Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 22.11.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Радослава Манолова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7 853
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от
Търговския закон /ТЗ/ и чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът – „Ю.Б."
АД твърди, че на 23.06.2008г. между него и първия ответник е сключен договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 38716/23.06.2008г., по силата на който
банката предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 161 000 евро по
курс „купува" за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита,
от които: 47 550 евро за покупка на недвижим имот и 113 450 евро за
други разплащания. Крайният срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви и 240 месеца, като на 01.07.2008г. по сметката на
кредитополучателя е преведена сума в размер на 264 709 швейцарски франка. Посочва,
че с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008г. ищецът
е прехвърлил на „Б.Р.С." АД вземанията си по процесния
договор, за което кредитополучателят е бил уведомен. На 30.12.2010г. е подписан
договор за встъпване в дълг, с който вторият ответник е встъпил като солидарен
длъжник с кредитополучателя. Между страните са подписани шест допълнителни
споразумения, както следва: на 28.04.2010г., на 30.10.2010г., на 26.08.2011г.,
на 16.09.2011г., на 27.07.2012г. и на 17.08.2017г. В първото, второто,
четвъртото и петото от споразуменията ответниците са
се съгласили съществуващите и непогасени просрочения и начислените за периодите
на облекчение договорни лихви да бъдат преструктурирани към размера на
редовната и непогасена главница. В резултат на така описаните капитализации размерът на дълга на ответниците
е 293 841, 56 швейцарски франкове. С Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 23.12.2016г. „Б.Р.С." АД са прехвърлени обратно на „Ю.Б."
АД цедираните
преди това от банката, вземания по процесния договор,
за което ответниците са уведомени. С последното
допълнително споразумение банката превалутира дълга
от швейцарски франк в лева, като дългът по договора за кредит е в размер на
453 638, 57 лв. На 17.08.2017г. между страните е сключен договор за
намаляване, с който банката е опростила сума в размер на 217 343, 73 лв.
На 26.10.2018г. ответниците са уведомени, че поради
непогасяване на дължимите погасителни вноски по кредита, ищецът обявява
вземанията по процесния договор за предсрочно
изискуеми. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца:
- 245 000 лева – част от главницата
за периода от 17.08.2017г. до 10.06.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 19.08.2019г. до
окончателното изплащане на вземането;
- 219, 50 лева – представляваща такси за
управление съгласно чл. 4, т. 2 от договора и за администриране на просрочен
кредит съгласно чл. 11 от допълнително споразумение от 27.07.2012г. за периода
от 12.09.2017г. – 22.08.2019г. /съгласно молба – уточнение от 27.08.2019г./,
- 289, 04 лв. – представляваща
застраховки по чл. 14, ал. 1 от договора за кредит за предоставения като
обезпечение недвижим имот за периода 11.12.2017г. – 05.12.2018г.,
- 1 454, 50 лв. – представляваща
нотариални такси, които съгласно молба – уточнение от 27.08.2019г. включват
такса за подновяване на договорна ипотека 969, 70 лв., такса за изготвяне на
нотариална покана – 60 лв. и пет такси за връчване на нотариални покани – 424,
80 лв. Претендира направените по делото разноски. В последното съдебно
заседание по делото е представен списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК. В същото съдебно заседание е направено
възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар от насрещната страна. В определения от съда срок е
депозирана писмена защита по делото от процесуалния представител на тази
страна.
Ответниците – М.И.К. и Т.Н.К.
поддържат, че е нищожна клаузата от договора, с който се дава възможност на
ищеца да прехвърля вземанията си по него на трето лице. Поддържат, че не са
уведомени своевременно за извършените цесии. Молят да се постанови съдебно
решение, с което се отхвърлят предявените искове и им се присъдят направените
по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалния представител на
първия ответник е депозирал списък съгласно ч. 80 от ГПК на претендираните
от тази страна разноски. В същото съдебно заседание е направено възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от
насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетия по
делото договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38716/23.06.2008 г.,
се установява, че ищецът "Ю.Б." АД с предходно наименование "Юробанк И Еф Джи България" АД, като кредитодател е предоставил на ответника – М.И.К., в
качеството му на кредитополучател, кредитен лимит в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 161 000 EUR, по курс
"купува"' за швейцарския франк към евро на Юробанк
И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита. /лист 8 – 14 от делото/ за
срок от 240 месеца. Съгласно чл. 2, т. 3 – „Усвоения кредит в швейцарски
франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно
от Банката в евро по търговския курс „купува” на швейцарския франк към евро на
Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по
откритата в банката сметка на кредитополучателя в евро”. В чл. 3, ал. 1 от
договора е вписан размера на дължимата лихва – „годишна лихва в размер на
базовия лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България”
АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пунка”,
като към момента на сключване на договора базовия лихвен процент за жилищни
кредити в швейцарски франкове е в размер на 4, 5%. Съгласно чл. 3, ал. 5 от
договора – базовия лихвен процент е задължителен за страните и не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. В чл.
4 от договора са посочени таксите, които кредитополучателят заплаща на банката.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора – погасяването на кредита следва да се
извърши в швейцарски франкове, като „В случай, че на съответния падеж на
погасителната вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1,
но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева
или в евро, след служебно превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарски франк
към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор
дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
банката”. Съгласно чл. 6, ал. 3 „В случай, че по време на действието на
настоящия договор банката промени базовия лихвен процент на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в
ал. 1, се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо
и безусловно съгласие.” Погасителните вноски се заплащат ежемесечно – чл. 7,
ал. 1. Съгласно чл. 10, т. 5 от договора кредитополучателят се задължава да
направи и поддържа застраховка на недвижимия имот, ипотекиран в полза на
банката, покриваща целия период на издължаване на кредита, като съгласно чл. 14, ал. 3 той упълномощава това
да направи банката от негово име и за негова сметка. В чл. 12, ал. 1 от
договора е посочено, че „Банката запазва правото си по време на действие на
настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионите, които банката прилага при операциите си, както и приложимите лихви
по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21. Измененията в Тарифата
и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор”. Съгласно чл.
13, ал. 2 от договора всички такси за учредяване/вписване, подновяване и
заличаване на ипотеката върху описания в договора имот, са за сметка на
кредитополучателя. Съгласно уговореното в чл. 18, ал. 2 от договора за кредит
при неиздължаване на три последователни месечни вноски изцяло или частично,
целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано
от датата на падежа на последната вноска. Съгласно чл. 21 от договора е
предоставено право на кредитополучателя да поиска от банката да превалутира предоставения кредит в швейцарски франкове
съответно в български лева или евро по обявения курс „купува” на банката за
швейцарски франкове за датата на превалутирането и
прилага за превалутирания кредит лихвени проценти,
обявени от банката за съответната валута и вид на кредита. Съгласно чл. 28, ал.
1 страните са се съгласили, че във всеки един момент от действието на договора,
банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от
настоящия договор на конкретно посочени дружества, сред които е „Б.Р.С.” АД.
Съгласно Приложение №1 към договора датата на усвояване на кредита е 01.07.2008г.,
а размера на кредитния лимит в швейцарски франкове, който е усвоен от
кредитополучателя е 264 709 швейцарски франка.
На 30.12.2010г.
е подписан договор за встъпване в дълг №HL38716
между „Б.Р.С.” АД и ответниците /л. 22 – 24/. Съгласно
него вторият ответник – Т.Н.К. встъпва като солидарен длъжник за задълженията
на първия ответник по описания по-горе договор.
