Р Е Ш Е Н И Е № 287
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 25.10.2018 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от пети октомври
през две хиляди и осемнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева ,като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 344 описа на ПАС за 2018 г., намери следното:
Производство по чл. 258 от ГПК,
образувано по повод подадена въззивна жалба от А.з.п.и с. контрол /АПСК/, представлявана
изпълнителния директор П.А., чрез юрисконсулт В.С., против постановеното
решение №76 от 26.04.2018 г. по търг.дело №147/2017 г. по описа на Окръжен съд П..
С обжалваното решение е
прогласена нищожността на законната ипотека, учредена и вписана в А.В. –С.В.
,гр.В. по дв.вх.рег.**** от **.**.**** г. ,акт №*, том първи по молба
изх.№11-00-2238/14.09.2009 г. на А.з.п.и с. закон за обезпечаване на вземане на
държавата върху описаните недвижими имоти, поради липса на предвидено в закона основание за учредяването
и, като постановява да се заличи
вписването на ипотеката върху същите имоти след влизане в сила на
решението.
Жалбоподателят счита,че обжалваното
решение е неправилно и необосновано по подробно изложени аргументи.На първо
място, посочва ,че не са изложени мотиви към решението. На следващо място е
изложил подробни съображения за неприложимостта на чл.63 от ДФЕС, а оттук и че
посоченият от ищеца порок на ипотеката
не е доказан по делото. В тази
връзка излага съображенията си , че на практика
има мотиви , които са формални,преповтарят и преразказват мотивите на
т.д.№3013/2013 на ВКС, Второ ТО ,което е неприложимо в настоящия случай , тъй
като ищецът е българско юридическо лице, спрямо което няма основание за
прилагане на стълкновителните норми на правото на ЕС. Според него не са
обсъдени въведените аргументи за
неприложимост на чл.63 от ДФЕС. Отделно от това излага съображенията си,че
посоченото решение на ВКС не е задължително за съда,то е форма на каузално
тълкуване, което се различана от решенията по чл.292 от ГПК, израз на
нормативното тълкуване на закона и задължителни за съда. Отделно от това
решението на ВКС е неприложимо , тъй
като този съд се е произнесъл по иск,
предявен при действието на пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, а настоящото дело е
образувано след отмяна на посочената разпоредба. То има различен предмет ,
страни и основание , което не е обсъдено.
Моли да се отмени решението, след
което се отхвърли предявения иск.
Претендира направените разноски , вкл. и юрисконсултско възнаграждение,като в
тази връзка се позовава на прекомерност на
присъденото с обжалваното решение възнаграждение.
Ответникът В.К.Д. ЕООД, ЕИК *********, не е
представил отговор, но в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител адвокат В. Н. оспорва
въззивната жалба,като счита оплакванията в нея за неоснователни по подробни
съображения.
Моли да не се уважава въззивната жалба,да се потвърди обжалваното
решение. Претендира направените разноски за въззивната инстанция.
Съдът ,след като се запозна с акта предмет на обжалване ,наведените
оплаквания, както и след преценка
на събраните по делото доказателства ,
намери за установено следното:
Обжалваното
решение е връчено на жалбоподателя на 14.05.2018
г., въззивната жалба е постъпила по пощата на 15.05.2018 г., което е в
двуседмичния срок,предвиден в ГПК. Ето защо , въззивната жалба не е просрочена.
Същата е срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт, поради което следва да се пристъпи към обсъждане на наведените
оплаквания.
Видно
от делото , предявен е иск с правно основание по чл.26
от ЗЗД за прогласяване нищожност на учредена законна ипотека в полза на АПСК,
поради липса на предвидено в закона основание за учредяването и . По него е
постановено обжалваното решение .
Ищецът В.К.Д. ЕООД твърди , че е сключен договор за приватизационна
продажба на 11.05.1998 г. между М.П. и
ВКС К. ЕООД, гр.С.. Предмет на
договора са 43 348 бр.поименни
акции,представляващи 80% от капитала на ЗММ-В. ЕАД , гр.В., преобразувано на ВКС К. ЗММ ЕООД,гр.В..
Твърди,че поради неизпълнение на приватизационния договор, АПСК се е
снабдила с изпълнителни листове за присъдени суми в общ размер
2 946 987,81 лв. , както и е подала молба за вписване на законна
ипотека с изх.№11-00-2238/14.09.2009 г.,вписана на 16.09.2009 г., за
обезпечаване на това задължение на купувача по приватизационния договор ВКС К. ЕООД, гр.С., впоследствие И.Т. ** ЕООД – в
ликвидация. Ипотеката е учредена върху недвижими имоти в гр.В.,собственост на
ЗММ-В. ЕАД ,преобразувано на ВКС К. ЗММ ЕООД,гр.В..
Ищецът твърди , че е закупил от ВКС К. ЗММ ЕООД,гр.В.,приватизираното
дружество, недвижими имоти на 29.01.2010 г. с нотариален акт №**,том *
,рег.№***,дело №**/** на нотариус Ю. К..
АПСК е отправила частично искане
за заличаване на вписаната ипотека с изх.№92-00-23-831/17.08.2012 г.
Твърди ,че е образувано изпълнително дело от АПСК- №************** на ЧСИ А.П., продължено
с изп.д.№************** на ЧСИ Д.Д. ,по което е наложена възбрана и е насрочен
опис на недвижим имот ,негова собственост
,в качеството му на трето лице,придобило имот с правна тежест.
На база тези твърдения счита , че вписаната законна ипотека на основание
чл.166,ал.1,чл.168 от ЗЗД , пар.23 от ЗИД ЗПСК и при хипотезата на пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК , касаеща признаване на специално ипотечно право на
АПСК-да предприема необходими действия за
учредяване на законна ипотека, е нищожна ,поради липса на законово основание за
вписването и поради противоречие с
материалния закон. Нормата на пар.8 е отменена
съгласно ЗИД на ЗПСК ,обн.ДВ,бр.34/12.05.2015 г., тъй като противоречи
на заложените принципи за свободно движение на капитала в Договора за функциониране на ЕС /чл.63 от
ДФЕС/,т.е. поради противоречие с европейското право. Тази норма не е следвало
да бъде прилагана от момента на приемане на Б. в ЕС – 01.01.2007 г. до момента
на отмяната и при наличието на забрана за ограничеване на свободното движение
на капитали ,установена в чл.63,пар.1 от ДФЕС. Вписването на законната ипотека
на 16.09.2009 г. е именно в този период ,поради което липсва законово право за
учредяването и. В този смисъл е и постоянната практика на СЕС , както решението
по търг.д.№3013/2013 на ВКС.
Страните не спорят по
фактическите твърдения,изложени в исковата молба. Ето защо и въз основа на
представените писмени доказателства,се установява,че на 16.09.2009 г. е вписана
законна ипотека от АПСК върху недвижими
имоти на приватизираното дружество на основание пар.8 от ЗР ЗПСК, на 29.01.2010
г. част от тези имоти са продадени на ищеца, впоследствие основанието за
вписване на законната ипотека е отменено
чрез законодателна промяна на 12.05.2015 г. Спори се дали вписаната законна
ипотека на основание пар.8 от ЗР ЗПСК в периода след приемането на Б. за Държава член на ЕС - 01.01.2007 г. до
законодателната отмяна - 12.05.2015 г. дали
противоречи на европейското право – чл.63,пар.1 от ДФЕС и дали е нищожна
, поради противоречието и с тази общностна норма.
Съгласно пар.8 от ЗПСК, предвидена е възможност в националния закон в случай на неизпълнение на задължение на
купувача по приватизационен договор да се предприемат действия за учредяване на законна ипотека или
налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК върху имуществото на купувача ,
а в определени случаи по чл.25 и чл.35
от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - върху
имуществото на приватизираното дружество. Именно на последното основание е
учредена на 16.09.2009 г. законната ипотека , предмет на настоящото дело. Към
този момент Б. е държава членка в Е.С.. От момента на присъединяването и - 01.01.2007 г. тя е обвързана от разпоредбите
на учредителните договори в рамките на ЕС.
С тези разпоредби е въведена система , основаваща се на спазването на правата
на човека и четирите основни свободи - на стоки , лица , услуги и капитали,
като правните норми ,отнасящи се до системата, не могат да бъдат
нарушавани от прилагането на
националните норми. Този извод най-общо
следва от основните принципи ,залегнали в европейското право - припцип на
непосредствената приложимост , на самостоятелния правен ред на европейските
правни норми , принцип на примата,
принцип на директния ефект,въз основа на които физическите и
юридическите лица могат да черпят права
и задължения от европейските правни
норми. Договорът за присъединяване и
актът относно условията за присъединяване на Б. към ЕС , който е неразделна
част от договора ,създават определени задължения. По силата на чл.2,пар.3 от АУП Б. се присъединява към
изброените конвенции и протоколи,първата от която е Конвенцията от 19.06.1980
г. за приложимото право към договорните
задължения и два протокола към нея , предоставящи тълкувателни
компетенции на СЕС. След ратификация на конвенцията и влизането и в сила на
15.01.2008 г. нормите за свободно движение на капитала имат характер на преки норми , българските физическите и юридическите лица
могат да се позовават на тях.
Съгласно чл.63,пар.1 ДФЕС,всички
ограничения върху движението на капитали между държавите-членки и между
държавите членки и трети страни се
забраняват.СЕС е тълкувал многократно фактическият състав на посочената
разпоредба. Постоянната практика на съда се е произнесла относно понятието
„движение на капитали“,вкл. какво се включва в него-т.нар.преки
инвестици,т.нар.-портфейлни инвестиции,както и относно смисъла на термина
„ограничения“. Това са всички национални мерки , които могат да възпрепятстват или ограничават придобиването на акции или дялове
от предприятия или да възпрат и разубедят инвеститори от други държави-членки
да инвестират в техния капитал , например чрез създаване на особени правила за
държавата във връзка с участието и в приватизационния процес.
Вписването на законна ипотека
върху имущество на приватизираното дружество,което ще послужи за обезпечаване
на задължения на купувача по вече сключен приватизационен договор, който е
различен правен субект от приватизираното дружество , би ограничило свободното
движение на капитали,тъй като ще се
ограничат правата и интересите на акционерите или съдружниците,техните
инвестиционни намерения при евентуалното
пристъпване към упражняване на ипотечното право, чиято последица е публична
продан на ипотекирания имот. То се включва в забраната по чл.63,пар.1 от ДФЕС .
Ето защо и при при положение ,че посочената разпоредба има директен ефект и в
съответствие с принципа на примата, следва да намери приложение в настоящия случай
относно приватизираното българско юридическо лице и относно ищеца –също
българско юридическо лице. При противоречие на националния закон с общностна
правна норма,когато се засяга една от основните свободи- движението на капитали
,следва да се приложи общностната норма. Оттук липсва
основание в националния закон за учредяване на законната ипотека от 01.01.2007 г. до момента на отмяната на
националната норма –пар.8 от ПР ЗПСК от 12.05.2015 г.
До този извод е достигнал и първоинстанционния
съд, за да уважи предявения иск, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. Не са налице посочените оплаквания във въззивната жалба за
липса на мотиви и за липка на част от фактическия състав на чл.63,ппар.1 от
ДФЕС. Действително съдът се е позовал на
посоченото решение по търг.дело №3013/2013 г. на ВКС и на изложените в него мотиви, в които е посочена практиката на СЕС относно
тълкуването на чл.63,пар.1 от ДФЕС . Именно съгласно тази посочена тълкувателна практика последователно е признато за ограничение на свободното движение на
капитали всяка мярка ,която може да възпре или да разубеди чуждестранните лица
да инвестират в дадена държава-членка . Пар.8 от ПР ЗПСК ,създаващ привилегия
на държавата в приватизационния процес ,попада в тази
хипотеза. Ето защо , с оглед така даденото тълкуване и в съответствие с принципите на правото на
ЕС,учредителните договори ,договорът за присъединяване на Б. към ЕС , нормата
на чл.63,пар.1 от ДФЕС намира приложение относно всички български физически и юридически
лица. Не е нужно ищецът ,който се явява купувач
на ипотекирани имоти на българско приватизирано дружество,да е
чуждестранно лице със седалище на
територията на някоя от страните членки на ЕС, за да се ползва от европейската
правна норма ,поради което са неоснователни изложените съображения в тази насока. Ето защо и съгласно изложените по-горе мотиви,
въззивната жалба следва да се отхвърли ,
като недоказана и неоснователна.
По разноските-ответникът е
направил претенция за присъждане на разноските
за въззивното производство,като е приложил списък по чл.80 от ГПК,
адвокатско пълномощно и договор за правна
помощ и съдействие ,от който се установява уговорения адвокатски хонорар –
12 500 лв.и плащането му. Ето защо и с
оглед резултата по делото , искането се явява основателно.
Водим
от гореизложеното апелативният съд ,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №76 от 26.04.2018 г. по
търг.дело №147/2017 г. по описа на Окръжен съд П..
Осъжда АПСК да заплати на В.К.Д.
ЕООД,ЕИК *********, направените разноски за въззивно обжалване в размер на
12 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.