РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Кюстендил, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20211520101813 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В против СТ. СТ.
АП., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, кв.“Запад“, бл.88, ет.4, ап.48
искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено
възражение от страна на длъжника.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, като в
съдебно заседание оспори бланкетно предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№1019/21г. на КРС е издадена в полза на ищеца заповед по
чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в размер на 8338.32
лв., от които 7139.84 лв.-неплатена главница в размер на 3395.06 лв. по
договор за потребителски кредит, сключен на 31.07.2018г., непогасено
падежирало договорно възнаграждение в размер на 1154.31 лв., дължимо за
периода 02.12.2018г. до 27.08.2019г., неплатено възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги в размер на 2560.47 лв., неплатени такси по Тарифа за
1
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., дължими за периода
от 17.09.2018г. до 27.08.2019г.-датата на предсрочна изискуемост, лихва в
размер на 179.51 лв.- непогасена лихва за забава от 03.09.2018г. до
27.08.2019г.Заповедта е издадена солидарно срещу ответника и Кристиян
Миленов Ангелов.
Твърди се по исковата молба, че на 31.07.2018г. бил сключен договор за
потребителски кредит между ищеца и К. М.А. като длъжник и С.С. Д. като
солидарно задължено лице по кредита.Договорът бил сключен при следните
параметри: сума на кредита-3500 лв., срок-36 месеца, размер на вноска-170.78
лв., ГПР-49.89%, ГЛП-41.17 %, лихвен процент на ден-0.11 %, общо
задължение по кредита-6148.08 лв.По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги-2727.72 лв. и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни
услуги-75.77 лв.Общото задължение по кредита и допълнителния пакет-
8875.80 лв., общ размер на вноска-246.55 лв. и дата на погасяване-2-ри ден от
месеца.СТ. СТ. АП. се задължил да отговаря солидарно за задължението на К.
М. А. при условията, посочени в договора.
Съгласно чл.5 от договора, К. Р. пожелал да бъде извършено
рефинансиране на старо негово задължение с част от отпуснатата сума, като
задължение в размер на 500 лв.било преведено към „Сити Кеш“ ООД на
31.07.2018г.Съгласно същата разпоредба от договора било рефинансирано
старо задължение към ищеца в размер на 1838.41 лв.
Ищецът изпълнил задължението си и на 31.07.2018г. превел сума в
размер на 1161.59 лв. по посочена от к. М. А. банкова сметка.От своя страна
длъжника поел задължение да погаси задължението си за срок от 36 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 246.55 лв.
На 18.10.2018г. К. Р. подал заявление за промяна на погасителния план,
като пожелал да бъде отложена една погасителна вноска.На
19.10.2018г.между ищеца и солидарните длъжници бил сключен анекс №1
към ДПК №**********, с който страните договорили отлагане на една
месечна вноска, като същата следвало да се заплати в края на погасителния
план, като погасителните вноски се промели от 36 на 37 броя.
Задълженията по договора не били изпълнявани от страна на
длъжниците, като били направени само две пълни месечни вноски и една
2
непълна, последната с дата 01.11.2018г.Съгласно клаузите на договора
вземането било обявено за изцяло предсрочно изискуемо на 27.08.2019г. и
били изпратени уведомителни писма до длъжниците.
По подадено заявление била издадена гореописаната заповед за
изпълнение, подадено възражение от солидарния длъжник-ответник в
производството, поради което са предявени за разглеждане исковете по
настоящето дело.
В съдебно заседание, ответникът се яви лично и заяви пред съда, че е
подписал договора, „за да направи услуга на К.“.
По делото са представени и приети като доказателства: договор за
потребителски кредит, ОУ, погасителен план, преводни нареждания, анекс
№1, искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски
формуляр, уведомително писмо и обратна разписка, извлечение от сметка.
От събраните по делото доказателства, пред съда се установи следната
релевантна за спора фактическа обстанвока:
На 31.07.2018г. бил сключен договор за потребителски кредит между
ищеца и К. М. А. като длъжник и С.С. Д. като солидарно задължено лице по
кредита.Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита-
3500 лв., срок-36 месеца, размер на вноска-170.78 лв., ГПР-49.89%, ГЛП-41.17
%, лихвен процент на ден-0.11 %, общо задължение по кредита-6148.08 лв.По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги-2727.72 лв. и размер на вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги-75.77 лв.Общото задължение по кредита и
допълнителния пакет-8875.80 лв., общ размер на вноска-246.55 лв. и дата на
погасяване-2-ри ден от месеца.СТ. СТ. АП. се задължил да отговаря
солидарно за задължението на К. М.А. при условията, посочени в договора.
Съгласно чл.5 от договора, К. Р. пожелал да бъде извършено
рефинансиране на старо негово задължение с част от отпуснатата сума, като
задължение в размер на 500 лв.било преведено към „Сити Кеш“ ООД на
31.07.2018г.Съгласно същата разпоредба от договора било рефинансирано
старо задължение към ищеца в размер на 1838.41 лв.
Ищецът изпълнил задължението си и на 31.07.2018г. превел сума в
размер на 1161.59 лв. по посочена от к. М. А. банкова сметка.От своя страна
3
длъжника поел задължение да погаси задължението си за срок от 36 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 246.55 лв.
На 18.10.2018г. К. Р. подал заявление за промяна на погасителния план,
като пожелал да бъде отложена една погасителна вноска.На
19.10.2018г.между ищеца и солидарните длъжници бил сключен анекс №1
към ДПК №**********, с който страните договорили отлагане на една
месечна вноска, като същата следвало да се заплати в края на погасителния
план, като погасителните вноски се промели от 36 на 37 броя.
Задълженията по договора не били изпълнявани от страна на
длъжниците, като били направени само две пълни месечни вноски и една
непълна, последната с дата 01.11.2018г.Съгласно клаузите на договора
вземането било обявено за изцяло предсрочно изискуемо на 27.08.2019г. и
били изпратени уведомителни писма до длъжниците.Заявление по чл.410 ГПК
е подадено в съда на 28.05.2021г.
При гореописаното за съда се налагат следните правни изводи:
На първо място, следва да се посочи, че видно от сключения договор
между ответника и ищеца, същия има всички характеристики на договор за
поръчителство, поради което съдът счита, че именно това е сключения между
страните договор.
По правилото на чл. 20 ЗЗД следва да се тълкува действителната воля на
страните. Тълкуването на договора поначало има за цел да установи точния
смисъл на уговорките в неговото съдържание, като се спазва правилото, че се
тълкуват само неясни уговорки- двусмислени или неясни. Правният режим на
тълкуването е изразен в чл. 20 ЗЗД, уреждащ три критерия: да се търси
действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват
една с друга и да се разбират в смисъла, който произтича от целия договор
/систематическо тълкуване/; тълкуването да е съобразено с целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. Разпоредбата на чл. 10. 1 от ОУ
към договора за кредит гласи, че на осн. чл. 121-127 от ЗЗД солидарният
длъжник се задължава да отговаря за задълженията на кредитополучателя за
погасяване на кредита, за евентуално наложени договорни санкции и
следващи задължения, произтичащи от договора за кредит и ОУ.
Солидарният длъжник се съгласява да поеме солидарна отговорност за
задълженията на кредитополучателя за погасяване на възнаграждението за
4
избран и закупен пакет от допълнителни услуги. В чл. 10. 2 от ОУ е записано,
че задълженията на солидарния длъжник спрямо кредитора са поети при
условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение
както от кредитополучателя, така и от солидарния длъжник. До прекратяване
на договора за кредит кредиторът комуникира с кредитополучателя по повод
размера на задълженията и необходимостта от изпълнение, а в случай, че
няма точно изпълнение и със солидарния длъжник. При тълкуване на тези
разпоредби съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД съдът счита, че подписвайки
договора за ответника е възникнала пасивна солидарност за задълженията по
договора, но предвид действащата съдебна практика за възникване на
солидарната отговорност следва да е налице определено правно основание и
не е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с
длъжника, доколкото солидарна отговорност "по принцип" не съществува, от
където възниква необходимост съдът да изясни конкретното договорно
основание по чл. 121 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 213 от 6.01.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК. Солидарната отговорност е налице
във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от
длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и
освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл.
121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна
солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както
от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за
възникване на солидарността. В мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г. по
т. д. № 998/2011 г. на I т. о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл. 121 ЗЗД
солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е
уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато
длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете
хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем. Солидарно
съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без
разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое
от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира
пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците.
Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство –чл. 141, ал.
1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на
задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят
5
отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил
същата в собственост. Предвид установената по-горе фактическа обстановка,
съдът намира, че ответника не е съдлъжник по договора за кредит, доколкото
от договора е видно, че кредитополучател /клиент, съгласно терминологията в
договора/ е само К. М.Р., но не и ответника, но той отговаря пред кредитора за
изпълнение на задължението т. е. за връщане на паричната сума, без да е
кредитополучател, което го определя като поръчител по договора. Не са на
лице другите основания за възникване на солидарност – встъпване в дълг,
авал, делкредере, извън поръчителството. В чл. 8. 1 от ОУ към договора е
посочено, че задължение на кредитополучателя, но не и на солидарния
длъжник е да погаси всички задължения във връзка с договора за кредит т. е.
задължение на Кристиян е било връщане на заемната сума, която разпоредба
също сочи на това, че пасивната солидарност на ответника не произтича от
солидарна съзадълженост, а от поръчителство. При солидарната задълженост
съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за
съществуването на другото, всеки съзадължен дължи на свое и независимо
основание, като отпадането на едно от задълженията не предизвиква отпадане
на другите. Задължението на поръчителя зависи от съществуването на
главното задължение и е функция на главното задължение, за разлика от
солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение за
разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост.
Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в
дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и
първоначалният длъжник и солидарно с него.
Съгласно разпоредбите на чл. 7 от ОУ, макар и озаглавен "Права на
КЛ/СД" са уредени права само за кредитополучателя относно възможността
да се откаже от договора. Т. е. едно от основните права по основното
правоотношение (договора за потребителски кредит) е предоставено
единствено на кредитополучателя (КЛ). В подкрепа на тезата, че договорът е
подписан от ответника в качеството му на поръчител, обезпечаващ в лично
качество задълженията на главния длъжник-кредитополучател, е и факта, за
което са налице и твърдения в исковата молба, че само К. Р. е получил
сумата-с част от нея са рефинансирани стари негови задължения, а част е
преведена по посочена от него банкова сметка.
6
Предвид гореустановеното, при анализа на съдържанието на
уговорените в писмения договор и ОУ права и задължения на страните по
него, на съществените уговорки в договора, реалното предаване и
преминаваното на парите в патримониума на кредитополучателя, очакването
той да погаси дълга, разпоредбата на чл. 10. 2 от ОУ, изречение последно
(кредиторът ще търси солидарния длъжник, само в случай на неизпълнение
от страна на длъжника, от където следва, че при изпълнение от страна на
клиента К. Р. Не е налице отговорност на ответника, тъй като намерението на
страните по договора и преследваната от тях цел, е ответника да обезпечи
дълга на К.. Задължението му е акцесорно на това по договора за кредит и е
уговорено като поръчителство и спрямо него следва да се прилагат
разпоредбите на чл. 138 и сл. от ЗЗД.
Вземането на ищеца е обявено за предсрочно изискуемо на
27.08.2019г., а заявлението по чл.410 ГПк е подадено в съда на 28.05.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 ГПК поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на 6 месеца“.В случая, безспорно е изтекъл
срок надвишаващ посочения, поради което отговорността на поръчителя е
отпаднала и предявените срещу него искове са неоснователни.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“
№49, бл.53Е, вх.В против СТ. СТ. АП., с ЕГН **********, с адрес в
гр.Кюстендил, кв.“Запад“, бл.88, ет.4, ап.48 искове по чл.422 ГПК, за
установяване вземане на ищеца в размер на 8308.32 лв., от които неплатена
главница в размер на 3395.06 лв. по договор за потребителски кредит,
сключен на 31.07.2018г., непогасено падежирало договорно възнаграждение в
размер на 1154.31 лв., дължимо за периода 02.12.2018г. до 27.08.2019г.,
неплатено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
2560.47 лв., дължими за периода от 17.09.2018г. до 27.08.2019г.-датата на
7
предсрочна изискуемост, лихва в размер на 179.51 лв.- непогасена лихва за
забава от 03.09.2018г. до 27.08.2019г., законна лихва в размер на 1018.97 лв.
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№1019/21г. на КРС.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на
страните пред ОС гр.Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8