Представени са
допълнителни споразумения от:
- 28.04.2010г.,
съгласно което просрочените главница, лихва и такси се преоформят
чрез натрупване към редовната, усвоена и непогасена част от главницата – чл. 4
и се включва ново задължение за кредитополучателя – чл. 8 – да заплаща на
кредиторът месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при
забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита в
размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата
Тарифа на банката,
- 30.12.2010г.,
което вече е подписано и от двамата ответници, съгласно
което те се съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита, чиито падежи
са настъпили и не са заплатени се преоформят служебно
от кредитора чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит, за период от 12 месеца е
договорена фиксирана годишна лихва в размер на 4, 91%, а след това договорната
лихва представлява сбор от базовия лихвен процент на кредитора за жилищни
кредити в съответната валута увеличен с надбавка от 0, 29 пункта,
- 26.08.2011г.,
в него страните се съгласяват да прекратят действието на въведеното облекчение
с предходното споразумение, като върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода на облекчено изпълнение лихва,
- 16.09.2011г.,
съгласно което просрочените главница, лихва и такси се преоформят
чрез натрупване към редовната, усвоена и непогасена част от главницата,
кредитополучателите ще ползват шест месечен период на облекчено погасяване при
фиксирана годишна лихва в размер на 3, 14%, а след изтичане на този период към
дълга се натрупва начислената, но непогасена през същия период лихва, след този
период договорната лихва е сбор от базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в съответната валута плюс 0, 53 пункта надбавка,
- 27.07.2012г., съгласно
което просрочените главница, лихва и такси се преоформят
чрез натрупване към редовната, усвоена и непогасена част от главницата,
кредитополучателите ще ползват шест месечен период на облекчено погасяване при
годишна лихва в размер равен на действия базови лихвен процент на банката за
жилищни кредити в съответната валута намален с 4, 03 /тоест 3, 17%/ пункта, а
след изтичане на този период към дълга се натрупва начислената, но непогасена
през същия период лихва, след този период договорната лихва е сбор от базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс 0, 90
пункта надбавка в него,
- 17.08.2017г., в
което страните са приели, че задължението на ответниците
е 388 075, 36 швейцарски франка, което се превалутира
в лева и съответно е 453 638, 57 лв., като от тази дата задълженията на ответниците се погасяват в лева, за първите шестдесет
месеца не се дължи лихва, а от 61 месец до крайния срок лихвата е сбор от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3, 737
%. Съгласно чл. 8 от договора банката следва да извърши погасително плащане за
своя сметка на сума в размер на 217 343, 73 лв. Съгласно чл. 11 от същото ответниците са декларирали, че нямат претенции относно
двата договора за цесия, с които вземанията по процесния
договор за банков кредит са прехвърлени от банката на „Б.Р.С.” АД и след това
от посочения цесионер обратно на банката. В чл. 10 от
същото са допълнени условията, при които банката може да обяви предсрочна
изискуемост на задълженията по процесния договор –
като е включено и неплащането и на една месечна вноска.
С нотариална
покана рег. № 8070 от 08.11.2018г. на нотариус М.Д.-С.с рег. № 621 до ответника
М.И.К., последният е уведомен за извършените цесии относно вземанията по процесния договор за кредит, както и за обявява на
задълженията по същия за предсрочно изискуеми поради незаплащане на месечна
вноска с падеж 10.11.2017г. Съгласно представената разписка /л. 49/ същата е
връчена лично на този ответник на 15.09.2019г. На същата дата с нотариална
покана №2199 от 01.08.2017г. този ответник е уведомен и за обявяване от ищеца
на предсрочна изискуемост на задълженията по процесния
кредит.
С нотариална
покана рег. № 7697 от 26.10.2018г. на нотариус М.Д.-С.с рег. № 621 до ответника
Т.Н.К., последната е уведомена за извършените цесии относно вземанията по процесния договор за кредит, както и за обявява на
задълженията по същия за предсрочно изискуеми поради незаплащане на месечна
вноска с падеж 10.11.2017г. Съгласно представената разписка /л. 53/ същата е
връчена лично на този ответник на 10.12.2018г.
С договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008 г. сключен между
"Б.Р.С." АД /цесионер/ и „Юробанк И Еф Джи България АД /цедент/,
банката ищец е прехвърлила /цедирала/ свои вземания
на "Б.Р.С.“ АД, произтичащи от договори за жилищни и банкови кредити, сред
които и вземането срещу ответниците по процесния договор за кредит, което е описано на л. 63 в
приложението към договора за цесия. Поради тази причина описани по-горе първите
пет допълнителни споразумения към Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 38716/23.06.2008 г. са сключвани между " Б.Р.С." АД
и ответниците.
С договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 23.12.2016 г. между "Б.Р.С."
АД /цедент/ и "Ю.Б." АД /цесионер/, " Б.Р.С." АД е прехвърлило /извършило
обратна цесия/ на "Ю.Б." АД, на свои вземания, сред които и това
срещу ответниците, произтичащо от процесния
договор за кредит /отразено в Приложение към договора под номер 15 – л. 74/.
Съгласно
застрахователен сертификат №0810176126001722 /л. 128/ от 27.06.2017г. е сключен
договор за застраховка относно имота, който служи като обезпечение на процесния договор за периода 01.07.2017г. – 30.06.2018г.,
като застрахователната премия е в размер на 98, 53 евро или 192, 71 лв.
На л. 134 – 151
от делото е представена Тарифа за таксите и комисионните, които ищецът прилага
по извършване на услуги на клиенти – физически лица в сила от 01.08.2017г.
По делото е
прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира, като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че на
01.07.2008г. уговорения размер на кредита е усвоен от първия ответник – 264 709
швейцарски франка /ш. ф./. На 17.08.2017г. по сметката на първия ответник е
постъпила сумата от 453 638, 57 лв. с основание – усвояване на кредит,
съгласно допълнително споразумение от 17.08.2017г. по процесния
договор. В Таблица №4 от експертизата е посочена сумата, която е внесена от
двамата ответници за периода 01.07.2008г. –
10.06.2019г. общо 63 251, 91 ш. фр. какви
задължения по процесния договор са погасени. След
сключване на допълнителното споразумение от 17.08.2017г., с което се превалутира кредита в лева, ответниците
са направили две вноски общо в размер на 3 050 лв., с които са погасени –
3 005, 50 лв. – главница и 44, 50 лв. – такси, като задълженията по кредита
след 10.11.2017г. не са погасявани. Общият размер на погасената главница е 3 005,
50 и следователно остава дължима - 450 633,
07 лв. Относно начислените такси вещото лице е посочило, че те са два вида:
- съгласно чл.
4, ал. 1 от допълнително споразумение от 17.08.2017г. – месечна такса за
обслужване на разплащателната сметка, която е открита за обслужване на кредита
за периода 17.08.2017г. – 10.04.2019г. – 70 лв. и
- такса по чл.
10, т. 2 от договора във връзка с раздел XIV „Кредитни
сделки”, б. „Е”, т. 13 от Тарифата на ищеца – „такси за действие по
ограничаване на негативните последици от просрочие”
за периода 17.08.2017г. – 10.04.2019г. – 194 лв. Със сумата от 44, 50 лв. са
погасени три месечни такси – 10, 50 лв. и 34 лв. – от описаната втора такса,
като остатъкът за такси, които са начислени от ищеца и незаплатени е 219, 50
лв. Платените от ищеца застрахователни премии за периода 11.12.2017г. –
05.12.2018г. са в размер на 289, 04 лв., които не са погасени. В таблица №12 са
описани извършените от банката разходи за уведомяване на ответниците
чрез връчване на нотариални покани и разходи за подновяване на ипотеката по
кредита общо в размер на 1 454, 50 лв. В заключението е посочено, че
ищецът е заплатил на адвокатско дружество „Ч., П.и И.” адвокатски хонорар за
настоящото исково производство в размер на 7 763, 11 лв. на
10.06.2019г.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
направения доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е указал на ищеца, че
в негова доказателствена тежест е да установи
настъпването на следните факти:
- съдържание на
договора за кредит, сключен между него и ответниците
– права и задължения на страните и съответно на допълнителните споразумения към
него,
- предоставяне
на сумата, вписана в договора за кредит на първия ответник, както и валутата, в
която е предоставена,
- сключване на
договор за встъпване в дълг с втория ответник – права и задължения по него и
- размера на
задълженията на ответниците към датата, на която
последните са уведомени за настъпване на предсрочната изискуемост на
задълженията им /в които се включват тези задължения, относно които е настъпила
изискуемостта и отделно, тези задължения относно които е упражнено правото да
бъдат обявени за предсрочно изискуеми/.
От описания
договор за кредит, допълнителните споразумения към него и приетото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че между страните е
възникнало облигационно отношение, съгласно което ищецът е предоставил на ответниците кредит в размер на 264 709 швейцарски франка, които са изплатени в евро
по курс „купува” швейцарски франк към евро на банката към деня на усвояване на
кредита.
От описаните два
договора за цесия се установява, че вземанията по процесния
договор са прехвърлени от ищеца и след това отново придобити от него. Ответниците са направили две възражения относно това, които
съдът счита, че същите са неоснователни по следните причини. В чл. 28, ал. 1 от
договора за банков кредит страните са постигнали съгласие за това, че
вземанията по него могат да бъдат прехвърлени от ищеца във всеки един момент от
договора. Липсва изрична законова забрана за извършване на цесия относно този
вид вземания, поради което и доколкото ответниците са
се съгласили с това право на ищеца, направеното от тях възражение за нейната
нищожност е неоснователно. Относно второто възражение от ответниците,
че същите не са уведомени за извършените цесии следва да се посочи, че за
периода, в който вземанията по процесния договор за
прехвърлени от ищеца на трето лице допълнителните споразумения към договора са
подписвани от ответниците именно с това трето лице.
Допълнително следва да се посочи, че в последното сключено споразумение към
договора ответниците изрично са заявили, че нямат
възражения относно извършените две цесии, а с описаните две нотариални покани
същите са уведомени за тях. Следователно от събраните по делото доказателства
се установява, че ответниците са уведомени за
извършените цесии по процесния договор, поради което
това тяхно възражение е неоснователно.
От заключението
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че към настоящия момент
размерът на незаплатената главница по договора е 450 633, 07 лв. След
приспадане от тази сума на сума в размер на 217 343, 73 лв., представляваща
съгласно чл. 8 от допълнителното споразумение погасително плащане, което ищецът
следва да извърши за своя сметка, размерът на незаплатената главница, който е
дължим от ответниците е 233 289, 34 лв. Предвид
така установеното първият иск следва да бъде уважен за сумата от 233 289,
34 лв., като над тази сума до предявения размер от 245 000 лв. се отхвърли
като недоказан.
Следващата
претенция на ищеца е относно незаплатени такси, в които се включват два вида
такси: по чл. 4, ал. 1 от последното допълнително споразумение – месечна такса
за обслужване на разплащателната сметка разкрита по кредита, обезпечен с
ипотека, в размер на 3, 50 лв. и такса по чл. 11 от допълнително споразумение
от 27.07.2012г. за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на
плащането на една или повече месечни погасителни вноски. От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че първата такса е начислявана
до м. 04.2019г., като нейният размер е 70 лв. Относно втората начислявана такса
съдът констатира, че съгласно представената Тарифа на ищеца същата се дължи „В
случай на неплащане в срок по договора за кредит и при заявено от клиента
ползване на допълнителна услуга за извършване на действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие, Банката
начислява посочената по-горе такса за предоставената услуга / в това число, но
не само, за телефонни обаждания, изплащане на писма по пощата, покани и др./”.
Следователно, за да бъде дължима такава такса от клиента, същата трябва да е
заявена от него и съответно предоставена от ищеца. От събраните поделото
доказателства не се установява ответниците да са
заявили ползването на такава услуга, нито нейното предоставяне от страна на
банката, поради което съдът счита, че претенцията на ищеца за заплащане на ответниците на такава е неоснователна. От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответниците
са погасили такси в размер на 44, 50 лв. и следователно остава дължима сумата
от 25, 50 лв., като над тази сума до предявения размер от 219, 50 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно третата
претенция за заплатени застрахователни премии от ищеца се установява, че
съгласно сключения между страните договор ответниците
имат задължение за застраховане на имота, който служи за обезпечение за процесния договор. От представения и описан по-горе
застрахователен сертификат и заключението на съдебно – счетоводната експертиза
се установява, че ищецът е застраховал имота, служещ като обезпечение, за
периода 01.07.2017г. – 30.06.2018г., като падежа на първата вноска е
30.06.2017г., а на втората – 31.12.2017г. Следователно за периода на
претенцията 11.12.2017г. – 22.08.2019г. се установява плащане на втората вноска
по посочения застрахователен сертификат в размер на 96, 35 лв. За периода от
01.07.2018г. – 22.08.2019г. ищецът не е представил застрахователна полица
относно имотът, служещ като обезпечение и следователно не се установява за този
период сключване на застрахователен договор, който да бъде основание за
посоченото в заключението плащане направено от ищеца. Предвид така установеното
съдът приема, че искът на ищеца следва да ъде уважен
за сумата от 96, 35 лв. – представляваща заплатена застрахователна премия от
ищеца за имотът, служещ като обезпечение на процесния
договор за периода 01.01.2018г. – 30.06.2018г., като
над сумата от 96, 35 лв. и за периода 12.09.2017г. – 31.12.2017г. и 01.0.2018г.
– 22.08.2019г. искът се отхвърли като недоказан.
Относно
претенцията на ищеца за заплащане на нотариални такси в общ размер от
1 454, 50 лв. следва да се посочи, че не са представени какви документи,
въз основа на които да се установи за какви нотариални услуги, на коя дата
каква сума е заплатена и на кой нотариус. Отразяването на такива плащания в
счетоводството не е достатъчно, за да бъде уважена тази претенция, доколкото не
се установява от документите по делото основанието за извършване на тези
плащания /нотариални сметки и други вноски документи/. Предвид така
установеното съдът приема, че тази претенция следва изцяло да бъде отхвърлена
като недоказана.
Относно направените по делото разноски
Ищецът е
направил следните разноски в настоящото производство: 9 958, 18 лв. –
заплатена държавна такса и 700 лв. – депозит за допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза. Тази страна претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 7 763, 11 лв. Съдът констатира, че по делото не
е представен договор за правна помощ или съответно фактура, въз основа на който
да се установи какъв е размера на договореното възнаграждение, както и липсват
документи за неговото плащане. Предвид така посоченото съдът не включва в
разноските на тази страна претендираното адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 10 073, 32 лв., представляваща направените по делото разноски от
тази страна за уважените искове.
Ответниците също са
претендирали присъждане на разноски, които съгласно представеният списък по чл.
80 от ГПК представляват заплатен адвокатски хонорар в размер на 3 000 лв.
От представените по делото договори за правна защита и съдействие – л. 160 и л.
199 от делото, съдът установи, че в същите липсва вписване на договореното
адвокатско възнаграждение, както и на внесена сума от него, поради което
искането на тази страна следва да бъде оставено без уважение.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН – ********** и Т.Н.К., ЕГН
- ********** *** – чрез адвокат Н. Д.-Д.солидарно да заплатят на "Ю.Б."
АД, ЕИК - ******със съдебен адрес:***, Бизнес сграда ИВЕЛ – чрез адвокат Х.И.
на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата
233 289, 34 лева, представляваща
дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL38716/23.06.2008г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 19.08.2019г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 25, 50 лв. – представляваща дължими такси по чл. 4, ал. 1 от
допълнително споразумение от 17.08.2017г. към договора за периода 12.09.2017г.
– м.04.2019г., на основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 96, 35 лв. – представляваща заплатена застрахователна премия
относно имотът, служещ като обезпечение по договора, за периода 01.01.2018г. – 30.06.2018г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 10 073,
32 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание 430, ал. 1 от ТЗ за сумата
над 233 289, 34 лв. до предявения размер от 245 000 лв., иска с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
сумата над 25, 50 лв. до предявения размер от 219, 50 лв. – такса за управление
и администриране на просрочен кредит за периода 12.09.2017г. – 22.08.2019г.,
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ,предл. 1 от
ЗЗД за сумата над 96, 35 лв. до предявения размер от 289, 04 лв. и за периода
12.09.2017г. – 31.12.2017г. и 01.0.2018г. – 22.08.2019г. – за заплатени
застраховки за имота, служещ като обезпечение по договора и иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от
1 454, 50 лв. – заплатени нотариални такси.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: