Определение по дело №1375/2017 на Районен съд - Горна Оряховица

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е:

 

Днес 02.11.2017г.,  Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№1375/2017г. по описа на ГОРС, след като се запознах   от една страна с  исковата молба  и документите към нея на М.С.М. с ЕГН********** и С.С.М. с ЕГН********** – двамата действуващи лично и със съгласието на своя баща и законен представител С.М.С. с ЕГН********** – тримата с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:*** от ВТАК – съдебен адрес:***), против Г.П. Иванова с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***, по предявени субективно и  обективно съединени искове по чл.150 ввр. чл.142 ал.1 от СК и чл.146 ал.1 от СК,  констатирах по реда на чл.311 от ГПК, че  същата отговаря на изискванията по редовност и допустимост. От друга страна, в предвидения срок по реда на чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответната страна депозира отговор, с който счита исковете за частично основателни.

Съдът счита, че приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими.

            В рамките на направеното искане следва да бъдат допуснати по реда на чл.164 и сл. от ГПК и свидетелски показания от свидетели(при режим на довеждане) за ищцовата страна.

             Заедно с това са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание, като преди това в настоящото разпоредително заседание следва да се изготви писмен доклад по делото и се изпълнят разпоредбите на чл.312 ал.1, ал.2 от ГПК.

Водим от изложеното и на основание чл.312 и сл., чл.274 ал.1 от ГПК, чл.7 от  ГПК, съдът

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

Производството ще се разглежда по реда на Глава XXV „Бързо производство” от ГПК.

ВНАСЯ  гр.дело№1375/2017г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2017г. 10h45min., за която дата и час да се призоват страните: М.С.М. с ЕГН********** и С.С.М. с ЕГН********** – двамата действуващи лично и със съгласието на своя баща и законен представител С.М.С. – тримата с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес: М.С.М. (чрез адв.Р.Илиев от ВТАК – съдебен адрес:***); Г.П. Иванова с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***(чрез адв.Л. Пл.М.  от  ВТАК(съдебен адрес:***).

            ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Обстоятелства, на които се основава иска: Г.П. Иванова и С.М.С. са родители на М.С.М. с ЕГН********** и С.С.М. с ЕГН**********. С Решение№65/26.03.2012г. по гр.дело№2409/2011г.  ГОРС е прекратил с развод брака между С.М.С. и Г.П. Иванова, като е предоставил за упражняване родителските права по отношение на двете деца М.С.М. с ЕГН********** и С.С.М. с ЕГН********** – на бащата С.М.С., като е бил определен съответен режим на лични контакти и отношения между бащата и децата. Със същото решение Г.П. Иванова е била осъдена да заплаща за  всяко едно от децата, чрез техния баща и законен представител  месечна издръжка  в размер на по 67.50лв., считано от датата на предявяване на исковата молба - 26.10.2011г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване. С.С.М. е с 60% намалена трудоспособност, установена с Решение на ТЕЛК на 11.07.2004г.(две години след неговото раждане), като детето е  аутист. С.С.М. е завършило ОУ„Св. Паисий Хилендарски”, като  е посещавало логопед и психолог, и е залисано като ученик в VIIIклас на ПТГ„В.Левски”. М.С.М. е ученик в IXклас. на същото училище.  Децата продължават да живеят заедно с баща си в жилище М.С.М.. Бащата С.М.С. продавал плодове и зеленчуци, като със средствата от тази си дейност осигурява собствената си и тази на децата издръжка. Майката рядко виждала децата си, но заплащала редовно издръжката им, без да дава други средсатва извън определената с решението на съда. Твърди се, че майката работи в хотелски комплекс „Амбарица” в гр.Г.Оряховица като „камериер“. Не  било известно ответницата да дължи другиму издръжка. Определената издръжка е от преди пет години и понастоящем бил определен минимално регламентиран размер, различен от този през 2011г.  Децата са пораснали, като са нараснали и нуждите им(за дрехи, обувки, учебници, учебни пособия, извънкласни форми на обучение), които средства се поемали от баща им. Моли съда да постанови решение, с което  да бъде  изменен размерът на издръжките, постановени с Решение№65/26.03.2012г. по гр.дело№2409/2011г.  ГОРС, като  бъде осъдена Г.П. Иванова да заплаща за  всяко едно от децата, чрез техния баща и законен представител вместо досега заплащаната месечна издръжка  в размер на по 67.50лв. – занапред месечна издръжка от по 150.00лв. за всяко от децата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.07.2017г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване,  ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски. Назначеният особен представител на ответната страна депозира отговор, с който оспорва частично предявените искове. Съобразявайки изискванията в чл.142 от СК, счита исковете за месечна издръжка в размер на 150лв. за всеки един от ищците, за неоснователни над размера от 115.00лв. При преценка на размера на дължимата месечна издръжка, освен императивния минимум в чл.142  ал.2 от СК, съдът следва да съобрази  и нуждата на издържания от средства и възможността на издържащия да задоволи тази нужда. Ищците следвало да докажат, не само съществено изменение на обстоятелствата, но и възможността на ответницата да я плаща. Не би могло с приетите до момента доказателства да се установи, дали претендираната издръжка от по 150.00лв. за всяко от децата е адекватна на възможностите на ответницата(дори не би могло да се ангажират някакви доказателства относно нейните доходи). Моли  съдът да отхвърли исковете за издръжка над размера от по 115.00лв. за всеки един от ищците, като неоснователни.

            При тези фактически твърдения съдът счита, че е предявен иск по чл.150 от СК(увеличение на присъдена издръжка) и чл.146 ал.1 от СК(присъждане лихва за забава). Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответницата. Според чл.142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи(притежаване на средства над собствената си необходима издръжка, позволяващи му без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на детето). По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който е поддържало или който иска да поддържа. Претендираната издръжка би надхвърлила средствата, които са необходими за съществуването  и нормалното развитие на детето, като установеното от съдебната практика принципно положение е, че не следва да се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката/т.4 от ППВС№5/1970г./. Всяка от страните следва да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства в рамките на изискванията за доказателствена тежест – чл.154 ал.1 от ГПК: ищцовата страна - настъпили изменения на обстоятелствата, въз основа на които е определен досегашният размер на издръжката, ответникът - обстоятелството, че законния представител на детето има значителни доходи и финансови възможности, както и факта, че е давал допълнителни средства за издръжката на детето. Всяка от страните следва да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства в рамките на изискванията за доказателствена тежест – чл.154 ал.1 от ГПК: ищцовата страна – факти и обстоятелства, налагащи претендираните размери на издръжките и възможностите на лицето, което я дължи, ответната страна - обстоятелството, че родителят, упражняващ родителските  права има значителни доходи и финансови възможности, респ. други възражения. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата  чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Считано от 01.01.2016г.  размерът на минималната работна заплата  е 420.00лв.  - ПМС№375/28.12.2015г. Считано от 01.01.2017г.  размерът на минималната работна заплата  е 460.00лв., съгласно ПМС№22/26.01.2017г.  С Решение№6122/16.05.2017г. по адм. дело№1566/2017г. Io. ВАС отмени ПMС№22/26.01.2017г.(обн. ДВ бр.11/2017г.) за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната за 2017г. на 460.00лв.(Решението на ВАС не е влязло в законна сила).

            ДОПУСКА като доказателства по делото:  справка „НБД Население”; социален доклад; Решение№65/26.03.2012г. по гр.дело№2409/2011г. на  ГОРС; Уверение№17-452/16.06.2017г.; Удостоверение№РД14-1099/20.06.2017г.; Експертно решение№3460/168/04.11.2015г. на МОБАЛ”Д-р Ст.Черкезов” гр.В.Търново.

            ДОПУСКА свидетелски показания от свидетели(при режим на довеждане)  от страна на ищцата.

            ПОКАНВА страните на основание чл.312 ал.1 т.3 от ГПК към спогодба и доброволно решаване на възникналия по между им правен спор.

УКАЗВА на страните по делото, че следва до началото на съдебното заседание да вземат становище във връзка с дадените в разпореждането указания и доклада по делото.

            НАПОМНЯ на страните съгласно чл.313 от ГПК, че ако в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

            Препис от отговора на ответната страна да  се изпрати на ищцата, която би могла в първото по делото съдебно заседание да вземе становище.

           Да се изпрати на страните екземпляр от определението, както и от социалния доклад.

           Определението  не подлежи на обжалване.

                                                                                             Районен съдия: