Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 11.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 7360 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
41515 от 15.02.2019 г. по гр.д. № 66267/2018 г. по описа на СРС, 157 с-в, е
признато за установено по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******против
В.Д.М., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл.
от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи на "Т.С."
ЕАД сумата от 968,35 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода м.08.2015 г. – м.04.2017 г. и сумата 41,17 лв. цена за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия период, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 21.05.2018 г., до окончателното им
изплащане, като е отхвърлил искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от
181,45 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 01.10.2015 г. - 11.05.2018 г. и сумата 7,83 лв. - законна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2015 г. –
11.05.2018 г.
Решението
в частта на уважаване на предявените искове е обжалвано от ответника В.Д.М. с основни доводи, че решението е неправилно,
постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че по делото не са били представени доказателства,
от които да се установява, че вземанията на ищеца са били изискуеми, доколкото
в ОУ е предвидено, че месечните суми се
дължат в 30-дневен срок от публикуването им в интернет. Била представена справка, от която се
удостоверявала липсата на задължения към ищеца. Заявява, че съдът не е обсъдил
в решението си тези възражения.
Въззиваемата
страна "Т.С." ЕАД не подава отговор на въззивната жалба. В подадена
молба на 24.01.2020 г. изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Претендира разноски.
Подпомагащата
страна „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по жалбата.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 157-ми състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена
форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150,
ал. 2 от закона).
За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно - техническата
експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото
разпределение на топлинната енергия в сградата, в
която се намира процесният обект, се извършва от [фирма] съгласно договор. При
условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално
потребената енергия за исковия период. Технологичните разходи
на топлинна енергия в абонатната станция са взети
предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за
разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на
ищеца.
С оглед на
изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно
законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба
/ Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот и за топлинна енергия,отдавана
от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за топлинна енергия за
отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително
ползваната топлинна енергия е съобразена цената на
ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
В чл. 32,
ал. 2 от представените от ищеца Общи условия от 2014 г. е посочено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията
по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, въпреки
че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30-дневен срок от датата
на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г./,
длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане
цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. в случая ответникът
не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за
задължението общите фактури, които не са представени по делото /представени са
само кредитните известия/. Очевидно разпоредбата за публикуване на задълженията
на ищцата е уредено изцяло във връзка със настъпването на забавата, именно, че
след изтичане на 30-дневния срок от публикуването на фактурите длъжникът изпада
в забава. Така не може да се приеме, че след като е установено потребяването и
незаплащането на потребената топлоенергия, искът да бъде отхвърлен поради
непубликуването на задълженията на ответника. С оглед на горното правилно
районният съд е отхвърлил иска за обезщетението за забава на ищеца, като е
приел, че ответникът не е изпаднал в такава след като фактурите не са били
публикувани на интернет страницата на дружеството. В противен случай би се
достигнало до отлагане на началото на давностния срок в неопределен срок напред
във времето и то само в зависимост от публикуването на
фактурите в интернет страницата на дружеството.
На следващо
място в представената справка за налично на задължения към ищеца е отбелязано,
че липсват задължения, въпреки това ССчЕ изрично посочва, че претендираните
суми за процесния период не са погасени, като не са постъпвали плащания към
датата на изготвянето ѝ – 18.01.2019 г. Така приетата по делото
експертиза изцяло кореспондира с останалите доказателства по делото – СТЕ, издадени
фактури и счетоводните документи, поради което настоящия състав я възприема
изцяло при разрешаване на спора по същество по реда на чл.202 ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото, съдът приема, че отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на
ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на
50.00 лв. за настоящата инстанция.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41515 от 15.02.2019 г. по гр.д. №
66267/2018 г. по описа на СРС, 157 с-в, в частта с която е признато за
установено по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******против В.Д.М.,
ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от
ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи на "Т.С."
ЕАД сумата от 968,35 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода м.08.2015 г. – м.04.2017 г. и сумата 41,17 лв. цена за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия период, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 21.05.2018 г. до окончателното им
изплащане.
В останалата
част като необжалвано постановеното Решение № 41515 от 15.02.2019 г. по гр.д. №
66267/2018 г. по описа на СРС, 157 с-в е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА В.Д.М., ЕГН ********** да заплати на "Т.С." ЕАД,
ЕИК *******на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски за
възнаграждение на юрисконсулт.
Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца: „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3,
пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.