Решение по дело №662/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 179а от ЗМВР.

Образувано е по жалба, подадена от М.В.И., ЕГН **********,***, против заповед № 7855з-21/13.01.2023г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР – София, в частта, в която на жалбоподателя е определен нов размер на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфична служебна дейност от 20%.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи, че допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности – агентурно-оперативна и издирвателна дейност, е възлизало в размер на 70%, като впоследствие с оспорения акт възнаграждението необосновано е намалено до размер от 20% за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. Иска се отмяна на заповедта в обжалваната част и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си К.И., поддържа жалбата и направеното с нея искане. Не претендира присъждане на разноски. В представени по делото писмени бележки подробно аргументира позицията си (л.118).

Ответникът, директорът на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР – София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Р.М., намира жалбата за неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Подробни съображения за неоснователност на оспорването излага в представени на 11.10.2023г. писмени бележки (л.113).

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения по чл.140, ал.1 от АПК срок, доколкото в заповедта и в съобщението за нейното издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде оспорена.

I.ФАКТИТЕ:

По делото не се спори, че жалбоподателят М.В.И. заема длъжността началник на сектор 01 при отдел 03 в дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС) при МВР, с месторабота в гр. Бургас.

На 25.09.2020г. директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР изпратил писмо до началниците на 01, 02, 03, 04, 05 и 06 отдели и сектори към тях, с което им дал указания при изготвяне на писмените предложения за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, да се отразява обективно индивидуалния принос на всеки конкретен служител (л.35-36). В писмото ответникът посочил и конкретни критерии, които следва да се прилагат при оценяване приноса на всеки служител – общ брой ППО и ДОРП, по които се работи; резултати от работата по ППО и ДОРП; брой и резултати от отработени сигнали; качество, срочност и прецизност на изпълнение на поставените задачи; водене на оперативно стопанство и други задачи. Тези критерии били ориентири, които могат да бъдат прецизирани и допълвани във връзка с конкретните задачи и функционални задължения на служителите в сектора или отдела. Уточнено било, че оценяването на началниците на отдели ще се извършва от директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ въз основа обективността на оценяването на служителите и резултатността от дейността в отделите.

С последващо писмо рег.№ 7855р-8484 от 30.09.2020г. директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ указал на преките ръководители, че мотивираните писмени предложения, въз основа на които ежемесечно се издава заповедта за определяне на конкретния размер на допълнителното възнаграждение, следва да бъдат представени в табличен вид (л.37). Попълнените предложения следвало да бъдат изпращани в срок до 25 число на предходния месец на адреса на административното управление на дирекцията.

В изпълнение на посочените указания, на 23.12.2021г. на директора на ДВС било представено за утвърждаване предложение за определяне на процент за изплащане на допълнителното възнаграждение (л.33-34). В изготвената таблица не били посочени данни за изпълнени от жалбоподателя задачи, а единствено било предложено да се изплати на И. допълнително възнаграждение в размер от 70%.

На 11.01.2022г. директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ издал заповед №7855з-7, с която на основание чл. 46, ал.2 и чл. 178,ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, вр. с Наредба за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, определил размер на допълнителното месечно възнаграждение за служителите от дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР за изпълнение на агентурно-оперативна или издирвателна дейност за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. (л.27-32). На жалбоподателя било определено допълнително възнаграждение в размер на 70%.

С писмо рег.№ 7855р-130 от 05.01.2023г. директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР (л.25-26) допълнително указал на началниците на отдели и сектори предложенията, съгласувани с началниците на отдели, да бъдат изпращани в срок до 09.01.2023г. на адреса на административното управление на дирекцията, като ще се изготви обща заповед за цялата дирекция, касаеща периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. Уточнено било имената на началниците на сектори да се вписват в таблицата, като техния процент ще се определи от съответния началник на отдел.

На 09.01.2023г. инсп. Х.Ч., действащ в качеството на началник на сектор 01 въз основа на заповед за заместване, представил на директора на ДВС за утвърждаване предложение за определяне на процент за изплащане на допълнителното възнаграждение на служителите от сектор 01, отдел 03 за 2023г. (л.23-24). Съгласно данните в изготвената таблица на М.И. било предложено да се изплати допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности в размер на 20%. В графата „работа по сигнали“ срещу името на жалбоподателя било посочено 2 бр., в графа „провеждани ОИМ, ПСД“ – 2 бр., а по „искания за проверка в ОО на ДИА, АИС-МВР, изготвени справки, становища, докладни записки и др.“ - също 2 бр.

Въз основа на изготвеното предложение, на 13.01.2023г. директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР издал оспорената заповед №7855з-21, с която определил размер на допълнителното месечно възнаграждение за служителите от дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. (л.17-22). Под №33 в съставения списък на гл. инспектор М.В.И. бил определен размер на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности от 20%.

