№ 503
гр. Благоевград, 23.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20251200500361 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по депозирана в съда въззивна жалба с вх. № 2845/04.02.2025г. от „ИКА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Братя
Миладинови“ № 10, представлявано от управителя А. Т., чрез адв. П. П., със служебен адрес
***, срещу Решение № 1000/25.12.2024г., постановено по гр.д.№ 1584/2024г. по описа на РС
– Благоевград.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, че първоинстанционното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, както и поради необоснованост, и в противоречие с константната съдебна
практика.
Сочи се в жалбата, че обжалваното решение на РС Благоевград е недопустимо, доколкото
съдът се е произнесъл по недопустим иск. В хода на производството пред
първоинстанционния съд били изложени подробни съображения в тази насока, които не са
били взети предвид при постановяване на обжалваното решение.
Навеждат се доводи, че в своята практика съдилищата приемат, че нормата на чл. 130 от
ГПК задължава съда да следи служебно за наличието на положителни и липсата на
отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на иска, включително и за
правния интерес от търсената съдебна защита. ВКС постановява, че съдът може във всяко
положение на процеса да прецени дали искът, с който е сезиран е допустим. Допустимостта
на иска се преценява въз основа на изискванията на закона за конкретните видове искови
производства и въведените с исковата молба твърдения, очертаващи предмета на спора.
Въззивният съд винаги следва да извършва служебно проверката за допустимостта на
1
първоинстанционното решение, респективно за допустимостта и редовността на исковата
молба. Ако при проверката бъде констатирано, че искът е недопустим, задължението на съда
е да върне исковата молба (така Решение № 81 от 10.11.2017г. по гр.д. №5826/2015г. на ВКС,
II г.о.). Разпоредбата на чл. 130 от ГПК предвижда констатиране недопустимостта на иска на
етап проверка на исковата молба, което не изключва възможността тази констатация да се
направи в по-късен момент от развитието на производството, като израз на служебното
начало в процеса. В този смисъл Определение № 144 от 23.04.2014г. по ч.гр.д. №1358/2014 г.
на ВКС.
Сочи се, че с оглед направените в първото по делото открито съдебно заседание, допълнения
и уточнения на ищцовите претенции от страна на процесуалния представител на „СКС-97“
ЕООД, се установява, че предявеният иск е недопустим. Навеждат се доводи, че в
практиката си ВКС е приел, че предметът на делото по предявен по реда на чл. 422 от ГПК
иск, се определя от твърденията на молителя в заповедното производство за основанието и
размера на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, тъй като същото е
негово продължение и целта му е да установи съществуването на това вземане. С оглед на
тези специфики и съгласно разясненията дадени в т. 11 от ТР № 4/2016 г. на ОСГТК, в
производството по реда на чл. 422 от ГПК е недопустимо изменение на основанието чрез
замяна или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, както и увеличение на размера на иска (така Решение № 50120 от
20.12.2023г. по гр.д. № 3120/2022г. на ВКС, IV г.о.). Производството по чл. 422 от ГПК е
продължение на исковото, като същото следва да е на същите основания, на които е
подадено заявление и издадена заповедта. Ищецът може да допълва исковата молба, но не
може и е недопустимо по реда на чл. 422 от ГПК да се изменят напълно твърденията и
основанията на претенциите на ищеца, който е бил заявител в заповедното производство.
Поддържа се с въззивната жалба, че в настоящия случай с извършените по време на
съдебното заседание, проведено на 29.10.2024г. по делото, уточнения и представените
писмени доказателства, се изменят изцяло твърденията на ищеца, както в обстоятелствата
част на исковата молба, така и в петитума, като същите не съответстват и на твърденията в
заявлението, и на издадената Заповед за изпълнение в заповедното производство.
Твърди се от дружеството жалбоподател, чрез неговия пълномощник, че със Заповед №
367/27.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 771/2024г., по описа на Районен съд Благоевград е разпоредено длъжникът „ИКА“
ЕООД да заплати на „СКС-97“ ЕООД следните суми: 3 000,00евро, представляваща
дължимо вземане по Договор за наем от 23.06.2011г., ведно с всички негови изменения и
допълнения, дължими за месец декември 2023г.- остатък в размер на 800,00 евро от наемна
вноска, възлизаща на 2 200,00 евро и за месец януари 2024г.- 2 200,00 евро, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда /27.03.2024г./ до
окончателното погасяване. От изложеното в Заявлението по чл. 410 от ГПК и съответно
инкорпорирано в Заповедта от 27.03.2024г. не става ясно на какво основание се претендира
това вземане- наемни вноски/разноски/неустойка. От друга страна в петитума на искова
2
молба, това вземане е определено като формирано от дължими наемни вноски и е налице
разминаване в твърденията на ищцовото дружеството.
Твърди се още, че първото по делото публично съдебно заседание, „СКС-97“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител, е представил множество писмени доказателства с твърдения,
че „ИКА“ ЕООД дължи други суми по наемния договор, в това число задължения за данъци
и такси за имота; за комунални услуги, както и за отстраняване на щети по недвижимия
имот, т.е. претендират се трети вид вземания по договора- различен от заявените в
Заявлението по чл. 410 от ГПК.
Във връзка с твърдението за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения
на процесуалните правила, с въззивната жалба се навеждат доводи, че според трайната и
непротиворечива задължителна практика на ВКС, за съда съществува процесуално
задължение да извърши анализ на всички събрани по делото доказателства и да обсъди
всички твърдения и възражения, релевирани от страните. Изпълнението на посоченото
процесуално задължение е гаранция за правото на защита на страните в процеса и за
правилността на въззивното решение. Позовава се на Решение № 298 от 28.04.2010г. по гр.д.
№ 3972/2008г., по описа на ВКС, IV г.о., като се твърди, че в настоящия случай Районен съд
Благоевград не е обсъдил всички събрани по делото както писмени, така и гласни
доказателства.
Във връзка с твърдението за неправилност на първоинстанционното решение, посочва се в
жалбата, че Районен съд Благоевград въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства е приел за установено, че към датата на предаване на имота от страна на
наемателя, не са били заплатени всички дължими такси за ток, данъци и такса битови
отпадъци, като същите са били платени от наемодателя след прекратяване на договора и
предаване на имота от страна на наемателя.
Твърди се, че така установеното от първоинстанционния съд дори и да отговаря на
обективната истина, е ирелевантно за настоящото производство, тъй като в случай, че се
приеме, че „ИКА“ ЕООД има все още непогасени задължения по Договора /различни от
наемни вноски/, то същите следва да бъдат претендирани по друг ред и на съвсем различни
основания.
Посочва се също в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказано, че
описаните в приемо-предавателния протокол „забележки“ от наемодателя при предаване на
имота, се установяват чрез събраните по делото гласни доказателства, като са цитирани
показанията на свидетелите Н. и Т..
Изтъква се, че тези показания са изследвани частично, еднозначно и единствено в насока
наличие на основания за уважаване на иска и не са ценени обективно от съда.
Твърди се във въззивната жалба, че от разпита на свидетелите Т. Н. и Ф. Т. се установява, че
още при нанасянето в процесния склад през 2011г. същият е бил в окаян вид, налагащ
незабавен ремонт. Уговорката между страните по Договора е била да се направи ремонт на
покрива със знанието и одобрението на собственика и срещу приспадане на дължими
3
наемни вноски, тъй като е бил покрива е бил почти изцяло течащ, като това твърдение се
подкрепя и от представената и приета като доказателство по делото Фактура №
2353/14.10.2011г. на стойност 14 115,29лв. за закупуване на покривни плоскости и
материали, както и от показанията на свидетеля В. /доведен от страна на ищеца/.
Поддържа се с въззивната жалба също така, че свидетелите Н. и Т. са описали подробно
отношенията между наемателя и наемодателя през годините, как управителят на „СКС-97“
ЕООД е правил редовни проверки в имота- както в работно, така и в извънработно време,
поради което житейски логично е, в случай, че последният е имал забележки по начина на
експлоатирането на имота, да предприеме някакви действия за преустановяване на
нарушенията по договора - уведомяване на наемателя /предупреждение за
изгонване/разваляне на договора, каквито обаче не са предприемани. Свидетелите са
потвърдили обстоятелството, че през годините „ИКА“ ЕООД е правило по-дребни ремонти
за поддържане на имота в добро експлоатационно състояние.
Сочи се с въззивната жалба, че в хода на първоинстанционното производство е установено,
че договорът е бил прекратен през месец ноември 2023г., като ключовете са били предадени
още в края на ноември 2023г., като за периода от прекратяването на договора до
подписването на приемо-предавателния протокол на 02.02.2024г., наемателят не е имал
достъп до имота.
