Решение по дело №590/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Предвид постъпила жалба от Д. Н. Н. и уточняваща молба вх. № 3800 от 07.08.2024 г. по описа на съда, депозирани чрез адв. Л. С., предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2018 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2482#10 от 13.06.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, само в частта му, с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“, във връзка с подадени от Д. Н. Н. заявления за подпомагане с УИН: 18/120615/70567; УИН 18/140516/73327 и УИН 18/200617/79897 в размер на 5 182, 09 лева на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква „б“ и чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. С жалбата се иска актът, в оспорената му част, да бъде отменен като незаконосъобразен. Твърди се, че същият е издаден при съществен порок във формата – липсата на фактически и правни основания, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Претендира се присъждане на направените в съдебното производство разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 33 от делото).

Ответната страна – заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л. Ж., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, тъй като административният акт, в оспорената му част, е изцяло законосъобразен. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Д. Н. Н. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 521042 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

С Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) изх. № 01-6500/2482#2 от 06.03.2020 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е било установено публично държавно вземане, представляващо изплатената на Д. Н. Н. субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016 и 2017 г., в размер на 5 182, 09 лева. Начев оспорил акта по съдебен ред. По този повод било образувано адм. дело № 481/2023 г. по описа на АдмС – Русе. С влязло в сила решение № 284 от 01.11.2023 г., постановено по адм. дело № 481/2023 г. на АдмС – Русе този АУПДВ е отменен. Съдът е постановил, че ДФЗ е издал оспорения АУПДВ при отсъствие на материалноправната предпоставка наличие на прекратен агроекологичен ангажимент вследствие на влязъл в сила административен акт, тъй като според съда е допуснато нарушение на правилата за съобщаване на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 изх. № 01-6500/2482 от 17.05.2019 г., което е опорочило извършеното съобщаване и то не е породило исканото правно действие - не е поставило началото на срока за оспорване на акта за прекратяване на биологичния ангажимент. Липсата на материалноправната предпоставка - влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, необходима за възникване на задължение за Начев да възстанови полученото финансово подпомагане и установената сума е довело и до незаконосъобразност на издадения АУПДВ.

С изменение на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4 oт 2015 г., обнародвано в ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г., е въведена единна процедура, с която ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция едновременно прекратява многогодишните ангажименти и пристъпва към възстановяване на полученото финансово подпомагане по тях. В изпълнение на така постановеното съдебно решение и с оглед променената нормативна уредба, ДФ „Земеделие“ е разгледал отново поетия от Начев многогодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, с направление „Биологично растениевъдство“ и в резултат на извършени административни проверки на основание разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за спазване на поет биологичен ангажимент, е установил, че кандидатът не е подал „Заявление за плащане“ по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“, през кампания 2018. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020, биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като срокът по ал. 1, 4 и 6 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“. През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“.

На основание разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и във връзка с чл. 28, чл. 29 и чл. 32 от Регламент (ЕО) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година, са били извършени всички задължителни административни проверки и/или проверки на място по заявлението на жалбоподателя и са били изплатени следните суми по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., с направление „Биологично растениевъдство“: през първата година от ангажимента: за заявление с УИН: 18/120615/70567 за кампания 2015: БРП 3 - 4 318, 41 лева; през втората година от ангажимента: за заявление с УИН: 18/140516/73327 за кампания 2016: БРП 3 - 4 318, 41 лева; през третата година от ангажимента: за заявление с УИН: 18/200617/79897 за кампания 2017: БРП 3 - 4 318, 41 лева. Общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство“, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 12 955, 23 лева. С оглед гореизложеното, в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, буква „б“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., е прието, че Д. Н. Н. следва да възстанови 40% от 12 955, 23 лева, което се равнява на 5 182, 09 лева.

В изпълнение на съдебното решение, с писмо изх. № 01-6500/2482 от 10.04.2024 г., ДФЗ - РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК (л. л. 15 и 16 от преписката). В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК. В указания срок, кандидатът възразява срещу откритото производство, с писмо вх. № 01-6500/2482#9 от 14.05.2024 г., като се позовава на изтекла давност по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 на съвета от 18.12.1995 г. относно защита на финансовите интереси на Европейските общности (л. л. 11 – 13 от преписката). ДФЗ - РА, след като е разгледал изложените от кандидата доводи във възражението, не ги е приел за относими и основателни, поради което не е намерил основание да прекрати стартиралото производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. На 13.06.2024 г. с един общ акт № 01-6500/2482#10, заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ прекратява ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2018 и установява публично държавно вземане.

Акт № 01-6500/2482#10 от 13.06.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която се прекратява поетия от Начев ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2018 не е оспорен с разглежданата жалба. Липсват данни и да е бил оспорен по административен ред. Следователно в тази му част, актът, връчен лично на жалбоподателя на 02.07.2024 г., видно от известие за доставяне на л. 4 от преписката, е влязъл в сила на 17.07.2024 г.

С Акт № 01-6500/2482#10 от 13.06.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му, с която се установява публично държавно вземане, в която му част е и предмет на контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство, на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП, както и чл. 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква „б“ и чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“, във връзка с подадени от Д. Н. Н. заявления за подпомагане с УИН: 18/120615/70567; УИН 18/140516/73327 и УИН 18/200617/79897 в размер на 5 182, 09 лева.

Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2018 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2482#10 от 13.06.2024 г. е издаден от материално компетентен орган. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е и изпълнителен директор на РА, и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, както и на основание чл. 84, ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на АПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, като според ал. 6 изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 и по чл. 73 и 74 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП регламентира, че вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка заповед № 03-РД/3203#1 от 24.07.2023 г. (л. л. 6 и 7 от преписката), изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П. С., на длъжност заместник изпълнителен директор на ДФЗ, правомощието да издава и подписва административни актове по мярка 11 „Биологично земеделие“, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление.

Административният акт в оспорената му част е издаден при спазване на общите изисквания за писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са имената и длъжността на издателя, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за постановеното възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление в съответния размер. В административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната му на това основание. Спазени са изискванията на чл. 35 от АПК. Административният акт в оспорената му част се явява обаче издаден в противоречие с относимите материалноправни норми.

С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция към ДФЗ да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според нормата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, при издаване на актове по ал. 6 и 7 се прилагат сроковете за давност съгласно Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 от същата наредба за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение № 1. От използвания в разпоредбата израз „едновременно“ се следва извод, че прекратяването на ангажимента и предприемането на действията по възстановяване на сумите следва да се извършват от административния орган по едно и също време, с един и същ акт, което е сторено в случая. Констатирането на фактическите основания, на практика, води до приложение на двете диспозиции с един административен акт – ангажиментът да бъде прекратен и земеделският стопанин да бъде задължен на възстанови получената финансова помощ. По този начин в процесния акт са обективирани две волеизявления на административния орган при идентична фактическа обстановка и с това не се нарушават процесуалните права на адресата и конкретно правото му на защита. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че и преди въпросното изменение на приложимата наредба, съдебната практика на Върховния административен съд е последователна и непротиворечива в разрешението за допустимост с един акт да се прекрати поетия ангажимент и да се установят подлежащите на възстановяване суми от бенефициера на подпомагането. Това положение отговаря напълно на принципите на бързина и процесуална икономия съобразно чл. 11 от АПК.

Жалбоподателят не оспорва, че е получил суми по мярка „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Биологично растениевъдство“ в посочените размери за всяка кампания от 2015 г., 2016 г. и 2017 г., включително. Няма спор и че не е подал дължимото заявление за плащане за кампания 2018 г. и в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., не е изпълнявал задължението си в изискуемия петгодишен период по дейностите в направление „Биологично растениевъдство“, което по правило обуславя наличието на предпоставките по чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредбата за прекратяване на ангажимента и предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление. При съобразяване на обстоятелството, че неподаденото заявление за плащане касае четвъртата година от поетия ангажимент, то съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „б“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., правилно административният орган с разпоредил възстановяване на 40% от изплатената финансова помощ.

Така установеното вземане, обаче, се явява погасено по давност, като съдът намира за основателно направеното в тази насока възражение от жалбоподателя. Приложим в случая се явява давностният срок по чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 гласи, че срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на чл. 6, § 1. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95, както и на относимата национална уредба – нормата на чл. 6, ал. ал. 1 - 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. води на извода, че давността започва да тече от момента, в който програмата бъде прекратена (бел. на съда: има се предвид конкретният ангажимент по съответното направление, поет от конкретен земеделски стопанин). Във връзка с това съдът намира за необходимо да посочи, че са възможни две хипотези на прекратяване на поетия ангажимент. Първата от тях действително е с изричен акт на компетентния национален орган при констатирано от негова страна неизпълнение на изисквания във връзка с поетия ангажимент от земеделския стопанин, в рамките на все още действаща програма (все още не е изтекъл периодът на поетия 5-годишен ангажимент). Втората хипотеза на прекратяване на програмата произтича по силата на закона, а именно с изтичане на срока/периода, за който е поет ангажиментът по съответното направление. В случая земеделският стопанин е бил одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 през кампания 2015 г. Т.е. през 2015 г. земеделският стопанин е поел 5-годишен ангажимент по дадените мярка и направление от програмата. С поемането на ангажимента се е задължил да подава „Заявление за подпомагане/плащане“ всяка година до изтичане на многогодишния му ангажимент – дейностите по това направление се прилагат за период от пет последователни години. Следователно периодът на ангажимента по съответното направление за земеделския стопанин приключва в края на 2019 г. Липсват данни по делото, а и това не се и твърди, същият да е бил удължаван ежегодно, каквато възможност предвижда разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата. С оглед изтичане периода на ангажимента по съответното направление (в края на 2019 г.) и липсата на удължаване, то поетият ангажимент следва да се счита прекратен по силата на закона (арг. от разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.), което съответно и не налага нарочното съставяне на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. Волеизявление на компетентния национален орган в тази насока, както беше посочено и по-горе в настоящото изложение, се следва и е възможно в случаите, когато преди да е приключил 5-годишният период на ангажимента, компетентният орган е констатирал неспазени от страна на земеделския стопанин изисквания, свързани с поетия ангажимент по съответното направление. Затова и в случая давността следва да тече от 01.01.2020 г., след като в края на 2019 г. е приключил 5-годишният ангажимент за жалбоподателя. Производството по издаване на процесния акт в оспорената му част е започнало с издаване на писмо от 10.04.2024 г., т.е. четиригодишният давностен срок е изтекъл, като не се установяват данни за прекъсването или спирането му.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски по производството, за които по делото се съдържат доказателства за реалното им извършване, представляващи в случая заплатена държавна такса за образуване на дело в размер на 10 лева (л. л. 11 и 12 от делото).

Основателно е и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Л. С. С. при АК - Русе, който е оказал безплатно правна помощ на жалбоподателя по настоящото дело при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗА, видно от съдържанието на представения по делото договор за правна защита и съдействие № 195 от 10.07.2024 г. (л. 10 от делото). Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 8, ал. 1, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на 818, 21 лева.

Деловодните разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Държавен фонд „Земеделие“, който има качеството на юридическо лице съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2018 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2482#10 от 13.06.2024г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, само в частта му, с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“, във връзка с подадени от Димитър Начев Начев заявления за подпомагане с УИН: 18/120615/70567; УИН 18/140516/73327 и УИН 18/200617/79897 в размер на 5 182, 09 лева на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква „б“ и чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Димитър Начев Начев, [ЕГН], с настоящ адрес: гр. Русе, [улица], бл. В. II-2, вх. 2, ет. 2 разноски по делото в размер на 10 лева.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на адвокат Левен Сабинов Северинов от Адвокатска колегия – Русе, с [ЛНЧ], със служебен адрес: гр. Русе, ул. “Д-р Петър Берон“ № 9 сумата от 818, 21 лева – възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ на Димитър Начев Начев в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.