№ 820
гр. Плевен , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430103595 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.127А СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г.
Г. Г., ЕГН**********, *** против Д. КР. КР., ЕГН**********, ***, в която се
твърди, че страните по делото са бивши съпрузи и ответника е *** на *** К.Д.
К.а с ЕГН ***. Твърди, че с решение по гр.д.№3637/2020г., влязло в законна
сила на 11.11.2020г., Районен съд-Плевен прекратил сключения между
страните граждански брак, като родителските права по отношение *** К.
били предоставени на ***. Твърди, че след раздялата, ответникът не търси
детето и не желае да има контакти с него. Детето е на 2 навършени години, но
не посещава детска ясла, тъй като бабата по майчина линия полага грижи за
него. Твърди, че няколкократно помолила ответника да даде съгласие за
снабдяване на детето със задграничен паспорт, както и декларация-съгласие
за пътуване в чужбина, но той категорично отказал. Твърди, че има желание
през това лято да ходи с детето на почивка в ***, а и занапред счита, че не е
редно ***та да ограничава детето си да не може да напуска пределите на
страната. За в бъдеще желае дъщеря им да посещава и други страни, да
обогатява своя мироглед и да се запознава с чужди култури на други държави.
Твърди, че *** работи на длъжност „***” в ***. Твърди, че няма намерение да
1
ходи да работи и живее в чужбина, нито пък да извежда детето за постоянно,
но желае същото да разполага с надлежно разрешение, когато се наложи да се
случи да пътува извън пределите на страната. Счита, че в 21 век е нелогично
ответникът да отказва правото на детето да пътува в чужбина. Още повече, че
цените за почивка в наши съседни държави са доста по-евтини от
българските оферти. Моли на основание чл.127а, ал.2 от СК, да бъде дадено
разрешение да бъде изваден задграничен паспорт на детето К.Д. К.а с ЕГН
***, както и да напуска пределите на страната и да пътува до европейски
страни, както и до ***, без съгласието на ответника, през великденската,
лятната и коледната ваканция на детето, придружавана от *** или друго,
посочено и упълномощено от нея лице, за срок от пет години.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Не оспорва, че с
влязло в законна сила решение на 11.11.2020г. постановено по гр.дело
№3637/2020г. по описа на Плевенски Районен съд е прекратен сключеният
между страните граждански брак, като упражняването на родителските права
върху *** К.Д. К.а, с ЕГН *** са предоставени за упражняване от *** Г. Г. Г.,
а на ***та е предоставен режим на лични отношения с детето. Твърди, че
поради здравословни проблеми нямал възможност да осъществява редовни
контакти с детето, но вече е в състояние да има такива. Заявява, че не е
съгласен детето да напуска пределите на страната и да пътува до европейски
страни, както и до ***. Счита, че детето е твърде малко, за да напуска
пределите на Република България. То е едва на две години, възраст на която
трудно би могло да придобие каквито и да е впечатления или да обогати своя
мироглед. Смята, че по-скоро детето би се стресирало пребивавайки в чужда
държава, в непозната обстановка. Още повече, че така поисканото
разрешение, което се сочи за срок от пет години да напуска страната всяка
Великденска, лятна и Коледна ваканция на детето е за дълъг период от време.
Няма посочено конкретно населено място, което детето ще посети, с кого
детето ще пътува, при кого ще отседне, в какво обкръжение ще бъде. Няма
яснота след като се иска разрешение от съда, детето да напусне страната
придружавано от друго упълномощено от *** лице, кое е то. Твърди, че за
него не е без значение този факт с оглед на възрастта и пола на детето.
Твърди, че детето не учи, то е на две години и няма как уточненията,
2
свързани с ваканция, всяка Великденска, лятна и Коледна ваканция, да се
приемат за обективни и да служат като основание за поисканото разрешение.
Дори и за искания пет годишен период от време детето няма да е започнало
училище, за да се говори за каквато и да е ваканция. Счита, че с така
направеното искане в депозирана искова молба се нарушават и присъдените
на ***та права на лични отношения с детето и не са в интерес на същото.
Твърди, че той ще бъде лишен от възможността при така направеното искане
през сочения петгодишен период от време да има възможност да осъществява
лични отношения с детето по време на Коледните и Великденските празници.
Заявява, че при нарастване на възрастта на детето и при яснота за условията,
при които то ще пребивава в чужбина ще даде съгласие *** да извежда
същото в чужбина за конкретен период от време, съобразявайки се
единствено и само с интересите на детето, възможността същото да има досег
до друга култура и да придобие реални възприятия за това.С оглед на така
изложените факти и обстоятелства моли са бъде прието, че исковата молба е
неоснователна и да бъде оставена без уважение. Претендира направените
деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от Удостоверение за
раждане по акт № ***г., че родители на детето К.Д. К.а, ЕГН *** са Г.Г. К.а и
Д. КР. КР..
Видно от Решение № 260456/11.11.2020г. по гр.д.№ 3637/2020г. по
описа на РС-Плевен, че е прекратен брака между страните с развод по
взаимно съгласие и е одобрено постигнатото между тях споразумение по
силата на което родителските права върху роденото по време на брака дете -
К.Д. К.А, ЕГН*** се предоставят на *** Г.Г. К.А ЕГН**********. *** Д. КР.
КР. ЕГН********** има право да вижда детето К.Д. К.а всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с
преспиване, по местоживеене на ***та, както и по всяко друго време при
взаимно разбирателство на страните. от 04.10.2017г. по гр.д.№ 5523/2017г. е
одобрено споразумение, по силата на което
3
Съдът дава вяра на показанията на св.М. Ф. ИВ. въпреки че е
заинтересована от изхода на делото, като *** на ***. Показанията й са
логични, непротиворечиви и в унисон с останалите, събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че *** има желание да води детето К. в
чужбина на почивка и по-конкретно в *** и ***. *** работи и няма намерение
да напуска трайно държавата. Посочва ваканциите като определящи, тъй като
въпреки че детето е малко, *** работи в училище.
От изготвения социален доклад се установява, че към настоящия
момент детето живее с *** си в с.***, при бабата по майчина линия, която
помага в отглеждането на детето. ***та е бил прекъснал контактите с детето
от м.ноември 2020 г. но наскоро ги е подновил. Ответника също е с постоянен
адрес в с.***. Той изразява мнение, че към настоящия момент детето е твърде
малко и заявява, че при навършване на 5-годишна възраст би дал съгласие то
да пътува в чужбина. Изразява притеснения заради пандемията от Ковид-19 и
новата вълна, която се очаква. *** работи в *** като *** по „***“ Ответника
също е трудово ангажиран и работи като шофьор.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Предявеният иск като такъв с правно основание чл.127а ал.3 във
връзка с ал.2 от Семейния кодекс е допустим - производството по делото е
образувано по молба на активно легитимира страна в процеса, пред
надлежния съд - по настоящ адрес на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК, въпросите, свързани с
пътуване на детето в чужбина и издаване необходимите документи за това, се
решават по съгласие на родителите, като при невъзможност да бъде
постигнато такова в ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че спорът
между тях се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Допустимостта на молбата е обвързана с липсата на съгласие, постигнато
между родителите за пътуване на детето в чужбина и издаване на
необходимите документи за това. В настоящия случай несъмнено се установи
липсата на съгласие. Установи се, че *** на детето иска да извежда детето зад
граница, в *** и държавите- членки на ЕС с цел почивка. По делото се
4
установи липсата на съгласие на ответника с подадената молба. Ответника
твърди, че е съгласен и дава съгласие, но след навършване на 5-годишна
възраст на детето. Съдът намира, че изцяло в интерес на детето е да му бъде
дадена възможност за напускане пределите на страната. Установи се, че ***
иска да заведе детето на почивка в *** или друго държава, тъй като според
нея е по-евтино отколкото в Р България. Същевременно са основателни
възраженията на ответника, че детето е малко, както и че понастоящем следва
стриктно да бъде съобразяван риска от зараза с Ковид-19. Съдът намира, че
възрастта на детето, както и настоящата световна пандемична обстановка
следва да бъде съобразена при определяне на параметрите на разрешението за
пътуване в чужбина на детето. Следва да бъде съобразен и определения
режим на лични контакти на детето с ***та, като бъде намерен баланса между
интереса на детето да пътува свободно и на интереса му да осъществява
редовни лични контакти и с двамата си родители. С оглед на това, съдът
намира, че изцяло в интерес на детето е да му бъде дадена възможност за
напускане пределите на страната, с оглед разширяване на мирогледа му,
обогатяването му още от ранна детска възраст и осигуряването на по-пълно
развитие и израстване като личност. Основателността на молбата за
заместване съгласието на ответника, се обуславя и от прогласеното в чл. 35,
ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България основно право на
всяко физическо лице свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва в рамките на територията на страната и да напуска нейните
предели. Липсващото съгласие на ***та ограничава упражняването на това
конституционно закрепено право, което противоречи на интересите на детето.
Рискът от заболяване от Ковид -19, обаче следва да бъде съобразен и по
възможност сведен до миминум, поради което не би било в интерес на детето,
то да пътува до държава, в която има по-голям риск от разболяване
съпоставено с риска в Р България. Тази цел би могла да бъде постигната като
бъде разрешено на детето да пътува само до държави, които не са поставени в
червената цветова зона от Министерство на здравеопазването на Р България.
По отношение на искането за пътуване на детето да бъде придружено от
упълномощено от *** лице, съдът намира, че е недостатъчно определено и не
може да бъде преценено дали би било в интерес на детето, поради което
следва да бъде разрешено детето да пътува, но придружено неговата ***.
Възрастта на детето е ниска и не е в негов интерес, то да бъде отделено от нея
5
при пътуване в чужбина.
По тези съображения съдът намира молбата за основателна, поради
което следва да бъде уважена, като бъде постановен акт на спорна съдебна
администрация, който да замести липсващото съгласие на ***та за пътуване
на детето К., за общо 30 календарни дни еднократно или на части през всяка
година, придружавано от неговата *** до всички държави-членки на
Европейския съюз и ***, ако в деня на отпътуването съответната държава до
която пътува детето не е поставена в червената цветова зона от Министерство
на здравеопазването на Р България, за период от 5 години, считано от влизане
на решението в сила. Съдът намира, че по този начин пътуването на детето да
бъде извършено еднократно за срок от 30 дни, то не би се нарушил баланса в
интересите му за пътуване и осъществяване на лични контакти с ***та, тъй
като този период не е с такава продължителност да отчужди детето от ***та.
Същевременно не е спорно между страните, че *** не препятства личните
контакти на ***та с детето, поради което и по взаимно съгласие на
родителите, евентуално пропуснатите лични контакти с детето в период на
пътуване в чужбина биха могли да бъдат компенсирани след завръщането му.
Съдът намира периода от 5 години за подходящ и в защита не интереса на
детето, като се има предвид, зададеното ограничение в броя дни на
пребиваване на детето в чужбина в рамките на една календарна година.
Несъмнено се установи, че е възникнала нужда от издаването на
документ за задгранично пътуване на детето в чужбина, поради което и
съгласно разпоредбата на чл.76 т.9 от Закона за българските лични
документи, чл.45 от същия закон и чл. 23 от Правилника за българските
лични документи на същото по реда на чл.127а от Семейния кодекс, съдът
следва да даде разрешение, замествайки съгласието на ***та на детето да бъде
издаден документ за самоличност.И от фактическа и от правна страна
настоящия съдебен състав приема, че е в интерес на детето получи
разрешение да бъде издаден задграничен паспорт. Именно в този дух е и
волята на законодателя възприета в разпоредбите на Семейния кодекс,
съгласно който основополагаща роля при формирането на вътрешното
убеждение на съда са интересите на детето и съответно тяхната закрила.
Мотивиран от горното съдът приема, че предявения иск с правно
основание чл.127а ал.3 във връзка с ал.2 от Семейния кодекс е изцяло
6
основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се разреши на детето да
получи задграничен паспорт, като съответното ОД на МВР издаде
задграничен паспорт на детето при подадено заявление само от неговата ***
без съгласието на ***та. Въз основа на така представените и обсъдени по
делото писмени и гласни доказателства,които не са оспорени от
страните,съдът счита,че молбата е основателна и следва да се уважи още и по
следните съображения: Водещ критерий са интересите на детето.В негов
интерес е да не бъде ограничавано правото му на свободно напускане и
връщане в страната, като му бъде издаден и международен паспорт.Детето не
може да бъде ограничавано да напуска страната без да има основателни
причини и да е налице опасност за неговото физическо или психическо
развитие,каквито докзателства в случая не са налице, а само са ангажирани
твърдения от ответника в този смисъл.Детето има право на паспорт,
необходим за преминаване на държавната граница и пребиваване в чужбина.
Издаването на тези документи предполага съгласие на двамата родители,като
липсата на съгласие от страна на ***та следва да бъде заместено от
решението на съда.
Направено е искане по чл.127а, ал.4 СК за допускане на предварително
изпълнение на решението, което съдът намира за основателно, тъй като целта
на пътуванията е организиране на почивки извън страната, а понастоящем е
летен сезон, който е един от предпочитаните за почивки.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на *** направените по делото разноски за
ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 325 лв./25лв..+300 лв./
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Д. КР. КР., ЕГН**********, ***,
за пътуване на детето му К.Д. К.А, ЕГН***, за общо 30 календарни дни
еднократно или на части през всяка календарна година, до всички държави-
членки на Европейския съюз и Република ***, ако в деня на отпътуването
съответната държава до която пътува детето не е поставена в червената
7
цветова зона от Министерство на здравеопазването на Р България,
придружавано от неговата *** Г. Г. Г., ЕГН********** за период от 5
години, считано от влизане на решението в сила.
РАЗРЕШАВА на детето К.Д. К.А, ЕГН*** да се издаде
задграничен паспорт, без съгласието на неговия *** Д. КР. КР.,
ЕГН**********, ***, по подадено заявление от неговата *** – Г. Г. Г.,
ЕГН**********.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. КР. КР.,
ЕГН**********, *** да плати на Г. Г. Г., ЕГН********** сумата от 325 лв.
направени по делото деловодни разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА на основание чл.127а, ал.4 СК предварително
изпълнение на решението.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати
на ОД на МВР гр. Плевен за сведение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8