№ 177
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110207238 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. М., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване /адрес/ срещу Наказателно постановление /НП/ № 286359/2016
от 11.11.2016 г., издадено от Евг.Ив.К на длъжност заместник-кмет на
Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 35, ал. 7, т.1 от
Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт
на територията на Столична община (НРУПОГТТСО) отм. е наложена
„глоба” в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.18, т.1, б.“а“,
б.“б“, б.“в“ и чл.35, ал.1 във вр. с чл. 34, ал.3 от НРУПОГТТСО.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Същият счита, че неправилно му е определен вида на
наложеното наказание, тъй като към момента на извършване на нарушението
е бил непълнолетен, в който случай наказанието следвало да бъде обществено
1
порицание. Освен това, счита, че задължението за заплащане на глобата е
погасено по давност.
Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява
лично. Същият се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител, който поддържа депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно по съображения,
изложени в писмени бележки. В тях като основание за отмяна на процесното
НП добавя това, че административно-наказващият орган не е обсъдил
възраженията, направени от нарушителя, както и това, че НП не е било
връчено на санкционираното лице по надлежния ред. Моли в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на
240.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – заместник-кмета на Столична община, чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, а НП да бъде потвърдено. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
0286359 от 16.10.2016 г. на контрольор по редовността на пътниците в „ЦГМ”
ЕАД, е установено че на същата дата /16.10.2016 г./ в 18.30 часа жалб. М. П.
М. е пътувал в гр. София в ТМ 1 с инв. № 2323, като след спирка ул.
„Пиротска“ посока пл.“Македония“ р-н „Централна Гара“ е констатирано, че
същият е без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.
В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл.18, т.1, б.”а”,
б.”б”, б.”в” и чл.35, ал.1 във вр. с чл. 34, ал.3 от НРУПОГТТСО.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление
/НП/ № 286359/2016 от 11.11.2016 г. на Евг.Ив.К на длъжност заместник-кмет
на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 35, ал. 7, т.1
2
от Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО) отм. е
наложена „глоба” в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.18,
т.1 и чл.35, ал.1 във вр. с чл. 34, ал.3 от НРУПОГТТСО.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
С оглед твърдението на жалбоподателя, че е било налице нередовно
връчване на НП, съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 58 от ЗАНН
урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни
постановления, а чл. 64 от ЗАНН очертава хипотезите, при които те влизат в
сила. Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК,
доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и
за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН императивно урежда
начина на връчване на наказателните постановления, а именно-срещу подпис,
което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на
нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да
обжалва наказателното постановление, ако счита същото за
незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН е предвидена друга възможност, приравнена на редовно връчване на
НП-ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Следователно, за да се приложи чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необходимо да са
налице две предпоставки: нарушителят да не е намерен на посочения от него
адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени
в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви
фактическият състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице
редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на
посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е
неизвестен. Наказателното постановление в настоящия случай не е било
3
редовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме, че същото
е влязло в законна сила към датата на подаване на настоящата жалба. Освен
това изискването на закона не може да бъде изпълнено само с едно изпращане
на писмо, с което нарушителят се призовава за връчване на НП, особено
когато това писмо не е било получено от нарушителя, видно от обратната
разписка, на която не е положен подпис на получател. Приложена е още
разписка за получаване на НП, на която нито е положен подпис на връчил,
нито на получил, не съдържа още и дата на връчване. Все в тази насока,
жалбоподателят, сочи, че не е сменял адреса си. Въпреки това, без да
предприеме никакви допълнителни действия за лично връчване,
административно-наказващият орган директно е приложил разпоредбата на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В НП било вписано, като дата на връчване 20.03.2017 г.
в хипотезата, в която нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а
новият му адрес е неизвестен. Наказващият орган е отбелязал това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването-20.03.2017 г. В НП е отбелязано, че то е влязло в сила на
06.04.2017 г. Предвид изложеното съдът приема, че не са били извършени
всички необходими действия за връчване на наказателното постановление.
Съгласно трайната съдебна практика приложимостта на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН
не се обуславя от инцидентно ненамиране на жалбоподателя на адреса, а от
положителното установяване, че същият е променил трайно
местопребиваването си. В тежест на наказващия орган, приложил
разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, е да докаже наличието на
предвидените в разпоредбата предпоставки. Един единствен опит за връчване
не е достатъчен, за да се пристъпи към процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и
затова съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Най-ранният възможен
момент, в който жалбоподателят е могъл да разбере за издаденото НП, е
датата на получаване на запорното съобщение.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
В разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са предвидени
задължителните реквизити на АУАН и НП. Според чл. 42, т. 4 и 5, респ. чл.
57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и законните
4
разпоредби, които са нарушени. Нормите изискват да е налице единство
между словесното описание на деянието и правната цифрова квалификация,
както и между цифровата квалификация на нарушението, посочена в АУАН,
и тази, отразена в НП.
В процесния АУАН е отбелязано, че лицето пътува без редовен
превозен документ, както и че отказва да закупи карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците. Самият
АУАН представлява типов формуляр, в който са вписани различни норми,
които биха могли да бъдат нарушени - чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и чл.
35, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3; чл. 34, ал. 5; чл. 35, ал. 2; чл. 35, ал. 3; чл. 35,
ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 4 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община, като
изрично е посочено: „вярното се подчертава“, т.е. актосъставителят следва да
подчертае коя е нарушената разпоредба за конкретния случай. В процесния
АУАН актосъставителят е подчертал като нарушени разпоредбите на чл. 18,
т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3 и чл. 34, ал. 5 от
Наредбата. В НП, издадено въз основа на АУАН, е възприето същото
словесно описание на нарушението, както и същата правна квалификация,
като е прието, че лицето виновно е нарушило разпоредбите на чл. 18, т. 1 и
чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал.З от Наредбата. По този начин е създадена
неяснота на административното обвинение. Сочената за нарушена разпоредба
на чл. 18, т. 1 от Наредбата урежда четири различни хипотези - по б. „а”, „б”,
„в”, „г“, свързани с различни задължения на пътуващите в градския
транспорт. В случая бланковият формуляр на АУАН очевидно е отпечатан
преди измененията на Наредбата, при които е създадена и б. „г“ /нова -
Решение № 270 по Протокол № 12 от 14.04.2016 г.) и съдържа само трите
хипотези по б. „а“, „б“ и „в“ на т. 1 от чл. 18 от Наредбата, според които
пътниците са длъжни да притежават редовен превозен документ /б.”а”/, да го
представят на контролните органи за проверка /б.”б“/, както и да слязат от
превозното средство на следващата спирка и да предоставят на контролните
органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за административно
нарушение, при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците
/б.”в”/. В случая както в АУАН, така и в НП като нарушени са посочени и
трите хипотези на т. 1 от чл. 18 от Наредбата, което е довело до неяснота кое
5
точно задължение е нарушено, а оттам и до неяснота за какво точно лицето е
санкционирано. Освен това дадената правна квалификация не съответства на
фактическото описание на нарушението, а именно че лицето пътува без
редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване
от контрольор по редовността на пътниците. Следователно процесното НП е
издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Установеното нарушение
е процесуално по своята същност и съществено по тежест, тъй като с него се
възпрепятства санкционираното лице да разбере за нарушението на коя
правна норма е наказано, за да може да организира адекватна защита.
На следващо място, административно-наказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение при индивидуализацията на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. От
доказателствата по делото безспорно се установи, че М. П. М. е бил
непълнолетен към момента на извършеното нарушение. Във връзка с
горепосоченото, съдът счита, че наказващият орган е следвало по отношение
на нарушението на непълнолетния да приложи разпоредбата на чл. 15, ал. 2,
вр. чл. 13, б.“А“, а не б. „Б“ от ЗАНН. Според цитираната разпоредба, по
отношение на непълнолетните административното наказание „глоба“, следва
да се замени с „обществено порицание“. Съгласно изричната разпоредба на
чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН административно-наказателно отговорни са
пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили
административни нарушения в състояние на вменяемост, както и
непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18
години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководят постъпките си. Административните наказания,
които могат да бъдат наложени за извършени административни нарушения са
изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН изчерпателно и лимитативно, а
именно: ”обществено порицание“, „глоба“ и „временно лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност“, като съгласно чл. 15, ал. 2
ЗАНН по отношение на непълнолетните административното наказание
„глоба“ се заменя с „обществено порицание“.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административно-наказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
6
на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав констатира, че към
момента на постановяване на настоящото решение е изтекъл абсолютния
давностен срок за реализиране на административно наказателно преследване,
съобразно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Предвид датата на
процесното нарушение максимално предвиденият в закона срок за
наказателно преследване, е четири години и шест месеца и същият е изтекъл
на 16.04.2021 г. Именно поради това са и налице основанията за отмяна на
обжалваното наказателно постановление предвид изтеклата абсолютна
давност за преследване на нарушението, а административнонаказателното
производство следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане от
процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебното
производство, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
административнонаказващият орган –Столична община, следва да бъде
осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 240 лева,
представляваща заплатено от последния адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по настоящото дело (съгласно представено
пълномощно и фактура).
Ето защо съдът намира, че оспореното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 286359/2016 от
11.11.2016 г., издадено от Евг.Ив.К - заместник-кмет на Столична община, с
което на жалбоподателя М. П. М. с ЕГН –********** с адрес за призоваване
/адрес/ на основание чл.53 и чл.13, б.”б” от ЗАНН и чл.35, ал.7, т.1 от
Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт
на територията на Столична община отм. (НРУПОГТТСО) е наложена
7
„глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.18, т.1, б.“а“,
б.“б“ и б.“в“ и чл.35, ал.1 във вр. с чл. 34, ал.3 от НРУПОГТТСО отм.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на жалбоподателя М. П. М. с
ЕГН –********** с адрес за призоваване /адрес/, сумата от 240, 00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие пред настоящата инстанция.
ПРЕКРАТЯВА производството по Н.А.Х.Д. № 7238/2021 г., по описа
на СРС, НО, 101 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8