Заповедта била връчена на жалбоподателя на 10.02.2023г., което се установява от съставения протокол за запознаване на служителите в сектор 01 в отдел 03 при ДВС – МВР (л.101).

По делото е представена специфична длъжностна характеристика на длъжността „началник на сектор“ 01,02 и 03 към отдел 01, 02, 03 и 04 при дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР (л.40-43). Жалбоподателят бил запознат с нея на 12.06.2020г., удостоверено с протокол рег.№9584р-255/15.06.2020г. за връчване на длъжностната характеристика (л.44).

Съгласно данните в писмо рег.№7855р-5198/01.06.2023г. на началник сектор „Човешки ресурси и логистика“ при ДВС-МВР за периода 01.10.2022г. до 01.06.2023г. жалбоподателят не е ползвал платен годишен отпуск. (л.58). Такъв му е бил разрешен по негово заявление само за периода от 08.12.2022г. до 09.12.2022г., но отпускът е бил прекъснат поради представен болничен лист.

Представена е и справка за изготвени от жалбоподателя документи, както и за ползвания от него отпуск за временна неработоспособност за периода от 01.10.2022г. до 24.06.2023г. (л.59-60).

По делото са приложени 14 броя платежни бележки, удостоверяващи извършените плащания по сметка на И. за периода от 01.01.2022г. до 30.04.2023г. (л.67-82). В съпроводително писмо от директора на дирекция „Планиране и управление на бюджета“ при МВР е посочено, че допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР се изплаща за действително отработено време съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №8121з-1060 от 26.09.2019г. (л.65).

Представя се и заповед №7855з-595/12.12.2022г. на директора на ДВС, с която същият определил инсп. Х.Ч. да замества началника на сектор 01 към отдел 03 при дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР за периода на неговото отсъствие, считано от 12.12.2022г. до отпадане на необходимостта (л.100).

II. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма, от компетентен орган.

Съгласно чл.179а, ал.2 от ЗМВР определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл.178, ал.1, т.2 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят със заповед на ръководителите на структури по чл.37, както и на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ и на регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“, а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и ръководителите на структури по чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.

Според чл.37, ал.1, т.4 от ЗМВР дирекция „Вътрешна сигурност“ е основна структура в системата на МВР, поради което и директорът й е компетентен орган да определя със своя заповед конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР за всеки служител.

С Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г., издадена на основание чл.179а от ЗМВР, са определени условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл.2 от Наредбата, допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности се изплаща на държавните служители, които пряко изпълняват дейностите по §1, т.26а от допълнителните разпоредби на ЗМВР. Ал.2 на същия текст предвижда, че правото на допълнителното възнаграждение възниква от датата на започване на изпълнение на съответната специфична служебна дейност.

По аргумент на чл.4, ал.2 допълнителното възнаграждение се изплаща ежемесечно за текущия месец.

В чл.6, ал.1 е посочено, че определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител, се определят по мотивирано писмено предложение на преките ръководители.

Съгласно чл.6, ал.2 предложението се изготвя в срок от 3 работни дни от настъпване на обстоятелствата по ал.1, а заповедта за определяне на конкретния размер на допълнителното възнаграждение се издава до 5 работни дни от утвърждаване на предложението.

Според чл.10, ал.1 от Наредбата базата за определяне на допълнителното възнаграждение е 100 на сто от утвърдената със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година база за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност по чл.177, ал.2 и чл.180, ал.2 от ЗМВР.

Съгласно чл.10, ал.2, т.1, б. „б“ конкретният размер на допълнителното възнаграждение се определя в процент от базата по ал.1, като за агентурно-оперативна или издирвателна дейност на територията на гр. Пловдив, Варна и Бургас е в размер до 70 на сто.

Съдът намира, че при издаване на оспорения акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – актът е издаден при липса на мотиви.

В процесната заповед е посочено, че се издава на основание чл.46, ал.2 и чл.178, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, във връзка с Наредба №8121з-1060/26.09.2019г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР. В заповедта липсва посочване на каквито и да е фактически основания, мотивиращи необходимостта от намаляване размера на допълнителното възнаграждение на жалбоподателя от 70% на 20%.

Вярно е, че съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, но такива в случая не се установяват.

Конкретни мотиви не се съдържат в представените по делото доказателства - предложението за определяне на процент за изплащане на допълнителното възнаграждение, в представените справки за изготвените от жалбоподателя документи, за ползване на платен годишен отпуск и за извършените плащания по банковата му сметка.

Тези справки не са упоменати нито в процесната заповед, нито в предложението за нейното издаване и с тях не се доказва неизпълнение в пълен обем или частично на служебни задължения по специфичната длъжностна характеристика.

По делото не са представени доказателства, от които да е ясно какъв обем от работа е възложен на жалбоподателя за конкретен период, с оглед на което няма как да се направи извод за обективната му натовареност, какъв дял от възложената работа е останала недовършена и за какъв времеви период. Тук следва да се посочи, че с длъжностната характеристика на жалбоподателя са предвидени значителни по вид и обем контролни функции, за които няма данни да са били оценявани.

Не е обсъдено кои задължения от специфичната длъжностна характеристика (или извън нея) не са изпълнени, не са конкретизирани пропуските при изпълнение на поставените задачи, нито е посочен някакъв вътрешноведомствен документ на МВР, който служителят в случая не е спазил.

В предложението, на което се позовава заповедта, цифрово е посочено, че жалбоподателят е изготвил 6 документа, като липсва конкретика какви задачи са били поставени и неизпълнени от служителя, за да се извърши преценка на неизпълнението, респ. неточното изпълнение, на поставените служебни дейности.

Съдържанието на таблицата към предложението няма характер на мотиви, а представлява ръчно изписани статистически данни, които не отразяват в цялост обективно извършената от служителя дейност. В предложението са посочени по брой отработени сигнали, провеждани ОИМ, ПСД и искания за проверка, изготвени справки, становища и докладни записки. Тези данни по никакъв начин не отразяват извършваната от жалбоподателя дейност по ръководство и контрол върху звеното, което същият е оглавявал. Така, както са посочени данните не дават и възможност за извършване на съпоставка между възложената работа по преписки и реално извършената. При каквато съпоставка ще е възможно да бъде определен размера на допълнителното възнаграждение.

Краткостта и непълнотата на мотивите в случая следва да се приеме за пълната липса на такива.

Съдът отбелязва, че нито в заповедта, нито в предложението, са налице препратки или позовавания на конкретни документи, касаещи дейността на жалбоподателя. Макар такива да са изискани от съда. Представен е единствено отчет относно работата на сектор 01 в отдел 03 при дирекция „Вътрешна сигурност“- МВР през 2022г., който касае дейността на цялото звено без да съдържа информация за извършената от всеки един от служителите в него, работа.

В заповедта липсват и мотиви, свързани с конкретния размер на допълнителното възнаграждение. Именно защото при определяне на конкретния размер административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и с оглед задължението му да докаже, че е спазили и изискванията на чл. 6 АПК, същият е длъжен да изложи конкретни мотиви за конкретния процент намаление на допълнителното възнаграждение на всеки от служителите. Определени са 20% от базата, утвърдена със закона за държавния бюджет, при условие че в Наредбата се предвижда възможност за до 70% от посочената сума. Не са изложени каквито и да е мотиви, въз основа на които да се установи защо за жалбоподателя е предложено 20% допълнително възнаграждение.

Още повече, че предходната заповед, с която е определен размер на допълнително възнаграждение за 2022г. е издадена въз основа на предложение от прекия ръководител, в което изобщо липсват каквито и да е констатации за работата на М.И., а определения процент е 70 (л.33-34).

При това положение съдът не е в състояние да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения акт.

Не може да бъде споделено становището на ответника в депозираните писмени бележки за това, че в случая жалбоподателят не е изпълнявал специфични служебни дейности поради ползване на отпуск за временна неработоспособност. Заповедта за определяне на допълнителното възнаграждение е издадена на 13.01.2023г. и касае периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г., поради което към момента на издаване на акта ответникът няма как да знае докога служителят ще ползва отпуск поради временна неработоспособност, че да направи преценка дали допълнителното възнаграждение на жалбоподателя, платимо ежемесечно за текущия месец, би било обективно съответно на извършената дейност. Дори да бъде отчетен ползвания през 2022г. отпуск по болест, то той сам по себе си не може да аргументира намаляване на допълнителното възнаграждение. Отделно от това в оспорената заповед липсват подобни констатации.

Вярно е, че възнаграждението се изплаща за действително отработеното време. Това време обаче не следва да бъде отчитано при определяне на размера му. Този размер следва да бъде определен въз основа на обема и качеството на извършената от служителя работа.

Само изплащането на допълнителното възнаграждение, което се извършва месец за месец, следва да отчита действително отработеното време.

По изложените съображения, съдът намира, че заповед №7855з-21/13.01.2023г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР, в оспорената й част, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При положение, че произнасянето е от компетентността на административния орган, следва преписката да му бъде върната за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

Воден от горното и на основание чл.172, вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № 7855з-21/13.01.2023г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР – София, в частта, в която на М.В.И., ЕГН **********,***, е определен нов размер на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфична служебна дейност от 20% за 2023г.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР – София за определяне на размер и изплащане на допълнително възнаграждение за специфична дейност на М.В.И., ЕГН ********** за 2023г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд на Република България.

	Съдия: