Р Е Ш Е Н И
Е № 260663
04.03.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII - ти гр. с-в в
открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1790 по описа за 2019г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
С молба, с вх. № 71015/ 01.11.2019г.
от ищец Етажна
собственост Пловдив – ***, чрез *** Н.Р. е предявен иск срещу ответник М.Х.М..
Правната квалификация на иска е по чл. 415 вр.
с чл. 422 ГПК вр. с чл. 6 от ЗУЕС.
В исковата молба се твърди, че
Етажната собственост на сградата, находяща се в град Пловдив, ***се
представлява от *** Г. Х. .
Същият подал на 16.09.2019г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 14649/2019г. по
описа на Районен съд- Пловдив
Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжницата М.Х.М..
Твърди се, че на 30.09.2019г. М.Х.М.
е подала възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, с което посочила, че не дължи
посочените суми в заявлението.
В исковата молба се заявява, че
жилищната кооперация, с адрес: *** се състои от две жилищни сгради с
общо 3 апартамента, както следва: на първи жилищен етаж – апартамент № 1 и
апартамент № 2, а на втори жилищен етаж- апартамент № 3.
Твърди се, че през април 2015 година
е извършен наложителен и спешен ремонт на общите части на етажната собственост
– ремонт на покрива. Решението за поправяне на покрива било взето еднолично от
*** Г. А. Х. , поради констатирани от негова страна силни течове от покрива
в апартамент № 3 на втори жилищен етаж.
***т сам организирал ремонта на
сградата, тъй като останалите собственици били възрастни жени и не желаел да ги
ангажира с търсене на оферти и наемане
на фирми. Предоставил им оферти от фирми, но собствениците на останалите два апартамента отказали да
участват в ремонта на покрива.
Твърди се, че същият е заплатил 4200
лева – лични средства за цялостен ремонт на покрива, съгласно сключен договор
за извършване на ремонт на покрива от 18.04.2015г., приемо-предавателен
протокол от ***. и гаранционен сертификат от ***
След извършения ремонт етажни
собственик М.Х.М. многократно била
уведомявана относно предприеманите
действия за неотложния и спешен ремонт на покрива на сградата и за заплащане на
дължимите суми. Наясно била с обстоятелството, че фирмата за поправяне на
покрива не била избрана произволно, а подбрана въз основа на цената, която е
предложила за извършване на дейностите и съответно качество, което е
гарантирала за срок от 10 години.
Поради неплащане от нейна страна на
припадащата й се част от разходите за ремонт на покрива било подготвено и
свикано събрание, за целта *** съставил и залепил следните документи: покана за свикване на общо събрание на ЕС от
21.08.2018г., заедно с разписката за залепването й на 21.08.2018г. , протокол от 21.08.2018г. за
поставяне/ залепване на покана за свикване на общо събрание, протокол от
30.08.2018г. за проведено общо събрание на етажната собственост, заедно със
списък на присъствалите етажни собственици на ОС на 30.08.2018г. с подписи,
съобщение за изготвен протокол за общо събрание на ЕС от 31.08.2018г., заедно с
разписка за залепване на съобщението от 31.08.2018г., както и изричен протокол
от проведено на 30.08.2018г. общо събрание на ЕС.
Твърди се, че на проведеното на
30.08.2018г. Общо събрание на етажната собственост, етажните собственици приели
отчета на *** за извършената дейност на покрива, както е прието от ОС извършено
разпределение на сумите по апартаменти, съобразно с идеалните части, които
притежава всеки собственик. Въз основа на взетите решения с протокола за
проведеното общо събрание *** уведомил още на 30.08.2018г., в присъствието на
всички етажни собственици- М.М. за всички нейни задължения по пера.
Твърди се, че М.М. като собственик
на 4/6 ид.части
от апартамент № 2 и на 4/6 от ¼ идеална част от общите части
на сградата дължи на етажната собственост направените разходи за ремонт на
покрива на сградата на обща стойност 700 лева.
От съда се иска да признае за
установено по отношение на ответникът М.Х.М., че към момента на съдебното
дирене в настоящия исков процес дължи на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ ПЛОВДИВ – ***,
сумата от 700 лева, представляваща припадащата й се част за направените
разноски за неотложен и спешен ремонт на покрива през април 2015 година,
равняваща се на 4/6 ид. части
от ¼ идеална част от общите
части на сградата или 1/6 от стойността на ремонта на обща стойност 4200
лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението в съда на 16.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски за
настоящето производство. Претендират се разноски и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор, с вх. № 82384/16.12.2019г. от ответника М.Х.М. чрез *** З.З..
В отговора на исковата молба се
заявява, че предявения иск е недопустим и по същество-неоснователен. Същият се
оспорва.
Твърди се, че иска е недопустим,
поради липса на правен интерес и активна легитимация.
Твърди се, че липсва наличие на
изискуемо време.
Заявява се в отговора на исковата
молба, че исковата молба не отговаря на обективната истина.
Подробни аргументи са изложени в отговора на исковата молба
Съдът след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на
основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното.
Със заповед № 8097/19.09.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК постановена по ч.гр.д. № 14649/2019г. по
описа на РС – Пловдив е разпоредено
М.Х.М. да заплати в полза на етажната собственост с административен адрес:
****сумата от 1050 лева, която представлява стойността на ¼ ид.част от
направените разходи през м. април 2015г.
за неотложен и спешен ремонт на покрива на сградата на така посочения
административен адрес, ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските в заповедното производство.
Длъжникът М.М. е оспорила основанието и размерът
на вземането като е подала възражение по чл. 414 ГПК в която връзка и в срока
по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск като с
молба вх. № 10119/11.02.2020г. изменя размерът на претенцията за сумата от 700
лева предвид изнесените данни от отв. М. затова, че е собственик на 4/6
ид.части от жилището, респ. притежава 1/6 ид.част от общите части на сградата
като над този размер до 1050 лева ищецът заявява отказ.
С Определение № 1940/12.02.2020г. отказът на
ищеца е приет за сумата над 700 лева до първоначалния размер от 1050 лева като
заповед № 8097/19.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
постановена по ч.гр.д. № 14649/2019г. по описа на РС – Пловдив е обезсилена в
съответните части.
Видно
от представените писмени доказателства покана за свикване на общо събрание на
етажната собственост, протокол за поставяне/залепване на покана за свикване на
общо събрание, протокол за проведено общо събрание от 30.08.2018, списък на
присъстващите на ОС на ЕС, съобщение за изготвен протокол и протокол за
поставяне на съобщението за изготвения протокол, разписка за получен протокол
от 30.08.2018г. договор за делба на съсобствен недвижим имот между М.М., А. М.,
М.М., Х. М. се установява, че процесната
сграда в което ответника е собственик на 4/6 ид.част от правото на собственост
върху самостоятелен обект апартамент
№ 3 е в режим на
етажна собственост като решението относно неотложния ремонт поради
компрометиран покрив е взето законосъобразно при спазването на изискването на
чл.11, ал.1, т.10, буква „а“ вр. с чл. 16 и чл. 17 ЗУЕС от надлежен и
компетентен орган ОС на ЕС с необходимото мнозинство, при спазване на
процедурата по свикването на събранието, провеждането му с наличието на
необходимия кворум и оповестяване на решението.
Настоящата инстанция приема, че нормата на чл. 3 ЗУЕС е диспозитивна т.е
отношенията между собствениците на до 3 самостоятелни обекта се уреждат по
правилата на ЗС в случай че съсобствениците не решат да се ползват от
процедурата на ЗУЕС. Логиката на законодателя е че при 3 самостоятелни обекта
на правото на собственост е нецелесъобразно задължаването на етажните
собственици да следва процедурите на ЗУЕС поради което и отношенията им се
уреждат на плоскостта на ЗС, който се отнася като общ към специален закон. В
случая обаче по делото е категорично установено, че ответницата е участвала в
ОС на ЕС по вземането на решение за заплащането на неотложния ремонт на
покрива, всички етажни собственици са уредили отношенията си по повод на този
ремонт чрез провеждането на ОС по правилата на ЗУЕС. Следователно и няма
процесуална и законова пречка ЕС да търси събиране на вземането си по реда на
ЗУЕС, тъй като правната рамка е детайлизирана и в много по-голяма степен
гарантира правата на собствениците в сградата.
Видно от приетия по делото договор за ремонт на покрива от 18.04.2015г. е
заплатен сумата от 4200 лева, СМР са продължили от 18.04.2015г., като за
приключването на ремонт е изготвен приемо-предавателен проткол и гаранционен
сертификат за покрива. Поради неотложността на ремонта, същият е заплатен от
етажен собственик, а впоследствие с решенията от ОС на ЕС от 30.08.2018г. този
разход е отнесен като общо задължение на етажната собственост, поради което и последната
е активно легитимирана да събира вземанията си.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо лице Б.Д.,
което съдът кредитира като компетентно и професионално изготвено са установи
наличие на видими следи от течове в апартамента на *** Г. Х. – детска стая и кухненски бокс, които
произтичат от покрива на сградата, ремонтът е бил спешен и нетложен, което
обстоятелство се потвърждава от показанията на св. В.
Според вещото лице стойността на ремонта е в размер на 4083,87 лева, в
която част съдът не кредитира експертизата, тъй като заключението е непълно и
необосновано, защото е абсолютно неясно по какъв критерий вещото лице приема
тази сума, освен че препраща бланкетно към „Справочник за цените в
строителството. Ето защо при определяне размерът на претенцията съдът се
ръководи от сключения договор и неговата стойност, която е приета и с
необходимото мнозинство от ОС на ЕС.
Не се кредитират показанията на св.
П. тъй като относно качеството на извършения неотложен ремонт има решение на ОС
на ЕС, а освен това, тези показания са вероятно заинтересовани предвид
обстоятелството, че свидетелят живее на фактически начала с ответницата. Следва
да се посочи и че нито в отговора на исковата молба, нито в допълнителната
молба от 20.01.2020г. не се повдига изрично възражение за некачествено
извършени СМР, които да обусловят евентуална недължимост с оглед на което и
показанията на св. П. не са по предмета на делото.
Предвид на гореизложеното предявения
иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 1 145 лева,
които се разпределят както следва: 735 лева за настоящата инстанция и 410 лева
за заповедното производство съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Х.М. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на Етажна собственост с административен адрес: **** сумата от 700 лева, която представлява
припадащата й се част за направените разноски за неотложен и спешен ремонт на
покрива през април 2015 година, равняваща се на 4/6 ид. части от ¼ идеална част от общите части на сградата или 1/6 от стойността на
ремонта в размер на 4200 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението в съда на 16.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата за която сума
е била заповед № 8097/19.09.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК постановена по ч.гр.д. №
14649/2019г. по описа на РС – Пловдив;
ОСЪЖДА М.Х.М. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Етажна собственост с
административен адрес: *** сумата от 1 145
лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.