№ 45
гр. Търговище, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500062 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 6 от 10.01.2022 година, постановено по гр. дело № 293/2021
година по описа на Поповския районен съд, състав на съда е признал за
установено в отношенията между ИВ. Р. Д., ЕГН **********, от гр. П., обл.
Търговище, ж.к. „р.“ бл. 50, вх. В, ет. 1, ап. 3 и Държавно ловно стопанство
„Ч.Л.“ - Териториално поделение на СИДП - гр. Шумен, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., обл. Търговище, бул. „М.М.“ № 68,
представлявано от директора инж. П.П., че Държавно ловно стопанство
„Ч.Л.“ дължи на ИВ. Р. Д., сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
изгаряния II степен на лявата предмишница в долната й трета, вследствие
ПТП, настъпило на 22.11.2020 г. на път II - 51 между с. Дралфа и с. Голямо
Ново, в резултат на внезапно изскочило на пътя диво животно - прасе, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 22.11.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
131/01.03.2021г. по ч.гр.д. № 136/2021 г. по описа на Поповския районен съд.
1
Присъдени са разноски в производството.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „Ч.Л.” - Териториално поделение на
СИДП - гр. Шумен, ЕИК *********, седалище и адрес управление: гр. П.,
бул. „М.М.”№ 68, представлявано от директора си инж. З., чрез АД „Иванова
-Табаков“ - адв. С.И., Съд, адрес: гр. Шумен, ул. “Съединение” № 68, вх.2,
ап.20, в която се излага следното:
ПТП е настъпило при движение по път II-51 между с. Дралфа и с. Голямо
Ново, общ. П., който път е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно
Закона за пътищата Агенция „Пътна инфраструктура“ управлява
републиканската пътна мрежа - чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.
Агенция „Пътна инфраструктура” съгласно чл.29 ал.1 и чл.30 ал.1 от ЗП
поддържа републиканските пътища и техните съоръжения. В случая
участъкът, където е настъпило ПТП няма данни бил ли е в изправност, имало
ли е някаква предвидена защита, предотвратяваща навлизането на животни.
Дейността на АПИ е именно свързана с осигуряване на безопасността на
движение, като нейно задължение е да постави необходимата пътна
маркировка и да обезопаси пътя с мантинели или други подходящи
съоръжения. В тази връзка, считат, че исковата претенция не следва да бъде
отправена към ТП ДЛС „Ч.Л.“.
От друга страна причината за настъпване на ПТП е посочено че е
пресичане на траекторията на движение на управляван лек автомобил от диво
животно. Видно от представения Договор за предоставяне на стопанисването
на дивеча по реда на чл. 30 от ЗЛОД от 07.08.2009 г., „Сдружението на
ловците и риболовците в П.“ е приело да извършва дейности по
стопанисването и ползването на дивеча в посочените в договора стопански
райони, част от който е мястото на настъпване на ПТП. Не споделят извода на
PC-П., че пътII-51 между с. Дралфа и с. Голямо Ново не е в рамките на
конкретния стопански район и твърдят, че по силата на чл. 34, ал. 1,т. 4 от
ЗЛОД отговорност би следвало да носи сдружението.
На следващо място считат също, че претендираният размер на настъпили
вреди не е доказан в съдебните производства чрез пълно и главно доказване.
Не са доволни и от обстоятелството, че първоинстанционният съд не е
коментирал и разглеждал възражението им за прекомерност на адвокатското
2
възнаграждение, както по заповедното производство така и по това пред него.
Имайки предвид гореизложеното молят съда да отмени решението на
Районен съд - гр. П. по гр. д. 293/2021 г. като неправилно, незаконосъобразно
и немотивирано и да постанови друго, с което да остави без уважение
предявените искови претенции и им присъди направените разноски по делото
за двете инстанции.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал. 1 от ГПК процесуалният
представител на ищеца адв. Б.К. от АК-Благоевград, адрес за
кореспонденция: гр. П., ул. С.В. 27, оспорва основателността на въззивната
жалба и моли за потвърждаване на решението. Излагат се следните основни
съображения:
Първото възражение на ответника е, че отговорна била АПИ, а не - ДЛС,
несъобразявайки чл. 79 ЗЛОД. ПТП е настъпило в дивечовъден участък
стопанисван от ДЛС, факт неоспорен в първоинстанционното производство и
изрично доказан с доказателственото искане по т. 3 от исковата молба.
Възражението, че ответникът няма фактическа възможност да надзирава
дивеча, не изключва отговорността му, тъй като отговорността по чл. 50 ЗЗД е
безвиновна. Възражението, че размерът на вредите не е доказан, е напълно
безпочвено, тъй като в делото са извършени съдебни експертизи,
потвърждаващи приложените към исковата молба заключения. Предвид
изложеното процесуалният представител на ищеца моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание страните не
изпращат представители.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Пред Поповския районен съд е предявен иск с правна квалификация по чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 50, вр. чл. 51 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на
22.11.2020 г., на път II-51 между с. Дралфа и с. Голямо Ново, общ.
Търговище, правомерно управлявал лек автомобил „Пежо 307 СС“ с рег. №
В1516НМ, собственост на партньорката му С.С.С.. Внезапно на пътното
платно изскочило диво прасе в необезопасен с пътен знак участък от пътя и
предизвикало пътно транспортно произшествие с управлявания от ищеца
3
автомобил. Вследствие на настъпилото ПТП ищецът твърди, че е претърпял
неимуществени вреди, за компенсирането на които носи отговорност,
ответникът, които оценява на стойност от 1 000 лева.
Съдът съобрази следната фактическа обстановка:
От приложения протокол за ПТП № 1713039 от 27.11.2020 година на
служител от ОД на МВР се установява, че на 22.11.2020 г., на път II - 51
между с. Дралфа и с. Голямо Ново, с лек автомобил „Пежо 307 СС“ с рег. №
В1516НМ, управляван от ищеца, възникнало ПТП. В посочения протокол е
записано, че причината за настъпването на ПТП е изскочилото внезапно на
пътя диво прасе.
По делото е била назначена съдебно-автотехническа експертиза, но поради
обстоятелството, че такава вече е била изслушана по друго дело, образувано
от собственичката на лекия автомобил /гр.д.№294/2021 г. на Районен съд-П. –
постановено решение на 08.12.2021 година/, ищецът не е внесъл депозит за
АТЕ и съдът е отменил определението си за назначаване на такава
експертиза. Фактите, касаещи въпросния инцидент, са установени основно на
базата на посочения констативен протокол и на база на обясненията на ищеца,
който е управлявал процесното МПС. Въпреки липсата на АТЕ, безспорно
установен факт е наличие на диво прасе на пътното платно, което в резултат
на удара с лекия автомобил, управляван от ищеца или на другия участващ в
инцидента лек автомобил, е загинало и неговата трупна маса е била видима за
участниците в произшествието и отзовалите се на място полицаи. Последните
впоследствие са съставили протокол за ПТП.
Несъмнено при обсъждания инцидент ищецът е получил увреждания,
надлежно документирани от съдебен лекар с удостоверение № 286/03.12.2020
г., издадено от д-р В.Г. - началник отделение „Съдебна медицина“ в „МБАЛ -
Търговище“ АД. От това удостоверение, приложено по делото, се установява,
че при преглед на ИВ. Р. Д. съдебният лекар е установил по лявата ръка в
областта на лявата гривнена става и в долната трета на лявата предраменница
обширно изгаряне на кожата с червеникав цвят, както и в гривнената става е
налична кора от засъхнала кръв, като общият размер на увреждането е 10 на 5
см. По обяснения на пострадалия, лекарят е посочил, че изгарянето е станало
при удара и разгъването на еърбега. Заключението на съдебния лекар е, че
при прегледа са установени изгаряния II степен на лявата предмишница в
4
долната й трета. На пострадалия е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С оглед регламентацията по чл. 50 от ЗЗД, за вреди от животни солидарно
отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор се намират, като според
чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД, дивечът е частна държавна собственост, стопанисван от
държавните ловни стопанства - чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЛОД. В конкретния
случай, действително пътят е републикански, но инцидентът не е свързан със
задължения по поддръжката му или съоръженията за безопасност, за което
отговорна да е АПИ по смисъла на чл.29-30 от ЗП, нито наличието на
сключен договор от 07.08.2009 г. по чл. 30 от ЗЛОД с местното сдружение на
ловците и риболовците за възлагане дейности по стопанисването и
ползването на дивеча изключват отговорността на възложителя. Дивото прасе
не е вреден, а полезен дивеч, по отношение на който собственикът-държавата
упражнява особен надзор и контрол, като приема и прилага различни
нормативно-определени мерки по развъждането, опазването, изхранването и
оползотворяването му, обуславящо и безвиновната й отговорност по чл.50 от
ЗЗД за причинените от този дивеч вреди на физически и юридически лица.
Именно ответното стопанство е субектът на тази отговорност по силата на
изричната разпоредба на чл.34, ал.1, т.1 от ЗЛОД и материалноправната
легитимация на ответника не подлежи на съмнение. В допълнение на
изложеното, съдът държи да подчертае, че, ако ответникът е считал, че
причина за инцидента може да бъде не само излизането на дивото прасе
внезапно на пътното платно, но и бездействия на служители на АПИ, поради
непоставени табели за възможността от внезапна поява на диви животни в
този участък, то е следвало да конституира АПИ като трето лице-помагач с
оглед евентуално предявяване на обратен иск срещу агенцията за
съпричиняване на вредите по повод въпросния инцидент. В случая обаче
определящо е това, че обсъжданото ПТП е в резултат на внезапната поява на
диво прасе, и дори наличието на пътни знаци А22-възможна поява на диви
животни и група В26-забрана за скорост над означената, вероятно не биха
довели до възможността водачът на автомобила да може да избегне сблъсъка
с дивото прасе. Що се отнася до отговорността, която евентуално следва да
поеме „Сдружението на ловците и риболовците в П.“ по силата на Договор за
5
предоставяне на стопанисването на дивеча по реда на чл. 30 от ЗЛОД от
07.08.2009 г., следва да се отбележи, че в случая ищецът претендира
отговорност по чл. 50 от ЗЗД – за вреди, причинени от вещи, а ако ответникът
счита, че сдружението не е изпълнило своите задължения по договора –
например за ограничаване на популацията от диви прасета, то отново той е
имал възможността да конституира сдружението като подпомагаща страна в
процеса и евентуално да предяви обратен иск срещу него.
Безспорно е по делото, че в резултат на обсъжданото ПТП ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в настъпили телесни
увреждания, които следва да се компенсират чрез осъждане на ответника да
заплати адекватно обезщетение. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
В конкретния случай, съдът счита, че претендираното от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, се явява справедливо поради следните
съображения: Инцидентът е възникнал внезапно и ищецът не е могъл да
реагира, за да избегне вредите. Едно такова шоково събитие – сблъсък при
движение на МПС с отваряне на предпазната възглавница, би могло да има
по-дълготрайно въздействие върху психиката на даден човек. Отварянето на
предпазната възглавница води до извода, че ищецът, в качеството си на водач,
е бил с поставен предпазен колан поради техническите принципи на действие
на тези средства за безопасност, монтирани в автомобила. Ищецът е получил
телесни увреждания, които са били видими и след десетина дни от датата на
произшествието. Обсъжданото ПТП е настъпило на 22.11.2020 година, а
6
прегледът на ищеца е извършен на 03.12.2020 година. На ищеца е причинено
телесно увреждане - обширно изгаряне по лявата ръка в областта на лявата
гривнена става и в долната трета на лявата предраменница, с обща площ на
изгарянето - 10 см на 5 см. Това изгаряне, според неоспореното съдебно-
медицинско удостоверение, е от II степен и е причинило на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В рамките на около 2
месеца ищецът не е могъл да управлява МПС. Към момента на въпросния
инцидент МРЗ възлиза на 610 лева – т.е. обезщетението, претендирано от
ищеца, е в размер на малко над една и половина минимална работна заплата.
Що се отнася до наведените във въззивната жалба съображения, че
неимуществените вреди не са доказани, поради липса на свидетелски
показания, съдът държи да подчертае, че не винаги при дела от такъв род е
задължително да бъде разпитван свидетел или свидетели за състоянието на
ищеца/ищците след дадено ПТП. Разпитът на свидетел като доказателствено
средство е в зависимост от това какъв характер вреди се сочат и за които се
претендира обезщетение. В случая се претендират вреди от настъпили
телесни увреждания, а че такива има, се установява безспорно по делото чрез
медицинското удостоверение на съдебния лекар.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
предявеният от ищеца иск е основателен и доказан за сумата от 1 000 лева и
следва да се уважи в този размер. Като е стигнал до същия правен извод
Поповският районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да се потвърди изцяло.
Въззиваемата страна претендира на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата ответникът да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Пред въззивната инстанция ищецът е
представляван от адвокат Б.К. преупълномощена от адвокат Д.М. Д.,
действал в полза на ищеца в първа инстанция и с когото ищецът е имал
договор за правна помощ за осъществяване на процесуално представителство
срещу заплатено възнаграждение в размер на 600 лева. В настоящото
производство няма документ ищецът да е заплатил на адвокат Б.К. адвокатско
възнаграждение. Ако претенцията е, че адвокат К. е защитавала безплатно
ищеца, то във въззивната инстанция няма данни за това. Ето защо съдът
счита, че искането за разноски на адвокат К. следва да се остави без
7
уважение.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6 от 10.01.2022 година, постановено по гр.
дело № 293/2021 година, по описа на Поповския районен съд, като правилно и
законосъобразно.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
адвокат Б.К. в размер на 300 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8