Р Е Ш Е Н И Е
06.11.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12810 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са
обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК
вр. с чл. 79 ЗС и чл. 92 ЗС.
Производството е
образувано е по предявени обективно и субективно съединени искове от К.Б.Е. с
ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв Ц.К. против И.Б.Е. с ЕГН ********** с
адрес: *** и В.Т.К. с ЕГН ********** с адрес: *** за признаване за установено,
че ищецът е собственик на пострените в поземлен имот с идентификатор ***с площ
от 775 кв.м с адрес: ***сгради както следва:
1. сграда с идентификатор ***със застроена площ от 34
кв.м. с предназначение жилищна сграда, еднофамилна по действаща КК и КР на гр.
Пловдив;
2. ½ ид.част от сграда с идентификатор № ***със
застроена площ от 28 кв.м. с предназначение складова база по действаща КК и КР
на гр. Пловдив;
3. ½ ид.част от сграда с идентификатор № ***със
застроена площ от 20 кв.м. с предназначение складова база, склад по действаща
КК и КР на гр. Пловдив
всичките построени с поземлен имот с идентификатор № ***по действаща КК
и КР на гр. Пловдив с площ от 775 кв.м с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 /десет/ метра
с административен адрес: ***.
Ищецът иска и отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на
нотариален акт по обстоятелствена проверка ****. изцяло относно сграда с
идентификатор ***за ½ ид.част от правото на собственост върху сгради с
идентификатори № ***и № ***
Ищецът твърди в исковата молба, че баща му Б. Е. Е. приживе
му дарил ½ ид.част от процесното дворно място ведно с целия първи
жилищен етаж от двуетажна масивна сграда ведно с ½ ид.част от общите
части на сградата и от правото на строеж, а баба му В. Е.а Е. приживе дарила на
ответник И.Б.Е. останалата ½ ид.част от правото на собственост върху
дворното място ведно с целия втори жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна
сграда ведно с ведно с ½ ид.част от общите части на сградата и от
правото на строеж.
Ползването на дворното място останало неразпределено,
като ответник И.Е. изградил навес в западната част, поставил котел за парното
си, заградил го и го приспособил за ползване като лятна кухня, които действия
били извършени без съгласието на ищеца.
Ищецът поддържа, че след смъртта на Б. Е. през 2000г.
до 2014г. цялото дворно място било владяно и ползвано от него, майка му и
ответника И.Е..
В имота били изградени процесните три сгради с
идентификатори завършващи както следва **, *** и *** /подробно изброени по-горе/.
Ищецът посочва, че нито И.Е. и съпругата му В.К. са владели тези сгради
изключително и необезпокоявано само за себе си, респ. са демонстрирали това
спрямо него така както го изисква чл. 79 ЗС, и то за период от 10 и повече
години. Ето и защо според ищеца, не е налице фактическият състав на
придобивното основание – давностно владение обективизиран в оспорения
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № ***., поради което и
всичко построено в съсобствения имот по силата на материалното приращение
съгласно чл. 92 ЗС става в съсобственост при квоти от по ½ ид.част за
ищеца и ½ ид.част за ответниците относно сградите с идентификатори № ***и
№ ***, а относно сграда ***същата била изключителна собственост на ищеца, тъй
като винаги от построяването й през 1970г. е била неразделна и свързана част от
първия жилищен етаж от къщата, който пък
му бил дарен с нотариален акт № *** от бащата на страните Б. Е. Е..
Постъпил е отговор от ответник В.Т.К. с който се
оспорват предявените искове. Не се оспорват твърденията, че ½ ид.част е
била дарена от поземления имот ведно с първия жилищен етаж на ищеца от баща му Б.
Е., а ½ ид.част от същото дворно място ведно с втория жилищен етаж от
постройката е била дарена на И.Е. от баба му В. Е.. Не се оспорва и фактът, че
страните са се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка за давностно владение.
Първо, заявява се, че сграда с идентификатор ***е
отделна сграда, която е изградена до двуетажната масивна жилищна сграда с
идентификатор *** и винаги е била владяна от съпрузите.
Второ, по отношение на сграда с идентификаотр ***–
същата е гараж и е собственост на И.Е., тъй като в акта за дарение от ***е
посочено, че се дарява стопанска сграда
Трето, сграда с идентификатор *** е построена от И.Е.
със знанието, съгласието и помощта на баща Б. Е. като от построяването на
сградата същата се владее изцяло и единствено от И.Е., а средствата за
построяването й били изцяло семейни.
Посочва се, че винаги сградите са владени от
семейството, заключвани са и са ползвани за задоволяване на семейните нужди,
били са ремонтирани и стопанисвани, поддръжката винаги е била за сметка на
ответниците, достъп до сградите не е имал ищеца. Всички съседи и роднини били
наясно с тези факти. Посочва се, че ищецът дълги години не проявявал никакъв
интерес към имота, не искал да дава пари за поддръжката му, тъй като не живее в
този имот.
Иска се отхвърляне на предявените искове като
неоснователни. Ангажират се доказателства.
Постъпил е отговор от ответник И.Б.Е. с който се
оспорват изцяло предявените искове.
Първо, целият втори етаж от къщата бил дарен ведно с
гаража и стопанската сграда построени в същото дворно място, както и къщата в
същия парцел, която била фактически втората жилищна сграда в имота, а именно
сграда с идентификатор *** респ. тази сграда била винаги и единствено владяна
от ответника и семейството му. Жилищната сграда е построена през годините по
различно време, нямат подчиненост една спрямо друга и не са функционално
свързани, респ. постройката е със самостоятелен вход.
Второ, сграда ***е със застроена площ от 28 кв.м. е е
изцяло ползвана от ответника, а сграда *** е изцяло изградена от него лично и с негови средства.
Всички процесни сгради са са владеели от ответника и
неговото семейство, само той и семейството му е имал достъп до тях, той ги е
ползвал и поддържал. Напротив ищеца живял дълги години в ***, а след като се
върнал заживял в апартамент в гр. Пловдив.
Ето защо се иска отхвърлянето на исковете като
неоснователни и недоказани. Ангажират се доказателства.
В срока за отговор е постъпил насрещен иск вх. №
74094/04.12.2018г., от И.Б.Е. против К.Б.Е. който е приет за съвместно
разглеждане и с който се иска да се признае за установено, че ищецът по
насрещния иск е собственик на:
1.сграда с идентификатор № *** по действащите КК и КР
на гр. Пловдив построена в процесното дворно място с идентификатор № ****,
която сграда представлява павилион за хранителни стоки със застроена площ от 13
кв.м, брой етажи – 1;
2. гараж със застроена площ от 22 кв.м., построен в
южната част на дворното място;
3. лятна кухня със застроена площ от 35 кв.м;
4. ½ ид.част от процесното дворно място –
поземлен имот с идентификатор ***въз основа на давностно владение продължило
повече от 10 години считано от 1997г., което владение бил явно,
необезпокояване, несмущавано от ищеца, а намерението за своенето на така
описаните имоти било недвусмислено обективизирано чрез държане ключовете и
достъп за тях и чрез поддържането и облагородяването им. Ангажират се
доказателства.
Ответник К.Е. оспорва предявените искове.
Първо, заявява, че брат му И. не е владял всички
сгради еднолично, респ. със семейството си;
Второ, оспорва да обективизирано ясно и недвусмислено
намерението на брат му И. да владее за себе си построеното в съсобствено дворно
място, нито пък изграденото да е с негови лични или семейни средства както
следва:
-павилионът бил изграден от бащата на страните през 1992г. и
впоследствие ищецът го разширил незаконно;
- гаражът бил ламиниран навес за дърва, който бил построен съвместно от
страните, а старата врата откъм улицата била отрязана и поставена ролетна врата
-лятната кухня била стая, а впоследствие била изградена баня с тоалетна
и кухня;
Трето, ищецът лишил ответника от достъп до имота,
поради което и последния не можел да влезе в него, за да упражни
собственическите си права.
Четвърто, извършил множество самоуправни действия в
съсобственото дворно място, без знанието на брат си – ответника и без негово
съгласие, отнел достъпа до собствения първи жилищен етаж със смяна на
ключалките на външната врата на сградата;
Пето, всички тези имоти била владяни и ползвани от
майката на страните до смъртта й;
Не било ясно и как точно е било отблъснато владението
на ответника, респ. последния никога не се е отказвал от собствеността и никога
не е възприемал брат си за изключителен собственик, нито пък е знаел, че се
своят неговите идеални части.
Ето защо се иска отхвърлянето на предявените искове.
Ангажират се доказателства.
Съдът след като се
запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира
за установено от фактическа и правна страна следното.
Видно от делбен
протокол от 16.04.1990г. по гр.д. № 640/1990г. на РС – Пловдив процесния
поземлен имот с идентификатор ***ведно с постройките в него са поделени между
бащата на страните Б. Е. Е. и неговата майка – тяхна баба В. Е.а Е.. В дял на Б.
Е. се отрежда и поставя първи етаж от двуетажна жилищна сграда понастоящем с
идентификатор *** ведно с ½ ид.част от общите части на сградата от
правото на строеж както и ½ ид.част от правото на собственост върху
дворното място. В делбения протокол е посочено, че този дял включва и избеното
помещение под постройката. В дял на В. Е. е поставено жилището на втория етаж
от жилищната сграда ½ ид.част от общите части на сградата и ½
ид.част от правото на собственост върху дворното място. В делбения протокол
изрично е посочено, че делът на В. Е. включва гараж, стопанска постройка и
къщата в същия парцел.
Следователно, още към 1990г. от съсобствеността на
земята са изключени къща, гараж и стопанска постройка, които са индивидуална
лична собственост на В. Е..
Б. Е. дарява на ищеца правата които притежава върху
дворното място и първия жилищен етаж от постройката на сина си К.Е., която
сделка е оформена в нотариалена акт № ***а В. Е. дарява на ответник И.Е. /нейн
внук/ дела, който й отреден съгласно делбения протокол за което оформен договор
за дарение в нот. акт № ***
Следователно, ответник И.Е. става собственик на втори
жилищен етаж от къщата, ½ ид.част от правото на собственост върху
дворното място, къща, стопанска постройка и гараж.
Съгласно заключението на вещото лице С.Б. къщата по
делбения протокол сграда с идентификатор ***е изградена като едноетажна къща в
периода 1960-1972г., която е предвидена в регулационния план от 1973г. и не е
обвързана функционално със сграда 189.1, може да функционира самостоятелно, има
захранване с електроенергия, самостоятелен вход, налични са изводи за
водопроводна и канализационна система, постройката няма връзка с първи жилищен
етаж на долепената постройка. Следователно, по делото не са налични каквито и
да било доказателства затова че сграда с идентификатор № ***е отредена в дела
на Б. Е., а от там и дарена на ищеца К.Е.. Категорично по делото е установено
тъкмо обратното, че сграда с идентификатор ***е къщата в дела отреден на В. Е.,
а от там и дарена на ответник И.Е., тъй като тази сграда е била заснета в
регулационния план от 1973г. макар и не в сегашния си вид като
масивна-стоманобетонна конструкция. На следващо място, установено е от обясненията на ответника И.Е.,
че тази сграда е строена от него и баща му още приживе майката на братята и че
в тази къща е живяла В. Е. до кончината си, където са отглеждани децата на
ответника И.Е., респ. по делото няма данни затова ищец К.Е. нито да е
осъществявал фактическа власт върху тази постройка, нито пък да е извършвал
разноски по поддържането и съхраняването й, нито пък да е заплащал суми за
подобряването й. Нещо повече, налични са данни затова че ищеца не се е
възприемал за собственик на тази постройка, тъй като е избил тухлената стена
между двете постройки при започнатия ремонт през месец май 2016г., за да
извърши действия по подмяна ВиК и ел. инсталации на собствения си първи жилищен
етаж – така Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство.. В
допълнение гласните доказателствени средства на разпитаните свидетели са също в
насока, че пристройката се ползвала еднолично и само от семейството на И.Е.,
без да се допуска ищеца, което състояние е датирало още приживе наследодателите
на страните.
Предвид на гореизложеното искът за признаване
установено, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор № ***със застроена
площ от 34 кв.м. с предназначение жилищна сграда, еднофамилна по действаща КК и
КР на гр. Пловдив се отхвърля като неоснователен и недоказан.
Относно претенцията за установяване, че ищецът е
собственик на ½ ид.част от сграда с идентификатор № ***– със застроена
площ от 28 кв.м. с предназначение складова база по действаща КК и КР на гр.
Пловдив се установява както от СТЕ на вещото лице Б., така и от приложеното по
делото писмено доказателство – протокол за строителна линия и определяне на
ниво от 19.10.1972г., че постройката е изградена и завършена през 1973г. с
оглед на което и тази постройка е отредена в собственост на В. Е., а от там и
на правоприемника дарения ответник И.Е.. Другояче казано процесния склад е бил
изключен от съсобствеността в дворното място, поради което и няма как
юридически ищецът да придобие по приращение ½ ид.част от правото на
собственост върху него. Ирелевантно е обстоятелството, че ответник И.Е. е
признат за собственик по давност на тази постройка вместо реално му основание –
договора за дарение оформен в нот.акт № ***
По третия иск на ищеца с предмет постройката с
идентификатор № ***- склад се установява, че строителството е започнало през
1992г. от ответника И.Е. и баща му, в която насока са обясненията на страната,
които се кредитират с доверие заради това, че се подкрепят от останалите гласни
доказателства, подкрепят се и от представената искова молба по чл. 109 ЗС по
гр.д. № 10573/2016г. в която ищецът иска брат му да бъде осъден да преустанови
действията по строежа на постройката. Следователно ищецът е бил наясно, че
ответника Е. строи, бил е наясно, че изграденото е с негови средства и очевидно
се свои с намерение да се придобие в изключителна собственост. За последното
извод се прави и от обстоятелството, че ключът за този склад се е държал от
ответника И.Е. в която насока са показанията на св. Д.С., П.К., С.Т., Н.Ф.,
които заявяват, че за всички имоти в двора И. се е грижил, поддържал,
облагородявал и правел разноски. Следователно, правата които се следват на
ищеца досежно този обект по силата на 92 ЗС в размер на ½ ид.част са
придобити от ответниците чрез давностно владение продължило повече от 10 години
считано от 1997г. като настоящата инстанция приема, че е налице преобръщане на
държането във владението /interversio possessionis/ защото
по делото е несъмнено установено, че ищецът не е бил допускан до постройката и
защото е знаел, че тя се изгражда от ответника И.Е. докато е бил в брак със
съпругата си В.К.. Следва да се посочи, че ищецът не установява до смъртта на В.
Е. – майка на братята починала на 19.11.2014г. реално да е ползвал нито
изключителна си собственост на първия етаж от жилищната сграда с идентификатор **,
нито каквито и да било други постройки в дворното място като едва след това
започва да извършва собственически действия в имота и да защитава правата си
като води искове по чл. 109 ЗС и по чл. 32, ал.2 ЗС, да извършва ремонт на ВиК
– показанията на св. А.К., който е посещавал имота още докато Б. Е. е бил жив,
т.е преди 2000г. поради което и за периода след 2000г. до 2014г. настоящата
инстанция приема, че постройката е придобита по давност.
Предвид на гореизложеното няма основание за отмяна на
нот.акт № *** на *** И.М., тъй като правилно е констатирано правото на
собственост за ответника.
По насрещните искове за признаване установено, че И.Е.
е собственик въз основа на давностно владение съдът намира следното.
Трите процесни постройки – павилион, кухня и гараж са
изградени в съсобственото дворно място като всеки от братята има по ½
ид.част от него. Следователно и всичко изградено следва режим на собствеността
на земята поради което за ½ ид.част И.Е. се легитимира като собственик
по чл. 92 ЗС, а останалата ½ ид.част заявява, че е придобил въз основа
на давностно 10-годишно владение.
Относно сграда с идентификатор № ** която сграда
представлява павилион за хранителни стоки със застроена площ от 13 кв.м, брой
етажи – 1 се установява, че е трайно прикрепена към земята и е със
самостоятелен статут – заключението на вещото лице Б. – следователно
представлява годен обект на право на собственост, което може да се придобие въз
основа на давностно владение. За този обект е установено по делото, че до
предявяването на иска ответника по насрещния иск К.Е. не е осъществявал
фактическа власт, не е имало достъп до павилиона и последния еднолично се е
използвал от И.Е., който го е построил за което представя писмени доказателства
– фактура на л. 113 от делото, завел е партида за ток. Павилионът се е
използвал от дъщерята на ищеца, която го е отдавала под наем и е реализирала
приходи от него поради което независимо, че постройката е изградена в
съсобствено дворно място, припадащата се ид.част от правото на собственост
върху него която се следва на К.Е. по чл. 92 ЗС е завладяна от брат му с
намерението последния да ползва обекта изключително за себе си. Това намерение
се потвърждава от показанията на всички разпитани свидетели - Д.С., П.К., С.Т.,
Н.Ф., които еднопосочно изясняват, че само И.Е. е извършвал ремонти и
разширяване като К.Е. не се е противопоставял на това и не е обективизирал
собственически правомощия. Нещо повече К.Е. е искал премахването на
постройката, което също е индикация затова че я възприема за чужда собственост,
която му пречи да упражнява правата си върху дворното място.
Относно гаража със застроена площ от 22 кв.м.,
построен в южната част на дворното място и лятна кухня със застроена площ от 35
кв.м са самостоятелни строежи –
допълващо застрояване в поземления имот и имат естество на обслужваща постройка
и второстепенна постройка. Фактът, че тези строежи са завършени според
констатициите на техническата експертиза означава, че спрямо тях може да бъде
придобито право на собственост въз основа на давностно владение. В случая от
съществено значение е обстоятелството, от една страна, че И.Е. е осъществявал
спокойна и несмущавана фактическа власт върху тези обекти и ясно и
недвусмислено е демонстрирал, че е техен собственик, а от друга страна, по
делото няма данни К.Е. да е изразявал несъгласие и да се противопоставял на при
изграждането на строежите до смъртта на майката на страните, т.е до 2014г.
Следователно за периода от смъртта на бащата на страните – 2000г. до 2014г. е
приложима хипотезата на чл.69 ЗС в която насока е и разрешението дадено в
решение № 97/19.10.2020г. по гр.д. № 325/19.10.2020г. по описа ВКС – ответника
по насрещния иск К.Е. е знаел затова че брат му е установил фактическа власт
върху павилион, кухнята и гаража построени в съсобственото дворно място от
него, не се установява да се е противопоставял изрично на така съществуващото
фактическо състояние, поради дългогодишните влошени отношения между братят едва
след смъртта на майка им К.Е. е започнал да посещава имота и да отправя
претенции. Следователно, И.Е. с осъществените от него действия покрива съдържанието
на правото на собственост и разгледани комплексно установяват признаците на
владението на останалата ½ ид.част която се е следвала по силата на
приращението на К.Е.. Противопоставянето и оспорването начина на разпределение
след изтичане на придобивната давност е без значение, тъй като позоваването на
давността не е елемент от фактическия състав на придобиването правото на
собственост на това основание – така ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС. Влошаването
в отношенията между съсобствениците е индиция за промяна намерението при
осъществяване на фактическата власт и трансформиране държането във владение.
Заключването на имота, държането на ключовете от И.Е., недопускането на К.Е. е
ясен израз на намеренията му като от обясненията и на двамата е категорично
установено, че влошаването на тези отношения е с дългогодишна давност като К.Е.
е няма каквито да било данни да е се интересувал от процесните обекти и да
изразява пред брат си отношенията каквито би манифестирал един собственик ако
се възприемаше за такъв.
Горните обстоятелства не се установяват по отношение
дворното място. Подялбата му приживе на Б. и В. Е. и последващите дарения през
1997г. е довело до това И.Е. да е държател на ½ ид.част собственост на К.Е..
По делото не е установено това държане да е трансформирано във владение,
неприложима е и хипотезата на чл. 69 ЗС тъй като съсобствеността е възникнала
въз основа на делба, по делото са налични данни затова, че К.Е. е посещавал
майка си и е влизал в поземления имот, респ. няма преки доказателствени
източници затова че И.Е. се е възприемал за изключителен собственик и на
дворното място независимо, че го е поддържал и обработвал. Следва да се посочи
и че към момента на завършването на павилиона, кухнята, гаража и складовите
постройки същите по силата на приращението са формирали съсобственост / до
завършване фактическия състав на придобивната давност на И.Е./ при което
прилежащите части на тези постройки към земята са били в режим на хоризонтална
етажна собственост с оглед на което дворното място е имало статут на обикновена
съсобственост и на етажна собственост, а последната не може да се придобие чрез
давностно владение.
Предвид на гореизложеното искът за признаване за
установено, че ищецът по насрещния иск е придобил по давност ½ ид.част
от процесното дворно място се отхвърля като неоснователен.
На основание чл. 78 ГПК страните имат право на
сторените от тях разноски съобразно уважените искове. Ищецът К.Е. има право на
разноски в размер на сумата от 230,86 лева за отхвърления иск, а И.Е. има право
на разноски в размер на сумата от 344,30 лева за отхвърлените три главни иска и
уважените три насрещни иска. До колкото страните не са прецизирали какви разноски
по кои искове са заплатили настоящата инстанция ги разпределя сумарно поравно
на броя на исковете.
По делото няма данни В.К. да е сторила разноски, респ.
в нейна тежест не следва да се присъждат разноски, тъй като тя не е страна по насрещния иск.
Така мотивиран съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от искове от К.Б.Е. с ЕГН **********
с адрес: *** против И.Б.Е. с ЕГН ********** с адрес: *** и В.Т.К. с ЕГН **********
с адрес: *** за признаване за установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
следните сгради както следва:
1. сграда с идентификатор ***със застроена площ от 34
кв.м. с предназначение жилищна сграда, еднофамилна по действаща КК и КР на гр.
Пловдив въз основа на договор за дарение оформено в нот. акт № ***на Нотариус
при РС - Пловдив;
2. ½ ид.част от сграда с идентификатор № ***със
застроена площ от 28 кв.м. с предназначение складова база по действаща КК и КР
на гр. Пловдив;
3. ½ ид.част от сграда с идентификатор № ***със
застроена площ от 20 кв.м. с предназначение складова база, склад по действаща
КК и КР на гр. Пловдив
въз основа на материално приращение по чл. 92 ЗС
всичките построени в поземлен имот с идентификатор № ***по действаща КК и КР на
гр. Пловдив с площ от 775 кв.м с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 /десет/ метра
с административен адрес: *** като неоснователни и недоказани;
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
К.Б.Е. с ЕГН ********** с адрес: ***, че И.Б.Е. с ЕГН ********** с адрес: ***
притежава правото на собственост въз основа на давностно 10-годишно владение
считано от 2000г. и по силата на материално приращение по чл. 92 ЗС в
качеството му на собственик на ½ ид.част от правото на собственост върху
дворно място с идентификатор № ***на следните постройки
1.сграда с идентификатор № *** по действащите КК и КР
на гр. Пловдив, която сграда представлява павилион за хранителни стоки със
застроена площ от 13 кв.м, брой етажи – 1;
2. гараж със застроена площ от 22 кв.м., построен в
южната част на дворното място и лятна кухня със застроена площ от 35 кв.м
съгласно скица-проект за изменение на поземления имот на л. 162 от делото
КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване
за установено по отношение на К.Б.Е. с ЕГН ********** с адрес: ***, че И.Б.Е. с
ЕГН ********** с адрес: *** е собственик на ½ ид.част от правото на
собственост въз основа на давностно
10-годишно владение поземлен имот с идентификатор № ***по действаща КК и КР на
гр. Пловдив като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Б.Е. с ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати в полза на от К.Б.Е. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 230,86
лева разноски по съразмерност;
ОСЪЖДА К.Б.Е. с ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати в полза на И.Б.Е. с ЕГН ********** с адрес: *** сума в размер на 344,30
лева разноски по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.