобни обстоятелства", които да са направили невъзможно спазването на сроковете, а освен това  по делото няма доказателства за тези обстоятелства ТП на НОИ да е било уведомено своевременно /преди изтичане на срока и преди подаване на заявлението за отпускане на обезщетението В този смисъл Решение № 157 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4065/2015 г., VI о.,

              Основната причина за неспазване на срока жалбоподателят определя като последица от  прилагане на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. Във връзка с въведеното на 13 март 2020 г. в Република България извънредно положение е приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение (Обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), в който са регламентирани сроковете и ограничение на определени действия - с цел облекчение на физическите и юридическите лица, както и осигуряване спазването на въведените мерки за превенция и намаляване разпространението на COVID-19. С § 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение е извършено допълнение в КСО, като е създаден чл. За, регламентиращ изпълнение на задължения при обявено извънредно положение. В него е установено, че: 1нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите, във връзка с прилагането на част първа, глави четвърта - осма спират да текат;2.заявления, жалби и други документи във връзка с паричните обезщетения, помощи и пенсии се подават по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или с персонален идентификационен код, или чрез лицензиран пощенски оператор;3. непроизнасянето в срок на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 по причини, дължащи се на извънредното положение, не се смята за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс.

В ал. 2 от посочената разпоредба е регламентирано, че документите по ал. 1, т. 2, подадени от осигурените лица и пенсионерите до 14 дни след отмяната на извънредното положение в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, се смятат за подадени в срок. От горното следва, че срокът спира да тече за времето на извънредното положение и се отнася конкретно за тези случаи. След отмяната на извънредното положение приложението на горецитираната разпоредба не се прилага. На 13.05.2020 г., в извънреден брой 44 на Държавен вестник, е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, който регламентира мерките след края на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и то е отменено на 13 май 2020 г. Промените влизат в сила от 14.05.2020 г. С промените в Закона за здравето се изменя и Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., като вече този Закон има ново наименование, а именно: Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Т.е. въпреки отмяната на извънредното положение, Законът не се отменя, а само се допълва и изменя, като непроменените разпоредби остават в сила така, както са приети първоначално. Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето в „Държавен вестник",  от 20 май 2020 г. В образуваното производство за жалбоподателя е установено, че срокът от 7 работни дни за регистрация в Агенцията по заетостта е започнал да тече на 17.11.2020 г. и е бил до 25.11.2020 г. включително. Предвид горното, нормативно определените срокове за упражняване на правото по чл. 54а от КСО на К.Г. са изтекли след регламентирания 14 дневен срок от отмяната на извънредното положение и няма основание при отпускане на паричното обезщетение за безработица да се вземат предвид условията установени в чл. За от КСО. Тоест обезщетението правилно е отпуснато от 07.12.2020 г. - датата на подаване на заявлението чрез Дирекция „Бюро по труда" в ТП на НОИ - Велико Търново. Предвид горното, нормативно определените срокове за упражняване на правото по чл. 54а от КСО на К.Г. са изтекли след регламентирания 14 дневен срок от отмяната на извънредното положение и няма основание при отпускане на паричното обезщетение за безработица да се вземат предвид условията установени в чл. За от КСО. Тоест обезщетението правилно е отпуснато от 07.12.2020 г. - датата на подаване на заявлението чрез Дирекция „Бюро по труда" в ТП на НОИ - Велико Търново, правилно е определен и периода на закъснението по чл. 546, ал. 3 от КСО.

 

Налице е обаче специална норма на чл. 546, ал. 3 от КСО, която определя, че  безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Правилото, установено в чл. 54б ал. 3 КСО представлява изключение от общото правило за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Това изключение е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини, не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие, средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, поради негово виновно поведение или поради собствено желание или съгласие, законодателят е предвидил ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение.

Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за прилагане на  § 2 от ПЗР към Закона за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. (ДВ, бр. 84 от 2020 г.), където е предвидено, че всички парични обезщетения за безработица с начална дата от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. се отпускат за срок от 7 месеца. Изрично в нормата е посочено, че се касае само за такива по чл. 54б, ал.4 от КСО , а именно : Безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. Следователно доколкото в случая паричното обезщетение за безработица е отпуснато на основание чл. 546, ал. 3 от КСО, горното изключение по §2 от ПЗР на ЗИЗБДОО не е приложимо.

Ето защо, в случая правилно и в съответствие с материалния закон обезщетението за безработица е определено при условията на чл. 54б, ал. 3 от КСО, за минимален срок от 4 месеца, намелен с датата закъснението и  в минимален размер от 12 лева, съобразен с чл. 11 от Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2020 г.

В контекста на изложеното,настоящата съдебна инстанция намира,че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане е законосъобразно,

При този изход на делото в полза на ТП на НОИ В. Търново на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл. 36 от ЗПП следва да се присъдят разноски в размер на 50 – петдесет – лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразени с тежестта и характера на делото..

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд-Велико Търново осми състав

                                         Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.Г. ***  изпратена от ТП на НОИ – Велико Търново против Решение №  1012-04-34#1/4.3.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна  негова жалба срещу Разпореждане № 041-00-706-1/10.2.2021г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ В. Търново.

ОСЪЖДА  К.Г.Г. ***  да заплати на ТП на НОИ В. Търново, разноски в размер на 50- петдесет – лева

 

Решението подлежи на касационно оспорване пред ВАС на РБ в 14 дневен срок от получаване на препис от същото, съгласно разпоредбата на чл. 211, ал.1 АПК, вр. с чл. 119 КСО.

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: