№ 173
гр. Русе, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520105407 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240,
ал.1, чл. 86.
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД против Л. ЛЮБ. М., в която се твърди, че между
ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД имало сключен Договор за
паричен заем от 19.03.2020г., по силата на който й бил отпуснат паричен
кредит в размер на 2000лв. За ползването на предоставената сума ответницата
дължала договорна лихва в размер на 347,92лв. Съгласно клаузите на
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписването на
договора да представи на заемодателя едно от допустимите по договора
обезпечения. В тази връзка на 19.03.2020г. между Л. ЛЮБ. М. и „Файненшъл
България“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който
дружеството поело задължението да отговаря солидарно с ответницата по
договора за кредит срещу възнаграждение в размер на 2026,08лв., което тя
следвало да плаща разсрочено с погасителните вноски по договора за кредит.
Тъй като ответницата не изпълнила договорните си задължения да
върне заемната сума съгласно условията на договора, на 01.02.2021г.
заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД отправил искане до поръчителя
1
„Файненшъл България“ ЕООД за заплащане на всички дължими по договора
суми. На същата дата дружеството поръчител изплатило на кредитора
дължимото в размер на 2427,02лв. и по този начин встъпило в правата на
удовлетворения кредитор.
Твърди се, че задълженията по двата договора са прехвърлени на
ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
от „Файненшъл България“ ЕООД с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2020г. и Приложение № 1 към него
от 01.02.2021г година.
За събиране на вземанията по двата договора ищцовото дружество
депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. № *** от 2021г. на Районен съд – Русе и издадена заповед за
изпълнение.
С оглед постъпило възражение от ответницата срещу дължимостта на
претендираните от нея суми по заповедното производство се моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да се признае за установено
задължението на Л. ЛЮБ. М. към „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД за сумите: 2000лв. главница; 347,92лв. договорна лихва
за периода от датата на първа вноска 21.04.2020г. до 17.12.2020г. – датата на
последната вноска; 175,57 лв. мораторна лихва върху непогасената главница
за периода от датата на настъпване на забавата 18.12.2020г. до 23.07.2021г.,
както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми и
възнаграждение по Договора за поръчителство в размер на 2021.08 лева., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** от 2021г. на
Районен съд – Русе. Претендира се присъждане на направените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата оспорва основателността на
предявените искове. Оспорва, че процесното вземане е надлежно прехвърлено
на ищцовото дружество. Твърди се, че договорът за поръчителство е
изначално нищожен поради противоречието му както със специалните закони,
приложими към договорите за потребителски кредит, така и на основание
общият закон - ЗЗД.
Също така се възразява, че договорът за кредит е нищожен като
сключен в нарушение на клаузите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Твърди се, че в
2
договора е използван шрифт по-малък от 12; погасителния план не
съответствал на ЗПК, липсвала методика за изчисляване на референтния
лихвен процент, не можело да се извлече информация за размера на
включените в погасителните вноски суми, не ставало ясно от договора каква
част от погасителната вноска представлява главница, каква лихва и каква
такса за обслужване на кредита или такса за поръчителство. Поради това се
счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен.
Оспорва се и ответницата да е надлежно уведомена за извършената
цесия, поради което се счита, че предявените искове се явяват изцяло
неоснователни и се моли да бъдат отхвърлени.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 19.03.2020г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД в
качеството му на заемодател и ответницата в качеството на заемател е
сключен Договор за паричен заем с №***. Съгласно клаузите на договора,
отпуснатата в заем сума е в размер на 2000лв., която е следвало да бъде
върната на 9 месечни погасителни вноски в размер на по 260,88лв., с падежи
на първата 21.04.2020г. и на последната 17.12.2020г. В посочените месечни
вноски е включена и уговорената договорна лихва за предоставената в заем
сума в размер на 40% годишно. В чл. 2 т.8 от договора е посочено, че ГПР по
заема е в размер на 47,82%.
В чл. 4, ал.1 от процесния договор е уговорено, че в три дневен срок от
сключването му, заемателят следва да представи едно от посочените две
обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да представи
служебна бележка от работодател за трудовите си доходи и нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000лв., да работят по безсрочен
трудов договор, да не са заематели или поръчители по друг договор за
паричен заем със същия кредитор, да нямат неплатени осигуровки за
последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови
институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по-лош „Редовен“, да бъде представена от заемателя
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т.7, със срок
на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
3
договора, или да бъде сключена гаранционна сделка с одобрено от
заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
На 19.03.2020г. между „Файненшъл България“ ЕООД и Л. ЛЮБ. М. е
сключен договор за поръчителство, по силата на който дружеството е поело
задължението да отговаря за всички последици от неизпълнението на
сключения от ответницата договор за паричен заем – за връщане на
получената сума, заплащане на дължимите лихви и разноски, за което му е
дължимо възнаграждение в размер на 2026,08лв., платимо разсрочено на
вноски по 225.12лв. всяка, дължими на падежа на погасителните вноски по
договора за заем.
С платежно нареждане от 01.02.2021г. „Файненшъл България“ ЕООД е
заплатило по процесния договор за кредит на „Изи Асет Мениджмънт” АД
сумата от 2427,02лв.
На 02.03.2020г. между „Файненшъл България“ ЕООД и ищцовото
дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е сключен
рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), по силата на
който и Приложение №1 към него от 01.02.2021г. титуляр на вземането по
процесния договор (с №147 по приложението) е станало ищцовото дружество.
Според отбелязването в приложението, неизплатените задължения по
договора са както следва: 2000лв. главница, 347,92лв. договорна лихва,
2021,08 възнаграждение по договор за поръчителство и 79,10лв. лихва за
забава. Извършената цесия е съобщена на ответницата с уведомление връчено
й чрез пощенски оператор на 22.02.2021г.
По депозирано заявление от ищцовото дружество е образувано ч.гр.д.
№***/2021г. по описа на РС – Русе, по което срещу ответницата на
10.08.2021г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за дължимите суми произтичащи от процесния договор: 2000лв.,
неизплатена главница ведно със законната лихва от 09.08.2021г. до
окончателното й изплащане, 347,92лв., договорна лихва за период от
21.04.2020г. до 17.12.2020г.; 2021,08лв. възнаграждение по гаранционна
сделка, 175,57лв., законна лихва за забава за периода от 18.12.2020г. до
23.07.2021г., както и 190,89лв. разноски в заповедното производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
4
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след депозирано в срока по чл. 414 ГПК възражение
от длъжника, поради което се явява процесуално допустим.
Ищцовото дружество е основало исковата си претенция на
обстоятелството, че е придобило вземането от поръчител на ответницата,
който е изплатил задълженията й по договор за потребителски кредит и е
встъпил в правата на първоначалния кредитор. Предпоставка за уважаване на
така предявената претенция е наличието на действителен договор за паричен
заем и действителен договор за поръчителство, срещу наличието на каквито
ответната страна е навела възражения.
Настоящият съдебен състав намира направените от ответната страна
възражения за недействителност на договорите за паричен заем и за
поръчителство за основателни. Договорът паричен заем следва да отговаря на
императивните изисквания на ЗПК, като в случая това обстоятелство не е
налице. Не е спазено изискването на чл. 11, ал.1 т.6 ЗПК, като не посочен в
процесния договор неговия срок, като крайна дата, а само като месеци, което
не съответства на падежните дати на отделните погасителни вноски,
съобразени с датата на сключване на договора. На следващо място не е
спазено и изискването на чл. 11, ал.1 т.9а ЗПК – не е посочена методиката за
изчисляване на посочения ГПР, а единствено кредиторът се е задоволил
бланкетно да посочи, че изчислението е съгласно изискването на закона,
което е недопустимо. В случая липсва каквато и да е яснота как е формиран
посочения ГПР в размер на 47.82%. В чл.19 ЗПК е посочено, че ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В случая начинът по който е формулиран процесния
договор в частта за представяне на обезпечение (чл.4), вида и естеството на
допустимите такива, дава основание да се приеме, че единствената
възможност за заемателя да получи заемната сума е да подпише гаранционна
сделка с конкретно посочено от заемодателя дружество-поръчител и срещу
предварително фиксирано възнаграждение. Размерът на последното следва да
бъде включен в ГПР, доколкото е задължителен разход за потребителя, без
който няма да му бъде отпусната в заем сума. По този начин и без специални
5
знания категорично би могло да се приеме, че ГПР по процесния договор
значително надвишава допустимия максимум по чл. 19, ал.4 ЗПК, което е
достатъчно основание за обявяване на договора за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК.
Дори и да не бъде споделено становището, че възнаграждението по
гаранционната сделка следва да бъде включено в ГПР по договора за заем и
последния по тази причина да не е изцяло недействителен, то са налице
основания да се прогласи недействителността на чл. 4 от договора за заем,
съответно и на договора за поръчителство. С посочения текст е създадено
задължение за потребителя (заемополучателя) да заплати възнаграждение за
поръчител, което е прекалено високо и надвишаващо дължимата главница по
договора. Осигуряването от заемополучателя на някое от другите посочени
възможни обезпечения е не само практически неосъществимо, но и логически
безсмислено. Приемането на условията на кредитора по процесния договор
(значително скъп заем и без включените неустойки, с уговорена договорна
лихва, надвишаваща многократно предлаганата от банкови институции по
потребителски кредити) е твърде неприемливо за лица, които отговарят на
изискванията за поръчители. Логически неоправдано е представянето и на
банкова гаранция от заемополучателя на цялата получена в заем сума. Ако
той разполагаше с такава нелогично е да я поиска в заем от кредитора и то
при толкова висока договорна лихва. Поради това единствената възможност
за получаване на главницата по заема е сключването на договор за
поръчителство с юридическо лице посочено от кредитора. Този тип
обезпечение е несъвместим с предоставената услуга. Посочените
„обезпечения“ от кредитора имат единствената цел да създадат допълнително
оскъпяване на кредита и всъщност клаузата на чл. 4 представлява
предварително, недобросъвестно и незаконосъобразно определени от
кредитора (а не договорена между страните) допълнителни разходи, с които
многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 ЗПК, т.е
тази уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР и
съответно се явява нищожна и на основание чл. 21 ЗПК. Поради това
недействителен се явява и договорът за поръчителство, на който е основана
исковата претенция. Последната следва да бъде изцяло отхвърлена, тъй като в
случая цедент на процесното вземане е поръчителя, а не първоначалния
кредитор, който на основание чл. 23 ЗПК би имал правото да получи
6
неизплатената главница по договора, съответно с това право щеше да
разполага и ищцовото дружество.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че чл. 74 ЗЗД
предвижда възможност за встъпване в правата на кредитора за този, който е
изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това.
В конкретния случай, съобразявайки всички доказателства приложени по
делото и тези, които са общоизвестни, като съдържащи се в Търговския
регистър, би могъл да се направи извод, че ищцовото дружество има
„интерес“ от изпълнение на задължението, но той не е правен, т.е. признат от
закона. 100 % от капитала на ищцовото дружество поръчител „Файненшъл
България“ ЕООД е притежание на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
която свързаност при съобразяване особеностите на постигнатите между
страните по процесните договори уговорки, дава основание за следния извод:
такъв тип поръчителство има основна цел не да обезпечи кредитора, а да
обремени кредитополучателя с допълнителни разноски по кредита, в размер
над предвидения в чл. 19, ал.4 ЗПК. Това обстоятелство, както и начинът по
който е уговорено задължението в процесния договор за предоставяне на
обезпечение и естеството на същото, дават допълнително основание да се
приеме, че клаузата на чл.4 от договора за кредит и договора за
поръчителство са нищожни.
При този изход от спора в полза на процесуалния представител на
ответната страна – адв. К.И. Б. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 548 лв., дължимо за оказана на ответницата
правна помощ и процесуално представителство на основание чл. 38, ал.1 т.3
ЗА.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД с ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, етаж 3, представлявано от Янислав
Бориславов Янакиев срещу Л. ЛЮБ. М. с ЕГН********** със съдебен адрес
гр. София, ул. „Гургулят“ №31, ет.1, офис-партер адв. К.Б. установителен иск
за дължимостта на сумите 2000лв. главница; 347,92лв. договорна лихва за
7
периода от 21.04.2020г. до 17.12.2020г., 175,57 лв. мораторна лихва за
периода от 18.12.2020г. до 23.07.2021г. и възнаграждение по Договор за
поръчителство в размер на 2021.08лв., за които суми е издадена Заповед №***
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** от
2021г. на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
с ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Панайот Волов“ №29, етаж 3, представлявано от Янислав Бориславов
Янакиев да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат К.И. Б. с адрес
гр. София, ул. „Гургулят“ №31, офис-партер сумата от 548лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8