РЕШЕНИЕ
№ 1360
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20221110210671 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. П. срещу наказателно постановление /НП/
№ ................г., издадено от началник група отдел ”Пътна полиция” при СДВР,
с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
посочва, че жалбоподателят не е знаел, че автомобила е с прекратена
регистрация и го е взел същия ден за да го покара, заедно с необходимите
документи и е разбрал за този факт едва след като е бил спрян за проверка.
Посочва се и нарушение на чл. 34 от ЗАНН, тъй като АУАН е издаден на
03.05.2019г., а НП на 04.09.2020г.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.
Представлява се от адв. Караджова, която пледира за отмяна на НП, като
заявява, че П. не е знаел за прекратената регистрация.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 03.05.2019г. около 10,17ч. полицай Г. и С., които изпълнявали
1
служебните си задължения, спрели за проверка МПС, на О. п., с посока на
движение от разклона за с. К. към бул.”Ц. ш.”, л.а. марка „А. С....”,
собственост на „Л. Е.”ЕООД, управляван от жалбоподателя П.. В хода на
проверката било установено от служителите на ОПП-СДВР, че автомобилът
не е регистриран по надлежния ред от 17.01.2019г.
За така установеното нарушение бил съставен АУАН от св. Г., а
преписката била изпратена на СРП за преценка за образуване на ДП във
връзка с извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. СРП се произнесла
с отказ да образува ДП с постановление от 21.08.2020г.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление
на 04.09.2020г.
Видно от приложената заповед за компетентност на министъра на
вътрешните работи служител на длъжност „младши автоконтрольор“ в
О“ПП“ при СДВР е компетентен да издава актове за установяване на
нарушения на ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля
Г. и Б., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.
Съдът намира, че свидетелските показания на актосъствителя Г. в пълна
степен изясняват фактическата обстановка по случая. Същият е запазил ясен
спомен за случилото се и детайлно пресъздаде случилото се, като в
показанията му се съдържат всички правнорелевантни факти. Съдът изцяло
кредитира показанията на полицейския служител. Съдът не намира никаква
обективна причина да не възприеме като основа за убеждението си относно
фактите по случая показанията на свидетеля-очевидец, като счита, че липсва
каквото и да било основание да приеме, че същите могат да бъдат
необективни или заинтересовани. По категоричен начин от показанията на
този свидетел се установява, че жалбоподателя е управлявал л.а. без
необходимата регистрация. В показанията си дадени пред съдебния състав св.
Г. беше категоричен, като точно и подробно описа нарушението и
поведението на жалбоподателя.
Показанията на св. К. намират пълна подкрепа в съставения АУАН.
Съдът кредитира АУАН като писмено доказателство, което удостоверява
извършена проверка на 03.05.2019г. от компетентен орган за контрол на
спазването правилата за движение по пътищата. Установената в него
фактическа обстановка безспорно се установява от показанията на св. Г..
Съдът ще кредитира и показанията на св. Б.. Свидетелят пресъздава
обстоятелствата при които е предал за изпробване автомобила на
жалбоподателя, като е имал намерение да му го продаде, тъй като му е бил
даден от фирма, която му е дължала пари и при това изпробване
жалбоподателят е бил спрян за проверка от служители на СДВР-ОПП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
2
правна страна следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е подадена в преклузивния срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията на съда в тази
насока са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и Наказателното
постановление са издадени от компетентен орган съгласно приложената
заповед на министъра на вътрешните работи и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина за
отмяна на атакуваното НП на формално основание. В АУАН и в издаденото
въз основа на него НП са посочени задължителните реквизити, каквито се
изискват съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че е допуснато
нарушение на чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното
производство, тъй като АУАН е издаден на 03.05.2019г., а НП на 04.09.2020г.
Така посочения дълъг срок между издаването на АУАН и на НП се дължи на
обстоятелството, че АУАН и преписката са били изпратени на СРП за
преценка за образуване на наказателно производство по чл. 345, ал. 2 от НК и
едва след издаването на постановлението, с което СРП е отказала да образува
досъдебно производство на 21.08.2020г., е било издадено НП на 04.09.2020г.
Ето защо не е допуснато нарушение на чл. 34 от ЗАНН.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
До този извод съдът достигна след анализ на доказателствената съвкупност по
преписката. От показанията на св. Б., които съдът ще кредитира напълно, се
установява, че той е получил автомобила марка „А. С...” от фирмата
собственик „Л. Е.”ЕООД, тъй като дружеството му е дължало парични
средства, като той е взел автомобила с намерението да го продаде за да
получи обратно дължимите му средства. Свидетелят коректно разказва, че е
получил автомобила заедно с всички необходими документи – талон,
документи за застраховка, талон за преглед и т.н., като по никакъв начин не
се е усъмнил, че колата е дерегистрирана. Убеден, че е получил автомобил,
напълно изряден, св. Б. решил да продаде същия и с тази цел го предоставил
на жалбоподателя П., който искал да закупи такъв, за изпробване. Именно по
време на това изпробване П. бил спрян на бул.”О. п.” за проверка от
служители на ОПП-СДВР. Ето защо съдът намира, че в случая изцяло липсва
3
субективната страна на извършване на нарушението от страна на
жалбоподателя. П. не е знаел, че автомобилът е служебно дерегистриран, той
е взел да изпробва същия с намерението да го закупи и е бил убеден, че
всичко с него е наред. Св. Б. от друга страна, който му го е предоставил, също
е бил субективно убеден, че предоставеният му от „Л.Е.” ЕООД автомобил е
изряден и той необезпокоявано може да го продаде. Жалбоподателят П. не е
съзнавал, че управлява МПС без необходимата регистрация.
Ето защо съдът намира, че АНО неправилно е ангажирал
административната отговорност на жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП е неправилно
поради което следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № .........................г.,
издадено от началник група отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на А.
Н. П. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4