О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 261052 18.12.2020
година, гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, на 18.12 , през две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в състав:
Председател:
Мариана Карастанчева
Членове:1. Пламена Върбанова
2 .мл.с. Детелина Д.
като разгледа докладваното от съдия М.Карастанчева частно въззивно гражданско дело № 2807 по описа за 2020 година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по повод частна жалба с вх. № 269368/28.10.2020 г. на БРС от "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК ********* против разпореждане № 263603 от 12.10.2020 г. по ч. гр. д. № 6250/2020 г. на Районен-съд Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на "Ай Тръст" ЕООД в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение срещу С.Д.Д. от гр.*** за заплащане на сумата , 26,56 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, 18,95 лв. – административни разноски, както и
претендираните разноски за горницата над 57,43 лв. до пълния заявен размер от
75 лв. Разпореждането се обжалва като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Оспорва се извода на районния съд, че при сключване на
договора за поръчителство като част от договора за потребителски кредит са налице нарушения на императивни норми на
ЗПК и ЗЗП.
Като неправилен се определя извода на съда, че
административните разноски целят заобикаляне на забраната по чл. 33 от ЗК.
Твърди се, че тези разноски са разход за действия по извънсъдебно събиране на
просрочено вземане спрямо длъжника в размер на 18,95 лева, за които е съставен протокол, приложен към частната жалба.
Твърди се, че клаузите, с които са уговорени тези разноски не са неравноправни.
Оспорва се и извода, че претендираното
възнаграждение за поръчителство е нищожно, като противоречащо на добрите нрави.
Сочи се, че заявителят е изправна страна по договора за поръчителство. Твърди
се, че длъжникът не е бил задължаван да сключва договор за предоставяне на
поръчителство, а това е била само една от възможностите наред с предоставяне на
банкова гаранция. Оспорва се и извода, че наказателната лихва по договора за
поръчителство също се базира на неравноправна клауза.
Иска се отмяна на
разпореждането и вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение
относно всички вземания, претендирани със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли за присъждане на разноски в размер на 15 лева
за заплатената държавна такса.
На длъжника не е връчен препис от частната
жалба, съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Бургаският Окръжен съд,
като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в
срок от легитимирано лице и е допустима.
Пред Районен съд-Бургас е депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "Ай Тръст"
ЕООД, ЕИК: ********* срещу С.Д.Д. за
следните суми, дължими по Договор за кредит № 1235145 ключен на 19.02.2019 г. с "Кредисимо" ЕАД, и платена на
последното от "Ай Тръст" ЕООД, в качеството му на поръчител по
Договор за поръчителство, във връзка със сключен с кредитополучателя Договор за
предоставяне на поръчителство: 123,32 лв. -главница, сумата ,25,44 лв. – договорна лихва за периода 17.11.2019 г. – 14.05.2020 г., 26,56 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, 18195 лв. – административни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата .Претендирани са и разноски в заповедното производство .Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към
заявлението са приложени договор за потребителски кредит, ведно с приложенията
към него, както и приложимите общи условия.
С обжалваното разпореждане Районен съд-Бургас
е отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на следните
претендирани вземания: 26,56 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, 18,95 лв. – административни разноски,както и за
претендираните разноски над уважения размер от 57,43 лв. до претендирания от 75
лв. .. Изложени са съображения ,че при
сключване на договора за поръчителство
,както и за част от договора за потребителски кредит са налице
предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, или е налице
обосновано предположение да се касае за
хипотеза на заобикаляне на закона, във връзка с определянето на ГПР по договора
за кредит.
В тази връзка от представените по делото
писмено доказателства е установено ,че длъжникът
С.Д.Д. и "Кредисимо" ЕАД са
сключили договор за потребителски кредит № 1235145/19.02.2019 год, приложен на л. 13-16 от заповедното
производство. Видно от него, длъжникът Д. е получил сума от 400 лева, която следва да издължи за срок от 30 дни
с месечна вноска от 413,76 лв./, с договорен
годишен лихвен процент 41. 24% и ГПР 50%.
Освен горните суми Д. е следвало да
изплати и сумата от 118,32 лева – възнаграждение за поръчител за периода на
действие на договора за кредит.
В заявлението, по което е
образувано заповедното производство пред районен съд-Бургас, се твърди, че
длъжникът не е изпълнявал задълженията си по договора за кредит, изпаднал е в
забава, при което заявителят като поръчител е погасил задълженията му по
договора.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т.
2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това. издаване на заповед за изпълнение се основава на обезпечен с договор за
поръчителство сключен между небанкова финансова институция и физическо лице
договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по
смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение
заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на
неравноправни клаузи от договора.
Според индивидуализацията на вземането
"възнаграждение по договор за представяне на поръчителство" в размер
на 26,56 лева, съдържаща се в т. 9 от заявлението и
изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на
възнаграждение в полза на заявителя "Ай Тръст" ЕООД за това, че по
силата на договор за поръчителство той се е съгласил да отговоря солидарно с
длъжника за задълженията на последния към третото лице-кредитор. Следва да се
посочи, че претендираното със заявлението възнаграждение е в размер на 26,56 лева, докато в договора за поръчителство е посочена
сумата от 118,32 лева за целия
период на договора. Изложеното е достатъчно само на това основание заявлението
в тази му част да бъде оставено без уважение, тъй като тази сума
/"възнаграждение по договор за представяне на поръчителство / не е
достатъчно ясна и конкретизирана с оглед отразеното в договора възнаграждение за потребителя от 118,32 лева.
Неоснователно е твърдението на частният
жалбоподател, че потребителят по собствена воля избрал да обезпечи задължението
си по потребителския кредит чрез поръчителство, поради което не била налице
констатираната от първоинстанционния съд неравноправност за потребителя клауза.
Алтернативното обезпечение, изисквано от потребителя е банкова гаранция, а
житейски нелогично е потребител имащ нужда от парични средства, да обезпечи
получаването им със затваряне на парични средства в банкова сметка под формата
на банкова гаранция.. В този случай потребителя просто би използвал наличните
си парични средства и не би се обърнал към кредитодател.
При внимателен прочит на всички текстове на
чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо"
юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит
се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При
непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето,
кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му.
Тоест, налице е неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед
на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че
ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и
следва да е одобрено от кредитодателя.
Клаузите относно обезпечеността на кредита не
сочат на доброволност при избора на обезпечение, дори напротив: от
формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на
заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да подпише
т. н. "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от
кредитора юридическо лице- поръчител. Освен всичко изложено се налага и извода,
че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника,
което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга- да оцени сам платежоспособността на потребителя
и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки
визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са дадении в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на
ЗЗП/ДВ бр. 64/ 2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе
на нейното съдържание. В конкретният случай ситуацията е точно такава.
Потребителят, с оглед голямото различие в сроковете за разглеждане на
обезпечени и необезпечени кредити, е житейски оправдано и нормално да
предпочете обезпечения кредит, който обаче се предлага с поръчителство от
одобрено от кредитодателя ЮЛ-поръчител-т. е. в случая се установява наличие на
клауза, която е съставена предварително и върху съдържанието на която
потребителя не би могъл да влияе. В тази връзка, макар всеки един от договорите,
представени на съда със заявлението по чл. 410 ГПК, а именно: договорът за
кредит и договорът за поръчителство, формално да представляват самостоятелни
договори, при внимателния им анализ се установява договорна обвързаност между
кредитора и поръчителя, което е видно както от уговорката за сключване на
договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя ЮЛ -
поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, така и с
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено
в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
Дългът по кредитното правоотношение с така
уговорените акцесорни плащания следва да се разглеждат като едно цяло, тъй като
е видно, че задължението към поръчителя е неделим от основното задължение по
кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита. По този начин, според настоящия състав, се постига именно
онова скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит
на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и би
довело до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер
на дължимите от кредитополучателите разходи по кредита.
Въз основа на изложеното съдът намира, че са
налице предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за
издаване на заповед за изпълнение за сумите от 26,56 – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Аргументите за увеличаване на предвидения ГПР
се отнася и за сумата от
18,95 лв. - административни разходи за извънсъдебно
събиране на вземането. На съда не е ясно какво е основанието за претендиране на
тази сума, при положение, че кредиторът се ползва от съдебната защита на
предвидените в ГПК производства. Приложеният с въззивната жалба протокол се
явява частен свидетелстващ документ и няма доказателствена стойност различна от
самото твърдение в заявлението по чл. 410 от ГПК, че претендираните разходи са
сторени. Отново са налице предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 18,95 лв.
При
тези съображения атакуваното разпореждане
следва да бъде потвърдено изцяло
Съгласно т. 8 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
настоящото определение не подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 263603 от 12.10.2020 г., постановено по ч.гр. д. № 6250/2020 г.
по описа на Районен-съд
Бургас, с което е отхвърлено заявлението на "Ай Тръст" ЕООД ЕИК:
********* ,със
седалище и адрес на управление –гр.София ,район Триадица,бул.“Витоша „ №
146/сграда А/,ет.4,Бизнес център „България „,представлявано от управителя Ива
Шаламанова срещу С.Д.Д. ,ЕГН ********** ,от гр.*** за заплащане на сумата 26,56 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство
от 19.02.2019 г., 18,95 лв. – административни разноски, както и за претендираните разноски за горницата над присъдените 57,43
лв. до пълния заявен размер от 75 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
П РЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.