МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 395/2020 г. на РС- Свиленград
03-08-2020 Г.
С
Обвинителен акт по Бързо производство № 107/2020 г. по описа на ГПУ-Свиленград,
Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:
Подсъдимият
Р.Ф.С., роден на ***г в гр.Камишли, Сирия, кюрд по
произход, гражданин на Сирия, живущ в гр.Камишли,
кв.Гарби ,Сирия, не женен, ученик, не осъждан, притежаващ сирийска лична карта
с № 20764351 издадена на 21.05.2017г.-..с адрес за призоваване в страната -
СДВНЧ-Любимец, за това , че на
19.07.2020г. през ГКПП "Капитан Андреево"-шосе, общ.Свиленград, област.
Хасково, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по
чл.279, ал.1, от НК,
След
като съдът изпълни изискванията съобразно чл. 272 -274 от НПК , на основание
чл. 275 от НПК запита страните за становище относно искания по доказателствата
и реда за провеждане на съдебното следствие.
На
основание чл.275 от НПК, съдът запита страните имат ли нови искания по
доказателствата и по реда за провеждане на съдебното следствие, при което
подсъдимия и защитника заявяват,че
искания по доказателствата нямат, но молят съдът, производството по делото да
продължи по реда на глава ХХVІІ от НПК, чл.371, т.2 от НПК, тъй като самия
подсъдим признавал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти.Съдът, като взе предвид становището на
процесуалните представител на подсъдимия намира следното: съгласно разпоредбата
на чл.370, съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция
и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две
хипотези: първата- служебно от съда и втората- по искане на подсъдимия.
В
случая, съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ с провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, а именно: когато е налице признаване на
всички факти и обстоятелства изложени в Обвинителния акт и изрично е изразено
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът счете, че искането
на подсъдимия и чрез процесуалния
представител е направено своевременно, преди започване на съдебното
следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане
на съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да
разпореди предварително изслушване на
подсъдимите.На основание чл.370 ал.4 от НПК,съдът с определение разпореди предварително изслушване на
страните в частност на подсъдимия.Подсъдимия призна изцяло фактите, описани в
обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за
тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие.
На
основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия правата му по чл.371
от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от тях самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползва при
постановяване на присъдата.
Съдът
с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия
дали признава фактите изложени в Обвинителния акт и дали е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.Отговорът на бе следния „Да, признавам
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт и давам
своето категорично съгласие да не се събират доказателства за тези факти”.Не
желая да давам обяснения.Съжелявам за стореното.
При
това положение след като, съдът установи
съобразно изискванията на чл.372 ал.4 вр.
чл.371 т.2 от НПК, че самопризнанията, които подсъдимия направи в съдебно
заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт
изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение след като съдът
се убеди , че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК ,
разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК.
След
даване ход на съдебното следствие и прокурорът
изложи обстоятелствата включени в обвинителния акт, съдът запита подсъдимия
дали поддържа изразеното по време на
предварителното изслушване
становище и желае ли да даде
обяснения по обвинението.Отговорът бе
следния „Разбирам обвинението. Признавам се за виновен. Поддържам изразеното от
мен становище по време на предварителното изслушване. Признавам изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не
бъдат събирани доказателства за тези факти. Не желая да давам обяснения по
фактите изложени в Обвинителния акт, които изцяло признавам”.
Съдът
на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по
делото протоколите и другите писмени
материали, намиращи се в ДП № 107 по описа на ГПУ– Свиленград, които имат
характер и значение на доказателства, т.
с. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото,
допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на
НПК.
След
като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия с оглед
всестранното , обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото ,
съдът намери също , че делото е изяснено
от фактическа и правна страна , поради което обяви съдебното следствие за
приключено и даде ход на съдебните прения.След приключване на съдебните прения
се даде и осигури възможност за последна
дума на подсъдимия.
Съдът, след като внимателно обсъди събраните писмени и гласни
доказателства по делото, съобразно закона и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Р.Ф.С. е сирийски гражданин, който преди около един месец напуснал родината си
и отишъл в Турция нелегално. Искал да стигне до Западна Европа и конкретно до
Германия, където искал да отиде при леля си , която живеела там. Подсъдимият Р.Ф.С.
знаел, че ще пътува укрит в микробус, като с цялата организация и плащането за
услугата /уговорена цена от 10000 евро/ се занимавал баща му. В събота -на
18.07.2020г. докато пребивавал в хотел в гр.Истанбул, при него дошъл непознато
за него лице, което му казало да се приготви, че тръгват. Подсъдимият Р.Ф.С. се
качил заедно с въпросното лице в автомобил, с който пътувал около 15 минути,
след което бил поет и воден от друго лице пеша около 100 метра до място, където
видял за първи път и други лица, за които се досетил, че също като него искат
да пътуват нелегално. Всички били качени в микробус, с който пътували около три
часа , след което продължили за около 10-15 минути с лек автомобил, който ги
откарал до два паркирани микробуса. Вторият микробус бил отворен от неустановено
по делото лице- турски каналджия, който посочил на подсъдимият Р.Ф.С. да
влезе и да се скрие в тайник зад последния ред
седалки на микробуса приличащ на сандък. В тайника
заедно с него имало и друго лице, което Р.Ф.С. не познавал.
Микробусът потеглил в посока турския граничен пункт на
път за Република България. Така укрит в микробуса Подсъдимият Р.Ф.С. пътувал през цялото време, като
турския граничен пункт преминали без проблеми, но преминавайки на българска
територия бил открит от българските власти.
Същевременно
-св. А.Н.А. - служител на ТД"Южна морска", МП-Капитан Андреево, бил
на работа нощна смяна на ГКГШ"Капитан Андреево" - шосе и бил
разпределен на платното за влизащи в страната леки автомобили и автобуси,
когато около 04.30 часа на 19.07.2020г. за влизане в страната от Република
Турция пристигнал микробус марка „Мерцедес" с молдовски
per.№ZXY567 управляван от молдовски гражданин.
При
извършване на митническата проверка на влизащия в страната от Турция микробус,
била извършена физическа проверка на същия, при което в изкуствено създаден тайник били укрити две лица от мъжки пол, невладеещи
български език, едно от които именно подсъдимият Р.Ф.С.. Последният бил задържан за изясняване
на случая.
В
хода на образуваното наказателно производство срещу него, Р.Ф.С. е привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 279, ал.1 от НК. Последният се
признава за виновен за престъплението, в което е обвинен и дава обяснения,
които напълно кореспондират със събраните по делото доказателства.
От направената справка в Бюро "Съдимост" при
Министерство на правосъдието е видно, че Подсъдимият Р.Ф.С. не осъждан./л.25/
При
така изяснената фактическа обстановка се налага правния извод, че с действията
си Подсъдимият Р.Ф.С. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 от Наказателния кодекс.
От обективна- На 19.07.2020г. през ГКПП "Капитан
Андреево"-шосе, общ.Свиленград, обл. Хасково,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
От субективна страна Подсъдимият Р.Ф.С. е извършил деянието виновно,
при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК.
Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер
на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и искал тяхното настъпване. Бил е с ясното съзнание, че така укрит
пресича държавната ни граница, по нелегален начин и е целял, именно, това.
Фактическата
обстановка по обвинителния акт, както и самото престъпление се доказват по
безспорен и категоричен начин от показания на свидетеля, от обясненията на
обвиняемия, от характеристичните данни; справка за съдимост.
Обв Р.Ф.С., е
роден на ***г в гр.Камишли, Сирия, кюрд по произход,
гражданин на Сирия, живущ в гр.Камишли, кв.Гарби
,Сирия, не женен, ученик, не осъждан, притежаващ сирийска лична карта с №
20764351 издадена на 21.05.2017г.-с адрес за призоваване в страната - СДВНЧ
-Любимец.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде посочено,
че такива не са събрани.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало и
критичното отношение към извършеното.
Събирането
и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията
на чл. 371, т. 2,
вр. чл. 373, ал.
3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която
Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което се цени направеното
в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия по отношение на фактите и
обстоятелствата, изложени в ОА, подкрепени от приложените към БП и приобщени по
надлежния ред - чл. 283,
вр. чл. 373 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както и
гласните доказателства – свидетелски показания. Описаната фактическа обстановка
относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото
авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия относно
фактите и обстоятелствата, изложени в ОА, по чл. 371, т. 2
от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на БП и
надлежно приобщени такива.
Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание
императивната разпоредба на чл. 373, ал.
2 и ал. 3 от НПК,
ползва това самопризнание за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на Присъдата.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните
правни изводи:
При
така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и
несъмнен извод, че с действията си подсъдимият е осъществил фактическия състав
на престъплението по чл. 279, ал.
1 от НК.
От
правна страна престъпление по чл. 279, ал.
1 НК е налице, когато деецът, съзнавайки липсата на съответно
разрешение, въпреки това е преминал през държавната граница, което е безспорно
налице в настоящият случай, а и не се спори за това между страните по делото.
Съставът по чл. 279, ал.
1 НК изисква от обективна страна преминаване на дееца през
държавната граница без разрешение на надлежните органи, а от субективна страна
- съзнание за липсата на съответно разрешение, при което се предприема и
осъществява преминаването на границата.
Както
вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени
въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава
категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението,
предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпният състав
по чл. 279, ал.
1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Разбирал е
свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките
си. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Действал е с ясното съзнание, че
пресича държавната границата на Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта, но въпреки това е предприел това рисковато преминаване като е целял именно това.
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му
съдебно минало, , добросъвестното процесуално поведение във фазата на БП и на
съдебната фаза и че с обясненията си съдейства за разкриване на обективната
истина; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха престъпната
упоритост и целенасоченост, проявена от подсъдимия за постигане на съставомерния резултат, както и грубото незачитане на
законите на страната ни и правилата за преминаване през държавната ни граница,
явяваща се граница и на Европейския съюз (ЕС).
Обществената
опасност на дееца не е завишена предвид изложеното по–горе, за разлика от
обществената опасност на деянието, която е завишена предвид периодичните случаи
на подобни нарушения на държавната граница на Република България,
обстоятелството, че се касае за външна граница на ЕС. За да прецени, че е
налице завишената обществена опасност на деянието Съдът отчете завишеното
обществено недоволство и критика към подобни престъпления предвид граничния
район, на територията на който се намира Районен съд – Свиленград и
непоносимостта на обществото и гражданите на пограничния район към подобни
деяния.
С
оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.
2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, но и при наличие на отегчаващи такива и при незавишена
обществена опасност на дееца и завишена такава на деянието като призна
подсъдимия за виновен по обвинението и му определи справедливи наказания при
условията на чл. 54, ал. 1
от НК, а именно: "Лишаване от свобода" за срок от 9 месеца
и наказание "Глоба" в размер на 150 лв., като на основание чл. 58а, ал.
1 от НК намали наказанието "Лишаване от свобода" на
подсъдимия с една трета, като окончателно бе определено наказание Лишаване от
свобода в размер на 6 месеца. На основание чл. 66, ал. 1
от НК наказанието "Лишаване от свобода" не следва да се
изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание "Лишаване от
свобода" е до 3 години, подсъдимият не е осъждан и за поправянето му не е
наложително да се изтърпя наказанието ефективно. Изпълнението на наказанието е
отложено за срок от 3 години.
По
отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание "Глоба" -
определен е малко над минималният, посочен в чл. 279, ал.
1 от НК, Възможност
за неналагане на посоченото наказание не съществува при приложението на чл. 54 от НК.
/в тази насока е и практиката на въззивната
инстанция- ВНОХД № 263 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2018 г.; ВНОХД №
210 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2018 г. ВНОХД № 260 по описа на
Окръжен съд – Хасково за 2018 г. и други.
Не
са налице условията за прилагане на чл. 55 от НК,
тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства когато и най–лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко.
Индивидуализирани
така по вид и размер, наложените на подсъдимия наказания, в съвкупността си и
при приложението на института на условното осъждане, Съдът прецени за
необходими, достатъчни и справедливи. Т. е. така индивидуализираните наказания
ще въздействат в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като
предизвикат положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно
поведение в бъдеще, без с тези по-малки по размер наказания да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК
и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая
наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта
си, като с тях подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да
бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той
да преосмисли напълно извършеното. Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление наказателната репресия и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК
цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия, съдът прецени
следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372
ал. 4 от с. к., при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на
подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Разпоредбата на чл. 58а ал.1 НК, , предвижда, че при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Самопризнанието направено от
подсъдимия подкрепящо се от събраната
достатъчно по обем доказателствена съвкупност е взето предвид и инкорпорирано в
начина и реда на разглеждане на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, като една по
благоприятна , нестандартна , диференцирана процедура и не следва да се цени повторно.
Съдът
не намери основания за приложението на чл. 279, ал.
5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в
страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съгласно чл. 1, ал. 2
и чл. 7, ал. 1
от Закона за убежището и бежанците, особената закрила, която
Република България предоставя на чужденци по този закон, включва не
само убежище, но и статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила, а
убежището е закрилата, която Република България дава на чужденци, преследвани
заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и
свободи. Съдът приема, че липсват основанията на посочената разпоредба - чл. 279, ал.
5 от НК, за ненаказване на подсъдимия. В конкретния случай,
безспорно се установи, че подсъдимият е влезнал на територията на страната ни
без съответно разрешение от надлежните органи на властта. Съдът счита, че не са
налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият да е
влезнал в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си
родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока - че желае да се
ползва от убежище и закрила в Република България, подсъдимият не е направил
нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното
производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият
свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да
достигне територията на страна от Европа, където да живее по-добре като си
намери и работа, без да сочи каквито и да било причини, които да дадат
основание за съда да приложи разпоредбата на чл. 279, ал.
5 от НК.Още повече той сам заявява
и на ДП и по време на съдебното заседание , че има леля и други роднини
и искал да отиде в Германия където се намират и да си осигури нормален човешки
живот.Необходимо е било ако твърденията и изнесената теза на защитата са
коректни , то най малкото е следвало още при влизане в страната ни или дори при откриването му да заяви ясно
категорично и недвусмислено , че желае да остане в България и ,че търси убежище
в нашата страна . Такива даже и индикации не се откриват в кориците на делото.
Освен това обстоятелствата за наличие на предпоставките за търсене на убежище
подлежат на доказване, а такива доказателства по делото не са представени.
Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е преминал границата
без съответно разрешение по причини, свързани с неговия произход, политически
убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Не са направени
и доказателствени искания в тази насока от защитника на подсъдимият в хода на
съдебното следствие. Не може да се приеме, че всяко преминаване на границата на
страната без разрешение на държавните власти, е поради осъществена незаконна
репресия. Законът изисква да бъде установено наличието на посочените
обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал.
5 от НК, че влизането в страната е свързано единствено с желание, да
се ползва от правото на убежище по смисъла на чл. 27, ал. 2
от Конституцията на Република България
С
оглед на приетия ред за разглеждане на делото, съобразявайки се с критериите за
индивидуализация на наказанието и отчитайки смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства , съдът постанови присъдата си .
Съдът намира, че с така наложеното наказание
ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се въздейства
предупредително и възпитателно, както по отношение на подсъдимия, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