Сочи се, че неподкрепено от доказателствата по делото останало и твърдението на ищцовото
дружество, че в резултат на действията на наемателя, се е наложило подмяна на
трансформатора, намиращ се в имота.
Излагат се съображения с въззивната жалба, че процесният трафопост никога не е бил
използван, нито пък наемателят е имал достъп до него- достъп е имало единствено и само
„ЧЕЗ Разпределение“ АД. По време на действието на договора за наем, е констатиран
изгорял трансформатор от необслужваем тип /капсулован/. За изгарянето му собственикът е
бил информиран своевременно, чрез приложението „Messenger“, още на 07.10.2022г., а към
момента на предаването и съответното приемането на имота, трафопостьт е бил изправен.
Поддържа се от жалбоподателят, че за вредите, възникнали след прекратяването на договора
и поради причини, които не могат да бъдат вменени във вина на наемателя, не може да бъде
ангажирана отговорността на последния.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 231 от ЗЗД, предвижда се, че дребните
поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като
замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини
и други такива, са за сметка на наемателя. Поправките на всички други повреди, ако не са
причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. Извършени строително-
монтажни работи не попадат в хипотезата на чл. 231 ЗЗД, когато не са поправки на повреди
дължащи се на обикновеното употребление на вещта, а са действия по извършване на
основен възстановителен ремонт на наетата вещ по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ (така
и Решение № 7209 от 01.06.2010г. на ВАС по адм.д.№ 749/2010г., поради което не могат да
бъдат възлагани в тежест на наемателя основният ремонт и преустройството на покрива на
4
процесната сграда.
Излагат се съображения с въззивната жалба, че показанията на свидетелите С. и В., в частта
относно състоянието на имота към момента на предаването, не следва да бъдат кредитирани,
доколкото и двамата свидетели ясно и безпротиворечиво са заявили, че не са присъствали
към момента на предаване на имота. Обстоятелството дали през месец март-април в двора
на имота са „работили момчета“ или е „имало течове вътре“ са ирелевантни, доколкото
свидетелите описват евентуалното състояние на имота, месеци след като същият е бил
предаден от наемателя.
Сочи се също в жалбата, че неправилен е изводът на Районен съд Благоевград, че
доказателства за извършване на ремонтни дейности от страна на наемодателя- ищец след
прекратяване на договора и предаване на обекта са и представените по делото Фактури,
приети в проведеното открито съдебно заседание на 26.11.2024г. Акцентира се, че „СКС-97“
ЕООД не ангажира никакви доказателства, от които да се установява, че представените и
приети по делото фактури се отнасят именно до процесния недвижим имот - това
обстоятелство не се подкрепя нито от показанията на разпитаните свидетели, нито пък по
делото е правено искане за допускане и назначаване на съдебна експертиза, от която да се
установи какви са били евентуалните щети в имота, каква е стойността им и от кого и кога
същите са били отстранени. От така представените Фактури не става ясно материалите,
описани в същите във връзка с какви щети се е наложило да бъдат закупувани и съответно
тези щети дали са причинени от въззивното дружество и ако да- в резултат на виновни
действия и/или в резултат на обичайно ползване.
Изтъква се, че ремонти на покрива са извършвани през годините от наемателя, макар същият
да не е имал подобно задължение, като в подкрепа на това твърдение са ангажирани
съответните писмени и гласни доказателства.
Посочва се в жалбата, че районният съд не е обсъдил и съобразил правните последици на
направеното от страна на „ИКА“ ЕООД, извънсъдебно прихващане на дължимите наемни
вноски. В отговор на Нотариалната покана от 29.01.2024г., въззивното дружество е
изпратило на „СКС-97“ ЕООД уведомление, с което е изявило готовност да предаде наетия
имот на 02.02.2024г.; направило е признание за наличието на непогасени задължения за наем
за месец ноември 2023г,, месец декември 2023г. и месец Януари 2024г., в общ размер на 6
600 евро и е направило изрично изявление за прихващане на предоставената гаранция по
договора, в размер на 3 000 евро срещу дължимите наемни вноски. В резултат на това
задълженията на „ИКА“ ЕООД са били редуцирани до 3 600 евро, като в подкрепа на това
твърдение по делото е било представено, неоспорено от страните и прието като
доказателство Уведомление от „ИКА“ ЕООД, ведно с доказателства за неговото връчване на
ответното дружество.
Твърди се, че не намира опора нито в правната доктрина, нито в съдебната практика,
твърдението на ищцовото дружество, че възражението за прихващане е неоснователно
поради невъзникване на активно вземане, доколкото същото не било безспорно.
5
Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно
когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай
всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104 ал. 1 изр.
1 от ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението (така
Решение № 103 от 01.08.2017г. по т.д. № 61323/2016г. на ВКС, IV г.о.). Потестативното право
на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в
закона ефект- погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението
трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание
и размер.
Пои доводите си, пълномощникът на дружеството жалбоподател се позовава се на практика
на ВКС – Решение №131 от 14.08.2023г. по гр.д. № 769/2020г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 13
от 09.07.2013г. по гр.д. № 1274/2013г. на ВКС и много други, съгласно която съдът приема,
че прихващането се извършва чрез волеизявление, което по естеството си е едностранна
правна сделка; веднъж отправено и достигнало до насрещния кредитор-длъжник, поражда
последици; не може да бъде оттеглено, нито настъпилото погасяване може да бъде отменено.
Посочва се в жалбата, че не е налице спор, че с оглед уговореното между страните, „ИКА“
ЕООД е предоставило на „СКС-97“ ЕООД безлихвен депозит в размер на 3 000/три хиляди/
евро. Не се оспорва и, че в чл. 7.4. (1) от Договора е предвидено, че депозитът се
възстановява от наемодателя на наемателя в едномесечен срок след изтичане срока на
действие на договора /или неговото прекратяване/, като от него се приспадат евентуално
дължимите и неизплатени от наемателя наемни вноски или части от тях.
Посочва се също, че уговорката на страните по чл. 7 от договора за заплащане на депозит от
страна на наемателя, съдържа белезите на договор за залог - чл. 149- чл. 161 ЗЗД, тъй като
действителната обща воля на страните е била с предаването на паричната сума от страна на
наемателя в размер на 3 000 евро да се обезпечи изпълнението на всички негови
задължения. Сумата се явява предоставена в качеството на залог, обезпечаващ
удовлетворяване на възникнали в хода на изпълнението парични задължения на наемателя,
произтичащи от неизпълнение на договорни задължения, вкл. за заплащане на наемни
вноски. Заложното право осигурява на заложния кредитор възможността да упражнява
фактическа власт върху документите за заложеното вземане /паричната сума/, докато
обезпеченото вземане бъде погасено изцяло. Това право има абсолютен характер и е
противопоставимо, както на длъжника, така и на всяко трето лице, т.е. в частност ищецът
има право да задържи процесната сума до момента, в който наемателят заплати всички
дължими от него суми, включително и за наемни вноски. С посочените клаузи, страните
предварително са овластили наемодателя, без други условия, да приспада от получения от
него депозит дължими от наемателя наемни вноски или части от тях. Правото на приспадане
от сумата на гаранционния депозит обхваща изрично уговорени между страните задължения
на наемателя, които обхващат задължението му за плащане на наем, поради което може да се
приеме, че са настъпили последиците на твърдяното от ответното дружество извънсъдебно
6
прихващане между двете вземания.
Посочва се още, че доколкото не е налице спор между страните, че отправеното от „ИКА“
ЕООД волеизявление за прихващане е достигнало до „СКС-97“ ЕООД, то същото е
породило правни последици и е настъпило погасяване на насрещните задължения, до
размера на по-малкото. В случай, че ищецът е имал претенции за заплащане на други суми
по договора, които е считал за дължими, то същият е разполагал с възможност да отправи
изявление до въззивното дружество, че задържа депозита като обезщетение за дължимите
суми, което в настоящия случай не е направено и не е било налице основание за тълкуване
на Договора от страна на съда, по смисъла на чл. 20 от ЗЗД.
Иска се от въззивния съд, като съобрази изложените факти и обстоятелства, доказателствата
по делото и закона, да постанови съдебен акт, с който да прекрати производството по делото,
поради недопустимост на предявените искове или да отмени Решение № 1000/25.12.2024г.,
постановено по гр.д. № 1584/2024г. по описа на РС Благоевград, ведно с всички
произтичащи от това последици.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително и разноските,
направени пред първата инстанция.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – „СКС-97“ ЕООД, от която,
чрез пълномощника адв. Д. П., в срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорва
въззивната жалба и се застъпва становище, че решението на първоинстанционния съд,
следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Подкрепят се изложените
доводи в решението на съда като правилни и обосновани.
По отношение довода на въззивното дружество за недопустимост на съдебното решение,
посочва се в писмения отговор, че процесуалната недопустимост на съдебното решение се
обуславя от ненадлежно упражняване правото на иск, липсата на процесуална легитимация
на страните, респ. липса на правото на иск или липса на самото субективно материално
право, чиято защита се търси в рамките на предявения иск. Процесуално недопустимо е и
решението, с което не е дадена търсената защита при правна квалификация,
несъответстваща на твърденията на страните и доказаните факти (в т.ч. и когато решението
е произнесено по нередовна искова молба), както и в хипотезите, в които съдът е дал защита
в обем по-голям от търсената, т.е. в хипотезите на plus petitum. За надлежното упражняване
на правото на иск законодателят изисква претенцията да бъде дефинирана от ищеца с
конкретни твърдения за правнорелевантните факти, на който основава правото си, с ясен
петитум, определящ обема и рамката на защитата спрямо ответника по делото като точните
обективни граници на претенцията определят същевременно и рамката (обект, основание и
субект) на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, евентуално изпълнителната му
сила или конститутивен ефект в предели на гражданската отговорност, което от своя страна
гарантира правото на ответника на ефективна процесуална защита и справедлив процес.
Твърди се, че в заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
7
771/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград, в т. 9 изрично е посочено, че паричното ни
вземане за EUR 3 000 (три хиляди евро) се формира от „неплатени наемни вноски по
договор за наем от 23.06.2011г., с всички изменения и допълнения, за м. декември 2023г. -
остатък в размер на 800 евро от наемна вноска, възлизаща на 2 200 евро и за м. януари
2024год.- 2 200 евро. В заповед № 367 от 27.03.2024г., издадена по ч.гр.д. № 771/ 2024г. по
описа на РС Благоевград, съдът е разпоредил длъжникът „ИКА“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на заявителя „СКС-97“ ЕООД сумата от 3 000евро (три хиляди евро),
представляваща дължимо вземане по Договор за наем от 23.06.2011г., ведно с всички негови
изменения и допълнения, дължими за месец декември 2023г.- остатък в размер на 800,00евро
от наемна вноска, възлизаща на 2 200,00евро и за месец януари 2024г.- 2 200,00 евро, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда (27.03.2024г.) до
окончателното погасяване. В петитума на исковата молба, инициирала производството по
гр.д. № 1584/2024г. по описа на РС Благоевград, е посочен вида на търсената защита, а
именно: „да се признае за установено по отношение на ответника „ИКА“ ЕООД, вписано в
търговския регистър и регистъра па ЮЛНЦ, воден от Агенция по вписванията към
Министерство на правосъдието под ЕИК *********, че същото дължи на „СКС-97“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Зелен дол, общ. Благоевград,
следните суми: сумата от 3 000.00 (три хиляди) евро- дължимо вземане по договор за наем
от 23.06.2011г., ведно с всички негови изменения и допълнения, сключен между „СКС-97“
ЕООД, от една страна като наемодател, и „ИКА“ ЕООД като наемател, от друга, формирана
от дължими наемни вноски за месец 12.2023г.-остатък в размер на 800 (осемстотин) евро от
наемна вноска, възлизаща на 2 200 (две хиляди и двеста) евро и наемна вноска за м.
01.2024г. в размер на 2 200(две хиляди и двеста) евро, ведно с дължимата законна лихва,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.03.2024г., до
окончателното погасяване, за което вземане по ч.гр.д. № 771/2024г. описа на РС Благоевград
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК“.
Посочва се, че така изложеното опровергава по категоричен начин твърденията на ответното
дружество във въззивната жалба, че „от заявлението по чл. 410 от ГПК не става ясно на
какво основание се претендира вземането- наемни вноски, разноски, неустойка“, поради
което релевираните доводи на въззивното дружество в тази насока са неоснователни, а
обжалваното решение на въззивния съд не е процесуално недопустимо.
Посочва се също, че в отговора си на исковата молба ответникът не оспорва твърдението на
ищеца, че процесните наемни вноски не са заплатени от него, а се позовава на „изрично
изявление за прихващане на предоставената гаранция по Договора в размер на 3 000 евро
срещу дължимите наемни вноски“. С оглед стореното от ответното дружество с отговора на
исковата молба правопогасяващо възражение за настъпило извънсъдебно прихващане, в
първото по делото заседание ищецът е представил доказателства, че същото не е породило
желания от ответника (настоящ въззивник) ефект, доколкото активното вземане (вземането
на въззивника/прихващащия за връщане на депозита по чл. 7.4 от Договора за наем) не е
нито изискуемо, нито ликвидно (предпоставки на погасителния способ на прихващането).
8
Ищецът не е пристъпвал нито към изменение на основанието на предявения иск, нито към
изменение на обстоятелствата и фактите в исковата молба или тяхната квалификация.
Посочва се още, че исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр.д.
№ 1584/2024г. по описа на Районен съд Благоевград, е редовна, тъй като отговаря на
изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. С нея в преклузивния едномесечен срок от
съобщението по чл. 415 ал. 4 от ГПК е предявен иск с правно основание чл. 422 ал. 1, във вр.
с чл. 415 от ГПК, именно за установяване съществуването на паричното вземане, което е
признато с издадена по ч.гр.д. № 771/2024г. по описа на Районен съд Благоевград заповед №
367/27.03.2024г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК. С атакувания съдебен
акт искът е уважен, като в отношенията между страните е признато за установено, че
ответното дружество дължи на „СКС-97“ ЕООД сумите по издадената заповед за
изпълнение. Доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по претенцията, с която е
сезиран, след като не са налице отрицателни процесуални предпоставки за предявяване на
установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК и са налични
всички положителни процесуални предпоставки за разглеждането му, обжалваното решение
е допустимо.
По отношение довода на въззивното дружество за допуснати от първоинстанционния съд
съществени нарушения на процесуалните правила, посочва се в писмения отговор, че
твърдението, че „районният съд не е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства“ не се основава на никакви конкретни съображения (което го приравнява на
липса на оплакване с оглед ограничения въззив- Тълкувателно решение № 1/2013г. по
тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС) и се опровергава от правилно и подробно
преценените релевантни за спора факти и обстоятелства.
Във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението,
посочва се в отговора, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата
обстановка по делото въз основа на събраните писмени и гласни доказателства. Същите са
обсъдени подробно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Застъпва се становище, че твърденията на ответното дружество, изложени във въззивната
жалба са неверни и манипулативни.
Сочи се в отговора, че по делото са събрани категорични писмени доказателства, от които
може да се направи обоснован извод, че дружеството ответник не е изпълнило задълженията
си по чл. 6.2, чл. 6.3 и чл. 6.4 от Договора за наем. Видно от справка за задължения за
процесния имот от 25.09.2024г. и от оригинал на приходна квитанция № 194625/04.10.2024г.,
и двете издадени от община Благоевград, данъкът за имота и дължимата такса за битови
отпадъци за 2020г., за 2021г., за 2022г., за 2023г. и за периода от 01.01.2024г. до 02.02.2024г.
(датата на предаване на имота от страна на наемателя) са заплатени на 04.10.2024г. от
собственика„ СКС-97“ЕООД- Разписка № 021793732118/16.04.2024г., издадена от „Изипей“
АД/Благоевград-Струмско, удостоверява, чеплащането на задълженията по фактура №
*********/09.02.2024г. за ел. енергия, дължима за периода от 03.12.2023г. до 02.01.2024г., в
размер на 49.91лв. и неустойка в размер на 0.76 лв., както и по фактура №
9
*********/09.03.2024г. за ел. енергия, дължима за периода от 03.01.2024г. до 02.02.2024г., в
размер на 74.86 лв., е заплатена отново от собственика на имота на 16.04.2024г. Поддържа се
с отговора на въззивната жалба, че видно от приемно-предавателния протокол, подписан
между наемодателя и наемателя на 02.02.2024г., към датата на предаване на имота на
собственика, наемателят не представя доказателства, че е изпълнил задълженията си по чл.
6.2, чл. 6.3 и чл. 6.4 от Договора за наем, нито твърди изпълнение. Св. Н. (служител в „ИКА“
ЕООД), разпитана по искане на ответника, също посочва, че „Данъците сме ги плащали до
някакво време. Последната година не сме ги и е възможно да има някакво натрупване по
партидите. Не сме представили документи за плащани данъци и консумативи.“
Оспорва се с писмения отговор твърдението на въззивното дружество, че за периода от
прекратяването на договора през м.ХI. 2023г. до подписването на приемо-предавателния
протокол на 02.02.2024г. наемателят не е имал достъп до имота, като се сочи, че същото се
опровергава от представените по делото писмени доказателства- нотариална покана и
приемно- предавателен протокол. На 29.01.2024г. от страна на „СКС-97“ ЕООД, като
собственик на процесния имот, е изпратена нотариална покана с рег. № 847/29.01.2024г. по
общия регистър на нотариус К. М. с рег. № 415 на НК и район на действие- района на БлРС,
до наемателя „ИКА“ ЕООД, с която е предоставен на наемателя 3-дневен срок, в който да
освободи имота, да предаде ключовете за същия и заплати дължимите наемни вноски в
размер на 6 600 евро. Поканата е връчена на ответника на 30.01.2024г. Със същата покана
„ИКА“ ЕООД изрично е уведомено, че ако не освободи имота и не предаде държането му по
надлежния ред, приемно-предавателният протокол ще бъде изготвен в присъствието на
двама свидетели, а находящите се в имота вещи ще бъдат предадени на отговорно пазене.
Наемателят е уведомен, че имотът следва да се предаде съгласно уговореното в чл. 11.15 и
чл. 11.16 от договора, а именно с всички подобрения, почистен и в състояние, съответстващо
на обичайното изхабяване, а тревните площи в състоянието, в което са предадени от страна
на собственика, както и при необходимост да бъдат извършени възстановителните ремонти
съгласно уговореното в чл.11.16. В предоставения 3-дневен срок държането на имота е
предадено, което се установява от приемно-предавателния протокол.
Оспорва се с отговора и изложеното с въззивната жалба твърдение, че от разпита на
свидетелите Т. Н. и Ф. Т. се установява, че още при нанасянето в процесния склад през
2011г., същият е бил в окаян вид, налагащ незабавен ремонт. В тази връзка се сочи, че по
делото е приет като доказателство протокол за предаване на наемния обект, съгласно
договор за наем, подписан от наемодателя „СКС-97“ ЕООД и наемателя „ИКА“ ЕООД на
23.06.2011г., от който се установява, че посоченото твърдение не отговаря на действителното
положение. Имотът е предаден в отлично състояние: цялата фасада на сградата е облепена с
гранитогресни плочки; сградата е боядисана отвътре с водоустойчива акрилна боя, дворното
място е със засадена трева, дръвчета, рози, палми и лозя; сградата е с PVC дограма; подът е
покрит със специална промишлена настилка, употребявана в направата на летища; врати от
PVC, които се отварят с дистанционно управление; два напълно оборудвани санитарни
възела с бани и тъмно помещение; напълно оборудвано кухненско помещение с прилежаща
10
баня към нея, оборудвана с душ- кабина; обзавеждането на кухнята включва кухненски
шкафове, диван, библиотека, хладилник, камина, към която са включени радиатори за стаята
и банята; кухнята и всички бани са снабдени с топла и студена вода; сградата разполага със
собствени трафопост и сонда за вода и т.н. Единственият недостатък е съществуващи течове
от покрива, които недостатъци е следвало да бъдат отстранени от наемателя при условията
на чл. 7.1. от договора като последният не е дължал заплащането на наем за уговорения
период. Процесният протокол е подписан от представляващия дружеството наемател-
управителя А. Н. Т., а самото доказателство не е оспорено от ответника в производството и
се подкрепя от показанията на свидетелите Н. и В.. За да кредитира показанията на
свидетелите С. и В., съдът е преценил наличието на корелация на тези гласни
доказателствени средства с представените и приети по делото писмени доказателства, както
и с част от показанията на св. Н.- служител на ответното дружество, като е взел предвид и
липсата на противоречие с останалия доказателствен материал.
Оспорва се също така и изложеното във въззивната жалба, че твърдението на ищцовото
дружество, че в резултат на действията на наемателя, се е наложило подмяна на
трансформатора, намиращ се в имота не е подкрепено от доказателствата по делото и
обстоятелството, че процесният трансформатор никога не е бил използван. Сочи си в
отговора, че това твърдение категорично не отговаря на обективната действителност, като
се опровергава дори от показанията на ангажирания от ответника св. Н..
В отговора се застъпва становище, че прочитът на мотивите на обжалвания съдебен акт
разкрива аналитичната и внимателна преценка на процесните доказателствени източници. В
съответствие с правомощията си съдът не е оценил като достоверни част от показанията на
двамата свидетели Н. и Т. не само поради взаимната им противоречивост, но и след като е
констатирал, че по отношение на съществени факти и обстоятелства те противоречат на
приетите по делото многобройни писмени доказателства. Същите следва да бъдат възприети
като израз на несполучливия им опит да подкрепят защитната теза на ответното дружество,
като по тази причина не са ценени от съда, а не поради „липса на обективност“, проявена
едностранчивост, необсъждане или изкривяване на тяхното действително съдържание,
каквито оплаквания декларативно са заявени в жалбата.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че законосъобразно е прието в атакувания акт,
че ангажираните от ищеца доказателства за покриване на разходи за ел. енергия, данъци и
такси, задължения за покриване на разходи за възстановяване на липси, отстраняване на
повреди и др. щети на имота надхвърлят сумата от 3000 евро и предвид постигнатата между
страните уговорка в чл. 7.4 от договора за наем че „безлихвеният депозит се възстановява на
наемателя след приспадане на дължимите и неплатени наемни вноски, такси за ползване на
телефон, вода, ток, СОТ и др., задължения за покриване на разходи за възстановяване на
липси, отстраняване на повреди и др. щети на имота, причинени от наемателя или трети
лица към датата на освобождаване на имота“, сумата - предмет на исковата претенция е
дължима на ищеца от ответника. Тълкуването на договорните клаузи е извършено от съда
съобразно критериите на чл. 20 от ЗЗД, като е изяснена действителната, а не
11
предполагаемата воля на договарящите страни; отделните уговорки са преценени във връзка
една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от неговата цел,
обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване
на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите се страни.
Посочва се в отговора на въззивната жалба, че предпоставките за настъпване на
извънсъдебно прихващане, като способ за прекратяване на две насрещни задължения до
размера на по-малкото, съгласно чл. 103 ЗЗД - чл. 105 ЗЗД, са 1) да съществуват
действителни насрещни вземания на страните с предмет пари или еднородни и заместими
вещи към момента на изявлението за прихващане; 2) активното вземане на кредитора, който
прихваща (в случая ответника „ИКА“ ЕООД), да е изискуемо и ликвидно (вземане
безспорно по основание и установено по размер); 3) пасивното вземане или задължението на
прихващащия (за дължими наемни вноски) да е изпълняемо (като не е необходимо да е
изискуемо). Материалноправният ефект на извънсъдебното изявление за прихващане се
състои в погасяване на задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на
неговото задължение от момента, в който са били налице елементите на фактическия състав
на чл. 103 ЗЗД, като този ефект не настъпва по право, а изявлението трябва да достигне до
насрещната страна. Становището на въззиваемата страна е че не са налице предпоставките
за извънсъдебно прихващане, доколкото активното вземане на „ИКА“ ЕООД за връщане на
депозита не е ликвидно, защото ликвидно е само това вземане, определено по основание и
размер, което е безспорно (установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение),
но и неоспорено от длъжника (в случая от „СКС-97“ ЕООД), срещу когото се прихваща.
Ищцовото дружество оспорва претенцията на ответника за връщане на депозита, което води
до еднозначния извод, че материалноправното изявление за прихващане на „ИКА“ ЕООД е
лишено от погасителен ефект поради отсъствие на елемент от фактическия състав на чл. 103
ал.1 ЗЗД- ликвидност на вземането на „ИКА“ ЕООД. Доколкото вземането на „ИКА“ ЕООД
не е безспорно, не е настъпил и ефектът на извънсъдебното му изявление за прихващане (в
този смисъл Определение № 57/24.02.2016г., постановено по т.д.№ 1616/2015г. на ВКС, ТК,
II т.о.).
Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да
потвърди като валидно, допустимо и правилно Решение № 1000/25.12.2024г., постановено
по гр.д. № 1584/2024г. по описа на РС Благоевград.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по
чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.
Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията-докладчик, на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
12
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 15.05.2024г., от 9.30 ч., за която дата да
се призоват страните и техните пълномощници.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13