Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 41
гр. Силистра, 03 август
2022 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
в публично заседание на тринадесети юли
през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита
Славова
при секретаря Виолина Рамова, при участието
на заместник окръжния прокурор при ОП-Силистра С.Т. като разгледа докладваното
от съдия Чернева КАНД № 40 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Силистра против Решение № 84 от 04. 04.2022 г., постановено по АНД № 24 по
описа на Силистренския районен съд за 2022 г., с което е отменено Наказателно
постановление № 19-2100021 от 30.11.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ (ДИТ) Силистра, и е осъдена Главна дирекция „Инспекция по
труда“ да заплати на „Екопродукт“ ЕООД, ЕИК *********, направените по делото
разноски в размер на 720,00 лв
Касаторът, действащ чрез старши юриск. И. А.,
излага доводи за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение
на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Основното оплакване е за неправилност на извода на районния съд за
липса на материална компетентност на директора на ДИТ Силистра, наличието на каквато
обосновава с чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ (по-долу в текста УПИАГИТ, Обн. ДВ, бр. 6/14г.,
посл. изм. ДВ, бр. 34/22 г.), кореспондиращ с общата разпоредба на чл.47 ал.2 ЗАНН. Възразява срещу изводите на въззивната инстанция за липса на съществен
обективен елемент в повдигнатото административно обвинение, какъвто е времето
на извършване на деянието, както и извода за неяснота при описание на фактическите
обстоятелства. Прави и възражение за прекомерност на размера на присъдените от
СРС разноски във връзка със заплащането на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на санкционираното дружество. Моли за отмяна на
решението, потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна “Екопродукт“ ЕООД, с ЕИК *********
и адрес на управление в с. Попина, община с.Ситово, чрез представител по
пълномощие адв. Н. В. ***, е депозирала писмен отговор, в който излага
аргументи в подкрепа на решаващите изводи на СРС и настоява, постановеният от
него акт да бъде оставен в сила като съответен на закона и фактите по делото.
Заместник окръжния прокурор при ОП гр.
Силистра счита, че извода на въззивния съд за неправилност на санкционния акт е
правилен, макар и по различни съображения, като дава заключение за
потвърждаване на оспореното решение.
Касационната жалба е постъпила от надлежна
страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С наказателно постановление № 19-2100021 от
30.11.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Силистра, на ответника, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 75а, ал. 2
ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.
24, ал. 3 (редакция – ДВ, бр. 24 /16.03.2018 г., понастоящем ал. 2) ЗТМТМ във
вр. с чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ за това, че в
качеството на работодател не е регистрирал в Агенцията по заетостта, чрез подаване
на декларация (Приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 от Правилника за прилагане на
ЗТМТМ), за осъществяване на сезонна работа до 90 дни без прекъсване по чл. 24,
ал. 3, понастоящем чл. 24 ал. 2 от ЗТМТМ, с чужденеца Сергей Николаев,
гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби
на ЗТМТМ, при условията и по реда определени в чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от
Правилника за прилагане на ЗТМТМ, считано до 17. 05. 2021 г. и до момента на
проверката.
Въз основа на събраните доказателства
първоинстанционният съд е приел, че при проверка на 29. 09. 2021 г. служители
на ДИТ-Силистра установили, че гражданинът на третата държава С.Н.е полагал
труд в обект Свинекомплекс в с. Попина, стопанисван от дружеството- ответник по
касация, по силата на сключен трудов
договор № 444/ 14. 05.2021 г. на основание чл. 68 ал.1 т.1 във връзка с чл.68
ал.3 КТ, при условията на сезонна заетост за срок до 90 дни. Същият изпълнявал
длъжността „общ работник“,при нормална продължителност на работното време и с
основно месечно възнаграждение от 650 лева. Трудовият договор е бил съставен на
два езика - руски и български и своевременно регистриран в НАП. Регистрирани
били и данните за лицето, придружени с превод на паспорта му на български език,
които документи в съвкупност, заедно с поименните графици за работните смени
през м. май 2021 г., са удостоверили несъмнено, че С.Н.е започнал изпълнението
на трудовите си функции на 17. 05. 2021 г. Регулярно са изплащани трудовите му
възнаграждения и свързаните с тях осигурителни плащания, а на 08. 11. 2021 г.
трудовото правоотношение е било прекратено. На 02.11.21 г. в ДИТ Силистра бил
получен отговор (по повод конкретно запитване) от Агенцията по заетостта, че за
Н. не е постъпвала декларация и не е извършвана регистрация в АЗ за
краткосрочната му сезонна заетост. От МВР е бил получен друг отговор, че в
информационните масиви няма данни за гражданина на Молдова С.Н.относно издаване
на разрешение за пребиваване на територията на България. Тези именно факти са
попълнили обективното административно обвинение посредством съставения и връчен
на ответника по касация АУАН №19-2100021/23.11.21г. за нарушение на чл. 24,
ал.2 ЗТМТМ във връзка с чл.32, ал.1 и ал.3 ППЗТМТМ, въз основа на който е
издадено и оспореното НП.
За да отмени обжалваното пред него
наказателно постановление първоинстанционния съд се е позовал на липсата на
нарочно овластяване на директора на дирекция „ИТ“ – Силистра да издава
наказателни постановления за установени нарушения по Закона за трудовата
мобилност и трудовата миграция, очертаваща неспазване на императивното
изискване за издаването на НП от компетентен държавен орган. Приел е също, че в
обстоятелствената част на административното обвинение не е посочена дата на
вмененото нарушение, както и е констатирал нарушение на процесуалните
изисквания (поради което и задължителни) на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН за пълно описание на правнозначимите факти и относимите обстоятелства, довело
до нарушаване правото на защита на дружеството, което е неотстранимо в
съдебната фаза на производството.
Така постановеното решение е правилно, макар
и по съображения, които само частично се припокриват с изложените от първата
инстанция.
Не се споделят от настоящата инстанция
изводите на въззивния съд за липса на дата и ясно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено както в съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП. При
административното нарушение, осъществяващо се чрез бездействие, каквото е
настоящото, се установява едно трайно фактическо състояние, изпълняващо
непрекъснато състава на административното нарушение през периода, започнал от момента, в който е следвало да
бъде извършено дължимото по закон действие – в случая до започването на
трудовата дейност от гражданина на трета държава (чл. 32, ал. 3 от
ППЗТМТМ) и приключващ с изпълнението на
това задължение. Към момента на проверката в свинекомплекса в с.Попина – 29.
09. 2021 г., когато е открито нарушението, протвоправното бездействие на
ответното по касация дружество не е било преустановено, което означава, че
съставът на нарушението на чл. 24 ал.2 ЗТМТМ, във връзка с чл.32 ал.1 и ал.3
ППЗТМТМ, е бил проявен в пълен обем, както към 17. 05. 2021 г., когато е
започнало изпълнението на трудовата дейност, така и към момента на проверката. В
този контекст основателни са възраженията органа-касатор, поради което изводите
на първоинстанционния съд в противен смисъл не могат да обосноват отмяна на
процесното НП.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 4 ЗТМТМ
предоставя компетентността за издаване на наказателни постановления по ЗТМТМ
„[...] на ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от
него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на
актове“. Контролните органи по ЗТМТМ са изброени в чл. 67 ЗТМТМ, а именно –
министърът на труда и социалната политика (субект на цялостен контрол по
спазването на ЗТМТМ) и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" към министъра на труда и социалната политика (субект на
специализиран контрол по спазването на ЗТМТМ). Следователно никой друг държавен
орган, освен изброените по-горе контролни органи, не може да извърши
делегацията на основание чл. 79, ал. 4 ЗТМТМ. Делегация от страна на тези
контролни органи, овластяваща директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Силистра да издава наказателни постановления по ЗТМТМ, не е осъществена. Неоснователен е развитият в касационната жалба
довод, че УПИАГИТ е подзаконов нормативен акт, издаден от Министерския съвет,
поради което неговите текстове могат да послужат като основание за
компетентността на автора на процесното наказателно постановление. Именно по
причина че УПИАГИТ е подзаконов нормативен акт, той не би могъл да противоречи
на ЗТМТМ. Ето защо, дори да се приеме, че има текстове в УПИАГИТ, обосноваващи
административнонаказателната компетентност на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Силистра по ЗТМТМ, тези текстове следва да бъдат игнорирани, тъй
като нито чл. 79, ал. 4 ЗТМТМ, нито която и да била друга разпоредба на ЗТМТМ
предоставя на Министерския съвет правомощието да овластява органи с
компетентност за издаване на наказателни постановления по ЗТМТМ. В заключение
следва, че процесното наказателно постановление е издадено от орган, който не е
овластен надлежно.
Гореизложеното потвърждава
законосъобразността на изводите на
първоинстанционния съд относно неправилното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на ответното ЕООД, защото юрисдикционният
акт, който следва пряко да породи неблагоприятните правни последици за него, е
издаден от орган без правомощия за това. Доколкото в наказателното право, вкл.
в административнонаказателното, не е позната формата на „нищожност“ на
санкционен акт (в този смисъл решение № 294 от 21.07.2014 г. на ВКС по н.д. №
823 / 2014 г., II н.о., НК), то в кръга на своите правомощия от чл. 63 ЗАНН,
съдът правилно е отменил оспореното пред него НП, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
63д ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК на ответното по касация ЕООД следва да се присъдят
направените по делото разноски в удостоверения размер от 600 лева, които следва
да се заплатят от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда",
доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
принадлежи Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра (арг. от чл. 2, ал. 1 и
чл. 16, ал. 1 от УПИАГИТ във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК). Възражението за
прекомерност на размера на присъдените от СРС разноски за адвокатско
възнаграждение на санкционираното дружество са неоснователни като се има
предвид провеждането на повече от едно съдебно заседание пред въззивната инстанция. Съгласно чл. 14 и чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр.
с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението възлиза на 470,00
лв., а са заплатени разноски в размер на 600 лв. + 120 лв. ДДС, т.е.
присъдената от СРС сума за разноски надхвърля нормативния минимум с около 27 %,
което не може да се приеме за прекомерно предвид правната сложност на делото.
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал.2, пр. 1
от АПК
във вр. с чл. 63вЗАНН
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84 от 04. 04. 2022 г.
на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 24 по описа на съда за 2022
г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" да заплати на „Екопродукт“ ЕООД, ЕИК *********,
направените по делото разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лв.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.