Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Видин, 08.07.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският
районен съд, гражданска колегия, 3- ти
състав в публичното
заседание на осми юни през
две хиляди и двадесета година в състав :
Председател : Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдия Стоянова
гр.дело № 3037 по
описа за 2019год. и за да се произнесе , взе предвид
следното :
Делото е образувано по искова молба на „ТИВАС СПЕД” ЕООД – София против „БИП 2014“ ООД - Видин, с която е предявен иск
с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 367 и
сл. от ТЗ и Конвенцията за договор за
превоз на стоки по шосе.
Претенциите на ищцовото дружество
произтичат от договорни отношения с ответното дружество посредством заявка –
договор от 02.05.2019г. Твърди се от ищеца, че е възложил на ответника да
извърши превоз от Италия до България на
групажен товар за шест различни получатели.
В изпълнение на приетата от него заявка, ответникът е натоварил в Италия
стоката на първите пет получатели на собствената си автокомпозиция с рег. № ВН
0059 АК/ВН0262 ЕК, но е пропуснал да натовари стоката за шестия получател –
фирма „СИМА“ – гр. София. Посочва се също, че изрично в заявката е посочено, че
товарът с изпращач от Италия е за фирма
СИМА – София, за което ищецът е уведомил ответника по имейл, но въпреки това
товарът не е качен. Поддържа се, че въпреки поисканото от ищцовото дружество
изпълнение , ответникът е отказал да се върне и да натовари товара на шестия
получател и поради това ищцовото дружество е претърпяло вреда, изразяваща се в
заплатеното навло за превоз на наетия допълнителен
превозвач „АДВИВ 74“ЕООД – София, което възлиза на сумата от 360.00 лева с ДДС.
Поддържа се също, че ищцовото дружество е поискало от ответника да заплати
дължимото се обезщетение, но последния е отказал.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 360.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вреди, ведно със законната лихва от
предявяване на иска в съда до окончателното плащане, както и разноските по
делото.
Ответното дружество редовно
уведомено в указания месечен срок е подало отговор на исковата молба, в който е
оспорило исковата претенция като неоснователна. Наведени са доводи, че
дружеството не е приемало заявката за товара, за който се твърди. Товарителница
не е изготвяна, нито е подписвана от
ответното дружество в качеството на превозвач, което означава, че между
страните не е бил налице договор за международен превоз на товари.
По делото са събрани писмени
доказателства.
Съдът,
като взе предвид постъпилата искова молба, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна
:
Не е спорно, че страните са били
в договорни отношения с предмет извършване на международен превоз на стоки,
който превоз е възложен от спедитора „ТИВАС СПЕД“ЕООД на превозвача „БИП 14“ООД срещу определено
възнаграждение. От представената по делото заявка от 02.05.2019г. за извършване
на групажен транспорт на стоки, се
установява, че на ответника е възложено да натовари стока от шест адреса в
Италия и да я разтовари на шест получатели
в България. Страните не спорят, че превоза по отношение на първите пет
получатели е извършен от ответника точно и в срок.
Представени са и преписи на пет броя товарителници /ЧМР/, както и фактура №
**********/06.05.2019г. за заплатено възнаграждение за транспорт на ответника.
Спорен е превоза
по отношение на получателя на стоката
„Сима“ .
От приложената по делото имейл кореспонденция между двете дружества,
се установява, че ищцовото дружество е уведомило ответното дружество, че
стоката на една от фирмите по заявката не е качена. Ответното дружество е
отговорило, че това е допълнителен адрес и не са успели да ги хванат в работно
време.
Представена е и фактура №
**********/10.05.2019г. за платено възнаграждение на транспорт в размер на 360.00
лева от ищцовото дружество на друго дружество - „АДВИВ 74“ЕООД – София, както
и товарителница от 07.05.2019г. за
извършен транспорт.
С договора за превоз
превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози товар до определено
място; в определения срок; да пази товара от момента на неговото приемане до
предаването; да уведоми получателя за пристигането и да го предаде на
местоназначението.
В конкретния случай, между ищеца и
ответника е сключен договор за превоз, който има трансгранични /международни
елементи/, поради обстоятелството, че товарът е следвало да се превози от Италия до указано място в България. При този тип договори
превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място
лице, багаж или товар. В случая се касае за автомобилен превоз, което води
до извод, че следва да се имат предвид разпоредбите на Закона за автомобилните
превози. От
друга страна се касае за превоз от Италия до Република България, което с оглед чл. 5, ал. 4
от Конституцията сочи, че в тези отношения на първо място приложение намира
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/.
Съдът не споделя възраженията на
ответника за липса на договорни отношения с ищеца поради това, че за процесния
превоз липсва издадена товарителница. Товарителницата
се издава от изпращача на стоката, а в
случая липсва такава поради това, че ответникът не е отишъл да натовари
стоката за шестия получател – фирма
„СИМА“ и при това положение няма как да има съставена товарителница. Действително
в чл.4 от Конвенцията е посочено, че договорът за превоз
се установява с товарителница. Посочено е също обаче, че липсата, нередовността
или загубата на товарителницата не
засягат нито съществуването, нито действието на
договора за
превоз, който остава подчинен на разпоредбите на
тази конвенция. Договорът за превоз се доказа с
представената по делото заявка за групажен товар на стока за шест получатели,
която е приета от ответника с конклудентни действия. Това е така, защото същият
е натоварил и извършил превоз за пет от
получателите, но не е натоварил и превозил стоката за шестия получател – фирма „СИМА“ и поради това се явява неизправна страна по
договора. По делото липсват доказателства при приемане на заявката, ответникът
да е направил изрично възражение до ищеца, че не може да извърши превоза за
шестия получател на стоката поради някаква причина. Съгласно чл. 292, ал. 1 от ТЗ в отношенията
между търговци предложението се смята за прието, ако не бъде отхвърлено
веднага.
Поради частичното неизпълнение на поетото по договора
задължение от страна на превозвача – ответника по делото, ищцовото дружество е
претърпяло вреди, изразяващи се в плащане на навло на друг превозвач, който да
натовари и превози стоката за получателя „СИМА“. Видно от представената по
делото фактура, тези вреди са в размер на 360.00 лева с ДДС – платено навло.
С оглед гореизложеното, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 360.00 лева
с ДДС, представляваща обезщетение за претърпени вреди, ведно със законната
лихва от предявяване на иска в съда до окончателното плащане, както и
разноските по делото.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените в производството разноски за
платена държавна такса в размер на 50.00 лева, както и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „БИП 2014” ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Видин, ул. Разлог № 7, представлявано от И. К. Р. да заплати на „ТИВАС
СПЕД” ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. Рилски езера № 4, ет. 2,
представлявано от Т. И. В. сумата от 360.00 лева с ДДС, представляваща
обезщетение за претърпени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на
иска в съда – 21.10.2019г. до окончателното плащане, както и разноските по
делото в общ размер от 150.00 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: